Решение по дело №2850/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 30

                                        08.01.2019г, гр.Пловдив                    

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                                      

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д. № 2850/ 2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство  по чл.437, ал.1 ГПК.

                        Постъпила е жалба от Д.Х.Б. ***, чрез пълномощника си адв.Р.П.,*** с посочен адрес: гр.Пловдив, ул.“4“-ти януари, № 28, сутерен против отказ на съдебен изпълнител да извърши искано изпълнително действие - предаване на недвижим имот, обективиран в разпореждане от 05.12.2018г., постановено по изп.д.№ 20188210401417 по описа на ЧСИ П.Илиев , рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС-гр.Пловдив. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител като неправилен и незаконосъобразен.

                        Постъпило е становище от И.И.П. ***, Пловдивска област, чрез адв.А.Д., длъжник в изпълнителното производство, с което се оспорва основателността на подадената жалба , по подробно мотивирани съображения в становището.

                        Постъпило е становище от В. И. Е., чрез адв.А.Д., трето за изпълнението лице, с което също се оспорва основателността на подадената жалба, по подробно мотивирани , идентични на предходното становище, съображения.

                        Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, в които са мотивирани съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.436, ал.1 ГПК срок.

                        Изпълнителното производство е образувано по инициатива на Д.Х.Б. *** против И.И.П. и К.П.П.,*** за изпълнение по издаден изп.лист от 05.07.2018г. по ч.гр.д.№ 10733/2018г. по описа на РС-Пловдив за предаване солидарно на кредитора поземлен имот с идентификатор  № 11845.502.236 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, ул.“Десислава „, №4, ведно със сграда с ид. № 11845302.236.1,  сграда с ид. № 11845302.236.3, сграда с ид.№ 11845302.236.4 и  сграда с ид. № 11845302.236.5, подробно описани в изп.лист.

                        Жалбоподателката в качеството на взискател е процесуално лигитимирана да обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, съобразно изричната разпоредба на чл.436, ал.1, т.1 ГПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

                 Предаването на описания недвижим имот е било насрочено за 13.11.2018г.

                 По изпълнителното дело е постъпила молба с вх.№ 66184/ 13.11.2018г. от трето лице В. И. Е. от с.В., Пл.област,  с която е поискано да не се уважава подадената молба на взискателката Д.Б. за извършване на въвод във владение на процесния имот  поради това, че същата владее и ползва имота на основание сключен предварителен договор от 15.05.2016г., копие от което е приложен по делото.

                С молба от същата дата  вх.№ 66191/ 13.11.2018г. на взискателката Д.Б. същата е поискала неизвършването на насрочената дата 13.11.2018г. предаване на недвижимия имот, както и насрочване предаването на имота само след изрично депозиране на молба в този смисъл от взискателката. С оглед на това и видно от представения Протокол за предаване на недвижими имоти от 13.11.2018г. насрочените изпълнителни действия не са били извършени.

            С последваща молба вх.№ 69749/ 26.11.2018г. на взискателката е поискала пристъпване към принудително изпълнение и извършване на изпълнителни действия за предаване на описаните недвижими имоти, като се насрочи предаване на имота.

            С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал извършването на исканите изпълнителни действия, вземайки предвид молба  вх.№ 66184/ 13.11.2018г. от трето лице В. И. Е. от с.В., Пл.област.

          С депозираната жалба взискателката оспорва законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие с доводи, свързани с представения в копие от третото лице В. Е. предварителен договор с дата 15.05.2016г. поради това, че същият бил без нотариална заверка, страни по него са третото лице и длъжниците по делото, поради което спрямо жалбоподателката не поражда правно действие предвид разпоредбата на чл.21 ЗЗД; договорът няма достоверна дата; алтернативно ако се приеме за действителен така представеният предварителен договор, то същият бил развален  предвид обстоятелството, че на датата 10.08.2017г.  длъжниците прехвърлили имота на взискателката съобразно представения по делото нот.акт ; представеният предварителен договор поражда облигационно действие и не представлява доказателство за вещни права в полза на третото лице; сочат се доводи, свързани с възражения за придобиване на имота по давност от третото лице  на оригинерното правно основание давностно владение.   

             Така формулираните доводи са неотносими към настоящото производство, свързано със законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

            Законосъобразността на процесуалните действия на съдебния изпълнител се преценява от гледна точка на процесуалните правила при реализиране на неговите правомощия в изпълнителния процес. В случая  изпълнителният лист за предаване на недвижими имоти е издаден против длъжниците И.И.П. и К.  П.П. по реда на чл.417 ГПК на извънсъдебно изпълнително основание по представен от взискателката документ по смисъла на чл.417, т.3 ГПК / нотариален акт/ . В хода на изпълнителното производство трето лице е заявило права, които изключват правата на взискателката въз основа на договор с длъжниците, което придава качеството на частен правоприемник на това трето лице , поради което и законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК относно субективните предели на изпълнителния лист съдебният изпълнител е обосновал невъзможността въводът да бъде извършен спрямо това трето лице към момента на искането за неговото извършване  с молбата на взискателката вх.№ 69749/ 26.11.2018г. В тази хипотеза съдебният изпълнител е обвързан от разпоредбата на чл.523, ал.2 ГПК , при която ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателката, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Отделно от това в случая е отчетено и обстоятелството, че изпълнителното основание за образуване на принудителното изпълнение не е по влязло в сила съдебно решение със сила на присъдено нещо по владелчески иск, а на извънсъдебно изпълнително основание по реда на заповедното производство. В този смисъл съдебният изпълнител е постановил правилен в съответствие със съдебната практика за случая по Решение № 200/19.08.2013г. по гр.д.№ 1858/ 2013г на ВКС – Четвърто ГО отказ да извърши исканото с молбата вх.№ 69749/ 26.11.2018г. на взискателката Д.Б. изпълнително действие – предаване на недвижими имоти, приемаща липсата на законово основание съдебният изпълнител да осъществява процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист, доколкото когато въводът се осъществява въз основа на заповед за изпълнение по представен нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, тази възможност е по принцип изключена. Следователно при съобразяване на предвидените в гл. 47 ГПК процесуални правила и релевантната съдебна практика за случая, съдебният изпълнител е постановил законосъобразен акт, обективиран в разпореждането от 05.12.2018г. – отказ да се извърши исканото от взискателката изпълнително действие – предаване на процесните недвижими имоти.

            По гореизложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваният акт следва да се потвърди.

            Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                             Р     Е    Ш    И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗА на частния съдебен изпълнител Петко Илиев да извърши исканото с молба вх.№ 69749/ 26.11.2018г на взискателката Д.  Х.Б., ЕГН: ********** *** предаване на недвижими имоти по изп. дело № 20188210401417 по описа на ЧСИ П.Илиев , рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС-гр.Пловдив.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

            Председател:                            Членове: