Р Е Ш
Е Н И Е
№
260973 26.03.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на петнадесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15220 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от “ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ******* с правно основание член 422 ГПК, вр. с член
415 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за признаване за установено,
че ответникът Г.А.П. с ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 621,04 лева,
представляваща законната лихва върху сумата от 1546,17 лева за периода
28.04.2016г. до 13.08.2020г. Претендират се разноски по заповедното и исковото
производство.
Ищецът сочи, че с Решение на Районен
съд – Пловдив по гр. д. № 367/2018 г., влязло в законна сила, било прието, че
сключеният между ищеца и ответника договор за потр. кредит №******* е
недействителен, с оглед на което клиентът следвало да върне само чистата
стойност на главницата по кредита, но понеже дружеството я претендирало на
договорно основание, а следвало да го направи на извъндоговорно основание искът
за главницата бил отхвърлен.
Предвид изложеното ищецът излага, че е
образувал заповедно производство за предадената на ответника сума от 1546,17
лв., законната лихва върху тази сума в размер на 621,04 лева за периода
28.04.2016 г. – датата на отпускане на главницата до 13.08.2020 г., в който
период не се включвал периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. във връзка с член 6
от ЗМДВИППП. Също така се сочи, че е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК за посочените суми, срещу която заповед длъжникът подал
възражение. Ето защо се търси исковата сума, като недължимо платена и получена
от ответника без правно основание.
С
Определение на съда от 28.12.2020 г., влязло в сила, исковата молба досежно
претендираната главница от 1546,17 лева е била върната, а производството е
прекратено, поради неподаване на възражение от длъжника срещу вземането на
заявителя за главницата от 1546,17 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК, адв. Б., като пълномощник на ответника, е подал писмен отговор, с
който оспорва предявеният иск с довода, че ответникът не
дължи заплащане на мораторната лихва, считано от датата на отпускане на
кредита, доколкото при иск за неоснователно обогатяване, лихва за забава се
дължи от датата на поканата, каквато покана не
е била отправена от кредитора към длъжника. Претендира се присъждане на адв. възнаграждение по
член 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното гр. дело № 367/2018г. по описа на ПРС се установява, че с
влязло в сила решение предявеният от “ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *****установителен иск против ответника за присъждане на сумата от
5199,41 лева, остатъчно неизплатено задължение по договор за потребителски
кредит № **************. е отхвърлен с аргумента, че договорът за потр. кредит
бил недействителен, като за кредитора съществувала възможност да търси сумата в
отделно произвдство на извъндоговорно основание.
Приложено е ч. гр. дело № 10139/2020г. на ПРС, от което е видно издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК за сумата от
1546,15 лева главница, представляваща получена без основание сума, формирана от
чистата стойност на договор за потребителски кредит № ******** както и сумата от 621,04 лева лихва за
периода 28.04.2016г. до 13.08.2020г., законна лихва и разноски, срещу която длъжникът
е подал възражение в частта относно заявената главница от 1546,15 лева.
Съгласно член 23 от ЗПК, когато договорът е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В мотивите на влязлото в сила и цитирано по –горе съдебно решение съдът
е отрекъл правото на кредитора да получи предоставената на ответника по силата
на сключения договор за потребителски кредит главница, поради недействителност
на сключения между страните потребителски кредит. В настоящото производство
дадената по кредита главница се търси на основание неоснователно обогатяване, а
съгласно разясненията в ТР № 5 от 21.22.2019г. по тълк. д. № 5/2017г. на ОСГТК,
в тази хипотеза, лихва за забава се дължи от датата на поканата.
В случая
ответникът е изпаднал в забава на
14.08.2020г., на която дата заявителят е подал заявлението си за
издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК, а не на
28.04.2016г., от която дата се претендира лихва за забава върху предадената от
ищеца на ответника без основание сума от 1546,17 лева.
Ето защо
претендираната в настоящото производство
сумата от 621,04 лева,
представляваща законната лихва върху сумата от 1546,17 лева за периода
28.04.2016г. до 13.08.2020г., не се дължи и предявеният за тази сума иск се
явява неоснователен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ответника, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на материално затруднени лица. В представения ДПЗС е постигнато
съгласие, адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер -
съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 300 лева, която
сума ответникът ще следва да заплати на адв. дружество, както е поискано да
бъдат заплатени разноските в отговора на исковата молба. Във връзка с
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, същото за неоснователно, доколкото се присъжда минимално установеното в
НМРАВ възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С.*************, вх.В против Г.А.П. с ЕГН
********** иск за признаване за установено на осн. член 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и 55, ал. 1 ЗЗД, че Г.А.П. с ЕГН
********** дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 621,04 лева, представляваща законната лихва върху
сумата от 1546,17 лева, за периода 28.04.2016г. до 13.08.2020г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК,
по ч. гр. д. № 10139/2020г. на ПРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.************, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „*********“ с Булстат
******, СУМАТА от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секреатр: Н.Н.