Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и двадесета втора година, в състав:
Председател: Венелин Николаев
при
секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 346 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.70, ал.1, т.9 и чл.73, ал.4 Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен /ОДБХ/,
БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.“Л.“ №12,
представлявано от д-р Д.В.Н. срещу Решение № ФК-2022-317 от 19.04.2022 г.,
издадено от директор на дирекция „Добро управление“ – Ръководител на
Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Добро управление“ /ОПДУ/ гр. София.
Със същото е определена финансова корекция /ФК/ в размер на 100% върху
допустимите разходи, засегнати от нарушение, по девет различни договора с девет
различни ОДБХ, като по т.3 е определена ФК по договор № 6/15.01.2021 г. с
изпълнител „МАКС ТРАВЕЛ“ ООД, сключен от ОДБХ Плевен.
В жалбата се сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно,
необосновано, неправилно поради неспазване на установената форма, нарушения на
материалния закон, съществени нарушения административнопроизводствените правила и несъответствие
с целта на закона. Развиват се доводи,
че предметът на проведените обществени поръчки за организиране и провеждане на
специализирани обучения е свързан с дейности, които представляват услуги и са
посочени в Приложение № 2 списък на социалните услуги и други специфични услуги към чл. 11, ал. 3 от ЗОП /Закон за обществените поръчки/. Сочи се, че за
тези групи услуги се допуска провеждане на процедура пряко договаряне на
основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Твърди се, че от възложителя са
приложени относимите специални норми от националното и общностното право, дерогиращи разпоредбите на чл. 1, т. 2 от
ЗОП, съответно на чл. 160, параграф 2 от Регламент 2018/1046. Посочва се, че
твърдението на органа за нарушение от бенефициера на член 160 от Регламент
2018/1046 е прието за неоснователно и в решения № 6054/26.05.2020 г. по
адм.дело № 1383/2020 г. и решение № 6796/05.06.2020 г. по адм.дело № 12049/2019
г. по описа на Върховен административен съд. Твърди, че Възложителят е избрал
законосъобразна процедура, предвидена в закона за обществените поръчки и
попадаща в Приложение № 2 Списък на социалните услуги и други специфични
услуги, към чл. 11, ал. 3 от ЗОП. Оспорва
се констатацията за повторяемост на членовете на Комисията и наличие на
конфликт на интереси за М.Г.К. и Т.Д.К., като
съдружници в „КРАИЩЕ" ООД с ЕИК ********* и членове на управителния съвет
на Сдружение „Национална бизнес мрежа" с ЕИК *********. В тази връзка се твърди,
че този факт не налага извод за създадени отношения с произтичащите от тях общи
икономически интереси или други ангажименти на обвързаност, така, както същата
е регламентирана в чл. 54 от ЗПКОНПИ. Обстоятелството, че са членове в
сдружение и съдружници в търговско дружество няма отношение към процесиите
обществени поръчки, и сам по себе си не обуславя извод, че е налице конфликт на
интереси. Твърди се, че единствените две
разпоредби на ЗОП, в които се среща термина "свързани лица" са тези
на чл. 101, т. 11 и чл. 107, т. 4 от Глава единадесета на ЗОП "Провеждане
на процедури за възлагане на обществени поръчки". Съгласно правилото на
чл. 101, т. 11, "свързани лица не могат да бъдат самостоятелни кандидати
или участници в една и съща процедура", а според правилото на чл. 107, т.
4 от закона "се отстраняват от участие кандидати или участници, които са
свързани лица". Сочи се, че
правният режим на "свързаните лица" по смисъла на ЗОП намира
приложение само досежно кандидати и участници в една и съща процедура за възлагане
на обществена поръчка, каквито М.Г.К. и Т.Д.К. не са. С оглед на това се иска от съда да отмени оспореното
решение изцяло, алтернативно моли за намаляване размера на ФК.
Жалбата е била оставена без движение с разпореждане №
2278/19.05.2022 г. /л. 151/ за довнасяне на държавна такса, като такава е довнесена
в посочения от съда срок /л. 156/.
Ответникът е подал писмен отговор на
жалбата съгласно предоставената му възможност с Определение № 1038/26.05.2022
г. /л. 158/. В същия /л.л. 166-170/,
чрез юрк. К. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че актът
на ръководителя на Управляващия орган е правилен, обоснован и законосъобразен и
моли да бъде потвърден. Твърди, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Решение № ФК-2022-317 от 19.04.2022 г. за определяне на
финансова корекция съдържа нормативно установените реквизити, определени в чл.
59, ал. 2 от АПК. Сочи, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – Ръководителя на УО на ОП „Добро управление“
- оправомощен съгласно Заповед № Р-16/01.02.2022 г. на Министър-председателя на
Република България. Решението е издадено в предвидената от закона (чл. 59, ал.
2 АПК) писмена форма. Излагат се
съображения, че Решението за определяне на финансова корекция от УО е
мотивирано и отговаря на законовата разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73,
ал. 1, във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, и чл. 143, параграф 2,
във връзка с чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Счита, че е
безспорно установено, че с действията си по проведена обществена поръчка по
реда на ЗОП в нарушение на принципите на закона /установен конфликт на интереси
по смисъла на § 2, точка 21 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, което
противоречи на основните принципи в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП/ са нарушени
императивни норми на ЗОП и ППЗОП.
Излага съображения, че в конкретния случай при издаване на Решение № ФК-2022-317/19.04.2022
г. са налице всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на
ЗУСЕСИФ и Регламент (ЕО) № 1303/2013 г. – нарушение на правото на Европейския
съюз - проведена обществена поръчка по реда на ЗОП в нарушение на принципите на
закона (установен конфликт на интереси по смисъла на § 2, точка 21 от
Допълнителните разпоредби на ЗОП, което противоречи на основните принципи в чл.
2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, с което са нарушени императивни норми на ЗОП и
ППЗОП); извършено чрез действие на възложителите; субект на нередността - ОДБХ,
съответно - Велико Търново, Хасково, Плевен, Варна, София-град, Враца,
Благоевград, Пловдив и Сливен -бенефициенти; вреда на общия бюджет на
Европейския съюз - сумата, с която би бил ощетен бюджетът на Европейския съюз в
следствие на установен конфликт на интереси при проведените 9 броя обществени
поръчки, без да са били налице основни принципи и законови цели, а именно
законосъобразно разходване на средствата; причинна връзка между деянието и настъпването на вредата - с така
установения конфликт на интереси не се гарантира обективно определяне на
изпълнители на обществените поръчки, с икономически най-изгодните оферти, което
закономерно води до настъпване на евентуална вреда в общия бюджет на
Европейския съюз в определения от УО процентен показател от допустимите
разходи. Твърди се, че при определянето на фактическия състав на нередността не
е необходимо да е налице „доказано нанасяне на вреда на общия бюджет на
Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет.“ Регламент (ЕС)
№ 1303/2013 г. изрично установява, че не е необходимо вредата да е настъпила.
Посочени са 2 хипотези, само при едната, от които вредата е доказана. Втората
хипотеза касае случаите на евентуални вреди — такива, които не са настъпили към
момента на установяване на нередността, но биха могли да настъпят. В самия
Регламент изрично е посочено, че нарушението трябва да „има или би имало“ за
последица нанасянето на вреда. Следователно необходимо е да бъде доказана само
възможността от настъпване на вреда в общия бюджет на Европейския съюз. В
заключение моли да се отхвърли изцяло
предявената жалба като напълно неоснователна и изцяло недоказана.
При условията на евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако не е в съответния
минимум по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и при условията на евентуалност
претендира юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът –
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административен съд – Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства приема за
установено следното:
На 27.05.2020 г. между ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ и „Областна дирекция по безопасност на храните -
Плевен“, Булстат: *********, представлявана от И.Х.Й., в качеството му на директор
е сключен административен договор № ВG05SFОР001-2.019-0008-С01/27.05.2020 г., за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по оперативна програма
“Добро управление“ за изпълнение на проект В005SРОР001-2.019-0008 с наименование “Подобряване на специализираните знания и
умения на служителите в Областна дирекция по безопасност на храните Плевен“
/л.111 и сл. от делото/.
В изпълнение на този административен договор с Обявление
от 20.11.2020 г. от
възложителя „Областна дирекция по
безопасност на храните - Плевен“ е открита процедура по реда на
ЗОП за възлагане на обществена поръчка, чрез пряко договаряне на основание чл. 182, ал. 1, т.
5 от ЗОП с предмет: „Подобряване на специализираните знания и умения
на служителите в Областна дирекция по безопасност на храните Плевен“ /л. 16 и
сл. от том четвърти на преписката/. Избраната процедура
за провеждане на обществената поръчка е пряко договаряне. Изпратени са покани
до три дружества.
Със заповед № 2299/02.12.2020 г. е назначена
комисия, която да разгледа и оцени постъпилите оферти /л. 175 от том четвърти
на преписката/. Всеки от членовете на комисията е подал декларация /л.л. 176-178
от том четвърти на преписката/, че по отношение на него не е налице конфликт на
интереси с участниците в обществената поръчка.
С протокол № 1 от 04.12.2020 г. /л.л. 191-194 от
том четвърти на преписката/ комисията е допуснала до провеждане на преговори и
класиране тримата участници, до които са оправени покани.
С протокол № 2 от 14.12.2020 г. /л. 195 от том
четвърти на преписката/ е определена поредност на провеждане на преговорите с
всеки от участниците. Видно от същия комисията заседава в гр.София. За
проведените преговори с всеки участник са съставени отделни протоколи /л.л. 196-201
от том четвърти на преписката/.
Комисията с доклад /л.л. 189-190 от том четвърти на
преписката/ е класирала участниците, като същият е утвърден от директора на
ОДБХ Плевен на 16.12.2020 г.
С решение № 01/17.12.2020 г. за
изпълнител на поръчката е определен „МАКС ТРАВЕЛ“ ЕООД, с ЕИК *********,
класиран на първо място, с което дружество е сключен Договор за услуга № 6 от 15.01.2021
г. /л.л. 153-159 от том четвърти на преписката/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от този
договор общата цена на договора е в размер на 71 406 лв. без ДДС и 85 687.20
лв. с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя.
С писмо изх. № BG05SFOP001-2.019-0008-C01-M029 от
21.03.2022 г. на ръководителя на УО на
ОПДУ /л.л. 52-56/, отворено на 22.03.2022 г., ОБДХ
Плевен е уведомена, че е налице конфликт на интереси с въздействие върху
резултатите от процедурата за възлагане на обществена поръчка. В писмото е посочено, че след извършен
анализ в хода на проверките за законосъобразност на разходите е установена
повторяемост на избрания изпълнител „Макс Травел“ ООД след проведени процедури
„пряко договаряне“ по чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки по
деветте проекта на ОДБХ Велико Търново, Хасково, Плевен, Варна, София-град,
Враца, Благоевград, Пловдив и Сливен. Избраният от възложителите ред за
възлагане, а именно процедура „пряко договаряне“ по чл. 18, ал. 1, т. 13 от
ЗОП, не е състезателен по своя характер. Според УО при тези процедури
конкуренцията е изначално ограничена от страна на възложителя, защото именно
възложителят решава кой да бъде поканен. Посочено е, че по тези проекти покани
са отправени към три едни и същи лица - „4 Сезона Травъл“ ООД, „Икар Тур“ ООД и
„Макс Травел“ ООД и е избран предложилият най-ниска цена, а именно „Макс
Травел“ ООД от всички ОДБХ изброени по-горе. Когато всички девет възложителя отправят покана до едни и същи три
дружества, ограниченият им брой създава предпоставки за координиране на
поведението им при участието им в процедурите. Посочено е още, че председател на всички девет
комисии по чл. 103, ал. 1 от ЗОП, назначени за извършване на подбор на кандидатите
и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори в
процедурите по пряко договаряне е М.Г.К. – ръководител на проектите, като се
установява и повторяемост при останалите членове на комисията. По осем от деветте процедури като член на комисията
участва А.А. - служител в ЦУ на БАБХ. В три от комисиите по чл. 103, ал. 1 от
ЗОП, назначени за извършване на подбор на кандидатите и участниците,
разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори в процедурите по
пряко договаряне на ОДБХ Варна, Враца и Плевен от общо трима членове двама - М.Г.К. и Т.Д.К. са свързани лица. Те
са съдружници в „КРАИЩЕ“ ООД, ЕИК *********, като М.К. е управител и притежава
60 % от капитала в дружеството, а Т.К. - 40 %. М.Г.К. и Т.Д.К. са и членове на
Управителния съвет на Сдружение „Национална бизнес мрежа“, ЕИК *********. Двете
лица са външни за бенефициентите и за Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ) и са част от екипите за организация и управление на трите
проекта. С тях са сключени договори за услуга (граждански договори) съответно
за ръководител и главен координатор на проектите.
Посочено е, че установеното нарушение
представлява нередност по т. 21 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ /по-долу Наредба за посочване на нередности/ за
която е предвидена финансова корекция в размер 100 на сто от поисканите за
възстановяване разходи по съответните договори за обществени поръчки,
включително по посочения договор № 6 от 15.01.2021 г. с изпълнител „Макс
Травел“ ООД.
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на бенефициера
е даден двуседмичен срок за представяне на писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и представяне на
доказателства.
ОБДХ, чрез директора, е подала писмено възражение изх. № 1942/04.04.2022 г. /л.л. 57-58/,
според което фактическият състав на §2, 21 от Допълнителните разпоредби на ЗОП
„Конфликт на интереси“ не е реализиран, не са известни данни и доказателства,
които да сочат определени служители, възложителя на обществената поръчка или
наети от него лица извън неговата структура,
които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат
да повлияят на резултата от нея да имат какъвто и да било интерес, който да
води до материална или нематериална облага. Дефиницията за "облага" е
доста широка и неизчерпваща възможните хипотези. Дефиницията на "конфликт
на интереси" също изисква преценка на житейски и фактически положения:
дали конкретно лице има интерес, дали този интерес води до облага и дали би
могло да се приеме, че влияе на неговата безпристрастност и независимост.
Според директора на ОБДХ-Плевен, неоснователно е констатирана нередност, а
именно „конфликт на интереси с въздействие върху резултатите от процедурите за
възлагане на обществените поръчки“ и неоснователно е предвидена финансова
корекция.
Като е приел представеното възражение за неоснователно, РУО на ОПДУ е
постановил Решение за определяне на финансова корекция № ФК-2022-317/19.04.2022
г. /л.л. 6-17/, с което на основание чл. 70,
ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, и
чл. 143, параграф 2, във връзка с чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 е определил на ОБДХ-Плевен ФК
в размер на 100 % върху
допустимите, засегнати от нарушението разходи по договор № 6/15.01.2021 г. с
изпълнител “МАКС ТРАВЕЛ” ООД - в изпълнение на административен договор В005SFОР001-2.019-0008-С01 от 27.05.2020 г. на основание
т. 21 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ.
В мотивите на административния
акт е прието следното:
При проверките се установява, че деветте
възложителя са извършили пазарни проучвания, като са получили информация от
едни и същи две търговски дружества да представят прогнозни цени. На 31.01.2020
г. всеки възложител е получил по една оферта от „Интерпроджект“ ЕООД, която
съдържа цена за провеждане на обучения, както и по една оферта от „Макс
Травел" ООД, съдържаща цени за настаняване, кетъринг, осигуряване на
конферентна зала и мултимедия. Вследствие от проведените пазарни консултации
всичките девет възложителя достигат до осреднена цена за логистика, необходима
за един обучен служител, в размер на 215.79 лв. без ДДС. Разлики се наблюдават
само по отношение на цената за провеждане на обучение на един служител, като в
осем ОДБХ тя е в размер на 180.00 лв. без ДДС, с изключение на ОДБХ - Сливен,
на която е предоставена цена за обучен служител в размер на 170.00 лв. без ДДС.
Поради това, общата цена за обучение на един служител, в която се включват
разходи за обучение и логистични разходи, до която достига вследствие на така
направените пазарни консултации ОДБХ - Сливен е 385.79 лв. без ДДС, а
останалите дирекции - 395.79 лв. без ДДС. Всичките девет възложителя са избрали
да проведат обществените поръчки по правилата на пряко договаряне с едни и същи
определени лица, сред които едно от дружествата, участвали в пазарните
консултации. Видно от приложените отговори, нито един възложител не е
предоставил мотиви за избора на този тип процедура, а бланкетно е посочена
нормата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗОП, съгласно която възложителите могат да
проведат процедура по пряко договаряне, само когато обществената поръчка е за
услуги по Приложение №2 към чл. 11, ал. 3 от ЗОП и е на стойност от 70 000 лв.
до 1 000 000 лв. без ДДС. Поради обстоятелството, че всяка поръчка попада в
този ценови диапазон и в това приложение, възложителите посочват, че са провели
процедурите по правилата на пряко договаряне. Следва да се има предвид, че при
тези процедури конкуренцията е изначално ограничена от страна на възложителя.
Това е така, защото именно възложителят решава кой да бъде поканен. Когато
всички девет възложителя отправят покана до едни и същи три дружества,
ограниченият им брой създава предпоставки за координиране на поведението им при
участието им в процедурите.
Всички възложители са сключили
граждански договори с едно и също лице - М.К., външен експерт, която е била
председател на всички девет възлагателни комисии, видно от данните в
протоколите и докладите по чл. 67 от ППЗОП по деветте обществени поръчки. По
осем от деветте процедури като член на комисията участва А.А. - служител в ЦУ
на БАБХ. В комисиите по чл.103, ал.1 ЗОП /включително по обществената поръчка
от ОДБХ Плевен/ участват М.Г.К. и Т.Д.К., които са свързани лица. Те са
съдружници в „КРАИЩЕ“ ООД, ЕИК *********, като М.К. е управител и притежава 60
% от капитала в дружеството, а Т.К. - 40 %. М.Г.К. и Т.Д.К. са и членове на
Управителния съвет на Сдружение „Национална бизнес мрежа“, ЕИК *********. Двете
лица са външни за бенефициентите и за Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ) и са част от екипите за организация и управление на трите
проекта. С тях са сключени договори за услуга (граждански договори) съответно
за ръководител и главен координатор на проектите. Също при осем от процедурите
са сключени граждански договори за „Главен координатор“ по проектите с други
външни експерти - Т.К. (по 3) и А.Д. (по 4), както е описано и в писмото за
обосновка 21.03.2022 г. Това е в противоречие с обективността на избора на
външни експерти от страна на възложителите. Въз основа на тези данни, УО на
ОПДУ е приел, че е налице конфликт на интереси с въздействие
върху резултатите от процедурите за възлагане на обществените поръчки, което
представлява нарушение по т. 21 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата по смисъла на § 2, точка 21 от
Допълнителните разпоредби на ЗОП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от ОДБХ Плевен срещу решението
за определяне на ФК в неговата цялост, като следва да се има предвид, че със
същото освен ФК по сключения от ОДБХ Плевен договор са наложени ФК и по още 8
броя договори, сключени от осем други ОДБХ. Доколкото ОДБХ – Плевен не е
адресат на решението за определяне на ФК в тези му части, и същото не засяга
нейните права и интереси в тези му части, жалбата следва да се остави без
разглеждане по т.т. 1-2, 4-9 от решението, и е допустима само по т. 3 от същото
решение, в която точка на ОДБХ – Плевен се определя ФК по договор, сключен от
нея с избрания изпълнител.
Само в тази й част жалбата, като подадена от лице с
правен интерес от оспорването, е допустима, като насочена срещу акт, за който е
предвидено в чл. 73, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, че подлежи на обжалване пред съд.
С т. 3 от оспорения административен акт пряко са
засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя. Административният акт
е връчен на жалбоподателя чрез ИСУН 2020 на 19.04.2022 г., жалбата е депозирана
на 03.05.2022 г., видно от вх. №
на съда /л. 2/
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и същата е допустима в частта й срещу т.3 от решението.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата й
част е основателна.
В
случая Решението, издадено на основание чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен орган.
Съгласно
чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
В
чл.
9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в
администрация по реда на Закона
за администрацията или Закона
за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация.
Съгласно
чл. 77а, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на
неговата администрация, Дирекция "Добро управление" изпълнява
функциите на: 1. управляващ орган на Оперативна програма "Добро управление"
2014 – 2020 г. (ОПДУ);
Следователно,
на основание чл.
9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, министър-председателят, като ръководител на
правителството, на основание чл.
25, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 77а, ал.1 от Устройствения
правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, е ръководител на
УО, и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на
административния акт, с който се налага финансова корекция.
Няма
пречка обаче, видно от нормата на чл.
9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕСИФ, министър-председателят да делегира
своите правомощия на друго лице. Това е направено, съобразно приобщената
заповед на л.л. 47-48 от делото.
В
решението се сочи, че със Заповед № Р-73/14.05.2021 г. /л.л.49-50/ на Министър
– председателя на Р България, И.Д.П. е била надлежно упълномощена да издаде
процесното Решение за определяне на финансова корекция. Следва да се посочи
обаче, че доколкото към датата на постановяване на решението Министър –
председателят на Р България е различен от този, издал Заповед № Р-73/14.05.2021
г., приложение намира приобщената в преписката Заповед № Р-16/01.02.2022 г.
/л.л.47-48/ на Министър – председателя на Р България. Посочването на неправилна
упълномощителна заповед в решението обаче не е съществено нарушение, доколкото
по преписката е приобщена и актуална упълномощителна заповед, с оглед на което е
видно, че издалият решението е компетентен да го издаде.
Решението
е издадено в задължителната по закон писмена форма - чл. 59,
ал. 2 АПК, във вр. с чл.
73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК.
Като
фактическо основание за издаване на акта са посочени констатираните конкретни
обстоятелства, възприети като нередност.
Правните
основания в оспорения акт са няколко:
Цитирани
са чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал.
1, във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, и чл. 143, параграф 2, във
връзка с чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, Заповед №
Р-73/14.05.2021 г. отменена със Заповед № Р-16/01.02.2022 г. на
Министър-председателя на Република България. Посочени /на друго място в
решението/ като нарушени са разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 вр. §2, т.21
от ДР на ЗОП, както и т.21 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности.
Доколко
тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко
обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция
е въпрос на материална законосъобразност на акта.
Законодателят
е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер. Съгласно чл.
73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две
седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От
доказателствата по делото е безспорно, че това изискване на закона е спазено -
органът уведомил бенефициента за основанието и за размера на финансовата
корекция по смисъла на чл.
73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, като са направени възражения, аналогични на тези в
жалбата до съда.
Спазен
изискуемият от чл.
73, ал. 3 ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението.
Издаването
на едно общо решение по девет отделни случая е израз на административна
непрецизност, но не е съществено нарушение на административно производствените
правила.
Видно
от изложеното, в хода на административното производство органът не е допуснал
съществено нарушение на административно производствените правила. От ОДБХ не са
направени конкретни твърдения в тази насока, такива са наведени само относно
спазването на материалния закон.
По
съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските
структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от
лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е
приел, че всяко от посочените в чл.
70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
На
органа е доказателствената тежест с оглед на чл.
170, ал. 1 АПК, и за да се приеме за законосъобразен акта му по чл.
73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органът трябва да докаже този елемент на фактическия
състав на нередността - нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, което е свързано с неговото прилагане.
Това
нарушение, ако бъде доказано като осъществено, ще попадне в хипотезата на чл.
70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ - нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Глава четвърта от ЗУСЕСИФ и специално
чл.49, ал.2, т.1 препраща към ЗОП.
Съгласно
чл.
70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на
Министерския съвет.
Актът,
който определя видовете нередности по смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ е Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017
г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр.
68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 67 от
23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 6.03.2020 г.
Съгласно
чл.
143 (1) Регламент № 1303/2013, държавите-членки носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл.
122 (2) Регламент № 1303/2013, държавите-членки предотвратяват, откриват и
коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Така
формулираното задължение на държавите-членки изисква доказването на
нередността.
Дефиницията
за нередност се съдържа в чл. 2
(36) Регламент № 1303/2013, съгласно които "нередност" е всяко
нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на
икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на
Съюза. Понятието "икономически оператор" е определено в т. 37 на
същата разпоредба и това е всяко физическо или юридическо лице или друг субект,
които участват в изпълнението на помощта от европейските структурни и
инвестиционни фондове, с изключение на държава-членка, която упражнява
правомощията си като публичен орган.
Следователно
при определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като
"нередност" следва да се вземат предвид три елемента от обективна
страна: 1. доказано нарушение на разпоредба на съюзното право, произтичащо от
действие или бездействие на икономически субект /оператор/; 2. нанасяне на
вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан/неправомерен
разход в общия бюджет или вероятност за настъпване на такава вреда и 3.
причинна връзка между нарушението и вредата.
Видно
от доказателствата по делото оспореният акт е издаден на ОДБХ в качеството й на
"бенефициент" (разбирай бенефициер с оглед на дефиницията на член
2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) по ДБФП. От съдържанието на договора
за безвъзмездна финансова помощ, е безспорно, че предметът на договора визира
предоставянето на безвъзмездна помощ на бенефициера, а договорът регламентира
права и задължения на бенефициера и на управляващия орган.
По силата на чл. 70, ал. 1, т.
9 ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЕСИФ) може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на
правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. А съгласно чл. 70, ал. 2
ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се посочват в акт на Министерския
съвет. Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т.
9 ЗУСЕСИФ е Наредбата за посочване на нередности. В наредбата са
посочени случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право,
извършени чрез действия или бездействия от бенефициера, които имат или биха
имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които
представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т.
9 ЗУСЕСИФ, както и минималните и максималните стойности на
процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности – чл.
1, т. 1 и 2 от наредбата.
Целта на налагане на финансовите корекции е
визирана в чл. 71, ал. 1
ЗУСЕСИФ, а именно да се постигне или възстанови ситуацията при която
всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия да са в съответствие на
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
По делото не е спорно, че ОБДХ Плевен
има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37
Регламент № 1303/2013 г., т. к. участва в усвояването на средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на
икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, ОДБХ е
осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на
получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни
фондове.
Спорно е наличието на втория и третия елемент от
фактическия състав на нередността.
Относно вторият елемент - нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане се
твърди нарушение чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, като принципите в тези
разпоредби са нарушени с оглед наличен конфликт на интереси по смисъла на §2,
т.21 от ДР на ЗОП, и което нарушение се квалифицира по т. 21 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за посочване на нередности.
Според решението нарушението се изразява в това, че всички възложители са сключили граждански договори
с едно и също лице - М.К., външен експерт, което е било председател на всички
девет възлагателни комисии, видно от данните в протоколите и докладите по чл.
67 от ППЗОП по деветте обществени поръчки. По осем от деветте процедури като
член на комисията участва А.А. - служител в ЦУ на БАБХ. В комисиите по чл.103,
ал.1 ЗОП /включително по обществената поръчка от ОДБХ Плевен/ участват М.Г.К. и
Т.Д.К., които са свързани лица. Те са съдружници в „КРАИЩЕ“ ООД, ЕИК *********,
като М.К. е управител и притежава 60 % от капитала в дружеството, а Т.К. - 40
%. М.Г.К. и Т.Д.К. са и членове на Управителния съвет на Сдружение „Национална
бизнес мрежа“, ЕИК *********. Двете лица са външни за бенефициентите и за
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и са част от екипите за
организация и управление на трите проекта. С тях са сключени договори за услуга
(граждански договори) съответно за ръководител и главен координатор на
проектите. Също при осем от процедурите са сключени граждански договори за
„Главен координатор“ по проектите с други външни експерти - Т.К. (по 3) и А.Д.
(по 4), както е описано и в писмото за обосновка 21.03.2022 г. Твърди се, че това
е в противоречие с обективността на избора на външни експерти от страна на
възложителите. Въз основа на тези данни, УО на ОПДУ е приел, че е налице
конфликт на интереси с въздействие върху резултатите от процедурите за
възлагане на обществените поръчки.
Наличието или отсъствието на
конфликт на интереси в разглеждания случай следва да се преценява въз основа на
легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т.21 от ДР на ЗОП. Според последната,
конфликт на интереси е налице, "когато възложителят, негови служители или
наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или
възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на резултата от нея,
имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
/ЗНКОНПИ/ и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната
безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка“.
Така, с оглед конкретиката на настоящия казус подлежат на преценка следните
обстоятелства:
налице ли е интерес на лице,
което участва при възлагането на обществената поръчка;
наличието на такъв интерес може
ли да доведе до облата по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ и
за този интерес би ли могло да се
приеме, че влияе на безпристрастността и
независимостта на горепосоченото лице във връзка с възлагането на обществената
поръчка.
Видно от елементите от фактическия състав на нормата на §2, т.21 от
ДР на ЗОП, законодателят
е свързал иманентно наличието на интерес с възможността за получаване на облага
по смисъла на чл.54 ЗПКОНПИ. Съгласно тази разпоредба, "облага е всеки
доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции,
както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или
услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия
или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или
обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба,
отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.“ В конкретния случай
никой от членовете на комисията не е имал интерес, който е могъл да доведе до
облага и за който би могло да се приеме, че влияе върху неговата
безпристрастност и зависимост. Като
доказателство за наличието на такъв конфликт на интереси, се сочи единствено
обстоятелството, че М.Г.К. и Т.Д.К. са членове на сдружение „Национална бизнес
мрежа“ и съдружници в „Краище“ ООД. Този факт, обаче, не налага извод за
създадени отношения с произтичащите от тях общи икономически интереси или други
ангажименти на обвързаност, така, както същата е регламентирана в чл.54 от ЗПКОНПИ. Обстоятелството, че са членове в сдружение и съдружници в търговско
дружество няма отношение към процесните обществени поръчки, и сам по себе си не
обуславя извод, че е налице конфликт на интереси. Легалната дефиниция на
понятието „свързани лица“ се съдържа § 1, т. 13 от ДР на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, към които разпоредби препраща от своя страна
легалната дефиниция, дадена в § 2, т. 45 от ДР на ЗОП. От своя страна, § 1, т.
13 от ДР на ЗППЦК визира различните категории свързани лица, а в § 1, т. 14 от
ДР на ЗППЦК е посочено що е "контрол” по смисъла на закона. Следва да се
подчертае, че единствените две разпоредби на ЗОП, в които се среща термина
"свързани лица" са тези на чл.101, т.11 и чл. 107, т.4 от Глава
единадесета на ЗОП "Провеждане на процедури за възлагане на обществени
поръчки". Съгласно правилото на чл.101, т.11, "свързани лица не могат
да бъдат самостоятелни кандидати или участници в една и съща процедура", а
според правилото на чл.107, т.4 от закона "се отстраняват от участие
кандидати или участници, които са свързани лица". Налага се изводът, че
правният режим на "свързаните
лица" по смисъла на ЗОП намира приложение само досежно кандидати и
участници в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, каквито
посочените по-горе лица не са.
Следва да се посочи, че т.21 от Приложение №1 към Наредбата
за посочване на нередности е със съдържание: „Конфликт на интереси с
въздействие върху резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка.“ „Установен е неразкрит или неадекватно отстранен конфликт на интереси по
смисъла на §
2, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗОП и съответният кандидат или
участник е избран за изпълнител на обществената поръчка. В допълнение конфликтът
на интереси може да възникне още при подготовка на проекта, ако подготовката е
оказала влияние върху документацията или процедурата.“
В случая дори не се твърди, че
съответният кандидат или участник е избран за изпълнител поради нарушена
процедура вследствие на конфликт на интереси. Липсват и доказателства, че
поради конфликт на интереси именно „Макс Травел" ООД е избран за
изпълнител на обществената поръчка. Не са посочени никакви доказателства, че
членовете на комисията по чл.103 от ЗОП имат определени особени отношения с
това дружество, и по тази причина същото е определено за изпълнител.
Освен това съдът съобразява
следното:
Чл.63 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, Евратом)
2018/1046 /съответстващ на Член
59 от Регламент № 966/2012 – отм./, изрично задължава държавите членки, при
споделеното управление, да спазват принципите на добро финансово управление,
прозрачност и публичност и да изпълняват своите съответни задължения за контрол
и одит. Параграф 2 на член 63 задължава държавите членки при споделеното
управление да вземат всички необходими мерки, в т. ч. законодателни,
регулаторни и административни, за да защитят финансовите интереси на Съюза.
Съдът на Европейския съюз приема, че изискването за предотвратяване на конфликт
на интереси се основава на принципа на добро финансово управление – решение от 17 март
2015 г., AFCon, Т-160/03, EU: T: 2005: 107, т. 74, както и на принципите на
равно третиране и на прозрачност – решение от 12 март
2015 г., eVigilio, C-538/13, EU: C: 2015: 166, т. 35, 42 и 43.
С оглед на горното задължението
на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
следва от установените в чл.63 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, Евратом) 2018/1046 /член
59 от Регламент № 966/2012/ техни задължения по споделеното управление,
каквото с оглед на член
4, параграф 7 от Регламент № 1303/2013 е управлението на Европейските
структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл.
1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от
споделеното управление, националният законодател в член
2, ал. 2 ЗУСЕСИФ изрично е въвел забраната за конфликт на интереси при
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при
това със смисъла и съдържанието на чл. 61 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, Евратом) 2018/1046 /член
57 от Регламент № 966/2012/.
За да е налице конфликт на интереси
по смисъла на § 2,
т. 21 ЗОП, поради който е било необходимо участникът да бъде отстранен, е
необходимо възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата
структура, които участват в подготовката или възлагането, или могат да повлияят
на резултата, да имат интерес, който води до облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ и за който интерес би могло да се приеме, че влияе на тяхната
безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената
поръчка и този конфликт не бил отстранен.
За да е налице конфликт на интереси
следва да е възможно да се приеме, че установеният интерес влияе на
безпристрастността и независимостта на наетото от органа лице във връзка с
определянето на изпълнител. За да е налице тази възможност е необходимо
"пристрастността на експерт да може да се установява само въз основа на
обективно положение, така че да се предотврати всякакъв риск публичноправният
възлагащ орган да се ръководи от чужди на разглежданата поръчка съображения и
да отдаде предпочитание на даден оферент поради този факт" – решение от 12 март
2015 г., eVigilio, C-538/13, EU: C: 2015: 166, т. 41. Доказателствената
тежест за това е на възлагащия орган, в случая на ръководителя на Управляващия
орган – т. 44 от решението eVigilio.
В хипотеза като процесната,
когато от участващите в комисията по чл.103 от ЗОП две лица от общо трима
членове са съдружници в търговско дружество и членове на сдружение води до
извод за възможна евентуална съгласуваност при произнасянето им в процедурата.
Но конфликт на интереси би могъл да бъде налице само ако същите лица имат
конфликт на интереси с кандидатите или участниците – в този смисъл е чл.103,
ал.2 от ЗОП, който гласи: „По отношение на членовете на комисията не трябва да
е налице конфликт на интереси с кандидатите или участниците.“ Между членовете
на комисията може да са налице лични, професионални, служебни, търговски и
всякакви други отношения, но ако липсват особени отношения с
кандидатите/участниците, не може да се приеме, че е налице конфликт на интереси
по смисъла на ЗОП. Ако за един от членовете на комисията е установен конфликт
на интереси с кандидат/участник, при наличие на негови особени отношения с
другите членове на комисията би следвало да се обсъди въпросът дали и относно другите
лица, членове на комисията е налице конфликт на интереси с оглед на тези особени
отношения с лицето, което е в конфликт на интереси. В случая обаче за никое от
лицата, членове на комисията, не е налице конфликт на интереси с
кандидат/участник. Националният законодател не е регламентирал изрично
възможността органът или съдът да преценяват "обстоятелството, че
евентуалната пристрастност на експерт е повлияла или не върху решението" -
т. 45 от решението
eVigilio, а в т. 47 от решението
eVigilio Съдът на Европейския съюз е приел, че приложимото към датата на
произнасянето право на Съюза относно обществените поръчки допуска "по
принцип незаконосъобразността на оценката на офертите да бъде установена само
въз основа на факта, че получателят на поръчката е имал съществени връзки с
експерти на възлагащия орган, извършили оценките", като "националното
право е това, което трябва да определи дали и до каква степен компетентните
административни и съдебни органи са длъжни да вземат предвид обстоятелството,
че евентуалната пристрастност на експертите е повлияла или не върху решението
за възлагане на поръчката".
Нещо повече, както приема Съдът в
решение от 20
март 2013 г., Nexans, Т-415/10, EU: T: 2013: 141, т. 116 и 117, "не
съществува абсолютно задължение за възлагащите органи системно да изключват
оференти при наличие на конфликт на интереси и такова изключване не е
обосновано, когато може да се докаже, че конфликтът на интереси не е оказал
влияние върху поведението им в процедурата за възлагане на обществената
поръчка, както и че не съществува реална опасност от възникване на практики,
които могат да нарушат конкуренцията между оферентите... и обратно,
изключването на оферент при наличие на конфликт на интереси е неизбежно, когато
не съществува по-подходяща мярка да се избегне всяко нарушение на принципите на
равно третиране на оферентите и на прозрачност" (и цитираната там съдебна
практика). Същото и в решение
от 13 октомври 2015 г., Intrafsoft, T-403/12, EU: T: 2015: 774, т. 76.
По отношение на твърденията на УО, че липсва
конкуренция поради избора на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, съдът
посочва, че съгласно чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, Възложителите прилагат
процедурите по чл.
18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна
стойност: 2. при доставки и услуги,
включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до съответния праг по
ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката. Видно от
така посочената разпоредба, възложителят е обвързан със стойността на
поръчката, когато обявява вида на процедурата по ЗОП. Стойността на поръчката е
малко над минимума от 70 000 лева. Не е необходимо излагането на някакви
допълнителни мотиви от възложителя защо е избрана тази процедура, тъй като
избора на същата е по силата на закона - произтича от ЗОП. Обществената поръчка
има за предмет и цел организиране на специализирани обучения на служителите на
БАБХ, избраният изпълнител следва да предостави комплексни услуги по организиране
и провеждане на заложените в проекта специализирани обучения, като осигури
необходимите лектори, обучителни програми и материали, както и настаняване и
кетъринг на участниците в обученията. Възложителят не е длъжен да се възползва
от разпоредбата на чл.20, ал.9 от ЗОП, като в случая УО не излага никакви
мотиви в тази насока – че възложителят е бил длъжен да приложи тази разпоредба.
В същата се дава право на възложителя, но не и задължение да я приложи при
определени условия.
С оглед на изложеното, липсва
посоченото нарушение на ЗОП, липсва конфликт на интереси, липсва ограничаване
на конкуренцията, като процедурата по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП е била
законосъобразно избрана. По тези причини липсва посоченото нарушение на правото
на ЕС и на свързаното с неговото прилагане национално право. С оглед липсата на
нарушение липсва вреда на бюджета, и е безпредметно да се търси причинна връзка
между нарушение и вреда, тъй като и двете не са налице.
Решението
не е съобразено и с целта на закона, доколкото следва да се възстановят в
бюджета на Съюза само неправомерно изразходвани средства, а в случая средствата
са били законосъобразно изразходвани, доколкото не е налице нередност.
По
отношение на останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобразява следното:
Посочените
решения № 6054/26.05.2020 г. по адм.дело № 1383/2020 г. и решение №
6796/05.06.2020 г. по адм.дело № 12049/2019 г. по описа на Върховен
административен съд касаят други случаи,
поради което направените в тях правни изводи – относно чл.
79, ал. 1 ЗОП, са неотносими към настоящия спор.
Мотивиран от горното, съдът
намира, че оспореният административен акт в частта му по т.3 е валиден, издаден
в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административно
производствени правила, но е постановен в нарушение на материалния закон и
целта на закона, поради което следва да
бъде отменен в тази му част.
При този изход на делото и двете страни
имат право на разноски съответно на оставената без разглеждане и уважената част
от жалбата. На жалбоподателя обаче разноски не могат да се присъдят, доколкото
е поискано присъждане само на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева /списък
на разноските на л.177, договор за правна защита и съдействие на л.176/, но
няма доказателства за заплащането на адвокатски хонорар. Съгласно договора за
правна защита и съдействие същия следва да се заплати по банков път на посочена
банкова сметка, ***лащането му. Присъждане на заплатената държавна такса не е
поискано и поради това същата не може да се присъди. На ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съответно на
оставената без уважение част от жалбата. Доколкото е подаден само писмен
отговор, и представителят на ответника не се е явявал в о.с.з., следва да се
присъди на Администрацията на МС на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1
от Закона за правната помощ, юрисконсултското възнаграждение по чл.25а, ал.3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като с оглед оставените без
разглеждане 8/9 части от жалбата следва да се присъдят 44,44 лева.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Областна дирекция
по безопасност на храните – Плевен, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. “Л.“ № 12, срещу Решение № ФК-2022-317 от
19.04.2022 г., издадено от директор на дирекция „Добро управление“ - Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Добро управление“ гр. София в частта му по т.т.1-2, 4-9.
ОТМЕНЯ по жалба на Областна дирекция по безопасност на
храните – Плевен, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. “Л.“ № 12, Решение № ФК-2022-317 от 19.04.2022 г., издадено от директор на
дирекция „Добро управление“ – Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Добро управление“ гр. София в частта му по т.3.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Областна
дирекция по безопасност на храните – Плевен за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. “Л.“ №12, да заплати на Администрацията на Министерския
съвет гр. София, разноски в размер на 44.44 лв. /четиридесет и
четири лева и 44 стотинки/ съобразно оставената без разглеждане част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: