Присъда по НЧХД №904/2025 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ ПО НЧХД № 904/2025г. НА ВТРС
Частният тъжител К. С. С. е повдигнала и поддържа обвинение срещу
подсъдимия Б. И. Г. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК. В
съдебно заседание лично и чрез повереника си моли съда подсъдимият да бъде
признат за виновен и наказан по този текст от закона като му се наложи
справедливо наказание.
По делото е предявен от частния тъжител К. С. С. срещу подсъдимия Б.
И. Г. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
за сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, в едно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 28.05.2025 г. до окончателното изплащане
на сумата. Като граждански ищец е конституирана К. С. С.. В съдебно
заседание лично и чрез повереника си поддържа гражданския иск и моли съда
същият да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
Подсъдимият Б. И. Г. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез
защитника си моли съда за оправдателна присъда. По отношение на
гражданския иск се заема становище, че същият следва да бъдат отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за
установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. И. Г. и частният тъжител К. С. С. са съседи, живущи
съответно на първи и втори жилищен етаж на адрес: гр. ***, ул.***.
Апартаментите се намират един под друг. Тези два етажа били разделени един
от друг с две стълбища и междинна площадка между тях. Подсъдимият
живеел на адреса заедно с майка си и баща си. Частният тъжител живеел на
адреса заедно с дъщеря си. Семействата на подсъдимия и частния тъжител
имали силно влошени междусъседски взаимоотношения. Честите битови
скандали между тях били по повод претенции на семейството на подсъдимия
за спазване на тишина от техните съседи.
На 28.05.2025 г., между 07.30-08.00 часа, на горепосочения адрес,
свидетелката Р. П. И. – дъщеря на частния тъжител правила сутрешната си
гимнастика. Свидетелят И. Н. Г. – баща на подсъдимия възприел шум под
формата на хлопане от горния етаж и почукал на тавана за да спре този шум.
Било му отвърнато по същия начин. Тогава свидетелят И.Н.Г. се качил на
етажа на частния тъжител, позвънил и похлопал на вратата му и след като
никой не му отворил тръгнал обратно към апартамента си. В този момент
свидетелката Р.П.И. и частния тъжител последователно една след друга
излезли от жилището си и застигнали в края на стълбите, водещи към тяхната
площадка свидетеля И.Н.Г.. Слизането по стълбите надолу от свидетеля И.Н.Г.
и излизането на свидетелката Р.П.И. било възприето през шпионка на съседен
апартамент на втория етаж от свидетеля М. В. В.. Застигайки свидетеля И.Н.Г.
на последните две стъпала на стълбището свидетелката Р.П.И. блъснала в
1

гърба свидетеля И.Н.Г., който клекнал и се хванал за парапета на стълбите за
да не падне. Свидетелката Р.П.И. и частният тъжител К.С.С. започнали да го
налагат с удари по главата и гърба като свидетелката се намирала лице в лице
с потърпевшия, а частният тъжител бил откъм гърба му. Шумът от
случващото се бил възприет от подсъдимия. Същият излязъл от апартамента
си и тръгнал по стълбите нагоре, последван от майка си – свидетелката Н. Б.
К.. За да преустанови физическата агресия на двете жени подсъдимия застанал
между тях и ги отблъснал с ръце. Никоя от двете жени не загубила равновесие
и не паднала върху стълби или върху междустълбищна площадка.
Подсъдимият им извикал „Бързо горе!“, което неговите съседки и сторили.
Свидетелят М.В.В. възприел слухово, че и двете страни в конфликта викали. В
08.54 часа на тел. 112 частният тъжител подал сигнал, в който не заявил, че е
имало физически сблъсък между него и подсъдимия. Поискал съдействие от
полицейските органи, защото „откачен комшия“ „дъни“ по вратата им, влязъл
в схватка с дъщеря й и поради опасност да я убие частният тъжител го бил
хванал за косата, а в това време излязъл синът му. В записа бил обективиран и
втори женски глас, заявяващ „ухапа ме, туй дъртото, ухапа ме по пръста““.
След около 10-ина минути, около 09.00 часа, на адреса пристигнали
полицейските служители – свидетелите Е. А. М. и В. С. Т.. Снели писмени
обяснения. Подсъдимият Б.И.Г. и неговият баща – свидетелят И.Н.Г. заявили,
че са поискали обяснения от съседите си за шумно поведение и отрекли да са
проявявали към двете жени физическа агресия. Свидетелката Р.П.И. заявила,
че била дърпана по стълбите. Частният тъжител не се оплакал от агресивно
поведение спрямо нея. Полицейските служители не установили някое от
лицата да има видими наранявания по себе си, получили отговор от
участниците в конфликтната ситуация, че са се карали. Свидетелката Р.П.И.
отказала медицинска помощ. На подсъдимия Б.И.Г., на частния тъжител
К.С.С., както и на свидетелите И.Н.Г. и Р.П.И. били съставени с превантивна
цел предупредителни протоколи. На следващия ден – 29.05.2025 г. частният
тъжител бил прегледан от съдебен лекар. При прегледа били констатирани
охлузна рана на дясната предмишница и на дясната колянна става с оток на
меките тъкани на тази става, както и субективни оплаквани от болки в тилната
област на главата и в дясната тазобедрена става.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от вещественото
доказателствено средство. Видно от назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза, допълнена и конкретизирана в съдебно заседание, на
частния тъжител К.С.С. са причинени в областта на дясната предмишница по
задната й повърхност косо разположена охлузна рана с размери 5/0.4 см,
покрита със засъхнала коричка и с оток на меките тъкани; в областта на
дясната колянна става има охлузна рана с диаметър 3 см, покрита със
засъхнала коричка и с кръвонасядане около нея с диаметър 6 см с моравосин
цвят и с оток на колянната става, довел до ограничени и болезнени движения
в нея. Има оплаквания от болки в тилната област на главата и в зоната на
2

дясната тазобедрена става. Получените травматични увреждания са в резултат
от удари с или върху твърди тъпи предмети с широка повърхност с косо
действие и е възможно да бъдат получени по начин, описан от пострадалата –
падане от собствен ръст върху твърд терен. Възможно е тези наранявания да
бъдат получени и при падане върху стъпала, но при съприкосновения с ръб
охлузните рани ще бъдат разкъсно-контузни. Възможно е ръката да е била
охлузена на ръба, но цялото тяло, особено коляното не е паднало върху ръб.
Нараняванията могат да бъдат получени при придаване на инерционен и с
различна сила момент на тялото, от падане или спъване от собствена тежест,
от свличане, без придаден отвън инерционен момент, от падане на равна
повърхност, включително в стаята вкъщи. Тези наранявания са с давност в
границите на 24 часа. Охлузните рани поотделно и в съвкупност са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на лечение и
възстановяване от около 20 дни. Останалите травми и субективни оплаквания
са причинили болки и страдания за около 10 дни.
Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия Б.И.Г., на показанията на
свидетелите-очевидци: И.Н.Г. – негов баща, Н.Б.К. – негова майка; както и на
косвените гласни доказателства – показанията на свидетелите-неочевидци –
М.В.В. – негов съсед и на Е.А.М., и В.С.Т. – полицейски служители.
Обясненията на подсъдимия са недостоверни и изолирани единствено в частта
им, че свидетелката Р.П.И. го е блъснала с длан по брадичката. Показанията на
свидетеля И.Н.Г. са недостоверни и изолирани в частта им, че подсъдимият не
е блъскал никого. В останалата си част обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетеля И.Н.Г. и показанията на свидетелите Н.Б.К., М.В.В.,
Е.А.М. и В.С.Т. са непротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се.
Явяват се подкрепени освен помежду си и от вещественото доказателствено
средство – аудиозапис на тел. 112, в който не се съдържа гласно съобщение,
направено от частния тъжител за нанесени му лично на него телесни
увреждания от когото и да било. Гласните доказателства се подкрепят и от
съдебно-медицинската експертиза, сочеща на алтернативни механизми на
реализиране на установените телесните увреждания, осъществени в срок до
24 преди прегледа при съдебен лекар.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Р.П.И. в следните
части: че физическият сблъсък е започнал в 08.50 часа, че свидетелят И.Н.Г. я
хванал за краката; че я завъртял с гръб към стълбите; че я убол с нещо остро
по пръста, от което получила две кървящи петна; че я настъпал; че я блъскал;
че я ухапал; че частният тъжител в резултат на блъскането с ръце от
подсъдимия паднал на дясната си странична част с лице към стълбите и бил в
неадекватно състояние за 1-3 минути; че в резултат на блъскането и падането
веднага и още на място частният тъжител е получил видими синини,
охлузвания и разкървавявания под лакътя на дясната ръка и коляното. В тези
им части показанията на свидетелката Р.П.И. са голословни, изолирани,
неподкрепени с други доказателства, в противоречие с цялостната
доказателствена съвкупност.
3

Гореизложеното не може да мотивира съда да приеме, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Б.И.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. От
доказателствата по делото се установява, че на 28.05.2025 г., в гр. ***, между
07.30 – 08.00 часа е възникнала конфликтна ситуация между свидетеля И.Н.Г.,
свидетелката Р.П.И., частния тъжител К.С.С. и подсъдимия Б.И.Г..
Физическото съприкосновение между подсъдимия и частния тъжител е било
изразено като изблъскване с две ръце от първия спрямо последния. Същото е
било извършено за да бъде преустановено физическо насилие върху бащата на
подсъдимия, осъществявано от свидетелката Р.П.И. и частния тъжител. Това
изблъскване не е довело до падане на частния тъжител върху стълбищата или
площадка между тях. Констатираните наранявания по частния тъжител,
имащи характеристиките на разстройство на здравето, неопасно за живота, не
са в резултат на действия на подсъдимия. Тези травматични увреждания са с
давност до 24 часа, с начален момент след случилото се между участниците в
конфликтната ситуация, като тяхното получаване за в по-ранен момент –
момента на сборичкването, на изблъскването, не е било твърдяно и
онагледявано от частния тъжител и нейната дъщеря – свидетелката Р.П.И. до
момента на изготвяне на съдебно-медицинската експертиза на следващия ден.
Доказателствената съвкупност обосновава фактически извод за механизъм на
причиняването на телесните увреждания на частния тъжител, различен от
твърдения в частната тъжба. От обективна страна подсъдимият Б. И. Г. на
28.05.2025г. в гр.*** не е причинил на частния тъжител К. С. С. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето. Липсва обективирано
съставомерно поведение от страна на подсъдимия и субективно отношение на
последния към него, изразено като пряк или евентуален умисъл.
Съдът прие за основателни фактическите и правни доводи на защитата,
обосноваващи липса на обективирано съставомерно поведение и субективно
отношение към него от страна на подсъдимия, което да се субсумира под
нормата на чл. 130, ал. 1 от НК. Тези доводи са съответни на установената по
делото фактическа обстановка, изводима от цялостната доказателствена
съвкупност.
Съдът не прие за основателни фактическите и правни доводи на
повереника на частния тъжител, че обвинението се доказва безпротиворечиво
от непредубедените показания на свидетелката Р.П.И. – дъщеря на частния
тъжител и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, като
защитната теза се опровергавала от непризнателните обяснения на
подсъдимия, от предубедените показания на свидетелите И.Н.Г. и Н.Б.К. –
родители на подсъдимия, съдържащи противоречие относно факта блъснал ли
е или не подсъдимия частния тъжител, както и от противоречието в
показанията на свидетелите И.Н.Г., Н.Б.К., М.В.В. и в обясненията на
подсъдимия относно времето на извършване на деянието. Това е така, защото
по отношение на доказателствената обезпеченост на фактите, формиращи
приетото за установено и доказано, важи казаното по-горе. А разминаването в
4

часа на физическия сблъсък между участниците в конфликтната ситуация,
твърдян като приблизителен темпорален момент, е несъществено.
Употребеното от подсъдимия като изказ, че полицаите са се позабавили след
07.00. – 07.30 часа; индивидуализирането на времето на инцидента от
свидетеля И.Н.Г. като около 08.00 часа и на времето на пристигане на
полицейските служители половин – един час по-късно; индивидуализиране от
свидетелката Н.Б.К. на времето на пристигане на същите служители на около
половин час по-късно след случилото се; посочването като време на
случилото се от свидетеля М.В.В. на около 07.30 –7.40 часа, не обуславя
фактическа недостоверност на обясненията на подсъдимия, на показанията на
тези свидетели на защитата относно реализираното от Б.И.Г. поведение, нито
доказана обективна и субективна съставомерност на същото поведение, което
да е подводимо под фактическия състав на престъпление чл. 130, ал. 1 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия Б. И.
Г. за невинен и го оправда по обвинението по чл.130, ал.1 от НК.
По гражданския иск. По делото е предявен от частния тъжител К. С. С.
срещу подсъдимия Б. И. Г. и приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск за сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в
едно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.05.2025 г. до
окончателното изплащана на сумата.
С оглед на прието за установено и доказано гражданският иск бе
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови веществено
доказателство – SD-R /компакт диск/, съдържащ 1 бр. аудиозапис, да остане
приложен към делото.
При този изход на делото на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди
частния тъжител К. С. С. да заплати направените по делото разноски в размер
на 880лв., от които 800лв., представляващи адвокатско възнаграждение – в
полза на подсъдимия Б. И. Г. и 80 лв. в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВТРС.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови приложената
присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	54
Дата:	28 ноември 2025 г. (в сила от 16 декември 2025 г.)
Съдия:	Владимир Страхилов

Дело:	20254110200904
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 юли 2025 г.

Присъда по НЧХД №904/2025 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите