№ 1959
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203765 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003016 от
20.05.2022г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция-
Пловдив, с което на Г. И. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
1
разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 22-1030-003016 от 20.05.2022г., е
издадено за това, че на 01.04.2022г. около 13,30ч. в гр. Пловдив, на бул.
Дунав срещу № 4, като водач на товарен автомобил Фолксваген Крафтер с
рег. № ****, собственост на „К.К.“ ООД, жалбоподателят Г. И. А., ЕГН
********** е управлявал посочения автомобил, чужда собственост, като по
време на движение водачът е използвал мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете. На основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в
размер на 50 лв. на основание 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН
Серия бл. № 191437 от 01.04.2022г., издаден от М. Д., *** при Група 03-
Сигма, с-р СПС при ОДМВР-Пловдив, съгласно който било констатирано, че
на 01.04.2022г. около 13,30ч. в гр. Пловдив, по бул. Дунав срещу № 4, като
водач на товарен автомобил Фолксваген Крафтер с рег. № ****, собственост
на „К.К.“ ООД, жалбоподателят Г. И. А., ЕГН ********** е управлявал
посочения автомобил, чужда собственост, като по време на движение водачът
е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му
без участието на ръцете., с което виновно е нарушил чл. 104а от ЗДвП.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Д., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че
подписът като актосъставител е негов, като е бил свидетел при извършване на
нарушението. Посочва, че си спомня за случая, като разяснява, че с неговия
колега В. са спрели за проверка товарен автомобил „Фолскваген Крафтер“,
като е сигурен за модела автомобил, както и че са видели водачът да използва
мобилен телефон, който е бил държан от него в ръката му. Посочва, че от
свидетелството за регистрация е установил, че същият е собственост на „К.К.“
ООД.
Тъй като в АУАН и в НП са посочени различни регистрационни номера
на автомобилът, който е бил управляван, за изясняване на обективната истина
2
от съда е била изискана справка за собственост на автомобил с рег. № **** и
за автомобил с рег. № ****. От справките се установява, че автомобил с рег.
№ ****, представлява лек автомобил Опел Зафира собственост на А.А.А.,
докато автомобил с рег. № **** представлява товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер“ собственост на „К.К.“ ООД. Доколкото всички други
индивидуализиращи белези на автомобила – видът автомобил, марката и
моделът му и собственикът, са посочени еднакво в АУАН и НП, а и са
потвърдени от актосъставителя при разпита му в съдебно заседание, то съдът
намира от фактическа страна, че се касае за техническа грешка при
изписването на регистрационния номер на автомобила в АУАН, където е
посочено, че същият има регистрационен номер ****, като правилно
посоченият е този в НП, а именно – рег. номер ****.
Поради това и с оглед събраните доказателства, съдът счете, че
посочената в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на реализиралото се
в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна по отношение на
движението на жалбоподателя и използването на мобилен телефон не само не
са опровергани, тъй като жалбоподателят, не е ангажирал доказателства в
тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на св. Д., които
съдът намира за достоверни, логични, убедителни, последователни и
взаимноподкрепящи се. Показанията на св. Д. се отличават с конкретика и
изясняват фактите, които са били възприети от него и които се подкрепят от
останалите доказателства. Отделно от това в графата за възражения е вписано
изявление на жалбоподателя, че му се е наложило да вдигне спешно, което от
своя страна сочи на съгласяване с констатацията в АУАН, че същият е
използвал телефона си по време на движение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се
установява компетентността на актосъставителя – т. 2.1 вр. т. 1.3.2 и на
3
административно-наказващия орган – т. 3.11.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.04.2022г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 20.05.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, приета за установена от съда,
изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП,
подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че е налице
съществено процесуално нарушение с оглед разликата между посочените
регистрационни номера в АУАН и НП, съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая, както вече беше посочено в
изложението на фактическата страна на спора, действително е допусната
нередовност в акта, но същата представлява техническа грешка. За
административнонаказващият орган съществува възможността да издаде
наказателно постановление и при наличие на такава грешка, след като се
увери, че административното нарушение е извършено именно от съответния
нарушител виновно. Констатираната нередовност не е от естество да наруши
правото на защита на нарушителя, доколкото в обжалваното наказателно
постановление е посочен правилният регистрационен номер на автомобила, с
който е извършено нарушението. В наказателното постановление е посочено,
че същото е издадено на основание чл. 53 от ЗАНН, поради което и
обжалваното наказателно постановление не е незаконосъобразно на това
основание. В този смисъл е и Решение № 77/19.02.2019г. по канд
№ 1087/2018г. на АС-Плевен.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Правилно е
4
посочено, че съставът на нарушението предвижда забрана за използване
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, като тази
забрана е приложима само при използването на телефона без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете на водача. В случая
изпълнителното деяние включва противоправно действие, което е от естество
да предизвика опасност на пътя, доколкото водачът при управлението на
МПС няма възможност да използва и двете си ръце, поради което при
възникването на внезапна опасност на пътя способността му да реагира
навременно е занижена. От жалбоподателя не са твърдени и не са ангажирани
доказателства да е налице изключващо отговорността обстоятелство, каквото
би било използването на устройство „свободни ръце“, поради което и съдът
намира, че административното нарушение е извършено.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл.183, ал. 4, т. 6 за
нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно
определен размер от 50 лв., който изцяло кореспондира на определения от
административно наказващия орган.
Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че за
да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай липсват установени
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност,
като такива не се твърдят и от жалбоподателя в жалбата. Описаното
административно нарушение поначало се характеризира с невисока степен на
обществена опасност, което е обусловило и законодателят да предвиди
наказание „глоба“ в сравнително нисък размер в сравнение с други
нарушения, които е счел, че са с по-висока опасност. Отделно от това, към
момента на извършване на деянието приложима се явява разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП, изключваща приложимостта на чл. 28 от ЗАНН за нарушения
по ЗДвП. Освен това, от справката за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят има и предходни нарушенията по ЗДвП, за които са издадени
и влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове,
т.е. процесното нарушение не се явява първо такова за жалбоподателя.
5
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Липсват сторени разноски в производството, поради което и такива не
следва да бъдат възлагани.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-003016 от
20.05.2022г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция-
Пловдив, с което на Г. И. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6