№ 391
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000350 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ВАЛМАРКЕТ -
НЕТ“-ЕООД чрез назначения особен представител адв.Д. П. против решение
№354 от 08.03.2024г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по т.д.
№1265/2023 г., с което е уважен иска на СГП по чл.155,т.3 от ТЗ за
прекратяване на дружеството.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението
поради това, че предявеният иск по чл.155,т.3 ТЗ е недопустим поради това,
че преклузивният срок за предявяването му е изтекъл по аналогия от
разпоредбата на чл.70, ал.2 ТЗ. Освен това твърди, че исковата молба била
нередовна – липса на достатъчно конкретизиран петитум. Твърди също, че
наследниците на едноличния собственик били взели самостоятелно решение
за прекратяване на дружеството, като заявили, че не желаят да станат
съдружници и не желаят да продължат дейността на дружеството. Поради
това в случая била приложима разпоредбата на чл.154, ал.1, т.2 ТЗ.
Алтернативно, ако съдът прецени, че решението е допустимо, то същото било
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Подробни доводи за това са развити в жалбата. Моли съда да
обезсили обжалваното решение като недопустимо и прекрати производството
по делото или алтернативно – да го отмени като незаконосъобразно и
отхвърли иска като неоснователен.
Препис от жалбата е връчен на ищеца СГП, като в законния срок е
1
постъпил отговор, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на
жалбата, като напълно се споделят мотивите на СГС за основателност на
исковата претенция.
Софийският Апелативен съд, като провери решението във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е по
редовна искова молба, с ясно заявен петитум. Предявения иск по чл.155,т.3
ТЗ за прекратяване на търговско дружество е допустим и предявяването му не
е скрепено със спазването на някакъв преклузивен срок, като по никакъв
начин не може да се прави аналогия с чл.70, ал.2 ТЗ. Тази разпоредба въвежда
прклузивен срок за точно конкретна хипотеза и не може да се тълкува
разширително. Ако законодателят бе предвидил, че процесния иск следва да
бъде предявен в някакъв срок от смъртта на едноличния собственик на
капитала, то това щеше да бъде изрично предвидено.
Решението е и правилно и съобразено с разпоредбите на
материалния закон. Фактите са правилно изяснени на база събраните
доказателства, правните изводи кореспондират с установената фактическа
обстановка и относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд
изцяло споделя изложените съображения и на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Независимо от това, във връзка с оплакванията на дружеството -
жалбоподател чрез неговия особен представител намира следното:
Ищецът Прокуратура на Република България чрез СГП е предявил
срещу „ВАЛМАРКЕТ - НЕТ“-ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че едноличният
собственик на капитала и управител на ответното дружество Я. Х. Я. е починал
на 17.03.2021 г. Сочи, че след смъртта му, дружеството не е вписало нов
управител за период, по-дълъг от три месеца. Ищецът счита, че са налице
предпоставките за прекратяване на търговското дружество по съдебен ред по
иск на прокурора.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.Д. П. е
депозирал писмен отговор, в който е изложил доводи за нередовност на
исковата молба, като е поддържал становище за недопустимост и
неоснователност на иска. В отговора твърди, че наследниците на починалия
управител са взели решение за прекратяване на дружеството, като са изразили
волята си, че няма да продължат дейността му, поради това не е налице
правен интерес от предявяване на иска. Излага доводи за предявяване на иска
след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това, а именно
едногодишен такъв, считано от датата, на която е починал управителят. Моли
2
производството по предявения иск да бъде прекратено поради недопустимост
на иска и при условията на евентуалност - иска да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За да уважи иска и прекрати дружеството ответник, съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл.155,т.3 от ТЗ – едноличният собственик на
капитала и управител на ответното дружество Я. Х. Я. е починал на
17.03.2021 г. и към момента на предявяване на иска, респ. към момента на
приключване на устните състезания, дружеството няма вписан управител.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция.
Нормата на чл.155, т.3 от ТЗ постановява, че по решение на
окръжния съд по седалището на дружеството последното може да бъде
прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
дружеството няма вписан управител.
Във фактическия състав на чл.155, т.3 от ТЗ са включени
кумулативно два елемента: дружеството да няма вписан управител в ТР и да
са изтекли три месеца от настъпването на това обстоятелство. Процесуално
легитимиран да предяви иска по чл.155, т.3 ТЗ е прокурор от съответната
окръжна /градска прокуратура.
В настоящия случай са налице предпоставките по чл.155,т.3 от ТЗ за
прекратяване на дружеството – много повече от три месеца от смъртта на
управителя Я. Х. Я., починал на 17.03.2021 г., същото няма вписан
управител. Смъртта на управителя е установена по несъмнен начин от
представеното от ищеца препис - извлечение от акт за смърт /л.9/. При
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
ответното дружество „ВАЛМАРКЕТ - НЕТ“ - ЕООД е с управител и едноличен
собственик на капитала Я. Х. Я., които обстоятелства не са променени до
приключване на съдебното дирене и до постановяване на настоящия съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.157, ал.1 от ТЗ, еднолично дружество с
ограничена отговорност се прекратява със смъртта на физическото лице -
едноличен собственик на капитала, ако не е предвидено друго в учредителния
акт или наследниците не поискат да продължат дейността. В случая обаче
повече от три години след смъртта на управителя и едноличен собственик на
капитала, наследниците не са поискали продължаване на дейността, нито са
предприели действия за поемане на дяловете и назначаване на управител.
В Търговския регистър по партидата на ответното дружество не е
вписано прекратяване на дружеството и откриване на производство по
ликвидация. Доколкото решенията относно прекратяване на дружество с
ограничена отговорност влизат в сила след вписването им в Търговския
регистър съгласно нормата на чл.140, ал.3 от ТЗ, то вписването има
конститутивно действие по отношение на прекратяването на дружеството.
Липсата на вписване на прекратяване на дружеството води и до липса на
правни последици за прекратяване.
3
Законодателят не е предвидил възможност длъжностното лице по
регистрацията да извършва служебно вписване в Търговския регистър на
прекратяване на търговско дружество при смърт на управителя му. Напротив,
в лимитативно определените в закона случаи, прекратяването се извършва по
решение на съда, включително по иск на прокурора по чл.155, т.3 от ТЗ.
Прокурорът също не е активно легитимиран да подаде заявление пред
Агенцията по вписванията, нито да заявява в Търговския регистър
настъпилата смърт на управителя/едноличния собственик на капитала на
еднолично дружество с ограничена отговорност и да заявява прекратяване на
дружеството. Единственият легитимен ред за това е редът по чл.155,т.3 ТЗ – с
решение на съда, по иск на прокурора. В този смисъл е и ТР №1/2020г. на
ОСТК на ВКС – прекратяването на еднолично ООД при смърт на едноличния
собственик на капитала, който е и негов управител, и при бездействие на
наследниците му по смисъла на чл.157,ал.1, предл. последно ТЗ не настъпва
автоматично, по силата на закона, а с решение на съда в производството по
чл.155,т.3 ТЗ.
Следователно, при твърдение за настъпила смърт на едноличния
собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена
отговорност и при липса на данни лицата, които имат правен интерес от това,
да са поискали вписване на същото обстоятелство по партидата на
дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът
като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви
иск по чл.155, т.3 от ТЗ (така в Определение № 302/28.06.2018 г. по ч.т.д. №
1280/2018 г. по описа на ВКС, I ТО).
По отношение доводите на особения представител на ответното
дружество, изложени в жалбата, съдът намира следното:
Същите са напълно неоснвателни.
Бездействието на съдружниците или наследниците на едноличния
собственик на капитала да изберат управител и да впишат това обстоятелство
в търговския регистър повече от три месеца, е единственото релевантно за
разрешаване на спора обстоятелство, при установяването на което съдът
прекратява дружеството. Причините за подобно бездействие не подлежат на
изследване в този процес и са без значение за изхода му, поради което не е
предвидено като страни в него да участват наследниците на починалия
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството.
Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не
застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да
продължат дейността на дружеството по смисъла на чл.157, ал.1 ТЗ.
На първо място, искът по чл.155, т.3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако
до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество
наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител.
Такива доказателства обаче не са представени.Подобен факт не се установява
и след извършена от съда служебна проверка по партидата на дружеството в
4
ТР.
Наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в
закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното
дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл.274,
ал.1, изр. последно ТЗ. В тази насока е т.1 от ТР №1/31.05.23 г. по т.д. №
1/2020 г. на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде изрично подчертано, че в настоящия случай
наследниците изрично са заявили, че не желаят да продължат дейността на
дружеството, както и да станат съдружници.
С оглед изложеното и при съвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, ответникът
„ВАЛМАРКЕТ - НЕТ“ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски Апелативен съд разноски
по делото в размер на 540 лева, от които 40 лева - държавна такса съгласно
чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и 500 лева - възнаграждение на особения представител на ответника по
делото, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева съгласно чл.11 от Тарифата за държавните
такси по ГПК.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №354 от 08.03.2024г. на СГС, ТО, VI-5
състав, постановено по т.д. №1265/2023 г..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ВАЛМАРКЕТ - НЕТ“-
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Свети Седмочисленици“№6, вх.1, ет.4, aп.6А, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски Апелативен съд
разноски по делото в размер на 540 лева, от които 40 лева - държавна такса и
500 лева - възнаграждение на особения представител на ответника по делото,
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6