№ 66
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600113 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..………………... 2021 год.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI с-в, в публично
съдебно заседание на …….…..двайсет и пети февруари…....… през две хиляди двайсет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА И.
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
с участието на секретар …….ТЕОДОРА СТАВРЕВА…...………… и на прокурора
………………………… М.……………………… разгледа ВНЧД № 113 по описа на САС за
2021 год., докладвано от съдия КАЛПАКЧИЕВ, като, за да се произнесе, взе предвид
1
следното:
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на П. П. Б., подадена чрез адвокат С. И. срещу решение №
260061 на СГС, НО, 22 състав по ч.н.д № 3112/2020 г., обявено на 15.10.2020 г., с което на
основание чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато Решение № 32/2-03240803320/grae
от 17.4.2019 г., влязло в сила на 3.5.2019 г., на Окръжно управление Фирзен, Федерална
Република Германия, с което на българския гражданин П.Б. е наложена финансова санкция
в размер на 500 евро и са му възложени разноски по водене на производството в размер на
203.25 евро, за извършено нарушение по Закона за движене по пътищата в издаващата
държава, като решението е приведено в изпълнение за сумата от 455.06 евро, с обща левова
равностойност по фиксинга на БНБ към 15.10.2020 г. – 890.02 лева, представляваща разлика
между наложената санкция и присъдени разноски и частично платената от българския
гражданин сума в размер на 248.19 евро.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, тъй като се поддържа, че то е
неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя: издаващата държава не е
предоставила решението, чието признаване се иска, въпреки искането на българския съд, а е
изпратила само удостоверението по образец на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
ЕС, поради което съдът не е могъл да прецени съобразността на решенето с чл. 6 от
Рамковото решение; не се установява издаващият орган на чуждата държава – дали е
съдебен или административен орган; според чл. 19 от рамковото решение същото се прилага
само на територията на Гибралтар, поради което е неприложимо за България и Федерална
република България. Поради нарушения на материалния закон, жалбоподателят иска отмяна
на постановения от СГС съдебен акт.
За съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице П.Б. не се явява. Той е
призован от известния по делото адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. „*“, ет. * , ап. *, но
според сведения на съседите никога не е живял там. Предвид невъзможността лицето да
бъде намерено, за да бъде редовно призовано и на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 3
от ЗПИИРКОРНФС, САС разгледа делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на българския гражданин поддържа
жалбата и отразените в нея доводи. Сочи, че чуждата държава ФРГ не е представила
решението, чието признаване иска, въпреки направеното искане за това на градския съд е
представено само удостоверение, а не решение. Защитата поддържа, че според чл. 19 от
рамковото решение, същото има териториално действие само за Гибралтар, но не и за
2
България; отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на
отказ за признаване на акта на чуждата държава.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна. Пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е признат акта на несъдебен орган
на ФРГ, като правилно, законосъобразно и отговарящо на изискванията на Рамково решение
2005/214/ПВР на ЕС.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно, всестранно и пълно изясняване
на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване в това производство съобразно разпоредбите на чл. 30 –
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на Федерална
република Германия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер на 500 евро,
наложена по отношение на засегнатото лице – българския гражданин П.Б. с решение №
32/2-03240803320/grae от 17.4.2019 г., влязло в сила на 3.5.2019 г., на Окръжно управление
Фирзен, Федерална Република Германия, с което му е наложена глоба в размер на 500 евро
и са му възложени разноски по водене на съдебното производство в размер на 203.25 евро за
извършено административно нарушение по транспорта (управление на моторно превозно
средство под действието на упойващи вещества – тетрахидроканабинол – раздел 24а,
параграфи 2, 3, раздел 25, параграф 2а от Закона за движение по пътищата: 242 от регистъра
за глобите, раздел 4(3) от регистъра на наредбите за глобите) в издаващата държава.
Решението е признато за изпълнение за сумата от 455.06 евро, с обща левова равностойност
по фиксинга на БНБ към 15.10.2020 г. – 890.02 лева, представляваща разлика между
наложената санкция и присъдени разноски, и частично платената от българския гражданин
сума в размер на 248.19 евро.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата държава Федерална република Германия е придружено
с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. При проверката на
материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание,
първоинстанционният съд с основание е констатирал, че съдържа всички изискуеми
реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод
на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни,
пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа, който е издал
удостоверението.
3
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация, първоинстанционният
съд обосновано е приел, че на П.Б. е наложена финансова санкция в размер на 500 евро за
извършено административно нарушение по раздел 24а, параграфи 2, 3, раздел 25, параграф
2а от Закона за движение по пътищата на ФРГ. Това административно нарушение е
квалифицирано като управление на моторно превозно средство под действието на упойващи
вещества – тетрахидроканабинол.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата
държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно –
съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от несъдебен
орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение,
наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите изводи на
първоинстанционния съд относно отсъствието на основания, изводими от доказателствата
по делото, да се приеме наличието на пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Законосъобразна и мотивирана е преценката, че
представеният документ съдържа достатъчна информация относно идентификацията на
лицето, извършило административно нарушение по транспорта, описанието на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, участието на българския
гражданин, правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно
законодателството на издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за
плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Надеждна законова гаранция
все в същата насока е изпълненото в конкретния случай изискване за изпращане от страна
на издаващата държава на решението (документ с референтен № 32/2-03240803320/gra,
издаден от Окръжно управление на Службата за ред и безопасност на движението по
пътищата, надлежно преведен в рамките на първоинстанционното производство) за налагане
на финансова санкция (заверено копие), който акт по чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС е придружен
от обсъденото по-горе удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал. 1
от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло споделя застъпеното от
първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус отсъстват факултативните
основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност,
тези по т. 1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че представеното удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е пълно и по съдържание кореспондира на
несъдебното решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебния орган –
4
Окръжно управление на Службата за ред и безопасност на движението по пътищата в гр.
Фирзен, ФРГ, не съществува необходимост от изискване на допълнителна информация от
компетентния орган на издаващата държава.
По естеството си настоящото производство има чисто процесуален характер, съдържа
преценка дали компетентният орган на изпълняващата държава ще окаже или не правна
помощ на издаващия орган, като не засяга никакви въпроси от материалноправен характер.
Такъв извод се обуславя от характера на производството по ЗПИИРКОРНФС, в което
изпълняващият съд не се произнася по въпроси по съществото на съответния правен спор,
касаещи финансовата отговорност на лицето. Затова нито първостепенният съд, нито
настоящият съдебен състав могат да обсъждат обстоятелства по съществото на проведеното
във Федерална република Германия административнонаказателно производство. По
отношение на подобни обстоятелства също не следва да се изисква допълнителна
информация от издаващата държава, тъй като изясняването им е изцяло от компетентността
на решаващия орган в издаващата държава членка.
Законосъобразна е и преценката на СГС за наличието на останалите условия за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансови санкции срещу българския гражданин
П.Б., срещу които изводи с жалбата не са отправени изрични възражения – че
санкционираното с решението на Районния съд в Тиргартен, ФРГ поведение на засегнатото
лице съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК на Република България, с оглед на което
е изпълнена предпоставката на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС – касае се за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, в който случай няма
изискване за двойна наказуемост на деянията; че санкционираното лице е било уведомено за
производството по постановяване на решението по изискуемия от законодателството на
издаващата държава начин.
Неоснователни са доводите на защитника на засегнатото лице за това, че е налице основание
за отказ за признаване на решението на чуждия несъдебен орган, поради непредставянето му
в първоинстанционното производство. На този довод подробно е отговорил съставът на
градския съд, чиито аргументи САС споделя. Изисканото от молещата държава решение на
несъдебен орган, е надлежно изпратено, преведено и прието от решаващия съд. Правилно
СГС се е позовал на легалната дефиниция на чл. 1, б. „а“, т. iii от Рамково решение №
2005/214/ПВР, според която – „решение“ означава влязло в сила решение за плащане на
финансова санкция от страна на физическо или юридическо лице, което е взето от несъдебен
орган на държавата по отношение на действия, които по нейното законодателство се
наказват като правонарушения. Приложеният по делото документ с референтен № 32/2-
03240803320/gra, издаден от Окръжно управление на Службата за ред и безопасност на
движението по пътищата притежава всички характеристики на решение, издадено от
несъдебен орган, с което е наложена на българския гражданин финансова санкция. Налице е
пълно съответствие между информацията, съдържаща се в документа и данните, посочени в
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
5
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Неоснователно е и второто възражение на защитата, изразяващо се в липса на териториална
компетентност на българския съд, извеждаща се от чл. 19 от Рамковото решение. Както
основателно е посочил и СГС, чл. 19 разпростира действието на Рамковото решение и върху
територията на Гиблартар, но не ограничава действието му върху териториите на
останалите държави-членки на ЕС. Дефинитивно всички Рамкови решения са правни актове
на Съюза, които съобразно чл. 288 от ДФЕС да задължителни в своята цялост и по
отношение на всички държави-членки.
Гореизложените доводи мотивираха САС, НО, ІI състав да приеме, че решението на СГС,
НО, 22 състав по н.ч.д. № 3112/2020 г., обявено на 15.10.2020 г., с което на основание чл. 16,
ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато Решение № 32/2-03240803320/grae от 17.4.2019 г.,
влязло в сила на 3.5.2019 г., на Окръжно управление Фирзен, Федерална Република
Германия, с което на българския гражданин П.Б. е наложена финансова санкция в размер на
500 евро и са му възложени разноски по водене на производството в размер на 203.25 евро,
за извършено нарушение по Закона за движене по пътищата в издаващата държава, е
правилно – законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 – ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061 от 15.10.2020 г. на Софийския градски съд, НО, 22
наказателен състав, постановено по н.ч.д. № 3112/20 г. по описа на същия съд.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6