Решение по дело №2114/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

                        

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 210

 

гр. Г. О., 21.06.2018 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Г. РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря С.К. и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2114 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

 

Ищецът Й.И.А., чрез пълномощника – адв. Л.И. от ВТАК, посочва в исковата си молба /вх. № 3341/24.03.2016г./, че е племенник на Й.А. Ц., с ЕГН **********, починал през 1982 година, който оставил, като свой наследник преживяла съпруга Д. К. Ц. - починала през 1983 година. Съпрузите не оставили низходящи или възходящи наследници. Д. К. Ц. не оставила братя или сестри, а Й.А. Ц. оставил брат И.А. Ц. - негов баща. Преди смъртта си през 1977 година съпрузите му прехвърлили собственият си недвижим имот, находящ се в същото село, представляващ дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански посторйки срещу насрещното задължение за издръжка и гледане. Съгласно тяхната воля получил в наследство и цялото тяхно движимо имущество.

При започване процедурата съгласно ЗСПЗЗ по реституция на земеделската земя със заявление № 8476 от 18.06.1992г. до ПК – Л., заявил за възстановяване земеделска земя, собственост на наследниците на Д. К. Ц. и с Протоколно решение № 36 от 01.03.1993г., поземлената комисия признала това правото на наследниците й върху земеделски земи по плана за земеразделяне общо осем парцела, както следва: Нива от 5. 500 дка, III кат., м. „КАМ. МОСТ”; Нива от 5. 000 дка, III  кат., м. „ДОЛНАТА ШУМА”; Нива от 5. 000 дка, III кат., м. „ГРЪЦКА КРИВИНА; Нива от 5. 000 дка, III кат., м. „ГРЪЦКА КРИВИНА”; Нива от 3. 500 дка, III кат., м. „ПИРЧАНСКИ КОСОР”; Нива от 3. 500 дка, III кат., м. „МОГИЛКИТЕ”; Нива от 2. 400 дка, III кат., м. „ ЛЪГА”; Нива от 4. 800 дка, III кат. м. „КАМ. МОСТ”, или общо 34.700 дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

С писмо изх. № 714 от 03.05.1993г. ПК – Л. го уведомила, че по Заявление вх. № 8476 от 18.06.1992г. с Протоколно решение № 36 от 01.03.1993г. по чл. 19, ал.2 от ППЗСПЗЗ след прилагане на коефициента 0.91 за намаляване на земеделските земи, му се определила за възстановяване с план за земеразделяне 31.577 дка със земеделска земя всички III-та категория. За разликата от 3.123 дка, всички III-та категория следвало той да подаде писмено искане в 14-дневен срок от датата на получаване на това съобщение до Поземлената комисия за предпочитаният от него начин за обезщетяване - със земи от държавния и общински поземлен фонд или по реда и условията, определени със закон.

В резултат от това ПК-Л. издала Решение № 42 от 03.10.1994г., с което било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Ц. върху пет парцела със земеделска земя, подробно описани.

С Решение № 10Б от 09.02.1995г. за обезщетяване със земи от държавния и общински поземлен фонд в землището на село Д. било постановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Ц., като обезщетение при условията на чл. 15, ал.2 от ЗСПЗЗ и/ или чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ върху: НИВА от 3.120 дка., IV-та кат., м. „ ЯЙЛАДЖИК“, представляваща имот № 174 034 по плана на землището, при граници ( съседи ): имоти №№ 174 035; 174 033; 174110 и 174 037 от общински поземлен фонд. Общо се предоставяли като обезщетение 3.120 дка земя, от които 3.120 дка, в това число по категории: четвърта 3.120 дка.

От момента на възстановяването на собствеността върху земите до настоящият момент всички описани по- горе имоти се владеели от него, като владението за имоти с номера - 27 011; 35 021; 63 036; 71 027 и 75 005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г., а за имот № 174 034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на № 10Б от 09.02.1995г.

До 2003г. това владение се осъществявало, чрез лично ползване и обработване от него. Първоначално заемал, а след това и закупил трактор, с който той извършвал обработка на почвата, засаждал зърнени култури и прибирал реколтата. Тези негови действия били явни за жителите на цялото село и несмущавани от никого с правни или фактически действия.

След 2003г., поради заболяване, вече не можел лично да обработва имотите. През същата година, като наемодател, сключил два договора за наем на имотите. По отношение на ниви с номера: 027 011, 071 027 и 075 005 договорът бил със ЗП Т.К.Д., а по отношение на ниви с номера: 035 021 и 063 036 с ЕТ „ ЕПЪЛ-К.К.”.

Предложил на трети лица за ползване и имот № 174 034, но поради неравният и труден за обработване терен, договор по отношение на него не бил сключван. От тогава този имот се ползва според сезона за паша.

За времето от 2003г. до 2015г. между него и третите лица: ЗП Т.К.Д. и ЕТ „ ЕПЪЛ-К.К.” ежегодно били подписвани договори за наем па същите земеделските земи.

През есента на 2015г. узнал, че първата ответницата се снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит но давност, с който нотариус И. М. признал правото й на собственост върху процесните шест парцела със земеделска земя - Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1164, том VI, peг. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г. Непосредствено след издаването на този акт същата, чрез покупко - продажба прехвърлила на А.Х.А. - втори ответник, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1165, том VI, peг. № 4305, дело № 797 от 30.07.2015г. на същият нотариус собствеността върху тях.

На 16.11.2015г. А.Х.А. и П.А.А. - трети ответник - като съпрузи прехвърлили, чрез Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 1663, том II, peг. № 6172, дело № 1244 от 2015г. на нотариус И. М. на Х.А.Х. - четвърти ответник собствеността върху: имоти с номера: № 027011; № 071027; № 075005 и № 174034.

На същият ден А.Х.А. и П.А.А. продали с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1662, том IX, peг. № 6171, дело № 1249 от 2015г. на нотариус И. М. на М.П.Ч. - пети ответник два от парцелите: № 035021 и 063036. Към датата на сключване на сделката М. П.Ч. бил в граждански брак със С. О. Ч. - шести ответник, сключен на 08.11.1987г. в с. Д..

Фактът на снабдяване на първата ответницата - Н.В.Х. с нотариален акт за собствеността върху описаните по- горе парцели със земеделска земя означавал, че правото му е било смутено, така, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост против ответниците и при условията на обективно съединяване на иск за отмяна на констативния нотариален акт.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на шестте ответници, че е собственик на: 1.НИВА от 4.999 дка, III- та. кат., м. „КАМЕН МОСТ”, представляваща имот № 027 011 по КВС на землището, при граници (съседи): № 027033 - нива на насл. на И. П. Т.; № 027002 - нива на насл. на Б. Б. Г.; № 027001- нива на насл. на С. Д. М.; № 027012 - нива на насл. на А. П. Йончев,. № 027010 - нива на насл. на Д. Р. Н.; № 027004 - нива на К. П. К.а и № 000190 - полски път на Община Л.; 2. НИВА от 7.910 дка-, III-та кат., м. „МОГИЛКИТЕ”, представляваща имот № 035 021, по КВС на землището, при граници (съседи): № 35 022 - нива на Н. С. С.; № 035074-нива на К. П. М.; № 035016-нива на насл. на В. Р. Д.; № 035020-нива на насл. на К. Д. К.; № 035071 полски път на Община Л.; 3.НИВА от 5.000 дка, III-та кат., м. „ПЧЕЛИНЕТО”, представляваща имот № 063 036 по КВС на землището, при граници (съседи): № 063041-полски път на Община Л.; № 063037-нива на насл. на Михни А. Стърсаков; № 000137-полски път на Община Л.; 4. НИВА от 10.001 дка, IV- та кат., м. „МРАМОРА”, представляваща имот № 071 027 по КВС на землището, при граници (съседи): № 071028-нива на насл. на К.И. Йорданов; № 071008-нива на насл. на М. С.ов П.; № 071026-нива на насл. На М. В. Г.; № 000290 полски път на Община Л.; 5. НИВА от 5.004 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ” представляваща имот № 075 005 по КВС на землището, при граници (съседи): N 075004-нива на насл. на Ц. С.ов Б.; № 000196-път IV-ти клас на Община Л., като върху имота има следните ограничения: Санитарно охранителна зона на водоснабдителен обект - Пояс „А„. Забранява се всякаква дейност, несвързана с експлоатацията на обекта. 6. НИВА от 3.120 дка., IV-та кат., м. „ ЯЙЛАДЖИК” представляваща имот № 174 034 по КВС на землището, при граници (съседи): № 174035-нива на насл. на Т. Цонев Рахнев; № 174033-нива на насл. на Н. Г. К.; № 174110-полски път на Община Л.; № 174037-нива на Н. Н. Г., на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху всеки от тях, чрез осъществяване на явно, спокойно и несмущавано владение върху горните имоти, за период по-голям от десет години, което владение е започнало от момента на възстановяването на собствеността върху земите до настоящият момент, както следва за имоти с номера-027 011; 035 021; 063 036; 071 027 и 075 005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г. на ПК-Л., а за имот № 0174 034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на Решение № 10Б от 09.02.1995г. на ПК гр. Л., като отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1164, том VI, рег. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г. на нотариус И. Мазнев, вписан в Службата по вписванията- Г. О. с вх. рег. № 4588 от 30.07.2015г., Акт № 42, том. XVI, дело № 1939/15, с който Н.В.Х. е призната за собственик на гореописаните недвижими имоти.

            В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Л.И. от ВТАК ищецът поддържат предявените искове.

Извършена е процедурата по чл.131 от ГПК. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си. Всеки от ответниците заема становище, че исковете са процесуално недопустими, а по същество са неоснователни и недоказани.

Ответницата Н.В.Х. сочи, че подробно индивидуализираните в исковата молба земеделски земи били възстановени на майка й – С. М. В., с ЕГН **********, в качеството й на наследник на Д. К. Ц.. През първите години след възстановяването на земите, майка й единствена се разпореждала със същите. Знае, че ги е давала за обработка на различни арендатори, срещу което всяка година получавала рента. След 2004г., когато здравословното й съС.ие се влошило, същата предоставила владението на нея, в качеството си на нейна дъщеря. Спомня си, че през 2004г. майка й и нейния съпруг – Х.А.Х., с ЕГН **********, когото била упълномощила да я представлява във връзка с нивите, сключили Договор за аренда с двама земеделски производители от селото – М.Ч. и Р.С.. Рентата била получавана в натура всяка година от нея, като Х. се подписвал при получаването й. Знае, че в последствие същите хора продължили да обработват земите, а те получавали рента всяка година. След смъртта на майка й била предоставила изцяло на съпруга си правото да сключва договори за земите, а след неговата смърт, синът й – А.Х.А., се занимавал с това. Оспорва твърдяното в исковата молба, че през този период имотите са били обработвани и владяни от други лица. Поради това счита, че искът е неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Н.И. от ВТАК, ответницата Н.В.Х. поддържа отговора на исковата молба. Подробни съображения излага в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения положителен установителен иск като неоснователен и недоказан.

Ответниците А.Х.А., П.А.А.  и Х.А.Х. считат, че ищеца няма правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като същия не е наследник на Д. К. Ц., което се установява от липсата на удостоверение за наследници на последната. Сочат, че попълването на документ пред бившата ПК гр. Л., от името на наследниците на Д. К. Ц., не установява факт на владение, от което се претендира право на собственост на основание придобивна давност. Владението върху процесните имоти се е осъществявало от момента на възстановяването им по реда на ЗПСЗЗ, до настоящия момент, единствено и само от наследниците на Д. К. Ц., и от никой друг. Алтернативно, ако съдът приеме, че искът е допустим,  по своята същност същия е неоснователен и молят съда да постанови съдебен акт, с който да го отхвърли като им присъди направените по делото разноски. Ищецът не е наследник на Д. К. Ц.. Неслучайно в заявление вх.№ 8467/18.06.1992г. до Поземлена комисия Л. молителя Й.И.А. е записал, че действа като наследник на Д. К. Ц., без да е представил удостоверение за наследници. Именно за това в копие от заявлението до ПК - Л. съответния служител е приложил писмена бележка, че молителя допълнително ще представи удостоверение за наследници, каквото всъщност не е представил. От удостоверение изх.№ 27.11.1992г., на Кметство с.Д., общ.Л., представено към преписката в ПК - Л., става ясно, че ищеца не е наследник на Д. К. Ц.. Счита, че представеното към исковата молба удостоверение за наследници следва да бъде изключено от доказателствения материал като неотносимо към правния спор. Подаването на заявление до Поземлената комисия не дава основание на ищеца да твърди един въображаем за него начален момент на владение, защото такова не е осъществявано от него. Във владение на процесиите имота от 1992г. са въведени наследниците на Д. К. Ц., сред които не е ищеца. Д. К. Ц. не е оставила низходящи. Нейн брат е М. С. К. (поч. 1974г.), чиято дъщеря е С. М. В. (поч. 10.09.2006г.), която е оставила за наследник първия ответник - Н.В.Х., която е майка на втория ответник - А.Х.А., свекърва на третия ответник - П.А.А. и баба на четвъртия ответник - Х.А.Х.. Съпругът на Н.В.Х. също се казва Х.А.Х.. Оспорва твърденията в исковата молба, че до 2003г. ищецът лично е ползвал и обработвал процесиите имоти. Сочи, че в периода от 1993г. до 2004г. грижи за процесиите имоти е полагала единствено и само С. М. В.. Оспорва твърденията в исковата молба, че след 2003г. са били сключени договори за наем между ищеца, от една страна и от друга страна ЗП Т.К.Д. и ЕТ „Епъл - К.К.”. Твърди, че след 2004г. С. М. В., а след нейната смърт през 2006г., и нейни наследници, са сключвали договори за наем за процесиите имоти с петия ответник М.П.Ч.. Оспорва представените 24 бр. договори за наем на процесиите имоти относно истинността им. Моли да бъде открито производство за проверката им по реда на чл.193 от ГПК.

 В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П.С. от ВТАК, ответниците А.Х.А., П.А.А.  и Х.А.Х. поддържат отговора на исковата молба. Подробни съображения излагат в писмена защита. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответниците М.П.Ч. и С. О. Ч. считат, че първия ответник по делото - Н.В.Х. е законен собственик на всичките 6 /шест/ ниви, подробно индивидуализирани в исковата молба, съобразно Нотариален акт № 1164 том 6 рег. № 4304, н.д. №796/30.07.2015г. на И. М. - Нотариус в района на ГОРС. Основание за това са както съставеният официален документ за собственост, така и обстоятелството, че лично са възприели факта на владението на земеделските земи през последните повече от 15 години от С. М. В. /майка на ответницата/, от Н.В.Х. /лично и чрез покойният си съпруг - Х.А.Х., с ЕГН **********/ и от нейният син /А.Х.А./.

Известно им е, че нивите са възстановени на С. М. В., която единствена се разпореждала с тях. От 2004г. до 2015г., процесните земеделски земи са обработвани от ответника М.П.Ч. и Р.И.С. в качеството им на земеделски производители, въз основа на сключвани по между страните арендни и наемни договори. Арендното /наемното/ плащане по тях, винаги е получавано от Н.В.Х. - лично, или чрез неин представител, обикновено покойният й съпруг Х.А.Х.. За никого в селото не е било тайно или спорно обстоятелството, че наследствените от Д. К. Ц. недвижими имоти са наследени от С. М. В., с ЕГН ********** и с тях се е разпореждала единствено тя, от възстановяването им до смъртта си през 2006г., след което владението върху същите е осъществявано единствено от дъщеря й - Н.В.Х., лично или чрез нейният съпруг Х.А.Х., с ЕГН ********** и син - А.Х.А., с ЕГН ********** /втори ответник по делото/.

Посочват, че процесните ниви са арендувани на 21.09.2004г. от С. М. В. и Х.А.Х., които са сключили Договор за аренда с М.П.Ч. и Р.И.С. за 5 стопанки години. Арендното плащане в пшеница е приемано от Х.А.Х..

След изтичането на гореописаният Договор за аренда, на 01.09.2009г., страните сключили три годишен Договор за наем за същите земеделски земи, като Наемател по договора единствен бил Х.А.Х., предвид обстоятелството, че С. М. В. била починала. Последният продължил да получава дължимата рента и през този период.

За стопанските от 2013г. до 2015г., били сключени още 3 едногодишни договора за наем, със същият предмет, както следва: Договор за наем № 601/25.06.2013г., Договор за наем № 601/05.02.2014г. и Договор за наем № 601/03.06.2015г. Последните два договора били сключени от А.Х.А. /втори ответник по делото/, в качеството си на син на Х.А.Х. и Н.В.Х.. Видно от представените извлечения, същият е получавал дължимата му наемна цена /рента/ през този период.

Твърдят, че през целия гореупоменат период от време, владението върху процесните земеделски земи е осъществявано единствено от Н.В.Х.. Въпреки, че формално договорите са сключвани от покойният й съпруг и сина й, те винаги са считали нея за единствен собственик на нивите, останали й от покойната й майка - С. М. В., която ги е наследила от Д. К. Ц.. През този период от време никой друг не е изявявал претенции към процесиите имоти, два от които сме придобили на годно правно основание - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1662 от 16.11.2015г., том 9, н.д. № 1243 на И. Мазнев - Нотариус при ГОРС.

Оспорват твърдяното в исковата молба, че през този период имотите са били обработвани и владяни от други лица, както и оспорват истинността на представените 24 бр. договори за наем. Поради това счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и молят да им бъдат присъдени направените в производството разноски.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Н.И. от ВТАК, ответниците М.П.Ч. и С. О. Ч. поддържат отговора на исковата молба. Подробни съображения излагат в писмена защита. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорни факти в настоящото производство са фактите, че със заявление № 8476 от 18.06.1992г. до ПК - Л., Й.И.А. заявил за възстановяване земеделска земя, собственост на наследниците на Д. К. Ц. и с Протоколно решение № 36 от 01.03.1993г., поземлената комисия признала това правото на наследниците й върху земеделски земи по плана за земеразделяне общо осем парцела, както следва: Нива от 5. 500 дка, III кат., м. „КАМ. МОСТ”; Нива от 5. 000 дка, III  кат., м. „ДОЛНАТА ШУМА”; Нива от 5. 000 дка, III кат., м. „ГРЪЦКА КРИВИНА”; Нива от 5. 000 дка, III кат., м. „ГРЪЦКА КРИВИНА”; Нива от 3. 500 дка, III кат., м. „ПИРЧАНСКИ КОСОР”; Нива от 3. 500 дка, III кат., м. „МОГИЛКИТЕ”; Нива от 2. 400 дка, III кат., м. „ ЛЪГА”; Нива от 4. 800 дка, III кат. м. „КАМ. МОСТ” - общо 34.700 дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

В резултат от това ПК - Л. издала Решение № 42 от 03.10.1994г., с което било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Ц. върху пет парцела със земеделска земя, подробно описани.

С Решение № 10Б от 09.02.1995г. за обезщетяване със земи от държавния и общински поземлен фонд в землището на село Д. било постановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Ц., като обезщетение при условията на чл. 15, ал.2 от ЗСПЗЗ и/ или чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ върху: НИВА от 3.120 дка., IV-та кат., м. „ЯЙЛАДЖИК“, представляваща имот № 174 034 по плана на землището, при граници ( съседи ): имоти №№ 174 035; 174 033; 174110 и 174 037 от общински поземлен фонд. Общо се предоставяли като обезщетение 3.120 дка земя, от които 3.120 дка, в това число по категории: четвърта 3.120 дка.

Н.В.Х. се снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит но давност № 1164, том VI, peг. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г., с който нотариус И. М. признал правото й на собственост върху процесните шест парцела със земеделска земя: 1.НИВА от 4.999 дка, III- та. кат., м. „КАМЕН МОСТ”, представляваща имот № 027 011 по КВС на землището, при граници (съседи): № 027033 - нива на насл. на И. П. Т.; № 027002 - нива на насл. на Б. Б. Г.; № 027001- нива на насл. на С. Д. М.; № 027012 - нива на насл. на А. П. Й., № 027010 - нива на насл. на Д. Р. Н.; № 027004 - нива на К. П. Кирчева и № 000190 - полски път на Община Л.; 2. НИВА от 7.910 дка-, III-та кат. м. „ МОГИЛКИТЕ”, представляваща имот № 035 021, по КВС на землището, при граници (съседи): № 35 022 - нива на Никола Станчев С.ов; № 035074-нива на К. П. М.; № 035016-нива на насл. на В. Р. Д.; № 035020-нива на насл. на К. Д. К.; № 035071 полски път на Община Л.; 3.НИВА от 5.000 дка, III-та кат., м. „ПЧЕЛИНЕТО”, представляваща имот № 063 036 по КВС на землището, при граници (съседи): № 063041-полски път на Община Л.; № 063037-нива на насл. на М. А. С.в; № 000137-полски път на Община Л.; 4. НИВА от 10.001 дка, IV- та кат., м. „МРАМОРА”, представляваща имот № 071 027 по КВС на землището, при граници (съседи): № 071028-нива на насл. на К.И. Йорданов; № 071008-нива на насл. на М. С.ов П.; № 071026-нива на насл. На М. В. Г.; № 000290 полски път на Община Л.; 5. НИВА от 5.004 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ” представляваща имот № 075 005 по КВС на землището, при граници (съседи): N 075004-нива на насл. на Ц. С.ов Б.; № 000196-път IV-ти клас на Община Л., като върху имота има следните ограничения: Санитарно охранителна зона на водоснабдителен обект - Пояс „А„. Забранява се всякаква дейност, несвързана с експлоатацията на обекта. 6. НИВА от 3.122 дка., IV-та кат,, м. „ ЯЙЛАДЖИК” представляваща имот № 174 034 по КВС на землището, при граници (съседи): № 174035-нива на насл. на Т. Ц. Р.; № 174033-нива на насл. на Н. Г. К.; № 174110-полски път на Община Л.; № 174037-нива на Н. Н. Г..

Непосредствено след издаването на този акт същата, чрез покупко - продажба прехвърлила на А.Х.А., с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1165, том VI, peг. № 4305, дело № 797 от 30.07.2015г. на същият нотариус собствеността върху тях.

На 16.11.2015г. А.Х.А. и П.А.А. като съпрузи прехвърлили, чрез Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1663, том II, peг. № 6172, дело № 1244 от 2015г. на нотариус И. М. на Х.А.Х. собствеността върху: имоти с номера: № 027011; № 071027; № 075005 и № 174034.

На същият ден А.Х.А. и П.А.А. продали с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1662, том IX, peг. № 6171, дело № 1249 от 2015г. на нотариус И. М. на М.П.Ч. два от парцелите: № 035021 и 063036. Към датата на сключване на сделката М. П.Ч. бил в граждански брак със С. О. Ч., сключен на 08.11.1987г. в с. Д..

От приетите по делото Удостоверения за данъчни оценки /л.78-л.89/ се установява, че данъчните оценки на процесните имоти са, както следва: 1.НИВА от 4.999 дка, III- та. кат., м. „КАМЕН МОСТ”, представляваща имот № 027 011 – 734.90 лв. /л.82/; 2. НИВА от 7.910 дка, III-та кат. м. „ МОГИЛКИТЕ”, представляваща имот № 035021 – 1162.80 лв. /л.80/; 3.НИВА от 5.000 дка, III-та кат., м. „ПЧЕЛИНЕТО”, представляваща имот № 063036 – 771.80 лв. /л.78/; 4. НИВА от 10.001 дка, IV- та кат., м. „МРАМОРА”, представляваща имот № 071027 – 1483.60 лв. /л.84/; 5. НИВА от 5.004 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ” представляваща имот № 075005 – 809.10 лв. /л.86/; 6. НИВА от 3.122 дка., IV-та кат,, м. „ ЯЙЛАДЖИК” представляваща имот № 174034 – 402.70 лв.

Безспорен факт е, че Д. К. Ц., поч. на 12.09.1983г., Акт за смърт № 40 от 13.09.1983г. на Кметство с.Д., общ. Л. не е оставила низходящи наследници.

По реда на чл.176, ал.1 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 26.10.2016г. ищецът заявява, че към преписката за възстановяване на земеделски земи № 8476 от 18.06.1992г. до ПК – Л. не е представял удостоверение за наследници на Д. К. Ц., тъй като няма пряка връзка с нея. Тя била съпруга на мимо му. Не получил писмен отговор на писмото, което отправил до Министерство на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, но бил поканен в правния отдел на Министерството, където му било обяснено, че трябва да спази 10 години давностен срок, в които да полага грижи като добър стопанин.

Съгласно Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л., С. М. В., ЕГН ********** е наследник на Д. К. Ц., поч. на 12.09.1983г., Акт за смърт № 40 от 13.09.1983г. на Кметство с.Д., общ. Л..

С протоколно определение от 02.09.2016г. съдът е открил производство по реда на чл.193 сл. от ГПК относно оспорване истинността на Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л. – относно оспорване автентичността /авторството/ на подписа на лицето, което се е подписало за кмет и верността на удостоверителното изявление.

По делото е назначена комплексна техническа и графическа експертиза във връзка с установяване автентичността – авторството на положения подпис за кмет в приложения на л.152 от делото оригинал на Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л. и оригинал на Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л., който се намира в кантората на нотариус И. М. /копието на л.212 от делото/. Вещото лице установява /л.293-л.297/, че текста на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото е отпечатан на пишеща машина, а текста на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., предоставено от нотариус И. М. е отпечатан на принтер по метода на монохромния лазерен печат. Отпечатъка от кръгъл печат с надпис: „Д., Община Л., Кмет” в долния десен ъгъл на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото е оставен със синьо тампонно мастило. Отпечатъка от кръгъл печат с надпис: „Д., Община Л., Кмет” в долния десен ъгъл на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., предоставено от нотариус И. М. не е оставен с тампонно мастило, същият е копие, отпечатано по метода на цветния лазерен печат на отпечатъкът от печат, оставен от печата, от който е оставен отпечатъка от печат върху удостоверението на л.152 от делото. Отпечатъците от печати в двете удостоверения не са оставени от печата на Кметство с.Д., използван през 1997г. Подписите, находящи се върху отпечатъците от кръглия печат в долния десен ъгъл на всеки един от документите не са положени от кмета на с.Д. към дата 01.09.1997г. – М. Т.А..

Предвид оспорване на заключението на комплексната техническа и графическа експертиза, по делото е назначена тройна комплексна технико – графологична експертиза. Съгласно заключението на същата /л.370-л.372/, текста на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., съхранявано при нотариус И. М. е отпечатан на принтер. Бланката е отпечатана на цветен лазерен принтер. Текста на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото е отпечатан на пишеща машина. Бланката е отпечатана по метода на ксерографията. Отпечатъците от печат на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., съхранявано при нотариус И. М. са отпечатани на цветен лазерен принтер и са копие на отпечатък от печата, с който са оставени отпечатъците на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото. Отпечатъците от печат на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото са оставени от тампонен печат със синьо багрещо вещество. Същите не са оставени от печата, отпечатъци от който се намират на втори екземпляри на удостоверения за наследници в папка „Удостоверения АО 1997г.”, съхранявана в кметството в с.Д.. Подписите положени в карета „Подпис и печат” на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., съхранявано при нотариус И. М. и удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото не са положени от М. Т.А..

Съдът кредитира заключенията на двете експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни и им дава вяра, още повече, че двете не си противоречат и частично относно подписа, положен за „Кмет” се потвърждават от показанията на св. Мариан Т.А..

Съгласно Удостоверение № 87/30.11.1992г. на Кметство с.Д., общ.Л. /л.125/ Д. К. Ц. не е оставила низходящи. Нейн брат е М. С. К. /поч. 1974г./, чиято дъщеря е С. М. В. /поч. 10.09.2006г./. Ищецът оспорва верността на удостоверителните изявления в т.2 от удостоверението, а именно, че Й. С. К. не е починала през 1967г., а е починала на 30.06.1939г. Видно от писмо на Кметство с.Д. изх. № 75/05.10.2016г. /л.287/ липсват данни за дата на раждане и дата на смърт на лицето Й. С. К.. Това лице фигурира в семейните регистри на Кметство с.Д. като майка на Д. К. Ц., с ЕГН **********, починала на 12.09.1983г. с Акт за смърт № 40/13.09.1983г.

Съгласно Удостоверение за наследници № 209/07.05.2005г. на Кметство с.Д., общ. Л. /л.124/, Н.В.Х., ЕГН ********** /първи ответник/ е наследник на С. М. В., ЕГН **********.

От приетите като доказателства Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 730/30.08.2016г. на Кметство с.Д., Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 6839/30.08.2016г. на Община С. и Удостоверение за граждански брак Серия Г № 012606 на ОбНС Г. О. се установява, че Н.В.Х., ЕГН ********** е майка на втория ответник - А.Х.А., свекърва на третия ответник - П.А.А. и баба на четвъртия ответник - Х.А.Х., а съпруг на Н.В.Х. е Х.А.Х., ЕГН **********.

За установяване на спорните факти - придобити ли са по давност от Н.В.Х., ЕГН ********** земеделските земи, описани в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит но давност № 1164, том VI, peг. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията- Г. О. с вх. рег. № 4588 от 30.07.2015г., Акт № 42, том. XVI, дело № 1939/15, или описаните в н.а. земеделски земи са придобити по давност от Й.И.А., ЕГН ********** за период по-голям от десет години, което владение е започнало от момента на възстановяването на собствеността върху земите до настоящият момент, както следва: за имоти с номера-027 011; 035 021; 063 036; 071 027 и 075 005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г. на ПК-Л., а за имот № 0174 034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на Решение № 10Б от 09.02.1995г. на ПК гр. Л., страните ангажират писмени и гласни доказателства.

По делото са представени от ищеца и приети като доказателства 24 бр. договори за наем на земеделски земи /л.221-л.244/, съответно от 03.03.2003г., от 25.04.2004г., от 18.05.2005г., от 19.03.2006г., от 05.05.2007г., от 01.02.2008г., от 01.02.2009г., от 22.04.2010г. от 22.04.2011г., от 08.02.2012г., от 29.04.2013г., № 362/19.08.2014г. /сключени с наемател ЕТ „Епъл – К.К.”/, от 2003г., от 2004г., от 2005г., от 2006г., от 2007г., от 2008г., от 2009г., от 2010г., от 2011г., № 8/15.08.2012г., № 8/12.04.2013г., № 8/22.07.2014г. /сключени със ЗП Т.К.Д./.

По делото са представени от ответниците М.Ч. и С.Ч. Договор за аренда от 21.09.2004г. /л.134, 135/, Договор за наем на земеделски земи от 01.09.2009г. /л.136/; Договор за наем № 601/25.06.2013г. /л.137/, Договор за наем № 601/05.02.2014г. /л.138/, Договор за наем № 601/03.06.2015г. /л.139/, както и заверени преписи – извлечения от ведомости за раздаване на рента от ЗП М.Ч. и Р.С. за стопанските от 2005г. до 2015г. /л.140-л.149/.

С протоколно определение от 02.09.2016г. съдът е открил производство по реда на чл.193 сл. от ГПК относно оспорване истинността на удостоверителните изявления в приетите като доказателства 24 броя договори за наем, представени от ищеца и открил производство по реда на чл.193 сл. от ГПК относно оспорване истинността на удостоверителното изявление относно периодите, в които имотите са били в държане на наемателите в тях на 4 броя договори за наем, депозирани на листи от 136 до 139 вкл.

По делото е назначена съдебно – техническа и химическа експертиза, с която е възложено да се направи химически анализ на багрилата от мастилото, с което са положени подписи, и е нанасян ръкописен текст върху представените от ищеца 24 броя договори за наем и договорите за наем, приложени на листи от 136 до 139 вкл. Съгласно заключението на вещото лице /л.457-л.464/, експертизата е извършена въз основа на изследване на ръкописния текст и положените подписи към договорите чрез метода на Р. и луминесцентна спектроскопия. Понеже химичният състав на мастилото е търговска тайна на всеки производител на мастила, методът не позволява да се определи точният химичен състав на даденото мастило, т.е. какви конкретно вещества и в какво количество се съдържат в пробата. Възможно е обаче да се установи с висока достоверност дали две мастила имат сходен или различаващ се химичен състав според съвпадението на техните спектри. В случай на сходен химичен състав чрез този метод не може да се определи дали два различни текста са положени с едно и също пишещо средство. Допуска се възможността това да са различни пишещи средства от един и същи производител, които използват едно и също мастило. Методът не позволява датирането на мастилата, т.е. преди колко време е писан даден текст. По описаната в експертизата методика е установено, че е възможно еднакъв химичен състав да имат следните изследвани образци мастило: 1. p223-naemat.txt и p224-datel.txt: подписът на наемателя от договора на страница 223 и подписът на наемодателя от страница 224; 2. p225-text.txt и p226-naemat.txt: текстът към договора от страница 225 и подписът на наемателя от страница 226; 3. p225-datel.txt и p226-datel.txt: подписите на наемодателя от договорите на страници 225 и 226 съответно; 4. p227-naemat.txt и p228-naemat.txt: подписите на наемателя от договорите на страници 227и 228 съответно. Въз основа на наличните данни не може да се направи извод дали текстът е изписан с една и също пишещо средство или с различни пишещи средства, използващи мастило на един и същ производител. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра.

По делото е назначена съдебно – графическа експертиза относно установяване на автентичността - авторството на положения подпис за наемател в сключените между ищеца и ЕТ „Епъл – К.К.” договори за наем на земеделски земи. Вещото лице установява /л.111- л.118, том II/, че в представените: 1. Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г.; 2. Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г. 3. Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г.; 4. Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г.; 5. Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН: ******ХХХ, подписите за „Наемател“ не са положени нито от К.Д.К., нито от М.И.К., а от някое друго лице. В представените: 6. Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2009г.; 7. Договор за наем на земеделска земя от 22.04.2010г. 8. Договор за наем на земеделска земя от 22.04.2011г.; 9. Договор за наем на земеделска земя от 08.02.2012г.; 10. Договор за наем на земеделска земя от 29.04.2013г.; 11. Договор за наем на земеделска земя от 19.08.2014г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.” и „Наемодател“ Й.И.А., подписите за „Наемател” са положени от М.И.К.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра, още повече, че същото не е оспорено и от страните.

От приетото като доказателство Удостоверение от ОД „Земеделие” – Велико Търново изх. № РД-06-353/29.01.2018г. /л.44, том II/ се установява, че от 19.01.2005г. до 24.02.2017г. Т.К.Д. е регистриран като земеделски стопанин.

От приетите писмени справки за поземлени имоти №№ 027011, 35021, 63036, 71027, 75005, 174034 от Картата за възстановената собственост на землище Д. за стопански години: 2007/2008, 2008/2009, 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2017, както и писмена справка на имоти от договори на наемател Т.К.Д., представени ОД „Земеделие” – В. Т. /л.45-л.100, том II/ се установява, че Д. е декларирал, че обработва процесните земеделски земи.

За установяване на спорните факти страните ангажират гласни доказателства.

Свидетелите М.И.К., Б.И. Х., М. Т.А., Т.К.Д. и М.П. Х., посочени от ищеца, установяват, че Й.А. в периода от 1995-1996г. до към 2002-2003г. се е занимавал със земеделие, като е съвместно с Б. Х. и М. Т. съвместно е обработвал ниви, включително и част от процесните. Б. Х. и М. Т. не знаят от къде ищецът е имал тези ниви. Не са виждали документи за собственост и не знаят някой друг да е претендирал, че са негови. Св. Б. Х. сочи, че знае, че тези ниви са наследствени, а св. М. Х. – сочи, че Й. имал нивите от стринка си и чичо си и ги обработвал  10-12 години. Св. М. Т. не може да каже след 2003г. продължил ли е ищеца да обработва нивите. Т. сочи и, че е бил кмет на с.Д. от 1995г. до 2003г. и от 2014г. до настоящия момент. Отказвал е да издаде удостоверение за наследници на Д. К. по искане на ищеца, тъй като той не фигурира в регистрите на населението като нейн наследник.

Св. М.К. сочи, че в качеството си на представител /пълномощник/ на ЕТ „Епъл-К.К.”***, за периода 2008-2014г. е сключвала с ищеца Договори за наем, като не може да потвърди, за кои земеделски земи са били договорите и дали реално са обработвани от търговеца или от друг земеделски стопанин. Изказва съмнение относно това, дали тези договори са подписани от нея и дали по тях е извършвано реално плащане на рента от страна на търговеца, макар, че по силата на задълженията й, именно тя е човека, който е правил плащанията от името на земеделският производител. Същата не можа да отговори и въз основа какви, представени от ищеца документи за собственост са сключени процесните договори.

Св. Т.Д. сочи, че е обработвал част от процесните земи от 2004г. до 2014г. Не си спомня кога точно е подписал договор с ищеца. Всички подписи на наемател на предявените му договори от л.30 до л.41 са негови, с изключение на договора от 2003г. и договора на л.41. На някои от договорите текста е писан от него, а на други не е писал ръкописния текст. Твърди, че е регистриран като земеделски производител от 2008г., но може да е и по – рано. Сочи, че дъщерята на ищеца има дете от него, но нямат брак. Твърди, че е плащал на наемодателя или му е давал зърно, но никога не е издавал документи, когато е заплащал дължимите ренти, а дори и не си спомня какви пари е давал на ищеца през годините.

Показанията на св. М.К. и Т.Д. са неясни, неточни, житейски необосновани и в по – голямата си част не кореспондират с останалите по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира. Съдът дава вяра и кредитира като достоверни показанията на св. Б. Х., М. Х. и М. Т., но в същите не се съдържат данни на владението на ищеца процесните земи след 2002-2003г.

Свидетелите Д.Г.Ч., М.М.С., Х.И.К., С.Г.С., Н.Д.Ч. и Р.И.С., посочени от ответниците, установяват, че С. М. В. е майка на Н.В.Х., а Д. К. е роднинска баба, братовчеди със С.. С. В. е наследила около 30 дка ниви от Д. К.. С. В. е владеела, обработвала и ползвала процесните земеделски земи от момента на възстановяването им до смъртта си. А.Х.А. е син на Н.Х.. Така св. Д.Ч. сочи, че до към 2000г. е обработвал и „орал” нивите на С., след което тя с дъщеря си и зет си ги „дала” за обработка на Р.С..

Св. М.С. сочи, че зетят на С. – Х. му е казвал, че баба му  С. имала някакъв дял ниви от баба Д.. На ищеца Й. ПК не върнала нивите, а ги върнала на баба С. и били около 30 дка. Знае, че заедно с баба си Х. дал нивите на М.Ч. да ги обработва през 2002-2003г. и той им давал рента. Нивите били в м. „Могилките”, м. „Мрамора”, м. „Каменна”, м. „Пчелинето” и м. „Еладжи” и били около 30 дка.

Св. Х.К., С.С. и Н.Ч. сочат, че са работили при Р.С. и М.Ч. и след 2002г. са карали рента на Н. и на мъжа й Х..

Св. Р.С. сочи, че от 2002-2003г. е обработвал пет ниви на С. и Х. – съпруг на дъщеря й Н., които С. получила като наследник на Д.. Не знае някой друг да е предявявал претенции за нивите. Рентата се плащала в зърно и това се отразява във ведомости. С плащанията и документалната част се занимавал колегата му М.Ч..

Св. К.Д.К. сочи, че е ЕТ с фирма „Епъл – Кирилл К.” и се занимава със обработване на земя в землищата на с.Д., с.Добри дял, с.родина, с.Р.. Познава ищеца и не е сключвал договори с него. Договорите са правени от М.К. като пълномощник и дъщерята на ищеца. Не е виждал ищеца да идва в офиса, виждал е дъщеря му да идва. Имало е случаи, в които е подавал тези земи за обработване и те се дублирали с друг земеделски производител – М.Ч.. Когато има дублиране имотите се обработват от този, на който съгласно споразумението, което се подписва, се даде за обработване целия блок. На Й.А. не е плащал аренда през годините.

Съдът кредитира показанията на посочените от ответниците свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, обосновани и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че със заявление № 8476 от 18.06.1992г. до ПК - Л., Й.И.А. заявил за възстановяване земеделска земя, собственост на наследниците на Д. К. Ц. и с Протоколно решение № 36 от 01.03.1993г., поземлената комисия признала това правото на наследниците й върху земеделски земи по плана за земеразделяне общо осем парцела, както следва: Нива от 5. 500 дка, III кат., м. „КАМ. МОСТ”; Нива от 5. 000 дка, III  кат., м. „ДОЛНАТА ШУМА”; Нива от 5. 000 дка, III кат., м. „ГРЪЦКА КРИВИНА”; Нива от 5. 000 дка, III кат., м. „ГРЪЦКА КРИВИНА”; Нива от 3. 500 дка, III кат., м. „ПИРЧАНСКИ КОСОР”; Нива от 3. 500 дка, III кат., м. „МОГИЛКИТЕ”; Нива от 2. 400 дка, III кат., м. „ ЛЪГА”; Нива от 4. 800 дка, III кат. м. „КАМ. МОСТ” - общо 34.700 дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

В резултат от това ПК - Л. издала Решение № 42 от 03.10.1994г., с което било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Ц. върху пет парцела със земеделска земя, подробно описани.

С Решение № 10Б от 09.02.1995г. за обезщетяване със земи от държавния и общински поземлен фонд в землището на село Д. било постановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Ц., като обезщетение при условията на чл. 15, ал.2 от ЗСПЗЗ и/ или чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ върху: НИВА от 3.120 дка., IV-та кат., м. „ЯЙЛАДЖИК“, представляваща имот № 174 034 по плана на землището, при граници ( съседи ): имоти №№ 174 035; 174 033; 174110 и 174 037 от общински поземлен фонд. Общо се предоставяли като обезщетение 3.120 дка земя, от които 3.120 дка, в това число по категории: четвърта 3.120 дка.

Страните по делото не оспорват факта, че Д. К. Ц., поч. на 12.09.1983г., Акт за смърт № 40 от 13.09.1983г. на Кметство с.Д., общ. Л. не е оставила низходящи наследници. Този факт се установява и от Удостоверение № 87/30.11.1992г. на Кметство с.Д., общ.Л. /л.125/.

Съгласно Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л., С. М. В., ЕГН ********** е наследник на Д. К. Ц., поч. на 12.09.1983г., Акт за смърт № 40 от 13.09.1983г. на Кметство с.Д., общ. Л.. Във връзка именно с това Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л., съдът по искане на ищеца е открил производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно оспорване истинността на официален свидетелстващ документ - относно оспорване автентичността /авторството/ на подписа на лицето, което се е подписало за кмет и верността на удостоверителното изявление. Тежестта на доказване неистинността на документа се носи от страната, която го оспорва. В заключението на комплексната техническа и графическа експертиза /л.293-л.297/ и заключението на тройната комплексна технико – графологична експертиза /л.370-л.372/, вещите лица дават становище, че текста на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., съхранявано при нотариус И. М. е отпечатан на принтер. Бланката е отпечатана на цветен лазерен принтер. Текста на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото е отпечатан на пишеща машина. Бланката е отпечатана по метода на ксерографията. Отпечатъците от печат на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., съхранявано при нотариус И. М. са отпечатани на цветен лазерен принтер и са копие на отпечатък от печата, с който са оставени отпечатъците на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото. Отпечатъците от печат на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото са оставени от тампонен печат със синьо багрещо вещество. Същите не са оставени от печата, отпечатъци от който се намират на втори екземпляри на удостоверения за наследници в папка „Удостоверения АО 1997г.”, съхранявана в кметството в с.Д.. Подписите положени в карета „Подпис и печат” на удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г., съхранявано при нотариус И. М. и удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на л.152 от делото не са положени от М. Т.А.. Доказателства в противната насока /за установяване на положителни факти/ не бяха ангажирани от ответниците. В този смисъл следва да бъде уважен и инцидентния установителен иск, тъй като официалният свидетелстващ документ „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” не е подписан от кмета М. Т.А., като се признае, че оспорването е доказано и да се изключи „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” от доказателствения материал.

Въпреки горното, съгласно Удостоверение № 87/30.11.1992г. на Кметство с.Д., общ.Л. /л.125/ Д. К. Ц. не е оставила низходящи. Нейн брат е М. С. К. /поч. 1974г./, чиято дъщеря е С. М. В. /поч. 10.09.2006г./. Ищецът е оспорил верността на удостоверителните изявления в т.2 от удостоверението, а именно, че Й. С. К. не е починала през 1967г., а е починала на 30.06.1939г., което оспорване е останало недоказано. В останалата част удостоверителното изявление не е оспорено от ищеца.

Не се спори между страните, че Н.В.Х., ЕГН ********** /първи ответник/ е наследник на С. М. В., ЕГН **********. Този факт се установява и от Удостоверение за наследници № 209/07.05.2005г. на Кметство с.Д., общ. Л. /л.124/.

Не се спори между страните, а и от приетите като доказателства Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 730/30.08.2016г. на Кметство с.Д., Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 6839/30.08.2016г. на Община С. и Удостоверение за граждански брак Серия Г № 012606 на ОбНС Г. О. се установява, че Н.В.Х., ЕГН ********** е майка на втория ответник - А.Х.А., свекърва на третия ответник - П.А.А. и баба на четвъртия ответник - Х.А.Х., а съпруг на Н.В.Х. е Х.А.Х., ЕГН **********.

За установяване на спорните факти - придобити ли са по давност от Н.В.Х., ЕГН ********** земеделските земи, описани в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит но давност № 1164, том VI, peг. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията- Г. О. с вх. рег. № 4588 от 30.07.2015г., Акт № 42, том. XVI, дело № 1939/15, или описаните в н.а. земеделски земи са придобити по давност от Й.И.А., ЕГН ********** за период по-голям от десет години, което владение е започнало от момента на възстановяването на собствеността върху земите до настоящият момент, както следва: за имоти с номера-027 011; 035 021; 063 036; 071 027 и 075 005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г. на ПК-Л., а за имот № 0174 034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на Решение № 10Б от 09.02.1995г. на ПК гр. Л., страните ангажират писмени доказателства.

Във връзка с представените от ищеца и приети като доказателства 24 бр. договори за наем на земеделски земи /л.221-л.244/, съответно от 03.03.2003г., от 25.04.2004г., от 18.05.2005г., от 19.03.2006г., от 05.05.2007г., от 01.02.2008г., от 01.02.2009г., от 22.04.2010г., от 22.04.2011г., от 08.02.2012г., от 29.04.2013г., № 362/19.08.2014г. /сключени с наемател ЕТ „Епъл – К.К.”/, от 2003г., от 2004г., от 2005г., от 2006г., от 2007г., от 2008г., от 2009г., от 2010г., от 2011г., № 8/15.08.2012г., № 8/12.04.2013г., № 8/22.07.2014г. /сключени със ЗП Т.К.Д./, по искане на ответниците съдът е открил производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно оспорване истинността на удостоверителните изявления в приетите като доказателства 24 броя договори за наем, както и относно оспорване истинността на частните диспозитивни документи - договори за наем на земеделски земи, съответно от 25.04.2004г., от 18.05.2005г., от 19.03.2006г., от 05.05.2007г., от 01.02.2008г., от 01.02.2009г., от 22.04.2010г., от 22.04.2011г., от 08.02.2012г., от 29.04.2013г., от 19.08.2014г. /сключени с наемател ЕТ „Епъл – К.К.”/, относно автентичността на същите – положения подпис от наемателя върху всеки от изброените 11 бр. договори. Тежестта на доказване неистинността на документа се носи от страната, която го оспорва – в случая от ответниците. С оглед характера на договорите на частни диспозитивни документи, то те установяват само материализираните в тях изявления и тяхното авторство. Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно – техническа и химическа експертиза /л.457-л.464/, която е извършена въз основа на изследване на ръкописния текст и положените подписи към договорите чрез метода на Раманов и луминесцентна спектроскопия, възможно е еднакъв химичен състав да имат следните изследвани образци мастило: 1. p223-naemat.txt и p224-datel.txt: подписът на наемателя от договора на страница 223 и подписът на наемодателя от страница 224; 2. p225-text.txt и p226-naemat.txt: текстът към договора от страница 225 и подписът на наемателя от страница 226; 3. p225-datel.txt и p226-datel.txt: подписите на наемодателя от договорите на страници 225 и 226 съответно; 4. p227-naemat.txt и p228-naemat.txt: подписите на наемателя от договорите на страници 227и 228 съответно. Въз основа на наличните данни не може да се направи извод дали текстът е изписан с една и също пишещо средство или с различни пишещи средства, използващи мастило на един и същ производител.

В заключението по назначената и изслушана съдебно – графическа експертиза /л.111- л.118, том II/, вещото лице дава становище, че в представените: 1. Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г.; 2. Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г. 3. Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г.; 4. Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г.; 5. Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН: ******ХХХ, подписите за „Наемател“ не са положени нито от К.Д.К., нито от М.И.К., а от някое друго лице. В представените: 6. Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2009г.; 7. Договор за наем на земеделска земя от 22.04.2010г. 8. Договор за наем на земеделска земя от 22.04.2011г.; 9. Договор за наем на земеделска земя от 08.02.2012г.; 10. Договор за наем на земеделска земя от 29.04.2013г.; 11. Договор за наем на земеделска земя от 19.08.2014г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.” и „Наемодател“ Й.И.А., подписите за „Наемател” са положени от М.И.К.. Доказателства в противната насока /за установяване на положителни факти/ не бяха ангажирани от ищеца.

С оглед изложеното следва да бъде уважен инцидентния установителен иск, тъй като частните свидетелстващи документи: „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г., Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН: **********”, не са подписани за „Наемател“ нито от К.Д.К., нито от М.И.К., а от някое друго лице, като се признае, че оспорването е доказано и да се изключат „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г., Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” от доказателствения материал.

Относно Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********”, безспорно се установи, че към стопанските 2003- 2004г., св.Т.Д., който живее на съпружески начала с дъщерята на ищеца и имат общо дете, не е бил регистриран като земеделски производител /Удостоверение от ОД „Земеделие” – Велико Търново изх. № РД-06-353/29.01.2018г. /л.44, том II// и няма данни през този период да се е занимавал със земеделска дейност. Освен това, при предявяването на свидетеля на договора от 2003г. в СЗ проведено на 24.01.2018г., същият потвърди обстоятелството, че подписа положен като „Наемател” по договора не е негов. С оглед изложеното следва да бъде уважен инцидентния установителен иск, тъй като частните свидетелстващи документи: „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” са неистински, като се признае, че оспорването е доказано и се изключат „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” от доказателствения материал.

Относно „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 03.03.2003г., от 01.02.2009г., от 22.04.2010г., от 22.04.2011г., от 08.02.2012г., от 29.04.2013г., № 362/19.08.2014г. /сключени с наемател ЕТ „Епъл – К.К.”/, от 2005г., от 2006г., от 2007г., от 2008г., от 2009г., от 2010г., от 2011г., № 8/15.08.2012г., № 8/12.04.2013г., № 8/22.07.2014г. /сключени със ЗП Т.К.Д./ оспорването истинността на удостоверителните изявления не е доказано от събраните по делото доказателства и поради това инцидентния установителен  иск следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с представените от ответниците М.Ч. и С.Ч. Договор за наем на земеделски земи от 01.09.2009г. /л.136/; Договор за наем № 601/25.06.2013г. /л.137/, Договор за наем № 601/05.02.2014г. /л.138/, Договор за наем № 601/03.06.2015г. /л.139/, по искане на ищеца съдът е открил производство по реда на чл.193 сл. от ГПК относно оспорване истинността на удостоверителното изявление относно периодите, в които имотите са били в държане на наемателите. Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – техническа и химическа експертиза /л.457-л.464/, дава становище, че експертизата е извършена въз основа на изследване на ръкописния текст и положените подписи към договорите чрез метода на Раманов и луминесцентна спектроскопия, но методът не позволява датирането на мастилата, т.е. преди колко време е писан даден текст. Оспорването истинността на удостоверителното изявление относно периодите, в които имотите са били в държане на наемателите не е доказано от събраните по делото доказателства и поради това инцидентния установителен  иск следва да бъде отхвърлен.

Не се спори между страните, че Н.В.Х. се снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит но давност № 1164, том VI, peг. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г., с който нотариус И. М. признал правото й на собственост върху процесните шест парцела със земеделска земя: 1.НИВА от 4.999 дка, III- та. кат., м. „КАМЕН МОСТ”, представляваща имот № 027 011 по КВС на землището, при граници (съседи): № 027033 - нива на насл. на И. П. Т.; № 027002 - нива на насл. на Б. Б. Г.; № 027001- нива на насл. на С. Д. М.; № 027012 - нива на насл. на А. П. Й., № 027010 - нива на насл. на Д. Р. Н.; № 027004 - нива на К. П.К. и № 000190 - полски път на Община Л.; 2. НИВА от 7.910 дка-, III-та кат. м. „ МОГИЛКИТЕ”, представляваща имот № 035 021, по КВС на землището, при граници (съседи): № 35 022 - нива на Н. С. С.ов; № 035074-нива на К. П. М.; № 035016-нива на насл. на В. Р. Д.; № 035020-нива на насл. на К. Д. К.; № 035071 полски път на Община Л.; 3.НИВА от 5.000 дка, III-та кат., м. „ПЧЕЛИНЕТО”, представляваща имот № 063 036 по КВС на землището, при граници (съседи): № 063041-полски път на Община Л.; № 063037-нива на насл. на М. А. С.; № 000137-полски път на Община Л.; 4. НИВА от 10.001 дка, IV- та кат., м. „МРАМОРА”, представляваща имот № 071 027 по КВС на землището, при граници (съседи): № 071028-нива на насл. на К.И. Й.; № 071008-нива на насл. на М. С.ов П.; № 071026-нива на насл. На М. В. Г.; № 000290 полски път на Община Л.; 5. НИВА от 5.004 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ” представляваща имот № 075 005 по КВС на землището, при граници (съседи): N 075004-нива на насл. на Ц. С.ов Б.; № 000196-път IV-ти клас на Община Л., като върху имота има следните ограничения: Санитарно охранителна зона на водоснабдителен обект - Пояс „А„. Забранява се всякаква дейност, несвързана с експлоатацията на обекта. 6. НИВА от 3.122 дка., IV-та кат., м. „ ЯЙЛАДЖИК” представляваща имот № 174 034 по КВС на землището, при граници (съседи): № 174035-нива на насл. на Т. Ц. Р.; № 174033-нива на насл. на Н. Г. К.; № 174110-полски път на Община Л.; № 174037-нива на Н. Н. Г.. На базата на събраните в нотариалното производство доказателства, е безспорно установено, че ответницата Н.В.Х. е владяла процесните имоти като собственик за десетгодишен период – от 2005г. до 2015г.

Издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка съставлява нотариално удостоверяване на правото на собственост - чл.569, т.2 от ГПК. Като вид нотариално удостоверяване, материализирано в нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК този нотариален акт съставлява официален документ, издаден от орган, изрично натоварен със закон да изпълнява тези функции, поради което има обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.179 от ГПК. Поради това твърдението на ищеца, че е владял процесните имоти през предхождащ проверката период – от 1994/1995г. до 2005г. не може да доведе до отмяна на Нотариалния акт.

Като фактически състав придобивната давност включва в себе си няколко основни елемента: необезпокоявано владение на имота в продължение на повече от 10 години, през който период владеещият демонстрира открито намерение да счита имота за свой.

Недоказано остана твърдението на ищеца, че от момента на възстановяването на собствеността върху процесните земеделски земи до настоящият момент всички описани по-горе имоти се владеели от него, като владението за имоти с номера - 27011; 35021; 63036; 71027 и 75005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г., а за имот № 174034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на № 10Б от 09.02.1995г.

От събраните по делото доказателства не се установи факта на започване на владението на ищеца на земеделските земи, след възстановяването им от ПК-Л.. Въпреки, че именно ищеца е заявил същите за възстановяване, от представените преписки и удостоверения е видно, че същият не е законен наследник на Д. К. Ц., на чиито наследници имотите са възстановени. Това обстоятелство е било известно на ищеца, който се опитал да се снабди с такова Удостоверение за наследници. Било издадено Удостоверение №87/27.11.1992г. на Кметство с.Д., подписано от кмета Й.Й.. В същото, нито ищеца, нито негови наследодатели фигурирали, като наследник на Д. К. Ц., но в същото, под точка 2 буква „а”, като наследник фигурирала С. М. В. с ЕГН  **********/майка на ответника Н.В.Х./. А. бил уведомен, че няма как да наследи земите, в резултат на което, през 1992г. същият написал две писма: до Министъра на селското стопанство и земеделие и до Председателя на законодателната комисия към НС, в които признава обстоятелството, че не е собственик на земите и търси „съдействие”, за да бъде признат като такъв. От дадените от ответника обяснения по реда на чл.176, ал.1 от ГПК на 12.12.2016г. става ясно, че е получил отговор на тези писма, в който му е обяснено, че единственият начин същият да придобие собственост върху процесиите имоти е чрез десетгодишно давностно владение, за каквото не са налични никакви доказателства за периода след възстановяване на земите 1994/1995г. - до 2005г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установиха данни да е изтекла в полза на ищеца придобивна давност чрез осъществяване на явно, спокойно и несмущаващо владение върху тези имоти в продължение на повече от 10 година т.е. от периода на възстановяване на собствеността върху тези имоти до момента на депозиране на исковата молба.

Липсва протокол, от който да е видно, че ищецът е въведен във владение на процесните имоти. При липсата на конкретно писмено доказателство в обратния смисъл, следва да се направи извода, че във владение на процесните имоти са въведени единствено и само наследниците на Д. К. Ц., сред които не е ищеца Й.И.А..

Липсват данни ищецът да е предприемал действия в Общинска служба по земеделие - Л. и Община Л. - Отдел Местни данъци и такси, от които да се установи, че същия е декларирал и/ или заявявал процесните имоти като свои. Напротив, в преписката предоставена от Нотариус И. М., се вижда, че изготвените скици на имотите и удостоверения за данъчни оценки, са записани на името на наследници на Д. К. Ц.. Същото е положението и при скиците на имотите, приложени към исковата молба и приети по делото като доказателство. Следователно липсват конкретни действия от ищеца в периода от 1994г. до 2015г., в които ищецът да е заявявал обстоятелството, че тези имоти са негови.

В събраните по делото гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите, доведени от ищеца - М. Т., Б. Х. и М. Х., съществуват данни, че в този периода от 1994/1995г. до 2002/2003г. ищецът се е занимавал със земеделие, като съвместно е обработвал ниви, заедно с тези свидетели, включително и част от процесните такива, но тези сведения не са достатъчни, за да обосноват факта на владение на имотите от страна на ищеца през периода от 1994/1995г. до 2005г.

          Предвид факта, че ищецът не е наследник на Д. Ц., не може да се твърди, че същият упражнява фактическа власт върху тези имоти за период по – дълъг от 10 години, тъй като това упражняване на власт е единствено и само като държател. За да е налице придобивна давност, нужно е лицето да осъществява владение, т.е. упражняване на фактическа власт като своя. В случая ищеца, в хипотезата, че е имал някакво отношение към процесните имоти, тъй като не е наследник на Д. К. Ц. - лицето, на чиито наследници е възстановена собствеността върху процесните имоти, то това отношение на ищеца към земите е единствено и само като държател по смисъла на чл.68, ал.2 от Закона за собствеността. Тъй като липсват данни, придружени с представяне от страна на ищеца на доказателства, това държане да е преминало във владение с уточняване на началния период на тази трансформация, не може да се говори за наличието на давностно владение от страна на ищеца. Освен това тази трансформация би следвало да бъде доведена до знанието на наследниците на Д. К. Ц., и то явно и недвусмислено, след което да започне да тече 10-годишния срок, изискуем от закона, след което едно лице да се позове на придобивна давност. Тази трансформация не се доказа от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

От друга страна, събрани са писмени и гласни доказателства, че С. М. В., в качеството си на наследник на Д. К. Ц., призната за такава с Удостоверение № 87/27.11.1992г. на Кметство с.Д. и Удостоверение № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д. /оспорено по реда на чл.193 и сл. от ГПК/ е владеела, обработвала и ползвала процесните земеделски земи от момента на възстановяването им до смъртта си през 2006г. Наличието на тези писмени доказателства е индиция, че именно С. В. е била възприета като собственик и владелец на наследствените от Д. К. Ц. земи. В този смисъл са и показанията на свидетелите Д.Г.Ч., М.М.С., Х.И.К., С.Г.С., Н.Д.Ч. и Р.И.С., които установяват, че С. М. В. е майка на Н.В.Х., а Д. К. е роднинска баба, братовчеди със С.. С. В. е наследила около 30 дка ниви от Д. К.. С. В. е владеела, обработвала и ползвала процесните земеделски земи от момента на възстановяването им до смъртта си. Така св. Д.Ч. сочи, че до към 2000г. е обработвал и „орал” нивите на С., след което тя с дъщеря си и зет си ги „дала” за обработка на Р.С.. Св. М.С. сочи, че зетят на С. – Х. му е казвал, че баба му  С. имала някакъв дял ниви от баба Д.. На ищеца Й. ПК не върнала нивите, а ги върнала на баба С. и били около 30 дка. Знае, че заедно с баба си Х. дал нивите на М.Ч. да ги обработва през 2002-2003г. и той им давал рента. Нивите били в м. „Могилките”, м. „Мрамора”, м. „Каменна”, м. „Пчелинето” и м. „Еладжи” и били около 30 дка.

Действително, с настоящото решение се уважава по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на ищеца, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците, че официалният свидетелстващ документ „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” не е подписан от кмета М. Т.А., като се признава, че оспорването е доказано и се изключва „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” от доказателствения материал. Тези обстоятелства обаче към периода от 1994/1995г. до 2005г., не са били известни и е нямало как да бъдат известни на С. В., която винаги е считала себе си за собственик на годно правно основание - в качеството й на наследник, нито по късно на дъщеря й и ответник по делото Н.Х..

Ангажираните от ответниците писмени и гласни доказателства обуславят извод, че в периода от 1994/1995г. до 2005г. не е било налице спокойно и явно владение на процесните земеделски земи от страна на ищеца.

В подкрепа на твърденията си, че през периода от 1994/1995г. до 2005г. ищецът е владеел имотите като собственик, макар и без правно основание, ищецът представя два Договора за наем от 2003г. и два Договора за наем от 2004г., сключени със свидетелите Т.К.Д., действащ в качеството си на Земеделски производител и К.К., действащ в качеството си на ЕТ „Епъл – К.К.”***. С настоящото решение се уважава по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на ответниците, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на ищеца, че частният свидетелстващ документ: „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********”, не е подписани за „Наемател“ нито от К.Д.К., нито от М.И.К., като признава, че оспорването е доказано и изключва „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********”; както и, че частните свидетелстващи документи: „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” са неистински, като признава, че оспорването е доказано и изключва „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” от доказателствения материал. Поради това същите не следва да се обсъждат.

С оглед изложеното съдът приема, че факта на владение на процесните имоти от страна на ищеца за периода от 1994/1995г. до 2005г. не е доказан. Нещо повече, безспорно доказано е, че за този период С. М. В., в качеството си на наследник на Д. К. Ц., призната за такава с Удостоверение № 87/27.11.1992г. на Кметство с.Д. е владеела, обработвала и ползвала процесните земеделски земи от момента на възстановяването им до смъртта си през 2006г.

За факта на владение на процесните имоти през периода от 2005г. до 2015г. са разпитани различни свидетели и са представени писмени доказателства от страните. От страна на ищеца, с СЗ на 24.01.2018г. са разпитани свидетелите М.К., Б. Х., М. Т., Т.Д. и М. Х.. Свидетелката К., твърди, че в качеството си на представител на ЕТ ”Епъл-К.К.”***, за периода 2008-2014г. е сключвала с ищеца Договори за наем, като не може да потвърди, за кои земеделски земи са били договорите и дали реално са обработвани от търговеца или от друг земеделски стопанин. В същото СЗ К. изказа съмнение относно това, дали тези договори са подписани от нея и дали по тях е извършвано реално плащане на рента от страна на търговеца, макар, че по силата на задълженията й, именно тя е човека, който е правил плащанията от името на земеделският производител. Същата не можа да отговори и въз основа какви, представени от ищеца документи са собственост са сключени процесиите договори. Свидетелката К. е в близки отношения с дъщерята на ищеца - П.. Това обстоятелство кореспондира с показанията на св. К.К., дадени в СЗ на 09.03.2018г., който заявява, че няма спомен да е виждал ищеца А. в офисите си лично, а няколко пъти е засичал дъщеря му. От приетата по делото СГЕ безспорно се установи, че нито един от представените Договори сключени с ЕТ „Епъл - К.К.”***, за периода от 2004г. - 2008г. не е подписан от търговеца или от св.К., а за периода 2008-2014г., представените договори са подписани от св.К.. Доказателства за реални плащания на рента /наем/ по договорите също не са налични и не са представени от ищеца. Такива не са установени дори със свидетелски показания.

Св. Т.К.Д. - „зет” на ищеца, твърди, че е обработвал част от процесните земи от 2004г. до 2014г. Безспорно се установи, че същият е регистриран като земеделски производител едва от 2005г. И при тези договорни отношения, не са представени никакви документи за извършени плащания от страна на Наемателя, като свидетелят твърди, че никога не е издавал документи, когато е заплащал дължимите ренти, а и дори не си спомня какви пари е давал на ищеца през годините.

Както е посочил по – горе в мотивите, показанията на св. М.К. и Т.Д. са неясни, неточни, житейски необосновани и в по – голямата си част не кореспондират с останалите по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира. Съдът дава вяра и кредитира като достоверни показанията на св. Б. Х., М. Х. и М. Т., но в същите не се съдържат данни на владението на ищеца процесните земи след 2002-2003г.

С настоящото решение се уважава по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на ответниците инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на ищеца, че частните свидетелстващи документи: „Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********”, не са подписани за „Наемател“ нито от К.Д.К., нито от М.И.К., като признава, че оспорването е доказано и изключва „Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г., Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” от доказателствения материал.

За останалите Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2009г., Договор за наем на земеделска земя от 22.04.2010г., Договор за наем на земеделска земя от 22.04.2011г., Договор за наем на земеделска земя от 08.02.2012г., Договор за наем на земеделска земя от 29.04.2013г., Договор за наем на земеделска земя от 19.08.2014г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.” и „Наемодател“ Й.И.А., се установи, че подписите за „Наемател” са положени от М.И.К., а същата не е притежавала качеството „Наемодател”.

Относно представените от ищеца „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2005г., от 2006г., от 2007г., от 2008г., от 2009г., от 2010г., от 2011г., № 8/15.08.2012г., № 8/12.04.2013г., № 8/22.07.2014г. / сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********”, с настоящото решение е отхвърлен по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на ответниците инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на ищеца, че тези частните свидетелстващи документи са неистински, като е признато, че оспорването не е доказано.

Въпреки това и макар, че поради липса на надлежна технология за датиране и овехтяване на мастилото, химическата експертиза да не успя да установи датата на подписването им, същата установи наличието на сходни мастила /багрила/ на различни договори, за които се твърди че са подписани през различни времеви периоди.

От друга страна, по нито един от договорите за наем на земеделски земи, по които е признато, че оспорването не е доказано, не са представени доказателства за реална престация по тях от страна на Наемателя.

Не на последно място, от представените от ответниците М.Ч. и С.Ч. Договор за аренда от 21.09.2004г. /л.134, 135/, Договор за наем на земеделски земи от 01.09.2009г. /л.136/; Договор за наем № 601/25.06.2013г. /л.137/, Договор за наем № 601/05.02.2014г. /л.138/, Договор за наем № 601/03.06.2015г. /л.139/, както и заверени преписи – извлечения от ведомости за раздаване на рента от ЗП М.Ч. и Р.С. за стопанските от 2005г. до 2015г. /л.140-л.149/, се установява, че процесните земеделски земи са обработвани от името на ответника Н.В.Х. /лично и чрез покойният си съпруг - Х.А.Х., ЕГН **********/ и от нейният син /А.Х.А./. По тези Договори са представени и писмени доказателства за плащане на рента, което е индиция за реалното съществуване на обективираните в тях облигационни отношения.

Действително, оспореният от ищцовата страна Договор за аренда, не е бил сключен в изискуемата нотариална форма, но въпреки това същият съдържа всички необходими реквизити, за да се счита за Договор за наем между страните и като такъв представлява годно доказателство, че за срока на действието му, именно ответницата Х. е владяла и ползвала процесните земи и се е легитимирала като собственик спрямо трети лица.

Възраженията на ответниците се доказват и от показанията на свидетелите Ч., С., К., К. и С., които са кредитирани от съда като непротиворечи, обосновани и кореспондиращи с останалият по делото доказателствен материал.

С оглед изложеното съдът счита, че предявеният от Й.И.А. против Н.В.Х., А.Х.А., П.А.А., Х.А.Х., М.П.Ч. и С. Обрешкова Ч. положителен установителен иск за приемане за установено, че е собственик на: 1.НИВА от 4.999 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ”, представляваща имот № 027011 по КВС на землището, при граници /съседи/: № 027033 - нива на насл. на И. П. Т.; № 027002 - нива на насл. на Бони Бонев Ганев; № 027001- нива на насл. на С. Д. М.; № 027012 - нива на насл. на А. П. Й.,. № 027010 - нива на насл. на Д. Р. Н.; № 027004 - нива на Кинка Петрова Кирчева и № 000190 - полски път на Община Л.; 2. НИВА от 7.910 дка, III-та кат., м. „МОГИЛКИТЕ”, представляваща имот № 035021 по КВС на землището, при граници /съседи/: № 35022 - нива на Н. С. С.ов; № 035074-нива на К. П. М.; № 035016-нива на насл. на В. Р. Д.; № 035020-нива на насл. на К. Д. К.; № 035071 полски път на Община Л.; 3.НИВА от 5.000 дка, III-та кат., м. „ПЧЕЛИНЕТО”, представляваща имот № 063036 по КВС на землището, при граници /съседи/: № 063041-полски път на Община Л.; № 063037-нива на насл. на М. А. С.; № 000137-полски път на Община Л.; 4. НИВА от 10.001 дка, IV-та кат., м. „МРАМОРА”, представляваща имот № 071027 по КВС на землището, при граници /съседи/: № 071028-нива на насл. на К.И. Й.; № 071008-нива на насл. на М. С.ов П.; № 071026-нива на насл. На М. В. Г.; № 000290 полски път на Община Л.; 5. НИВА от 5.004 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ” представляваща имот № 075005 по КВС на землището, при граници /съседи/: № 075004-нива на насл. на Цони С.ов Банков; № 000196-път IV-ти клас на Община Л., като върху имота има следните ограничения: Санитарно охранителна зона на водоснабдителен обект - Пояс „А„ Забранява се всякаква дейност, несвързана с експлоатацията на обекта. 6. НИВА от 3.120 дка., IV-та кат., м. „ЯЙЛАДЖИК” представляваща имот № 174034 по КВС на землището, при граници /съседи/: № 174035-нива на насл. на Т. Ц. Р.; № 174033-нива на насл. на Н. Г. К.; № 174110-полски път на Община Л.; № 174037-нива на Н. Н. Г., на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху всеки от тях, чрез осъществяване на явно, спокойно и несмущавано владение върху горните имоти, за период по-голям от десет години, което владение е започнало от момента на възстановяването на собствеността върху земите до настоящият момент, както следва: за имоти с номера - 027011; 035021; 063036; 071027 и 075005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г. на ПК - Л., а за имот № 0174034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на Решение № 10Б от 09.02.1995г. на ПК гр. Л., е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

Предвид изложените по – горе съображения, искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, който се явява акцесорен спрямо установителния иск, също се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен като такъв. Н.В.Х. е придобила недвижимите имоти правомерно, поради което не следва да се отменя Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1164, том VI, рег. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията - Г. О. с вх. рег. № 4588 от 30.07.2015г., Акт № 42, том. XVI, дело № 1939/15.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Н.В.Х., А.Х.А., П.А.А., Х.А.Х., М.П.Ч. и С. О. Ч. следва да бъдат осъдени за заплатят на ищеца Й.И.А. направените по делото разноски за вещо лице в размер на 150 лв. във връзка с предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК, за приемане на установено, че официалният свидетелстващ документ „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” не е подписан от кмета М. Т.А..

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Н.В.Х., М.П.Ч. и С. О. Ч. направените по делото разноски за вещо лице в размер на 150 лв. във връзка с предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК, за приемане на установено, че частните свидетелстващи документи: „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г., Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.” и „Наемодател“ Й.И.А., не са подписани за „Наемател“ нито от К.Д.К., нито от М.И.К..

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Н.В.Х. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /л.153/.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците М.П.Ч. и С. Обрешкова Ч. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. /л.150/.

След като съобрази, че ищецът не е внесъл ДТ за образуване на настоящото производство, съдът счита, че Й.И.А. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС ДТ за иска по чл.124, ал.1 от ГПК съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 53.65 лв. /данъчни оценки в общ размер на 5364.90 лв.:4 =1341.23 съгласно чл.71, ал.2 от ГПК; 1341.23х0.04=53.65 лв./ и ДТ за иска по чл. 537, ал.2 от ГПК съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50.00 лв., или общо ДТ в размер на 103.65 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

УВАЖАВА по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. Обрешкова Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, че официалният свидетелстващ документ „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” не е подписан от кмета М. Т.А., като признава, че оспорването е доказано и изключва „Удостоверение за наследници № 246/01.09.1997г. на Кметство с.Д., общ. Л.” от доказателствения материал.

УВАЖАВА по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че частните свидетелстващи документи: „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г., Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********”, не са подписани за „Наемател“ нито от К.Д.К., нито от М.И.К., като признава, че оспорването е доказано и изключва „Договор за наем на земеделска земя от 25.04.2004г., Договор за наем на земеделска земя от 18.05.2005г., Договор за наем на земеделска земя от 19.03.2006г., Договор за наем на земеделска земя от 05.05.2007г., Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2008г., всички с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” от доказателствения материал.

УВАЖАВА по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че частните свидетелстващи документи: „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” са неистински, като признава, че оспорването е доказано и изключва „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 2003г. и от 2004г., сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********” от доказателствения материал.

            ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че частните свидетелстващи документи „Договори за наем на земеделски земи, съответно от 03.03.2003г., от 01.02.2009г., от 22.04.2010г., от 22.04.2011г., от 08.02.2012г., от 29.04.2013г., № 362/19.08.2014г. /сключени с „Наемател“ ЕТ „Епъл – К.К.”, Булстат ********* и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********/, от 2005г., от 2006г., от 2007г., от 2008г., от 2009г., от 2010г., от 2011г., № 8/15.08.2012г., № 8/12.04.2013г., № 8/22.07.2014г. / сключени с „Наемател” ЗП Т.К.Д. и „Наемодател“ Й.И.А., ЕГН **********/ са неистински, като признава, че оспорването не е доказано.

ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане на установено по отношение на М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, че частните свидетелстващи документи: „Договор за наем на земеделски земи от 01.09.2009г.; Договор за наем № 601/25.06.2013г., Договор за наем № 601/05.02.2014г., Договор за наем № 601/03.06.2015г.” са неистински, като признава, че оспорването не е доказано.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че е собственик на: 1.НИВА от 4.999 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ”, представляваща имот № 027011 по КВС на землището на с.Д., общ.Л., при граници /съседи/: № 027033 - нива на насл. на И. П. Т.; № 027002 - нива на насл. на Б.и Б. Г.; № 027001- нива на насл. на С. Д. М.; № 027012 - нива на насл. на А. П. Й.,. № 027010 - нива на насл. на Д. Р. Н.; № 027004 - нива на К. П. К. и № 000190 - полски път на Община Л.; 2. НИВА от 7.910 дка, III-та кат., м. „МОГИЛКИТЕ”, представляваща имот № 035021 по КВС на землището на с.Д., общ.Л., при граници /съседи/: № 35022 - нива на Н. С. С.ов; № 035074-нива на К. П. М.; № 035016-нива на насл. на В. Р. Д.; № 035020-нива на насл. на К. Д. К.; № 035071 полски път на Община Л.; 3. НИВА от 5.000 дка, III-та кат., м. „ПЧЕЛИНЕТО”, представляваща имот № 063036 по КВС на землището на с.Д., общ.Л., при граници /съседи/: № 063041-полски път на Община Л.; № 063037-нива на насл. на М. А. С.; № 000137-полски път на Община Л.; 4. НИВА от 10.001 дка, IV-та кат., м. „МРАМОРА”, представляваща имот № 071027 по КВС на землището на с.Д., общ.Л., при граници /съседи/: № 071028-нива на насл. на К.И. Й.; № 071008-нива на насл. на М. С.ов П.; № 071026-нива на насл. На М. В. Г.; № 000290 полски път на Община Л.; 5. НИВА от 5.004 дка, III-та кат., м. „КАМЕН МОСТ” представляваща имот № 075005 по КВС на землището на с.Д., общ.Л., при граници /съседи/: № 075004-нива на насл. на Ц. С.ов . № 000196-път IV-ти клас на Община Л., като върху имота има следните ограничения: Санитарно охранителна зона на водоснабдителен обект - Пояс „А„ Забранява се всякаква дейност, несвързана с експлоатацията на обекта. 6. НИВА от 3.120 дка., IV-та кат., м. „ЯЙЛАДЖИК” представляваща имот № 174034 по КВС на землището на с.Д., общ.Л., при граници /съседи/: № 174035-нива на насл. на Т. Цонев Рахнев; № 174033-нива на насл. на Н. Г. К.; № 174110-полски път на Община Л.; № 174037-нива на Н. Н. Г., на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху всеки от тях, чрез осъществяване на явно, спокойно и несмущавано владение върху горните имоти, за период по-голям от десет години, което владение е започнало от момента на възстановяването на собствеността върху земите до настоящият момент, както следва: за имоти с номера - 027011; 035021; 063036; 071027 и 075005 е започнало след 03.10.1994г. - датата на постановяване на Решение № 42 от 03.10.1994г. на ПК - Л., а за имот № 0174034 от 09.02.1995г. - датата на постановяване на Решение № 10Б от 09.02.1995г. на ПК гр. Л., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1164, том VI, рег. № 4304, дело № 796 от 30.07.2015г. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията - Г. О. с вх. рег. № 4588 от 30.07.2015г., Акт № 42, том. XVI, дело № 1939/15, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и С. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Горнооряховския районен съд държавна такса за иска по чл.124, ал.1 от ГПК съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 53.65 лв. и държавна такса за иска по чл. 537, ал.2 от ГПК съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50.00 лв., или общо ДТ в размер на 103.65 лв. /сто и три лева и шестдесет и пет стотинки/, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

            На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: