№ 1924
гр. София, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502020 по описа за 2022 година
за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение от 16.05.2022г , постановено по гр.д. № 14738/2015г по описа на
СГС , ГО, І –1 състав , съдът е допълнил на осн. чл.248 от ГПК определение от
15.03.2022г по гр.д. № 14738/2015г по описа на СГС като е осъдил Ю.И. И. да залати
на Я. Н. К. и Б. Г. К. разноски по делото на осн. чл.78,ал.4 от ГПК за адвокатско
възнаграждение на всеки по 2500лв и е оставил без уважение молбата на Я.К. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от оище 2 000.00лв.
Така постановеното от СГС, ГО, І-1 състав определение се обжалва с частна
жалба от Ю.И., представлявана от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност.
Жалбоподателката поддържа, че не дължи разноски на ответниците, тъй като още с
исковата молба е направила искане за спиране на производството по делото, същото е
било спряно , а след възобновяването му е направила отказ от иск. Поддържа, че на
ответниците не е изпращана исковата молба за отговор, че депозиране на отговор не е
било необходимо, че разноски за адвокатска защита по делото не са направени от
ответниците, както и че претендираните разноски са прекомерни. Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата на
ответниците за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата Я. Н. К. и Б. Г. К., представлявани от адв. Н., депозират
писмен отговор на частната жалба, с който оспорват жалбата. Поддържат, че съдът е
връчил на ответниците преписи от исковата молба за отговор, че с оглед течащия срок
1
е следвало да депозират отговор на исковата молба,че претендираните разноски са
реално сторени и не са прекомерни. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално
легитимирано за това лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол, поради което производството по жалбата се явява процесуално
допустимо.
Състав на Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и
направените доводи, намира следното.
Частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред СГС е започнало по искова молба на Ю.И. против Я. Н.
К. и Б. Г. К. за защита на право на собственост. В исковата молба ищцата е направила
искане за спиране производството по делото , до приключване на обуславящ спор.
С разпореждане от 20.11.2015г съдът е указал на ищцата да отстрани
нередовности по ИМ като представи данъчна оценка на имота.
С молба от 07.12.2015г ищцата представя удостоверение за данъчна оценка и моли
да бъде освободена от заплащане на държавна такса.
С разпореждане от 09.12.2015г съдът е указал на ищцата да внесе посочена
държавна такса.
С разпореждане от 23.12.2015г съдът е указал на ищцата да представи
доказателства във връзка с искането й да бъде освободена от държавна такса.
На 18.01.2016г съдът е указал на ищцата да представи доказателства за внесена
държавна такса за вписване на ИМ, от която същата не може да бъде освободена.
С молба от 18.01.2016г ищцата моли да бъде продължен срока за представяне на
доказателства за внесена такса за вписване на ИМ.
На 14.03.2016г с разпореждане съдът е освободил ищцата от внасяне на държавна
такса и е разпоредил връчване на преписи от исковата молба на ответниците за отговор
по чл.131 от ГПК.
На 19.04.2016г ответниците депозират отговори на исковата молба. .
С определение от 05.05.2016г съдът е спрял производството по делото до
приключване на производството по посочено дело.
С молба от 3.01.2022г адв. Г. Н. представя доказателства, че е упълномощена от
ответниците да ги представлява по делото , като сочи, че първоначално
упълномощеният адвокат е починал. Представени са договори за правна помощ между
Я. Н. К. , Б. Г. К. и адв. Н., в които е удостоверено заплащането на възнаграждение от
веки ответник в размер на 2 500лв.
С молба от 31.01.2022г ответниците, представлявани от адв. Н. молят
2
производството по делото да бъде възобновено.
С молба от 07.03.2022г ищцата, представлявана от адв. М. заявява отказ от
предявените искове.
С определение от 15.03.2022г съдът прекратява производството по делото, на осн.
чл.233 от ГПК.
Със сега постановеното определение съдът допълва своето определение в частта
за разноските, по молба на ответниците.
Определението е частично НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото.
Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК съдът може по искане на страна да намали
разноските, претендирани от насрещната страна поради прекомерност.
По делото се установява, че ищцата действително е искала спиране на
производството по делото още с исковата молба. Спирането на производството по
делото обаче се дължи при редовна искова молба, в случая и след вписването на
същата, с оглед защита интереса на самия ищец. Преди произнасянето си по искането
за спиране съдът е дал възможност на ответниците за отговор, като тази негова
преценка не подлежи на инстанционен контрол. Съдът е длъжен да спре
производството по делото преди постановяване на своето решение, за да съобрази
постановено решение по обуславящ спор и да не бъде неговия акт недопустим, но не е
длъжен да го стори на фаза искова молба.
След като съдът е дал възможност на ответниците за отговор по чл.131 от ГПК за
същите тече процесуален срок за отговор, след който срок настъпва преклузия на техни
права. Ответниците са известени за делото, образувано по искова молба на ищцата
против тях , ангажирали са защита и са направили разноски. Също така неоснователно
е позоваването на жалбоподателката- ищца на обстоятелството, че поради
прекратяване на производството по исковете не се е стигнало до разглеждане по
същество на заявеният спор пред съда. Оттеглянето или отказът от исковете е
действие, което зависи изцяло от волята на ищеца. Ответниците не могат и не са
длъжни да го предвидят, така че същите договарят и заплащат хонорар за защитата си
по делото съобразно материалния интерес, а съгласно чл.78,ал.4 от ГПК всички
направени от ответниците разноски при прекратяване на производството се възлагат
върху ищеца. Законът не предвижда редуциране на направените разноски от
ответниците в този случай. В посочения смисъл е и практиката на ВКС по сходни
казуси- определение № 109/2022г по ч.т.д.№302/2022г на ІІ ТО на ВКС, определение №
66/2012г по гр.д. № 771/2011г на ІГО на ВКС и др.
Представените договори за правна помощ удостоверяват реалното заплащане на
3
сумата от по 2 500лв от всеки ответник като адвокатско възнаграждение по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че при цена на иска от 64073.50лв съгласно
чл.7,ал.2 от НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 2452.21лв. Това е адвокатското възнаграждение за защита по предявен иск за
собственост за целия имот. В случая ищцата претендира установяване по отношение
на двамата ответници , че е собственик на имота и съответно осъждането на двамата
общо да й предадат владението върху имота. При така предявените искове с оглед
материалния интерес общо защитата на двамата ответници има право на минимално
възнаграждение в размер на 2452.21лв, а не за защита на всеки един ответник да се
дължи възнаграждение в минимален размер от 2452.21лв. В този смисъл заплатеното
от двамата ответници възнаграждение и претендирано като разноски по делото в
размер на 2 500лв на ответник се явява прекомерно. Ищцата своевременно е заявила
възражение за прекомерност на разноските на ответниците, заплатени за адвокатско
възнаграждение, което според настоящия състав на съда се явява основателно. На
ответниците се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв
общо за двамата или по 1250лв на всеки ответник.
С оглед изложеното състав на САС приема, че определението на СГС от
16.05.2022г е частично неправилно и подадената против него жалба следва да бъде
частично уважена.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.05.2022г постановено по гр.д. № 14738/2015г по описа на
Софийски градски съд, ГО , І-1 състав в частта, с която Ю. И. И. е осъдена да заплати
на Я. Н. К. и Б. Г. К. разноски по делото на осн. чл.78,ал.4 от ГПК за адвокатско
възнаграждение на всеки за сумата над 1250лв до 2500лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Н. К. и Б. Г. К. за изменение чрез
допълване на определение от 15.03.2022г, постановено по гр.д. № 14738/2015г по
описа на Софийски градски съд, ГО , І-1 състав за сумата от 1250лв, претендирана от
всеки от тях като разноски, направени по делото
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.05.2022г постановено по гр.д. №
14738/2015г по описа на Софийски градски съд, ГО , І-1 състав в останалата обжалвана
част.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба
4
пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.
274,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5