Решение по КНАХД №1856/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по жалба от В. Т. В., депозирана чрез адв. Д., против решение № 791 от 25.06.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110200020/2025 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-8703-001756/3.12.2024 г. на Началник СПС в ОДМВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили Варна“, с което на В. на осн. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Сочи, че не са обсъдени релевираните от В. доводи, като НП безкритично е потвърдено. ВРС не е обсъдил твърденията на наказаното лице за съмнения за безпристрастността на разпитаните по делото свидетели, не са обсъдени събраните по делото доказателства, нито възраженията на В. за неправилно приложение на материалния закон. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата. Счита, че неправилно е квалифицирано извършеното нарушение като такова по чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, вместо по чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП. По изложените доводи моли да се отмени решението и потвърденото с него НП, в алтернативност пледира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответната страна, чрез пълномощника юрисконсулт А., в депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти. Правилно въззивния съд е констатирал, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Моли да се отхвърли жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се потвърди касираното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от В. Т. В., срещу НП № 24-8703-001756/03.12.2024 г. на Началник в ОД МВР Варна, Сектор "Специализирани полицейски сили", с което на осн. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

За да потвърди НП, въззивния съд приел следната фактическа обстановка: на 20.11.2024 г., в 23. 10 часа в [населено място] по ул.“Христо Смирненски“ на кръстовището с ул.“Гео Милев“ в посока бул.“Владислав Варненчик“ В. управлявал мотоциклет „Хонда“ с № рама *************** с неустановена собственост и поставена на него регистрационна табела **** /неотговаряща на управляваното МПС/.Достигайки до кръстовището с кръстовището с ул.“Гео Милев“ в посока бул.“Владислав Варненчик“ за него светел червен сигнал на светофарната уредба, като останалите автомобили по ул. "Христо Смерненски" били преустановили движението си по тази причина. Въпреки това В. В. предприел и навлязъл в кръстовището, преминавайки на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Създал непосредствена опасност за останалите участници в движението. За нарушението бил съставен АУАН, като в последствие е издадено и оспореното НП.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд са събрани гласни доказателства – показанията на К. И. и В. П., въз основа на които ВРС приел, че В. е осъществил състава на вмененото му нарушение и правилно е наказан на осн. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Основателно е релевираното от В. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на въззивното решение е допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани в производството доказателства и на всички възражения на жалбоподателя във въззивната жалба.

Не е обсъдил наведените доводи, че АНО е приел, че извършеното нарушение е преминаване на неразрешен червен сигнал, а е наложено наказание по чл. 179, ал.1 т.5, а не по чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Не са обсъдени и показанията на разпитаните по делото свидетели. Свид. И. посочва, че В. е преминал на червен сигнал на кръстовището между бул. „Хр. Смирненски“ и ул. „Гео Милев“, като на това кръстовище е нямало други автомобили. Другия разпитан свидетел П. сочи, че В. е преминал на червен сигнал на светофара от улицата към бул. „Христо Смирненски“, завил е надолу към бул. „Вл. Варненчик“, като на следващото кръстовището, между двата булеварда водачът направил рязък завой, като започнал да се движи от вътрешната страна на колите, чакащи на червен светофар, след това направил рязък завой при който паднал с мотора. Въззивния съд е следвало да анализира събраните гласни доказателства, след което да направи извод, при преминаването на червен сигнал на светофарната уредба В. създал ли е непосредствена опасност за останалите участници в движението и имало ли е въобще такива.

При липса на анализ на приобщените по делото доказателства е останал неизяснен въпроса осъществен ли е състава на нарушението за което е санкционирано наказаното лице.

Отговорите на така поставените въпроси водят до отговора на главния въпрос в производството – доказано ли е вмененото на В. административно нарушение от фактическа страна. В резултат на липсата на обсъждане на всички възражения, и съответно – доказателства, налични по делото, изводите на ВРС за обективна съставомерност и доказаност на санкционираното с НП нарушение по са немотивирани. Обсъждането на всички тези въпроси за първи път от касационната инстанция би довело до лишаване и на двете страни в процеса от инстанция по същество и в невъзможност да изложат своите аргументи относно оценката на приобщените доказателства и на тези, които следва да бъдат приобщени допълнително с цел разкриване на обективната истина по делото, както и на мотивираните правни изводи на съда по същество на спора от ВРС.

Предвид допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на обжалваното решение, то следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който след подробен анализ на наличните по делото доказателства и след обсъждане и отговор на всички релевантни възражения на В. да изложи мотивирани съображения въз основа на кои доказателства приема за доказано, че В. е осъществил, или респективно – не е осъществило състав на вмененото му административно нарушение, като при необходимост след извършване на анализа да прецени налице ли са предпоставките за преквалифициране на нарушението.

При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде решен при новото произнасяне по съществото на спора по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 791 от 25.06.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110200020/2025 г., по описа на ВРС, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.