РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Етрополе, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20221830100446 по описа за 2022 година
Предявени е иск с правно основание чл.232, ал.2, вр. чл. 228 от ЗЗД, вр.
чл. 286 от ТЗ, с който е отправено искане да се осъди „В.“ ЕООД,
ЕИК:*********, с адрес ******* да заплати на „Е.“ АД, ЕИК **********, с
адрес ********, сумата от 5171.67 лева, представляваща неизплатени вноски
по договор за наем от 01.10.2019 г., , за търговски обект- магазин, находящ се
в гр. Е., бул. „Р., за времето от 30.09.21 г. до 25.11.22г..
Ищецът сочи, че с ответника са сключили писмен договор за наем за
процесния имот на 01.10.2019 г., като в резултат на неизпълнението на
задължението на ответника, да заплаща дължимите наемни вноски, ищецът е
решил да му връчи нотариална покана, с която да го уведоми, че ако в срок не
заплати дължимите суми, то договорът ще се счита за прекратен. Сочи се, че
в срок не са били изплатени дължимите наемни вноски, поради което
договора е бил прекратен.
В първото съдебно заседание на основание чл.214, ал. 1 ГПК ищецът
изменени размера на претендираната от ответника сума, като крайната сума
която се претендира е в размер на 4301.67 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор и не е
взел участие в съдебното заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
№27, том 1, рег. №781, дело 24 от 2019г. на нотариус Я.Д., ищецът- „Е.“ АД е
признат за собственик на масивна сграда- магазин, със застроена площ от
41.00 кв.м., находяща се в гр. Е., разположена между масивна сграда-
общежитие на пет етажа и ресторант с клуб на един етаж, при граници на
имота бул. „Р.“, УПИ- 6, отреден за производствени дейности, река М.
Видно от договор за наем от 01.10.2019г. страните по делото са
сключили договор за наем за процесния имот, като на ответника е
предоставен за временно възмездно ползване процесния имот. В чл. 2.1 от
договора е предвидено, че наемателят заплаща месечен наем в размер на 290
лв. с ДДС, като в чл. 2.2 е посочено, че наемната цена се заплаща ежемесечно
до 10 число по банков път.
Съгласно чл. 11.3 от договора за наем страните могат да прекратят
договора за наем без предизвестие, ако другата страна е в неизпълнение на
свое задължение, което неизпълнение е продължило повече от 5 дни, като с
писмено уведомление изправната страна се дава възможност на неизправната
страна в разумен срок да преустанови неизпълнението и да отстрани
последиците от него. В случай, че в предоставения срок неизправната страна
не е отстранила последиците от неизпълнението си, то договора следва да се
счита за прекратен от датата на писменото уведомление. Съгласно чл. 3.2
договорът се сключва за срок от 1 година считано от влизането му в сила.
По делото е представена справка от счетоводните регистри на
ищеца, видно от която за времето от 30.06.21 г. до 25.11.2022 г., ответникът
не е заплатил сума в общ размер на 5171.67 лева, представляваща сбор от
дължими месечни вноски за наем.
Видно от предоставената нотариална покана от 20.09.22 г., връчена
на ответника на 04.10.22 г., става ясно, че ищецът на основание чл.11.3 от
договора за наем е уведомил ответника, че договора за наем следва да се
счита за прекратен, в резултат на неизпълнение на договорни задължения,
които са продължили повече от 5 дни- неплащане от страна на ответника на
дължимия наем за ползването на имота, в общ размер на 5171.67 лв.
От изслушаната и приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза, която е неоспорена от
страните в производството, вещото лице е дало заключение, че общата
дължима сума от страна на ответника за неплатени наемни вноски във връзка
със сключения договор за наем, за времето от 30.09.2021г. до 25.11.2022 г. е
в общ размер на 4301.67 лева. Съдът счита, че заключението на вещото лице
следва да бъде кредитирано в цялост, тъй като намира, че същото е
достатъчно пълно и обосновано.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
232, ал. 2, ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през
процесния период, по силата на което наемодателят е предоставил на
2
наемателя за временно ползване процесния имот срещу задължението на
наемателя да заплаща уговорения наем, както и че има право да претендира
изпълнение на насрещно задължение. Съдът намира, че искът е основателен
до претендираната сума от 4301.67 лева, поради което следва да бъде уважен
по следните съображения:
По делото се установи, че между страните на 01.10.2019г. е
сключен договор за наем, като наемодател е „Е.“ АД, а в качеството на
наемател е В.“ ЕООД. На наемателя е предоставено за временно възмездно
ползване масивна сграда- магазин, със застроена площ от 41.00 кв.м.,
находяща се в гр. Е., разположена между масивна сграда- общежитие на пет
етажа и ресторант с клуб на един етаж, при граници на имота бул. „Р.“, УПИ-
6, отреден за производствени дейности, река М.“ №**, за срок от една година
при дължим месечен наем в размер на 290 лв. с ДДС. Фактическата власт
върху обекта е била предадена на ответника след сключването на договора.
В случая с оглед на събраните по делото доказателства, се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, предаването на веща, както и неизпълнението на договорните
задължения от страна на ответника за посочения период. Установи се, че
процесния договор за наем е прекратен поради неизпълнение на
задължението на ответника да плаща дължимите месечни вноски за времето
от 30.09.21 г. до 25.11.22 г., като от страна на ответника не са направени
каквито и да било възражения. Ето защо, следва да се приеме, че
претендираната сума от страна на ищеца е реално дължима и незаплатена от
ответника, като исковата претенция бъде уважена изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски, като ищецът претендира сумите от 206.87 лева. държавна
такса, 300 лв. депозит за възнаграждние на вещо лице. С оглед изхода на
делото следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 506.87 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК**********, с адрес ********, да
заплати на „Е.“ АД, ЕИК **********, с адрес ******** по предявеният иск с
правно основание чл. 232, ал. 2, вр.чл.228 ЗЗД, вр.чл. 286 ТЗ, сумата от
4301.67 лв., представляваща незаплатен наем по договор за наем на недвижим
имот от 01.10.2019 г., за ползването на масивна сграда- магазин, със
застроена площ от 41.00 кв.м., находяща се в гр. Е., разположена между
масивна сграда- общежитие на пет етажа и ресторант с клуб на един етаж, при
граници на имота бул. „Р., отреден за производствени дейности, река М., за
периода от 30.09.21 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -22.12.2022 г.,
3
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес **********, да
заплати на „Е.“ АД, ЕИК ********, с адрес *******, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 506,87 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
4