ОПРЕДЕЛЕНИЕ №670
гр. Варна, 23.11..2017г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: П.П.
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 515/17г., намира следното:
С молба вх. № 6807/22.11.17г.
въззивниците П.П. и Д.П. /същите и ищци в първоинстанционното производство/,
представлявани от адв. Г. Н., са отправили искане настоящият съд да допусне
обезпечение на предявените от тях осъдителни искове, излагайки, че е налице
обезпечителна нужда, предвид вероятността да бъде затруднено събирането на
присъдените им с първоинстанционното решение суми – в размер на 85 000
евро и 1994.60 лв., както и на претендираната като увеличена стойност на
подобрения от тях имот сума в размер на 31 275.82 лв., ведно със законната
лихва върху сумите от подаване на исковата молба и до окончателното им
изплащане. Посочено е, че подобреният от ищците имот е ипотекиран от
ответниците в полза на банка, което е станало преди сключването на
предварителния договор между страните. Освен това съобразно изслушаната пред
ВОС съдебно-оценителна експертиза стойността на подобрения имот понастоящем е
70 000 евро и това е сума, която е далеч по-ниска от паричните претенции
на ищците, която би се конкурирала с обезпеченото вземане на банката. Изложено
е още, че на ищците не е известно ответниците да получават високи трудови
доходи, които биха били предмет на евентуално принудително изпълнение за
събиране на присъдените на ищците парични вземания по настоящото дело.
Отправено е искане да се допусне обезпечение на така предявените осъдителни
искове чрез налагане на възбрана върху подобрения имот, както и върху
притежаваните от ответниците имоти – описани чрез извлечение от Справки,
издадени от СВ-Варна относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по
персоналните партиди на ответниците Коемджиеви.
Съдът намира, че е сезиран с молба
за обезпечение на предявените по настоящото дело искове, по която на осн. чл.
389, ал. 1 от ГПК е компетентен да се произнесе настоящият въззивен съд.
Разгледана по същество молбата е частично
основателна по следните съображения:
Първоинстанционното гр.д. № 617/16г. на ОС-Варна е приключило с постановяването на решение № 1187/10.07.2017г., изменено с определение № 2295/01.09.17г. в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, с което ответниците П.А.К. и Д.И.К. *** са осъдени да заплатят на ищците П.Д.П. и Д.А.П.,***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от 85 000 евро, представляваща платена част от продажната цена по развален предварителен договор от 02.03.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот; както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1994,60лв., представляваща заплатени лихви по ипотечен кредит за м.01, м.02, м.03 и м.04.2012г., платени на 30.03.2012г. от купувачите на продавачите без основание, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателно им изплащане. Бил е отхвърлен предявения от ищците Петрови против ответниците Комджиеви иск с правно основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС, за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 44 908лв., представляваща извършени от страна на купувачите подобрения в имота, собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателното й изплащане, поради неоснователност на претенцията за разликата над 11 778,80лв. до 44 908лв. и за сумата от 11 778,80лв., поради извършено по възражение на ответниците прихващане със сумата от 36 464лв., представляваща обезщетение за ползване на имота от ищците за периода месец август 2012г. – месец май 2017г. Отхвърлен е бил и иск на ищците против ответниците за признаване право на задържане, на основание чл.72, ал. 3 от ЗС на следния недвижим имот, собственост на ответниците, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 78, т.І, рег.№ 1077, дело № 60 от 2005г. на Стелиана Костадинова, нотариус с район на действие ВРС, рег.№ 446 от НК, в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: недвижим имот, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ, съгласно документ за собственост УПИ № І-15 с площ от 870 кв.м., попадащ в квартал ІІІ по плана на селото, с кадастрален идентификатор № 58445.501.681, при граници съгласно кадастрална карта ПИ № 58445.501.682, ПИ № 58445.501.20, ПИ № 58445.501.24, ПИ № 58445.501.36 и при граници, съгласно документ за собственост: от две страни път, УПИ ХІV-453 и УПИ ІІ-15, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна сграда със застроена площ от 95,76 кв.м. и разгърната застроена площ от 222,76 кв.м., притежаваща кадастрален идентификатор № 58445.501.681.1 с площ от 94 кв.м. съгласно скица и с предназначение – друг вид сграда за обитаване, до заплащане на подобренията, извършени от ищците в имота.
Предявените от ищците Петрови осъдителни искове за парични притезания са допустими, а съобразно събраните по делото доказателства са и вероятно основателни. Презумптивно е налице и обезпечителна нужда на така предявените искове. Предложената обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, имайки предвид, че пазарната цена на процесния имот, определена от втората СТЕ, изслушана от първоинстанционния съд, е в размер на 174 860 лв. /равняващи се на 89 404.50 лв./, а по първата е 154 100 лв. /равняващи се на 78 790 евро/ - средно между двете оценки - 84 097.30 евро. Освен това върху процесния имот е налице учредена от ответниците на 19.06.2008г. договорна ипотека в полза на банка за получен банков кредит в размер на 60 000 евро /съобразно отразеното като размер в процесния предварителен договор/.
Обезпечението следва да се допусне чрез налагането на възбрана, както върху процесния имот /предмет на разваления предварителен договор/, така и върху имота, който е притежаван от ответниците в условията на СИО и представляващ ап. 5 от 35 кв.м., находящ се в гр. Варна кв. „Аспарухово”, ул. „Георги Стаматов”, № 1, вх. 1, ет. 3, за обезпечаване на предявените от ищците искове – така, както са описани в настоящата молба, в която не е отразено предприетото от тях изменение на размера на иска за подобренията от 31 275.82 лв. на 44 907.97 лв..
Молбата на Петрови не следва да се уважава в частта, с която се претендира налагане на възбрана върху имота на ответника Д.К., описан като 2/6 ид.ч. от дворно място, цялото от 294 кв.м. в гр. Варна, ул. „Лонгоз”, № 4, парцел ІІІ-1055, кв. 94 с ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда. Това е така, защото не е ясен обекта на правото на собственост, притежавано от ответника К.. Така, видно от представената от молителите Справка, отпечатана на 21.11.17г. от СВ-Варна относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на ответника К., че на 12.04.1993г. същият е бил надарен именно с описания в молбата на Петрови имот, представляващ 2/6 ид.ч. от дворно място, цялото от 294 кв.м. в гр. Варна, ул. „Лонгоз”, № 4, парцел ІІІ-1055, кв. 94 с ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда /пореден № 11 от справката/. В тази справка обаче под пореден № 5 е вписана на 25.01.2008г. извършената поправка в нотариалния акт за извършеното дарение от 1993г., като на стр. 1, ред 11 и 12 вместо текста 2/6 ид.ч. от дворно място, цялото от 294 кв.м., да се чете само 2/6 ид.ч. от собствените 4/6 ид.ч. от ½ от дворно място с площ от 597 кв.м. Под пореден № 3 в справката пък е вписана извършената на 13.09.10г. доброволна делба, по силата на която Михаил И.К. и Д.И.К. са получили в собственост ПИ с площ по документ – 300 кв.м. в гр. Варна, ул. „Лонгоз”, № 4, 4а, стар идентификатор 2672, кв. 86 и настоящ идентификатор 10135.5505.500. Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
на предявените от П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,*** против П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,***. № 617/16г. на ВОС, понастоящем висящо като в.гр.д. № 515/17г. на ВАпС,
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 85 000 евро, представляваща платена част от продажната цена по развален
предварителен договор от 02.03.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1994,60лв., представляваща заплатени лихви
по ипотечен кредит за м.01, м.02, м.03 и м.04.2012г., платени на 30.03.2012г.
от купувачите на продавачите без основание; с правно
основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС, за заплащане на сумата
от 31 275.82 лв., представляваща извършени от страна на купувачите
подобрения в имота, собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.03.2016г., до окончателно им
изплащане, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху следните
недвижими имоти, собственост на ответниците:
1.
Недвижим
имот, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ, съгласно
документ за собственост УПИ № І-15 с площ от 870 кв.м., попадащ в квартал ІІІ
по плана на селото, с
кадастрален идентификатор № 58445.501.681, при граници съгласно кадастрална
карта ПИ № 58445.501.682, ПИ № 58445.501.20, ПИ № 58445.501.24, ПИ №
58445.501.36 и при граници, съгласно документ за собственост: от две страни
път, УПИ ХІV-453 и УПИ ІІ-15, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна
сграда със застроена площ от 95,76 кв.м. и разгърната застроена площ от 222,76
кв.м., притежаваща кадастрален идентификатор № 58445.501.681.1 с площ от 94
кв.м. съгласно скица и с предназначение – друг вид сграда за обитаване, и
2.
АПАРТАМЕНТ № 5 от 35 кв.м., находящ се в гр. Варна кв.
„Аспарухово”, ул. „Георги Стаматов”, № 1, вх. 1, ет. 3.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Д.П.,
ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** за допускане на обезпечение на на така предявените и описани
по-горе искове по делото, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на Д.И.К.,
ЕГН **********, представляващ 2/6 ид.ч. от
дворно място, цялото от 294 кв.м. в гр. Варна, ул. „Лонгоз”, № 4, парцел
ІІІ-1055, кв. 94 с ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда.
Да се издаде обезпечителна заповед в
полза но молителите за допуснатите обезпечителни мерки.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок, който за молителите тече от връчването
на препис от настоящото определение, а за ответниците - считано от деня на
връчване на съобщението за наложените обезпечителни мерки от СВ-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: