Р
Е Ш Е Н И Е № 21
Гр.
Кула 05.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Дияна Дамянова – Цанкова
с участието на секретаря Лозана
Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 32 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), образувано по жалба от К.В.К.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0291-000036
от 13.03.2019г. на Началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което са му наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за
движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за извършено нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
С
жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като се твърди,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и
че АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, без да се посочват същите в
жалбата.
В съдебното заседаниe жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Георги Гергов от АК
– Видин. Поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление поради липса на субективен елемент на извършеното деяние. Въззиваемата страна– Началника на РУ при ОДМВР – Видин, РУ
Кула не се явява и не се представлява. Не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното
си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице,
имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка
атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за
неосноватилна поради следното:
От фактическа страна се установи
следното:
На
11.06.2018г. жалбоподателят К. придобил чрез договор за покупко – продажба
товарен автомобил „ Мерцедес 711Д“ с рег. № .... от фирма „ Импулс“ ООД гр.
Видин. На 12.08.2018г. регистрацията на автомобила служебно е прекратена от ОД
на МВР 0 Видин, сектор „ ПП“ на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят не е изпълнил задължението си, в двумесечен срок от придобиване
на моторното превозно средство, да го регистрира. На 07.01.2019г., на път Е 79
в гара Срацимир, общ. Грамада, жалбоподателят управлявал посочения товарен
автомобил и е спрян за проверка от свидетелите Б.Й.И. и А.Ц.А. ***. При
извършената проверка на жалбоподателя като водач и на товарния автомобил,
свидетелят И. установил, че товарният автомобил е със служебно прекратена
регистрация, поради което, за констатираното нарушение му съставил АУАН серия Д
№ 0655846 за това, че на 07.01.2019г. , около 1515.17 часа, на път Е79 в гара
Срацимир управлява товарен автомобил „ Мерцедес 711Д“ с рег. № ...., лична
собственост, който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, което нарушение
квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят И. предявил АУАН
на жалбоподателя, който не направил възражения, подписал го и свидетеля И. му
връчил препис срещу подпис. В законоустановения тридневен срок,
жалбоподателят не депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения
акт, началник РУ ОД на МВР- Видин, РУ - Кула издал атакуваното наказателно
постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата
обстановка, посочена в АУАН и посоченото нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. На
основание чл. 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „Глоба“ в
размер на 200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
а на основание Наредба № Iз – 2539 на
МВР отнемане на 10 точки.
Посочената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на
разпитаните от съда свидетели Б.Й.И. и А.Ц.А., Докладна записка УРИ
291р872/31.01.2019г. от инспектор Николай Живков, справка от ОД МВР Видин,
сектор КАТ от масива АИС – КАТ за регистрацията на процесния автомобил, талон
за регистрация на МПС част 1 № *********. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели И. и А., които са
очевидеци и лично са констатирали посоченото нарушение. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви, конкретни и
логични, които пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика,
още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта.
Тези изявления представляват годни доказателства относно релевантните за делото
обстоятелства. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се
установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за
безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка. АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.По делото не бяха събрани каквито и да
било доказателства в обратната насока.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, като в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – началник
РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула , видно от Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е и редовна процедура
по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Съдът
не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и атакуваното
наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно,
така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани
са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил „ Мерцедес 711Д“ с рег. № .... е моторно превозно средство по смисъла на
§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият на 07.01.2019г. е управляван от
жалбоподателя на път Е79 в района на гара Срацимир, общ.Грамада, който път е
отворен за обществено ползване. Не се спори също, а се доказва и от събраните
по делото доказателства – справка от масива АИС – КАТ, че в двумесечен срок от
придобиването му чрез договор за покупко – продажба на 11.06.2018г.,
жалбоподателят не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и
сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на
свое име, поради което на 12.08.2019г. служебно е прекратена регистрацията на
автомобила на основние чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е знаел, тъй като не бил надлежно информиран за
прекратяване на регистрацията на автомобила. В чл. 143, ал.15 ЗДвП е регламентирано по
недвусмислен начин, че служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила и липсва вменено
задължение на контролните органи да извършват такова уведомяване на собственика
за това, каквото има по отношение на служебното прекратяване на регистрацията
поради липса на сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл. 143, ал.10 ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава
закона и липсата на такова знание на закона не го оневинява, поради което и
няма как да се сподели тезата, че липсва субективен елемент на деянието поради
обстоятелството, че жалбоподателят не е
знаел, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена. Всичко
това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение виновно.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят К.В.К. е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по същия
текст.
От своя страна чл. 175, ал.3 ЗДвП
предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред, а именно предвижда наказание „Глоба” в размер
от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 до 12 месеца. Административнонаказващият орган е наложил накание на
жалбоподателя в предвидения законов минимум – „ Глоба“ в рзмер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения
от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, както и за
други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което и налагането на
наказания в посочения размер, съдът намира за правилно. Така определената санкция ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на
административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН - да се поправи и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува
възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя К.
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР №
1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/
или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание, съдът намира, че резонно АНО е санкционирал същия
за извършеното от него административно нарушение.
С оглед посочените от съда съображения,
наказателното постановление, следва да бъде потвърдено. От това обстоятелство следва и потвърждаване на постановеното от
наказващия орган "отнемане на 10 контролни точки", което няма
самостоятелна правната природа, а следва на основание наложеното административно
наказание или принудителна административна мярка. То се извършва въз основа на
влязло в сила наказателно постановление и не съставлява санкция, подлежаща на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
имащо предупредителна за водача и информационно-статистическа за контролните
органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в сила наказателно
постановление. Необходимо да се отбележи, че това отнемане на контролни точки е
законосъобразно постановено на основание чл. 6 ал.1 т.5 от Наредба № Iз-2539 за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /Издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./, съгласно
която разпоредба за наложено наказание по реда на чл.175 ал.3 от ЗДвП, свързано с управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, се отнемат 10 контролни точки.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0291-000036 от 13.03.2019г. на
Началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което на К.В.К., ЕГН ********** *** са му
наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а
именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за
извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Административен съд - гр. Видин по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: