ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1656
гр. Пловдив, 16.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, X въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети август през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ХРИСТО ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванов частно гражданско дело № 1615 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл.245ал.3,пр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на
жалбоподателя Е.А. – адв. Т.В. срещу определение № 5684/22.05.2019г по гр.д.№668/2018г.
описа на ПдРС,15ти гр.с., в частта, с която е отхвърлено искането за издаването
на обратен изпълнителен лист за сумата над 891,70 лева. Съдът е
приел, че липсва основание за издаването на обратен изпълнителен лист до
претендирания размер от 2323,50 лева, защото сумата от 1431,80 лева е била
дължима от жалбоподателя към момента на събирането й поради това, че тя е
погасявала съществуващо вземане и е събрана чрез законните изпълнителни
способи.
В частната жалба се навеждат
твърдения, че обжалването определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва
се, че ПдРС неправилно е приложил служебно института на погасителната давност. Претендират
се разноски.
Получен е писмен отговор на частната
жалба от юрисконсулт Й.П.,процесуален представител на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, в който се излагат аргументи, че обжалваното определение е
законосъобразно и правилно.
Съдът, като взе предвид становището на
жалбоподателя и доказателствата по делото, въз основа на закона, приема за
установено следното.
Жалбата се явява допустима, тъй като е
подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу обжалваем акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Банката е била взискател, а
жалбоподателя –длъжник по изпълнително дело образувано по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3487/2005 г.
по описа на ПРС, І гр.с. С влязло в сила
решение №5684/22.05.2019г по гр.д. №668/2018г. по описа на ПдРС, 15 гр.с., е
уважен отрицателен установителен иск, подаден от жалбоподателя срещу банката,
като е прието за установено, че Е.А.А., не дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 9 164,85лв.
Основанието
за уважаването на този иск е настъпила погасителна давност по отношение на вземането
на банката към жалбоподателя в хода на гореописаното изпълнителното
производство.
Първостепенния съд по настоящето
производство, правилно е приел, че вземането на банката е съществувало до
28.09.2010година, когато е реализирано последното валидно изпълнително действие, след
като е съобразил и мотивите на горецитираното решение. Обследвани са
изпълнителните дейстия след тази дата и е констатирано, че прекъсване на
давността е извършено чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот на
длъжника на 17.04.2014 г., но предвид факта, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от датата на
първоначалното искане за насочване на изпълнение към имущество на длъжника, то
е следвало съдебният изпълнител да перемира делото, като прекратяването е
настъпило по силата на закона, считано от 17.04.2016 г. Извършените след тази
дата искания за предприемане на действия по принудително изпълнение са без
правно значение.
Настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на районния съд. Съгласно
даденото в т.9
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
задължително тълкуване, правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК
възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за
погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото
възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. Длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй
като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото
принудително изпълнение. От издаденото от съдебния изпълнител ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826 от
регистъра на КЧСИ, удостоверение се установява, че по
образуваното изпълнително дело е събрана сумата от 2323,50лв като 1431,80 лева са събрани преди 28.09.2010г.
Следователно съдебният изпълнител е събирал законосъобразно суми от
жалбоподателя до 28.09.2010г, защото до тази дата същите са погасявали съществуващо към този момент вземане на
кредитора и поради това не подлежат на възстановяване. В настоящия
случай то всички суми събрани след 28.09.2010г. по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3487/2005 г.
по описа на ПРС, І гр.с. са неправомерно събрани, защото при
образуване на новото изпълнително производство - на 11.10.2017 г., е изтекъл
срок над пет години от датата на последното прекъсване на давността(съгласно
решение №5684/22.05.2019г
по гр.д. №668/2018г. по описа на ПдРС, 15 гр.с),
което означава, че за сумата от 891,70лв
следва да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на Е.А.А..
С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и
определението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът:
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №5684/22.05.2019г по
гр.д.№668/2018г. по описа на ПдРС, 15ти гр.с.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: