Р Е Ш Е Н И Е
№ 547/15.09.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на осми септември юни две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Видова с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 503/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.М.И. ***.П*** Е*** № *, ет.* , ап.* , чрез пълномощника адв.Д.М., срещу решение № 124/02.05.2023 г. по АНД № 1338/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 1808зз-168/25.10.2022 г., издадена от полицейски орган - разузнавач при ОД на МВР Монтана, РУ Монтана. В жалбата са наведени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че същата е в изискуемата форма; в оспорената заповед не са посочени фактически и правни основания за издаването й; твърди се, че никъде по преписката няма данни, че за задържаното лице са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение за извършено от лицето противоправно. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и процесната заповед за задържане. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответната страна редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от ОП Монтана дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно, като моли да бъде оставено в сила.
С касационната жалба не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд Монтана, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.
Не са налице основания за отмяна на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за нейната отмяна поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Въпреки че не е направено разграничение между основните и квалифицираните състави на соченото за извършено престъпление, задържането на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде повдигнато обвинение.
Заповедта е връчена на М.И., поради което и същият е узнал фактическото и правното основание за задържането му, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало протокола за личен обиск и декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР П. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.
Както се сочи в мотивите на решение № 363/12.01.2017 г. по адм. д. № 10527/2015 г. на Върховния административен съд, V отделение:“ разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице държи наркотични вещества. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление.
За налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката..“. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1, б.“с“ КЗПЧОС.
С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател М.И. е задържан за срок до 24 часа на 25.10.2022 г. в 20.30 часа. Посочено е като основание за задържането му е „ има данни за извършено престъпление от общ характер- държане на наркотични вещества..“ Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК; така виж. решение № 16596 от 05.12.2019 г. по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка от вида на процесната представлява възможност, предоставена на административния орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24 часа, е приложена спрямо И. в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Изведените от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на И. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.
При осъществения
касационен контрол, относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото
на касатора не се дължат разноски.
От страна на ответника
такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/02.05.2023 г., постановено по АНД № 1338/2022 г. по описа на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: