Решение по дело №52/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260033
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20203200900052
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260 033

 

Гр.ДОБРИЧ  22.07.2022г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА 

 

При участието на секретаря Билсер Мехмедова - Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№52/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството е образувано по искова молба (уточнена с молба с вх.рег.№2703/21.05.2020г. и молба с вх.рег.№260640/04.04.2022г.), с която са предявени   от А.Х., гражданин на А., роден на *** г. в гр.В. срещу „Т. К. Г. С. Р.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Б., община К., ж.к. Т. К. Г. С. Р., жилищна група "****", бл.1, ап. 11 искове с правно основание чл.55, ал.3, пр.3 от ЗЗД  и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 109031,39 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 133 530 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №**в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащане на задължението; 168615,71 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 195251 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №**в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащане на задължението; 31987,03 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на главното задължение от 109031,39 евро за периода от 15.11.2018г. до 07.05.2020г.; 49467,55 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на главното задължение от 168615,71  евро за периода от 15.11.2018г. до 07.05.2020г.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На 28.05.2008г. между ответното дружество „Т. К. Г. С. Р." ЕАД /Продавач/ и „А. И." ООД /Купувач/ са сключени два предварителни договора за покупко-продажба на апартаменти с №№ * и *в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.", част „М.", с адрес с.Б., община К., област Добрич.

С допълнителни споразумения от 15.12.2009г. към всеки от двата предварителни договора ищецът по настоящото дело А.Х. е заместил „А. И.“ ООД като купувач на имотите.

На 17.12.2009г. между А.Х. и „Т. К. Г. С. Р." ЕАД са сключени още две допълнителни споразумения, съгласно които страните се съгласяват, че датата на завършване на имота и сградата се променя на 31.03.2010г.

Цената на апартамент с №* М., уговорена между страните, е 295 740 евро. С допълнителното споразумение от 17.12.2009г. е уговорено, че тази цена се намалява на 267 847 евро.

Цената на апартамент с №*М., уговорена между страните, е в първоначален размер от 133 530 евро. С допълнителното споразумение от 17.12.2009г. е уговорено, че тази цена се намалява на 121 713 евро.

А.Х. /включително чрез своя праводател А. И./ е заплатил на ответното дружество до момента следните суми: *781 евро на 09.06.2008г.; 150 000 евро на 30.10.2009г.; 12 500 евро на 10.05.2010г.; 12 500 евро на 11.05.2010г.; 12 500 евро на 19.05.2010г.; 12 500 евро на 20.05.2010г., или общо: 328 781 евро. По договора за апартамент №*М. ищецът е заплатил цялата цена на имота в общ размер от 133530 евро. По договора за апартамент №* М. ищецът е заплатил частично  цената на имота в общ размер от 195 251 евро.

И до днес ответното дружество не е изпълнило задълженията си по двата предварителни договора. Не е прехвърлило собствеността на имотите, не е уведомило ищеца за дата за прехвърляне, не е представило документите по чл.3.3 от договорите, не е осигурило безпрепятственото прехвърляне на имотите, тъй като същите са били в продължение на дълъг период обременени с вещни тежести и възбрани, а впоследствие дори продадени на трети лица.

В продължение на години ищецът е предприемал многократно опити за уреждане на отношенията с ответника без намесата на съда. Водил е преговори по електронна поща, опитвал се е всячески и добронамерено да се сдобие със собствеността върху имотите.

След изминалите години, в които ответникът е продължил да не изпълнява задълженията си по сключените договори и е изпаднал в забава, като не е освободил имотите от тежести, не е изпратил надлежно уведомление до ищеца, нито за издадения акт 16, нито за документите по чл.3.3 от договорите, нито уведомление за прехвърляне на имота, ищецът се е принудил да развали договора.

При случайна справка преди завеждане на първото дело пред ОС Добрич, ищецът е установил, че и двата апартамента са продадени на трети лица съответно през 2012 /на 01.11.2012г. е продаден ап. *, с кадастрален идентификатор **/ и 2017г. /на 05.04.2017г. е продаден ап. *, с кадастрален идентификатор **/. Това се установява от представените справки от Имотния регистър и АГКК.

Отделно, преди тези продажби, продаваемите имоти са били обременени с тежести, върху тях е имало вписани възбрани, права на трети лица. За апартамент *-договорна ипотека от 02.12.2009г.; 11.06.2010г. - вписана възбрана; За апартамент * -договорна ипотека от 02.12.2009г., по която са вписани частични заличавания последно на 05.10.2015г.; 11.06.2010г. - вписана възбрана, заличена на 06.08.2010г.; възбрана от 13.01.2016г., заличена на 27.03.2017г. Наличието на тези вещни тежести е било пречка за изпълнение на задълженията на продавача, за която той виновно отговаря.

Предвид гореизложеното, с искова молба от 15.11.2018г. и допълнителна искова молба от 08.03.2019г., по т.д.№357/2018г. по описа на ДОС, ищецът А.Х. е развалил двата предварителни договора и е поискал връщане на платените суми. Искът е предявен като частичен само за сума в размер от 50 000 евро. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца, но въззивната инстанция - Апелативен съд Варна – я е  уважил изцяло. С решение от 10.01.2020г. по в.т.д. 614/2019г. АС Варна е приел, че: В отклонение от уговорката между страните, предвидена в чл.4.8. от предварителните договори, продавачът се е разпоредил с правото на собственост върху обещаните имоти, в полза на трети лица. Извършването   на   разпоредителни   сделки   с   имотите   предмет на предварителните договори е обусловило правото на купувача да ги развали. Възражението на ответното дружество за изтекла давност по чл.87 ал.5 ЗЗД е неоснователно, тъй като задълженията на двете страни по договора не са станали изискуеми - според съда „уговарянето само на приблизителен срок за изпълнение не е достатъчно, за да се постави страна по договора в забава, ако договарящите не са предвидили в договора или по-късно по подходящ начин времето (часа) и мястото - кантората на нотариуса, който е местно компетентен съгл. чл. 570 ГПК да издаде нотариалния акт. Не се касае до случай, при които следва да намери приложение разпоредбата на чл. 69 ЗЗД, съдържаща диспозитивно правило относно срока за изпълнение при липса на изрични уговорки между страните. В случая характера на дължимата престация предполага допълнително уточнение на относно часа и мястото на изповядване на сделката." Не се спори, че и двата имота са отчуждени в полза на трети лица, като от представената справка на СВ-К. се установява, че апартамент № *е продаден на 01.11.2012г., а апартамент № * е продаден на 05.04.2017г. Самата искова молба има характер на изявление за разваляне на договора, поради което с получаването й, а най-късно с получаване на допълнителната искова молба, с оглед дадения двуседмичен срок за изпълнение, са настъпили последиците от разваляне на договорите.

Ответникът не е подал в срока по чл.367, ал.1 ГПК  отговор на исковата молба.

След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

Доказването в процеса се подчинява на общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест - всяка от страните следва да установи твърдяните от нея факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе си  правни последици.

По спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1   ЗЗД,  ищецът следва да докаже извършеното плащане, а в доказателствена тежест на ответника е  доказване на правно основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

Предмет на настоящото производство е част от общия размер на платената цена по предварителни договори за покупко-продажба на два апартамента в комплекс „Т. К. Г. С. Р.", като претенцията произтича от същите правопораждащи факти, които са били основание на частични искове, уважени в  размери от 24498,61 евро и 26635,29 евро с влязло в законна сила решение по  в.т.д.№614 по описа на Апелативен съд Варна за 2019г.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С решение №10.01.2020г., постановено по в.т.д.№614 по описа на Апелативен съд Варна за 2019г. ответникът „Т. К. Г. С. Р.“ ЕАД е осъден да заплати на  А.Х. сумата от 24 498.61 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 133 530 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № М*в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., сумата от 26 635.29 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 145 176 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № М* в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., на осн. чл.55, ал.3, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед задължителната сила на решението по  в.т.д.№614 по описа на Апелативен съд Варна за 2019г., по делото са приети за безспорно установени общите правопораждащи факти на спорното право, а именно: че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по предварителни договори за продажба на апартаменти с №№ М* и **в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“; цената за апартамент №М*, ведно с уговореното оборудване, в общ размер на 133 530 евро е заплатена изцяло, а от уговорената цена за апартамент № М* в размер на 295 740 евро е заплатена сумата от 145 176.03 евро; с получаването от ответника на исковата молба по т.д.№357 по описа на ДОС за 2018г. договорите са развалени. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

При установеното надлежно упражняване на потестативното право за разваляне на предварителните договори за продажба на апартаменти с №№ М* и **от страна на купувача – ищеца А.  Х. е отпаднало и основанието за получаване на сумите по тях, при което на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ответникът дължи връщането им. С оглед формираната сила на присъдено нещо по частичния иск, предявените в настоящото производство искове следва да бъдат уважени, както следва: за сумата от 109031,39 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 133 530 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №**в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г. и за сумата от 118540,71 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 145 176 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № М* в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., като за горницата до претендирания размер от 168615,71 евро иска следва да бъде отхвърлен. Съгласно  задължителната сила на решението по  частичния иск,   от уговорената цена за апартамент № М* в размер на 295 740 евро е заплатена сумата от 145 176 евро. Силата на пресъдено нещо на решението, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо. Задължението за неоспорване се отнася и до размера на вземането.

Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира и правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В случая обаче ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и възражението му за погасяване на процесното вземане по давност  е заявено след преклузивния за това срок, при което не подлежи на разглеждане.

По отношение претенциите за лихва за забава:

Върху уважените размери на главните парични задължения следва да бъде присъдена законна лихва от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателното й изплащане.

Основателна е и претенцията за забава плащането на подлежащите на връщане суми, считано от датата на разваляне на договорите – 15.11.2018г. до завеждане на исковата молба. В полза на ищеца следва да се присъдят сумата от 31987,03 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на главното задължение от 109031,39 евро за периода от 15.11.2018г. до 07.05.2020г. и сумата от 34776.60 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на главното задължение от 118540,71  евро за периода от 15.11.2018г. до 07.05.2020г., като за горницата до претендирания размер от 49467,55 лв. искът следва да се отхвърли.

С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски, ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им съразмерно на уважената част от исковите претенции. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства, ищецът е сторил разноски за държавна такса –  24979,40 лв., депозит за ССчЕ – 400 лв.  и 25469,39 лв. заплатено адвокатско  възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защита по исковете съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, съдът редуцира същото и го определя на 14019,66 лева, което е установения в чл.7, ал.1 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум с оглед интереса по делото. Съразмерно на уважената част от исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на  32566,14 лв. (20474,15 лв. – държавна такса; 327,86 лв. – депозит за ССчЕ и 11491,13 лв. – адвокатско възнаграждение).

Ответната страна също е претендирала разноски и такива й се следват съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съгласно представения списък ответната страна претендира разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото не са представени  доказателства за сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, при което претенцията му за присъждане на такива е неоснователна.

Водим от изложеното Окръжният съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОСЪЖДА „Т. К. Г. С. Р.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Б., община К., ж.к. Т. К. Г. С. Р., жилищна група "****", бл.1, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на А.Х., гражданин на А., роден на *** г. в гр.В., на основание чл.55, ал.3, пр.3 от ЗЗД  и чл.86 ЗЗД, следните суми:

109031,39 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 133 530 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №**в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до изплащане на задължението;

118540,71 евро, дължима на отпаднало основание като част от обща претенция в размер на 145 176 евро, в резултат на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № М* в жилищен комплекс „Т. К. Г. С. Р.“, част „М.“, сключен на 28.05.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до изплащане на задължението, като  ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 118540,71 евро до претендирания размер 168615,71 евро като част от обща претенция в размер на 195251 евро;

31987,03 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на главното задължение от 109031,39 евро за периода от 15.11.2018г. до 07.05.2020г.;

34776.60 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на главното задължение от 118540,71 евро за периода от 15.11.2018г. до 07.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 34776.60 лв. до претендирания размер от 49467,55 лв.

32566,14 лв. - сторени по делото разноски.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната посочена от ищеца банкова сметка:

***: ***: RZBBBGSF

титуляр Адвокатско дружество Й., И. и П..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: