Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2515
гр. Пловдив, 25.06.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на седми
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18642 по описа за 2017 година на ПРС,
ІІ – ри граждански състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от И.Н.Б.,
гражданин на Р. Ф., род. на *** г., с
ЛНЧ:**********, чрез ***** Р.М. против Р.С.И., ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата
молба се твърди, че на **.**.**** г. между страните бил сключен неформален
договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответницата в заем
сумата от 11 200 лева, които превела по банков път. Ответницата се задължила да върне сумата в тримесечен срок,
но към датата на подаване на исковата молба, същата не изпълнила задължението
си. Предвид изложеното, съдът е сезиран с искане да осъди ответната страна да
заплати на ищцата сумата от 11 200 лева, представляваща невърнат паричен
заем, предоставен по банков път на **.**.**** г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2017г. до
окончателното изплащане. Претендира
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Не оспорва
обстоятелството, че процесната сума й била преведена по банковата сметка. Твърди,
че
не е получила сумата в заем, а като средства, с които да заплати определени
разходи от името и за сметка на дружество „Артсофтех“ ООД, с ЕИК *********, в
което дружество работила на трудов договор. Твърди, че ищцата и съпругът й били
********* на Р. Ю. А., който бил ********* на посоченото търговско дружество.
Сочи се, че ищцата и съпругът й *******
ответницата, с пълн. от **.**.**** г., да представлява дружеството пред ******
„М.“- гр. Б., ****** „М.“ - гр. П. и всички ********* подразделения на
територията на Р. Б.. Р.И. в качеството си на ****** трябвало да отговаря за
оформянето на първия внос, да намери склад под наем, да го оборудва и др. В тази връзка и била преведена процесната
сума от 11 200 лева, с която заплатила следните разходи: митни сборове – 3090,13 лева, ДДС при внос – 7071,40 лева,
такса митнически посредник – 96 лева, счетоводна услуга за м. *** 2016 г. – 144
лева, компютърна програма за склада, принтер, етикети – 779,05 лева, касов
апарат – 200 лева, наем м. *** 2016 г. и
депозит за склад- 480 лева. На 23.03.2016 г. ********* на дружеството - Р. А.,
оттеглил пълномощното си. Твърди се, че ищцата, ползвала средствата, получени
от името и за сметка на дружеството, като впоследствие ги претендирала като
свои, за които твърди, че е предоставила в заем. Въз основа на гореизложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Между страните няма спора, а и от събраните
по делото доказателства се установява, че на **.**.**** г. ищцата е превела по
банкова сметка *** лева. Спорните по делото въпроси се концентрират относно
основанието на превода, за което ищцата твърди, че съставлява заем, а ответната
страна, че е била упълномощена да извърши посочените в отговора действия и
заплати определени суми от името и за сметка на „Артсофтехс“ ООД, който се
явявал и неин ********** и посредством преведените й средства твърди, че е изпълнила
доверените й действия.
За
установяване на фактическите си твърдения ответната страна ангажира гласни
доказателства посредством показанията на св. Ц. Н. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 15.03.2018г./.
От
показанията на св. Н. съдът приема за установено, че в началото на 2016 г.
ответницата Р. И. се свързала с него за да проучи мнението му дали би имало
търсене за внос на х. и. в България, тъй като един ****** се свързал с нея и в
последствие тя започнала работа при него. Св. й помогнал да започне да
осъществява вноса, като познавал и И. Б., а връзката между двете било дружество
„Артсофтех” ООД, на което ищцата и съпругът й били ************.
Съдът
кредитира показанията на разпитания св. единствено досежно отношенията между
страните, за които обстоятелства е допуснат и в която част показанията му
намират опора в събраните по делото писмени
доказателства. Относно твърденията на св. за превод на парични суми и
разходването им, съдът не възприема и цени показанията на св. Н., тъй като
освен че св. не е допуснат за установяване на подобни обстоятелства, то и
досежно тези въпроси гласни доказателства са недопустими съобразно разпоредбата
на чл. 164 от ГПК и кредитирането им би
довело до процесуално нарушение и недопустимо пренебрегване на тази
законодателна забрана.
Като
писмени доказателства по делото, извън платежното нареждане за процесната сума,
по отношение превода на която няма спор, са приети още трудов договор, видно от
който ответницата заема длъжността **** – ****** в дружество „Артсофтех” ООД от
**.**.**** г., пълномощно, по силата на което трето за спора лице е
упълномощило ответната страна да представлява посоченото дружество, извлечение
от разплащателната сметка на ищцата в „Р. б.”, вносна бележка и договор за
наем, като последните две доказателства са неотносими към настоящия спор.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът формира следните фактически и правни изводи:
От
събраните в хода на настоящото производство доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява единствено факта, че на **.**.**** г. ищцата е
превела по банкова сметка ***. Като
основание за паричния превод е посочено „прехвърляне”, като с оглед стойността
на превода и забраната за установяване на основанието му посредством гласни
доказателства, то ищцата не ангажира доказателства при условията на пълно и
главно доказване съобразно указаната й от съда тежест за наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответната страна, основано на договор за заем за
процесната сума, нито условията на същия, още по – малко за това, че е уговорен
между страните срок за връщане на сумата, падежа на задължението и твърдяната
неизправност на ответната страна. Ответната страна също не установи в пълнота
твърдяното в отговора основание за превод на паричната сума, доколкото се сочи
наличието на правоотношения с трети за спора лица, а ангажираните от нея
доказателства единствено биха могли да разколебаят тезата на ищцата, но това не
е от съществено значение в казуса, доколкото се касае за насрещни възражения
при липса на доказаност от страна на ищцата на основното твърдяно правоотношение,
на което същата основава претенцията си за осъждане на ответната страна, а
именно – заемно правоотношение. На практика, основанието за превеждане на
процесната сума би могло да бъде всякакво и дори да липсва такова, а да се
касае за неоснователно разместване на имуществени блага. При прилагане обаче на
правилата на доказателствената тежест и липсата на каквито и да е доказателства
сочещи именно на съществуващ между страните договор за заем, на който се
основава исковата претенция, то предявеният иск се явява недоказан и следва да
бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това последици.
Предвид изхода от спора, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има ответната страна, които се
констатираха от съда в размер на 866,13 лева, представляващи заплатено *****
възнаграждение, за които е представен списък и са налице доказателства за
реалната им направа, а заплащането им следва да се възложи в тежест на ищцовата
страна по аргумент от цитираната правна норма.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Б.,
гражданин на Р. Ф., род. на *** г., с
ЛНЧ:**********, чрез ***** Р.М. против Р.С.И., ЕГН **********, с адрес ***
иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответната страна
да заплати на ищцата сумата от 11 200 лева въз основа на неформален
договор за заем, преведена по банков път на **.**.**** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
23.11.2017г. до окончателното изплащане, като недоказан по основание.
ОСЪЖДА И.Н.Б., гражданин на Р. Ф., род. на *** г., с ЛНЧ:**********, представлявана от ***** Р.М. да
заплати на Р.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 866,13 лева /осемстотин шестдесет и шест лева и тринадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за заплатено *****
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.