№ 308
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Сити кеш“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. Я. П., против Решение №171
от 06.06.2022г., поправено с Решение №234 от 14.07.2022г., изменено в
частта за разноските с Определение №3460 от 29.09.2022г., постановени
по гр.д. №1735/2021г. по описа на Районен съд- А., ІІ гр.с., с което по иск
на В. В. К. е обявен за недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит договор за паричен заем №486546 от 15.01.2021г.,
сключен между В. В. К., ЕГН **********, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,
като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- В. В. К. от гр. А., ул. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й
по делото адв. Е. Т., с който същата се оспорва и се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит,
като ищцата В. В. К. иска постановяване на решение, с което да се обяви
за недействителен поради неспазване на изискванията на чл.5, ал.4,
чл.11, ал.1, т.7, т.9а и т.10 от ЗПК, поради неравноправни клаузи и
поради противоречие с добрите нрави сключения между нея и ответника
„Сити кеш“ ООД договор за паричен заем №486546 от 15.01.2021г.
От фактическа страна по делото няма спор с оглед твърденията на
ищеца в исковата молба и на ответното дружество в отговора, че между
страните е бил сключен договор за паричен заем №486546 от
15.01.2021г., съгласно който ответното дружество е предоставило на
ищцата заем в размер на 1000 лв., който тя се е задължила да върне
заедно с уговорената лихва на 18 месечни вноски в срок до 15.07.2022г.,
при посочени в договора фиксиран годишен лихвен процент- 40,05% и
годишен процент на разходите- 48,4%. В чл.6.1 от договора е уговорено
задължение за заемателя в срок от три дни от усвояването на заемната
сума да предостави обезпечение, отговарящо на чл.33, ал.1 от Общите
условия- поръчител или банкова гаранция, а в чл.6.2 е предвидено
2
заплащане на неустойка при неизпълнението му в размер на 2018,36 лв.,
която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 48,4%, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото
договор за заем, заемателят се е задължил да заплати неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от
съдържанието на договора е видно, а и по това няма спор между
страните, че уговорената в договора неустойката за непредоставяне на
обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите
за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
3
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за
неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне
предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения.
Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да
не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е
налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението
му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Предвид
неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на
съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за
кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата
недействителност. Ето защо предявеният иск за прогласяване
недействителността на договора е основателен и следва да се уважи, без
да се обсъждат останалите посочени от ищцата основания.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
пъровинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 400 лв.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №171 от 06.06.2022г., поправено с Решение
№234 от 14.07.2022г., изменено в частта за разноските с Определение
№3460 от 29.09.2022г., постановени по гр.д. №1735/2021г. по описа на
Районен съд- А., ІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, ЕИК *********, да заплати на В.
В. К. от гр. А., ул. ***, ЕГН **********, сумата от 400 лв.- разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5