№ 11715
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110118449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от К. М. М., чрез адв. С., срещу „..“ ЕООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на вземането в размер на 16 720,004 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 14.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава от
20.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; 792,91 лв. – договорна лихва
за периода от 14.06.2013 г. до 28.10.2013 г.; 25,84 лв. – наказателна лихва за периода от
14.06.2013 г. до 28.10.2013 г.; 350,78 лв. – разноски за държавна такса; 720,93 лв. –
адвокатско възнаграждение, принудително събирани в производството по изп. дело №
.. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС, образувано въз основа на изп. лист,
издаден по ч.гр.д. гр.д. № 1216/2013 г. по описа на РС – Радомир, III с-в, поради
изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че в полза на „..“ АД е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1216/2013 г. по описа на РС –
Радомир, III с-в, съгласно която е следвало да заплати в полза на кредитора сумите,
както следва: 16 720,004 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
14.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава от 20.11.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането; 792,91 лв. – договорна лихва за периода от 14.06.2013 г. до
28.10.2013 г.; 25,84 лв. – наказателна лихва за периода от 14.06.2013 г. до 28.10.2013 г.;
350,78 лв. – разноски за държавна такса; 720,93 лв. – адвокатско възнаграждение.
Сочи, че общата стойност на дълга за сумите по издадения в полза на банката
изпълнителен лист към 27.03.2024 г. възлиза на 36 719,03 лв. Излага доводи, че по
1
силата на сключен договор за цесия от 18.01.2016 г. банката е прехвърлила в полза на
„..“ ЕООД посочените вземания. Твърди, че по искане на ответното дружество е било
образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., като на 06.03.2024 г. му е била
връчена покана за доброволно изпълнение. Оспорва прехвърлянето на посочените
вземания доколкото не е бил уведомен за цесията от стария кредитор. Твърди, че не
дължи изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист от 20.11.2013 г. поради
погасяването им по давност. Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че не дължи изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 20.11.2013 г.,
издаден по гр.д. № 1216/2013 г. по описа на РС – Радомир, III с-в, поради погасяването
им по давност, считано от 14.06.2018 г. Претендира разноски. Оспорва вземанията по
изпълнителния лист по основание и размер, като сочи, че договорът за потребителски
кредит съдържа неравноправни клаузи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излага
съображения, поради което счита, че вземанията по изпълнителния лист не са
погасени по давност. Отбелязва, че преди образуването на изпълнително дело №
7873/2017 г., за принудителното събиране на процесните вземания е било образувано
изпълнително дело № 3382/2014 г. по описа на ЧСИ ... Твърди наличието на
извършени действия в хода на изпълнителното производство, които имат за последица
прекъсване на давността. Поддържа, че договорът за цесия е породил правните си
последици, както и че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав
на извършеното прехвърляне. При условията на евентуалност, в случай че съдът счете,
че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, прилага към отговора на исковата
молба уведомление за сключения договор за прехвърляне на процесните вземания.
Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да
го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
20.11.2013г. по ч.гр.д. гр.д. № 1216/2013 г. по описа на РС – Радомир, III с-в , по
2
който е образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС, поради
изтекла погасителна давност.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че срещу К. М. М. е бил издаден изпълнителен лист от
20.11.2013г. по ч.гр.д. гр.д. № 1216/2013 г. по описа на РС – Радомир, III с-в, по който е
образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС. При наличието
на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело,
както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към
датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното
вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
3
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги
предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. №
903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г.,
III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това
решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.
№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното
дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши
сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е
било отделено обстоятелството, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № .. по
описа на ЧСИ .., образувано въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от
20.11.2013 г. по гр.д. № 1216/2013 г. по описа на РС – Радомир, III с-в, вземанията по
който са цедирани в полза на ответника. Ищецът не оспорва уведомяването си за
извършената цесия, поради което и този въпрос не е необходимо да бъде допълнително
изследван. За пълнота следва да се отбележи, че в установената трайна съдебна
практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о./, е прието, че връчването на уведомлението в хода на
производството като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
Уведомлението е връчено на ищеца, заедно с препис от отговора на исковата
молба от ответника. Връчването на уведомлението за цесията има отношение
към действието на договора за прехвърляне на вземането спрямо длъжника,
когато последният твърди да е изпълнил изцяло или частично задължението,
като има значение за валидното изпълнение на задължението от негова страна.
Към изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС е приложена
товарителница на лист 68 от същото, от която е видно, че уведомление за
цесията е получено от ищеца К. М. М., удостоверено с неговия подпис на
16.02.2016г.
В конкретния случай от приобщения препис от изп. дело № .. по описа на
4
ЧСИ .. с район на действие СГС се установява, че същото е образувано по молба от
12.09.2017г., подадена от „..“ ЕООД с искане за образуване на изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист от 20.11.2013г. по ч.гр.д. гр.д. № 1216/2013 г. по описа
на РС – Радомир, III с-в, издаден в полза на ТБ „..“ АД въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение №921/20.11.2013г. по същото дело, което вземане му е било
цедирано, за което са представени доказателства. С молбата от 12.09.2017г. е поискано
ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки и банкови сейфове на името на
длъжника и налагане на запор при установяване на такива, извършване на справка за
наличие на недвижими имоти по партидата на длъжника и налагане на възбрана, ако
се установят такива. На 21.09.2017г. ЧСИ е изпратило запорни съобщения до „..“ АД и
до „..“ АД. На 20.09.2018г. взискателят е подал молба до ЧСИ за извършване на
справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуване на регистрирани
банкови сметки, като при наличието на такива да наложи запори. С разпореждане от
01.07.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на длъжника К. М., който да
се състои на 26.08.2019г. от 11ч. на адрес гр. София, ... С молба от 06.08.2020г.
взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор на банкови сметки на длъжника в
Банка ДСК ЕАД. С молба от 16.06.2022г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде
наложен запор на банкови сметки на длъжника в Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София.
С молба от 15.06.2023г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в Регистъра
на банковите сметки и сейфове за съществуване на регистрирани банкови сметки, като
при наличието на такива да наложи запори, да направи справка за сключени трудови
договори и доходи от пенсия, като при наличие на такива да наложи запор. На
23.01.2024г. ЧСИ е изпратило запорно съобщение до .. ЕООД, с което е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 26.01.2024г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до Изипей АД, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника по
банкови и платежни сметки, електронни сметки, както и произтичащите от всякакви
други форми на електронни плащания или плащания в брой вземания на длъжника. С
молба от 05.04.2024г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията
на длъжника по банкови сметки на негово име, открити в Общинска банка АД. С
молба от 04.04.2024г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в Регистъра
на банковите сметки и сейфове за съществуване на регистрирани банкови сметки, като
при наличието на такива да наложи запори, да направи справка за сключени трудови
договори и доходи от пенсия, като при наличие на такива да наложи запор.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от
страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече
бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че кредиторът е бездействал,
както и че предприетите от цесионера действия по изпълнение не са действителни
преди връчване на уведомлението за цесия. По делото се съдържа доказателство за
5
получаване на уведомление от него на 16.02.2016г., като следва да се имат предвид и
вече изложените от съда съображения във връзка със значението на уведомяването на
длъжника за цесията. Видно от събраните по делото доказателства ответникът е
предприемал регулярно действия за принудително изпълнение на вземането си, с които
е прекъсвал погасителната давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.“. Погасителната давност е
предвидена в закона като санкция за бездействие и дезинтересиране на кредитора от
събиране на едно свое вземане, а не като форма на защита на длъжника поради
неплатежоспособността му за определен период от време. Видно от приложеното към
настоящото дело изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС , по
същото са предприемани действия по изпълнение или с изрични молби е искано
извършване на действия по изпълнение на следните дати: 12.09.2017г; 21.09.2017г;
20.09.2018г; 01.07.2019г; 06.08.2020г; 16.06.2022г; 15.06.2023г; 23.01.2024г;
26.01.2024г.; 04.04.2024г.;05.04.2024г. С извършването на всяко действие е прекъсвана
погасителната давност и е започвал да тече нов петгодишен давностен срок, между
всеки две последователни дати, посочени по-горе са изтекли по-малко от 5 години.
По-малко от пет години са изтекли и между издаване на изпълнителния лист и
искането за образуване на изпълнителното дело – 20.11.2013г. и 12.09.2017г. Между
всеки две от посочените последователни дати не е изтекъл и период по-дълъг от две
години, поради което не е настъпила и предпоставката за перемиране на
изпълнителното дело.
В мотивите на Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че „Молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и
ал. 1 ГПК и прекъсва давността.“ Подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността,
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме. За пълнота следва да се
отбележи, че на 01.07.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на
6
длъжника К. М., който да се състои на 26.08.2019г. от 11ч. на адрес гр. София, ..., а на
23.01.2024г. ЧСИ е изпратило запорно съобщение до .. ЕООД, с което е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца, като между двете извършени от ЧСИ
действия по изпълнение е изтекъл период по-кратък от 5 години. Последната молба,
подадена от взискателя с конкретно поискано действие за принудително изпълнение е
от 05.04.2024г. Исковата молба е подадена на 01.04.2024г. като не са изтекли 5 години,
поради което вземането не е погасено по давност. За пълнота следва да се отбележи, че
не са изтекли пет години и от налагането на запор на трудово възнаграждение от
23.01.2024г., до подаване на исковата молба на 01.04.2024г.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с
пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два
месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла, поради което предявения отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.37 от Закона за правната помощ..
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Радомир, ..,
чрез пълномощника адв. Д. С., съдебен адрес гр. София, .., срещу „..“ ЕООД, ЕИК ..., с
адрес на управление гр. София, ул. .., отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на
7
16 720,004 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 14.08.2012 г., ведно
със законната лихва за забава от 20.11.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането; 792,91 лв. – договорна лихва за периода от 14.06.2013 г. до 28.10.2013 г.;
25,84 лв. – наказателна лихва за периода от 14.06.2013 г. до 28.10.2013 г.; 350,78 лв. –
разноски за държавна такса; 720,93 лв. – адвокатско възнаграждение, принудително
събирани в производството по изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. с район на действие
СГС, образувано въз основа на изп. лист от 20.11.2013г., издаден по ч.гр.д. гр.д. №
1216/2013 г. по описа на РС – Радомир, III с-в, вземанията по който са прехвърлени на
„..“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г. и Приложение №1 към него, като
погасени по давност като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. М. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „..“ ЕООД, ЕИК ... сумата в размер на 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8