№ 69368
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20251110113699 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 619 ГПК.
Заявителят в производството е поискал издаване на удостоверение за
европейски изпълнително основание. Обосновава искането с твърдения, че длъжникът
има имущество в Република Австрия, което да послужи за удовлетворяване на
вземанията.
Съдът намира следното:
Съгласно чл. 619, ал. 1 ГПК, удостоверението по Регламент (ЕО) № 805/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително
основание при безспорни вземания се издава по писмена молба на страната от
първоинстанционния съд, разгледал делото или в чийто район е издаден публичният
документ.
Според чл. 3, пар. 1 от Регламента, същият се прилага за решения, съдебни
спогодби и публични документи по безспорни вземания, като според чл. 4, пар. 1 за
целите на регламента „решение“ е всяко съдебно решение, произнесено от съд на
държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет,
заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и
разходите на длъжностно лице на съда. В чл. 3, пар. 1 е дадена дефиниция на
безспорно вземане - вземането се счита за „безспорно“, когато:
а) длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е
било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или
б) длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на
процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или
в) длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по
отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на
съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на
вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по
произход; или
г) длъжникът изрично го е признал в публичен документ.
Както е разяснено в практиката на ВКС - Определение № 518/03.11.2016г. по гр.
д. № 1240/2016г. ІV Г. О. на ВКС и др., решаващо значение за прилагане на Регламент
(ЕО) № 805/2004г. има безспорността на вземането, т.е. дали подлежи на
1
принудително изпълнение в държавата по произход и спазени ли са минималните
изисквания по глава III от Регламента. От систематичното тълкуване на чл. 3, вр. с чл.
4 и чл. 6 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г. следва, че безспорно е вземането, което е
признато с акт, представляващ изпълнително основание по националното
законодателство на държавата - членка, което не се оспорва от длъжника изрично или с
оглед на процесуалното му поведение и въведените минимални стандарти по глава III
от Регламента. Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК е
съдебно изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, но ако длъжникът е възразил
срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, независимо дали възражението спира
принудителното изпълнение, издадената заповед не може да послужи като основание
за издаване на европейско изпълнително основание по Регламент (ЕО) № 805/2004 г. В
този случай, от процесуалното поведение на длъжника, който е подал възражението
следва, че вземането се оспорва от него и не може да се счита за „безспорно“ по
смисъла на чл. 3 от същия Регламент (ЕО) № 805/2004 г. Когато заповедта за
изпълнение е стабилизирана от външна страна, т.е. не е подадено възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, молбата по чл. 619 ГПК следва да се уважи, освен ако към момента на
разглеждането на молбата не е в ход процедура по оспорване на вземането по реда на
чл. 423 ГПК или ако връчването не е съобразено със стандартите по глава III от
Регламент (ЕО) № 805/2004 г., независимо от това дали то е редовно по правилата на
националното законодателство.
От изложеното следва, че най-ранният етап за издаване на европейско
удостоверение за изпълнително основание в хипотеза като настоящата е влизане в
сила за заповедта за изпълнение, независимо че същата има незабавно (предварително)
изпълнение. Само при липса на възражение от страна на длъжника, може да се приеме,
че е налице безспорно вземане. В случая, заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист са издадени на 03.04.2025г., като са получени от заявителя на 10.04.2025г. Дори да
се приеме, че са връчени веднага на длъжниците (за което няма доказателства, предвид
и задължението на съдебния изпълнител по чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК незабавно да
изпрати на съда препис от съобщението за връчването), към настоящия момент
едномесечният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК не е изтекъл. Ето защо, не е
налице безспорно вземане по смисъла на Регламента и молбата следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на заявителя за издаване на удостоверение за европейско
изпълнително основание.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на заявителя съгласно чл. 619, ал. 3
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2