Мотиви към
Присъда от 09.10.2014 година, постановена по НОХД № 634/2013 година по описа на
РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-Елхово
обвинителен акт, с който против Б.Н. /BEN NGASSA/, роден на *** година в гр.Тумбукту,
Мали, гражданин на Мали, е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 27.01.2013 година в района на 270 гранична пирамида, в
землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
от надлежните органи на властта. В хода на производството от страна на РП – Елхово е направено уточнение в самоличността на подсъдимия, като съдът е
приел, че подсъдим по делото е Б. Н. Н., роден на *** година в гр.Кумба, Камерун, с ЛНЧ **********, неосъждан.
Производството
по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието
на назначен му служебен защитник - адвокат, в хипотезата на чл.269,
ал.1 от НПК, тъй като подсъдимия редовно призован за с.з. по реда на чл.180,
ал.3 НПК /чрез защитника си, с оглед обстоятелството, че самия той е посочил в
хода на ДП адрес за призоваване
този на служебния си защитник/, не се е явил, а и с оглед правната
квалификация на престъплението, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, участието му в наказателния процес не е задължително. Поради това и по
аргумент за обратното от чл. 269, ал.1 от НПК, вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото,
приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина. Предвид обстоятелството, че
правото на защита на подсъдимия в
настоящото производство е било обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и
участвал в производството, процесуалните правата на подсъдимия не са били
накърнени.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер на три месеца
лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК
бъде отложено за срок от три години и
глоба в минимален размер - 100 лв.
Подсъдимият разпитан
във фазата на досъдебното
производство се е признал за виновен и е
дал обяснения по предявеното му обвинение.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.М. *** излага становище за доказаност на
обвинението. Пледира, за ненаказване на подзащитния му и прилагане на нормата
на чл.279, ал.5 от НК, аргументирано с твърдения подсъдимия да
е извършил деянието с цел да запази живота си.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните, и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдим
по делото е Б. Н. Н., роден на *** година в гр.Кумба,
Камерун, с ЛНЧ **********, неосъждан, /със
заявени в ГПУ – Елхово данни за самоличност Б.Н. /BEN NGASSA/, роден на *** година в гр. Тумбукту,
Мали, гражданин на Мали, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен,
живущ в гр. Тумбукту, Мали/.
Подсъдимият преди 27.01.2013 година се намирал в Република Турция и решил да влезе незаконно
на територията на страната ни без надлежно разрешение. В изпълнение на намеренията си подсъдимия се
придвижил до турско – българската граница и продължил към територията на Република
България. На 27.01.2013
година подсъдимия
влязъл през границата на страната ни, от Република Турция в Република България,
в района на 270 гранична пирамида, в землището на село Лесово,
община Елхово без разрешение на надлежните органи на властта. На
територията на Република България подсъдимият е бил задържан с други три лица от
граничните власти в близост до ГКПП - Лесово. Между полицаите извършили
задържането е бил и св.Н. ***.
Подсъдимия
не е притежавал както документи
разрешаващи му да влезе на територията на страната ни, така и документи за
самоличност.
След задържането си подсъдимия е заявил пред органите на ГПУ –
Елхово следните данни за самоличност Б.Н. /BEN NGASSA/, роден на *** година в гр.Тумбукту, Мали, гражданин на Мали, неженен, неосъждан, с
основно образование, безработен, живущ в гр. Тумбукту,
Мали.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че той не е осъждан.
Подсъдимият, установява се от писмо на Дирекция Миграция
при МВР е бил предаден на ДАБ при МС след
подадена молба за особена закрила с вх.№ МД -1595/18.06.2013 година.
Видно от постъпилото по делото писмо изх.№ 02-450/27.01.2014 година на ДАБ при МС
подсъдимия е бил регистриран в
Агенцията като Б. Н. Н., роден на *** година в гр.Кумба,
Камерун, с ЛНЧ **********. С решение
№ 182/08.01.2014 година на председателя
на ДАБ при МС производството на кандидата е било спряно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства -
обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от
НПК, показанията на свидетелят Н., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия съдът
кредитира отчасти, само в частта
им подсъдимия да е пребивавал преди 27.01.2013
година в Република Турция и да е влязъл
в страната ни от Република Турция, тъй като същите кореспондират с другия
доказателствен материал по делото. Същевременно обясненията на подсъдимия в
останалата им част, съдът не кредитира, тъй като същите са силно компрометирана
от факта, че подсъдимия е заявил
различни данни за самоличност, водещ до извод да се цели създаване на пречки за
установяване на обстоятелствата свързани с извършеното деяние, същевременно не
са налице други доказателства които да подкрепят тези му обяснения. Показанията
на разпитания свидетел са правдиви, логични и последователни, поради което
същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние.
Писмените доказателства, като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда. Въз основа на горната фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Б. Н. Н. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като 27.01.2013 година в района
на 270 гранична пирамида, в землището на
село Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния
кодекс.
От обективна страна подсъдимият Б. Н. Н. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, с оглед държавата от която
идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението
на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимият.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на
„влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е
успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно
с обстоятелството, че му липсва
изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за
виновен в престъпление по чл.279, ал.1
от НК.
Съдът прецени, че не са налице основанията за
приложение на разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК – за ненаказване на
подсъдимия поради това, че е влязъл в страната ни, за да се ползва от правото си на убежище.
Приложението на цитираната норма е
свързано с наличието на специална цел -
с влизането в страната да се цели да се ползва право на убежище
съгласно Конституцията на РБ, както и
такова да се търси на някое от основанията по ЗУБ. Тези обстоятелства
подлежат на доказване. В конкретния случай мотивите на подсъдимия за извършване
на деянието не се установиха. Не се установи подсъдимия, извършвайки
деянието да е целял да се ползва
от закрил на територията на страната ни,
нито се твърдят обстоятелства релевантни за предоставянето на такава. Последващото подаване от
страна на подсъдимия на молба по ЗУБ не е достатъчно да обоснове извод
за приложение на чл.279, ал.5 от НК,
след като към момента на извършване на деянието наличието
на визираната от наказателния закон специална цел не е била налице, поради което и съдът му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство
обществена опасност на деянието, която е висока, а като смекчаващи такива
отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от чистото му съдебно минало,
както и направените от него
самопризнания в хода на ДП. Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да се
преценят нито като многобройни, нито
като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства
съдът наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК, в размер на
предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и
наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Последният не е осъждан за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо
и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски за
преводач на досъдебното производство, в общ размер 89.00лв., от които
35.00лв. разноски направени от
РДГП – Елхово и 54.00лв направени разноски от Прокуратурата на Република
България, да останат за сметка на
органите които са ги направили.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред и в
частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: