Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети юни през две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2579/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от Л.И.А., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв. ****- ВАК - кант.
гр. Варна, ул. „ ****, срещу
„****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание иск с правно основание чл. 124 ГПК, да
бъде признато със сила на присъдено нещо, че Л.И.А., ЕГН ********** ***, не
дължи на „Е.П." АД, ЕИК: ****, сумата в размер на 3735,34 лева / три хиляди седемстотин тридесет и пет лв. и 34 ст./ по фактура №**********/10.08.2011 г. за периода
20.09.2016-19.09.2017 г. - служебно начислена ел. енергия
за партида с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: град Варна, ****. Претендира за присъждане и на сторените по
делото разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителен
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Клиент е на „Е.П.”АД и заплаща редовно консумираната ел.енергия по абонатен №
********** и клиентски № **********. Твърди, че с
писмо изх. № 46689 КП1201793-2/09.02.2018 г.,
получено на 15.02.2018 г. ответното
дружество го информирало, че съгласно изпратена до тях справка от ЕРП
Север" АД е констатирана неточно измерване на ел.енергията, която е
потребил и са извършили корекция на количествата енергия, като в резултат на
тази корекция на негов клиентски номер ********** и абонатен номер 01009008104
е издадена фактура № ********** /09.02.2018 г., съгласно която трябва да плати
допълнително към ответника сумата от 3735,34 лв.със срок на плащане 01.03.2018
г. Твърди, че към писмото била приложена справка, издадена от „****„ АД, в
която ведно с приложената справка за корекция при неточно измерване на
ел.енергия за периода 20.09.2016-19.09.2017 г., бил приложен Констативен
протокол за установено нарушение, Протокол от метрологията за извършена
проверка на собствения на ответника електромер и Становище за начисляване на
електрическа енергия. Твърди, че не е консумирал такова
количество ел. Енергия, като за периода 20.09.2016 -
19.09.2017 г. е отчитана редовно консумираната ел.енергия, която заплащал.
Оспорва изцяло фактура№ № **********/09.02.2018 г. Твърди, че
не е присъствал нито на демонтажа на електромера, нито до подмяната му с друг
такъв, нито пък му било показано какви показания на стария електромер има
констатирани. Твърди, че не е подписвал и никакъв друг
документ на 19.07.2017 г. или на друга дата. Счита, че при извършването
на проверката на 19.09.2017 г. са допуснати съществени нарушения на Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на ЕРП Север" АД, като е трябвало
преди да се осъществи каквото и да било действие от тяхна страна по повод
демонтаж и отчитане на показания от стария електромер и монтиране на новия
електромер да бъде уведомен за това. Приема, че по този начин
му е попречено да осъществява контрол при действията на проверяващите и да
защити собствените си интереси. Твърди, че подписалите
протокола на ответника са непознати за него и по никакъв начин не ги е упълномощавал
да подписват каквито и да било документи, касаещи негови интереси.
Ответникът - „****” АД депозира писмен отговор, с който излага подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за
продажба на ел. енергия, а също и че на
19.09.2017 год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото КП №1201793/19.09.2017
год.
се установява, че на същата дата служители на „Енерго- про Мрежи” АД са
извършили техническа проверка в обект, находящ се
на адрес град Варна, **** с абонатен № ********** и клиентски № **********, при
която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва: 1.8.1 -3909
квтч, 1.8.2 – 14665 квтч, 1.8.3-000000 квтч, 1.8.4 - 23380 квтч. Протоколът е
подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от двама свидетели.
От
представения по детото Констативен протокол № 181/26.01.2018г.-АУ-Е-000029-55154/21.09.2017г. на БИМ-Варна е видно, че при
проведеното изследване и проверка на СТИ - електромер с фабр. №1115031400709200 е установено наличие на преминала електрическа
енергия по трета тарифа -1.8.4
в размер на 23380.8 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 06.02.2018 год., за начисляване
на допълнително количество ел. енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски № ********** в
размер на 23380кВТч., за периода 20.09.2016г.
до 19.09.2017г., въз
основа на осъществен прочит на регистър 1.8.4, при
който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа
на становището е издадена фактура № ********** /09.02.2018 г. с издател „****” АД и получател Л.И.А., ЕГН ********** ***, на
стойност 3735,34
лева с ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количесто
електроенергия - 23380кВТч., за периода 20.09.2016г. - 19.09.2017г.,
за обект находящ се в град Варна, **** с абонатен №
********** и клиентски № **********.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая
е начислено количество ел. енергия
след прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за
количества ел. енергия, неотразено в във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на
електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като
извършеното изличсление е математически точно.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че регистър
1.8.4 не се изписва на екрана при прочит на СТИ. Този
регистър не е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия.
В конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените
показания по тарифа 1.8.4 са от действително преминала през СТИ еле.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни.
Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна
манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното
количество ел.енергия в тарифа 1.8.4 да не е реално
преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена
тав. Вещото лице заявява, че на практика по софтуерен
път могат да бъдат направени всякакви манипулации на СТИ, като освен въвеждане
на цифрови показания, може да бъдат изтривани такива от всяка една от тарифите,
както и дори да бъдат въведени не само цифи, но и букви. В същото време не може
да бъде категорично установено кога и по какъв начин е извършена тази
манипулация, както и от кого. Заявява, че от приложения
протокол за първоначален монтаж на СТИ на обекта е видно, че тарифи 1.8.1 и
1.8.2 са били с нулеви показания, но по отношение показанията на тарифа 1.8.4
към момента на монтаж и въвеждане в експлоатация на 13.01.2015г. липсват данни,
поради което не може с категоричност да се твърди, че при монтажа в тази тарифа
не са съществували някакви показания.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане, е наличие на правен интерес за
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск
следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните
състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор
за продажба на електрическа енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на
облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел.
енергия, а също и начисляване на процесната сума като
корекция на сметката на абоната.
В тежест на
ответника е да установи наличие на задължение на
ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на
абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ,
приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013г.
Между
страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е битов потребител на
ел.
енергия, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 01.09.2017год., поради
което и в настоящия случай приложение следва да намерят Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/ 12.11.2013 год., в сила от
16.11.2013 год.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол
№147/ 14.10.2013 г., взето в съответствие с
правомощията на комисията, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал.1 от ЗНА. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от
енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.
енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия. В
настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен
начин, че при
проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в
корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест
не е устанановена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на
която количествата ел. енергия са отчитани
освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за потребителя
тарифа 1.8.3. При тези данни корекционните основания по чл.48
и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични
дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и
измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на
часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена
възможност на корекция при несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв,
защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса
да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по
делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите
от който да са различни от тези на електромера. Ето защо
разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното
следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на
ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на
чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за
реализиране на корекционната процедура. Ето защо
начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да
се отрече.
На следващо място
следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност
на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от
значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува
или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на
средствата за търговско измерване. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество,
очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На
следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение,
когато това е възможно, както в случая.
Нещо
повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително
консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.4 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например е въведена по
софтуерен път от лице, притежаващо съответния софтуер. Подобна възможност е налице предвид липсата на данни за показанията
на тарифа 1.8.4 към момента
на монтиране на СТИ. Изложеното обуславя извод за
недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на
ищеца ел. енергия в рамките на исковия
период.
По
изложените съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на
основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на
абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца представя списък с разноски по чл.80 ГПК, като изрично
заявява, че желае да му бъдат присъдениразноски, съобразно представения списък.
В същото време процесуалният представител на ответника прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От приложение от
проц.представител на ищеца списък с разноски по чл.80 ГПК е видно, че е
декларирано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при цена на
иска от 3735,34лв. следва да бъде определено в размер на 491,47лв. Съдът
приема, че предвид ниската правна и фактическа сложност на настоящото
производство, на ищеца се следват розноски за заплатено адвокатско
възнаграждение именно в границата на минималното определеното, на основание чл.
78 ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.И.А.,
ЕГН ********** ***, не дължи на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 3735,34 лева /
три хиляди седемстотин тридесет и пет лв. и 34 ст./ по фактура
№**********/10.08.2011 г. за периода 20.09.2016-19.09.2017 г. - служебно
начислена ел. енергия за партида с абонатен № ********** и клиентски №
**********, с адрес на потребление: град Варна, ****.
ОСЪЖДА „****”
АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на Л.И.А., ЕГН ********** ***, сумата от 491,47 лева /четиристотин деветдесет и един лева и 47 стотинки/, представляваща
извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: