№ 3488
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100501313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на непълнолетния К. М. Г., действащ със
съгласието на своята майка Т. С. У. срещу първоинстанционно решение № 20055645 от
01.03.2021г., постановено по гр. дело № 45640/2020 г. на СРС, 91 състав. Решението се
обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на месечната издръжка над
162.50 лв. до 220 лева.
С решение № 20188184/21.09.2021г., постановено по гр. дело № 45640/2020 г.
на СРС, 91 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
обжалваното решение. Същото е влязло в сила на 16.10.2022г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради допуснато нарушение на материалния закон и при допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като са представени нови
доказателства за доходите на майката на въззивника.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, поддържа
въззивната жалба. Сочи нови доказателства. Не претендира разноски. В хода на
устните състезания пледира за уважаване на въззивната жалба и присъждане на
месечна издръжка в размер от 220 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник не е подал отговор на
въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззиваемия М. М. Г., оспорва въззивната жалба,
1
като неоснователна. Не сочи доказателства и не претендира разноски. В хода на
устните състезания моли да се остави без уважение въззивната жалба, а при
евентуалност да се постанови решение, с което размерът на издръжката да бъде
завишен максимум до 190 лева.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
след подаването на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото - доходите
на майката на непълнолетния въззивник Т. С. У..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 45640/2020 г. на СРС, 91 състав, поправено с
решение № 20188184/21.09.2021г., съдът на основание чл. 150 от СК е изменил размера
на дължимата месечна издръжка от М. М. Г., определена с одобрена спогодба по гр.
дело № 1712/2011г. на СРС, 84 състав, в полза на К. М. Г. и е завишил нейният размер
от 120 лв. на 162.50 лева месечно, считано от 23.09.2020г., като е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 250 лева, като неоснователен. Осъдил е М. М. Г. да заплати
на СРС държавна такса от 61.20 лева, както и разноски на ищеца в размер от 163.50
лева. Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За
въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл.
83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав,
в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е основателна.
Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените)
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
2
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за К. М. Г., роден на
*******., в размер от 120 лева, със спогодба, одобрена на 19.04.2011г. по гражданско
дело № 1712/2011 г. на Софийския районен съд, 84 състав, детето е било на 4 години и
4 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция по настоящото производство е навършило 15 години и 11 месеца. От
определянето на месечната издръжка от 120 лева е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от
повече от 11 години К. М. Г. е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите му от средства за съществуване, за образование, за социално-културно
развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да
бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 120 лева. Настъпили са
трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Тези изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (нуждаещият се да има нужда от по-малко средства за
месечната си издръжка).
Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита,
че за месечната издръжка на детето К. М. Г. са необходими общо около 500 лв. – с
оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно.
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства от които да
се установи месечното брутно трудово възнаграждение на въззиваемия. Пред първата
инстанция е прието като неоспорено писмено доказателство удостоверение с изх. №
002/26.01.2021г., издадено от фирма „Д.“ ООД, от което е установено, че ответникът
работи на длъжност зооинженер (зоотехник) и за периода от м. 02. 2020г. до м. 12. 2020
г. вкл. е получил брутен доход в общ размер от 3644.75 лв., а нетния му доход за същия
период е 2703.04 лв.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща претендираната пред въззивния съд месечна издръжка от 220 лв., тъй като по
делото не е установено той да страда от заболяване, което да намалява
трудоспособността му (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. №
1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). Обратно, установи се, че бащата осъществява
трудова дейност и реализира доходи на длъжност зооинженер (зоотехник), които не са
по-ниски от минималната работна заплата за страната. Следва, че месечното брутно
трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР
№ 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) на въззивника възлиза на не
по-малко от 710 лева, към момента на приключване на производството пред въззивната
инстанция. Съдът съобрази също, че въззивникът е в работоспособна възраст
(навършени 44-години), който макар да има и други алиментни задължения към още
две малолетни деца – П. М. Г., роден на 2******* и М. М. Г., роден на *******.,
разполага с доходи, с които може да изпълнява задължението си и към непълнолетния
си син.
Следва, че бащата разполага с материални възможности да заплаща изцяло
присъдената от районния съд с обжалваното решение увеличена месечна издръжка,
както и в по-високия размер от 220 лв., тъй като не се установи месечното му брутно
трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР
№ 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) да е намаляло след
постановяване на обжалваното решение, нито да не му позволява да плаща месечна
издръжка на детето си в размер от 220 лева.
3
Пред втората инстанция са представени доказателства за доходите на другия
родител на детето К. М. Г.. Видно от удостоверение с изх. № 029/04.10.2021г.,
издадено от „С.С.***“ ЕООД, брутният доход на Т. С. У. за периода от м. 10. 2020г. до
м. 09.2021г. е в общ размер от 3889.99 лв., който факт не се оспорва от въззиваемия.
В изготвеното за нуждите на въззивното производство социално проучване от
АСП, Д „СП“ – Сердика, обективирано в социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СК/192-
001/20.10.2022г., по чл. 21, т. 15, във вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, е поддържано
заключение, че детето се отглежда в семейна среда от своята майка, а бащата не е
търсил контакт с детето. Съдът отчита факта, че майката е обременена и с
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете,
поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и не само в пари, но и в
натура, т.е. реалните разходи на майката за издръжката на детето са по-големи от тези
на въззивника. Следва, че след като майката полага всички непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на непълнолетния въззивник, то въззиваемия ответник
следва да е съпричастен към нуждите на детето К., като поема по-голям дял от
финансовата му издръжка. Последното е основание въззивният съд да приеме, че
възможностите на въззиваемия са достатъчни за заплащане на месечна издръжка за
детето в размер от 220 лв., доколкото съдът следва да съобрази забраната за
произнасяне свръх петитум и не може да постанови издръжка в по-висок от
претендирания пред въззивната инстанция размер (не надвишаващ искането в
петитума на исковата молба). Дори въззиваемият М. М. Г. да изпитва материални
затруднения да дава месечна издръжка на детето си в размер от 220 лева, следва да се
посочи, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа и
най-големия си син, който е непълнолетен. В този смисъл затрудненията на бащата не
трябва да се отразяват негативно на детето.
Съдът отчита и бързо настъпващите инфлационни процеси в страната от
началото на 2022г., (годишната инфлация за м. септември 2022 г. спрямо м. септември
2021 г. е 18.7%, измерена с индекса на потребителските цени, съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален статистически
институт https://www.nsi.bg/). Т.е. настъпили са и обективни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран от първата
съдебна инстанция. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което
може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. които негативни последици не следва да
се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени
в обжалваната част за разликата над 162.50 лв. до сумата от 220 лева, като
въззиваемият бъде осъден да заплаща на детето К. М. Г. месечна издръжка от още
57.50 лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 220 лева, считано от 23.09.2021г.
– датата на предявяване исковата молба в съда. Издръжката се дължи до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване. Съдът присъжда и законната
лихва за забава върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от 220 до
250 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
По разноските във въззивното производство:
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка въззиваемият дължи
държавна такса в размер на 82.80 лева по сметка на СГС. Страните не претендират
разноски и съдът не дължи присъждането на такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20055645 от 01.03.2021г. постановено
по гр. дело № 45640/2020 година на Софийския районен съд, 91 състав,
поправено с решение № 20188184/21.09.2021г., постановено по гр. дело №
45640/2020 г. на Софийския районен съд, 91 състав, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 150 от СК, за присъждане на месечна издръжка на К.
М. Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Т. С. У.,
ЕГН **********, за разликата над 162.50 лева до 220 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното
си дете К. М. Г., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на
своята майка Т. С. У., ЕГН **********, още 57.50 (петдесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева месечна издръжка - общо 220 (двеста и двадесет)
лева, считано от 23.09.2021г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„******* 2, сумата от 82.80 (осемдесет и два лева и осемдесет стотинки) лева
– държавна такса по въззивно гр. дело № 1313/2022 г. по описа на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
В останалата част съдебно решение № 20055645 от 01.03.2021г.
постановено по гр. дело № 45640/2020 година на Софийския районен съд, 91
състав, поправено с решение № 20188184/21.09.2021г., постановено по гр.
дело № 45640/2020 г. на Софийския районен съд, 91 състав, е влязло в сила,
като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6