РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.
Перник, 25.04.2023 г..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в
закрито заседание проведено на 25 април
2023 г. по адм.д. № 86 по описа на
съда за 2023г., съдия Антония
Атанасова-Алексова, като се запозна с материалите по докладваното
административно дело и съобрази релевантните за произнасянето обстоятелства, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 145 от
Административно - процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 53б, ал. 7, вр. с чл. 53б,
ал. 5, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/
по жалба подадена
ОТ: Васил Станимиров – Кмет на Община
Ковачевци
ЧРЕЗ адв. М. ***
СРЕЩУ: Заповед № 18 - 3005 - 15.03.2023 г. на Началника на СГКК гр. Перник.
С ИСКАНЕ: да се прогласи нищожността на
обжалваната заповед, съответно при условия на евентуалност да бъде отменена
изцяло, като незаконосъобразна и бъде
върната преписката на административния орган със задължителни указания по
прилагане на закона и административно-производствените правила и постановяване
на дължимия в случая административен акт за прекратяване или отказ на исканото
изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за процесния имот,
отговарящо на изискванията на ЗКИР и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане и възстановяване на предишното положение в КККР.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Към жалбата се представят писмени доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Жалбоподателят твърди, че липсва
материална компетентност за издаване обжалвания административен акт, тъй като за
извършване на промяна на местоположение, предназначение и вид собственост на
пътища, включая полски пътища била предвидена строга процедура, извършвана от
определени по закон публични и административни органи, между които такава
компетентност не е предвидена за Началника на СГКК Перник. Частта от пътя,
обект на атакуваната заповед не можело да се прехвърля в собственост на трети
лица, нито да се отнема, нито да се възстановява по реституция или завзема по
какъвто и де е начин. Ограждането на такива пътища и
въобще препятстване ползването им по какъвто и да е начин било недопустимо и
водело до прилагане на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Околовръстният полигон на с. Егълница,
бил одобрен със Заповед № РД-02- 14-150/21.08.1991 г. на Министъра на
Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството е изработен,
съгласуван, обнародван, приет и влязъл в сила на основание Постановление на МС
№ 4, с Решение на Междуведомствения съвет и становище на Министерство на
земеделието и хранителната промишленост, като границите на същия са отразени в
КВС и решение № 16 от 20.10.1992 г. на ПК Ковачевци. Тоест към момента на
отразяване на пътя, същият е съществувал и не е бил засегнат от строителни
граници на населеното място, строителния полигон или строителство. Община
Ковачевци била вписана в кадастралния регистър на процесния поземлен имот с
решение № 16 от 20.10.1992 г. на ПК Ковачевци по чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ /чл.27
от ППЗСПЗЗ/ .
Сочи, че Венета Владимирова
Врабчанска подала заявление вх. рег. № 01-125756-02.03.2023 г. въз основа на
което е издаден обжалвания административен акт, не била собственик на процесния
имот, нито лице овластено да заявява изменения на урбанизирана територия или
околовръстен полигон. Тоест образуваното пред СГКК административно
производство, завършило с изменението с атакуваната заповед било започнало от
лице, което не било собственик на имота, нито е друго лице, предвидено в закон.
С оглед на което пред СГКК било образувано и процедирано недопустимо
производство по изменение на КККР .
Счита, че след като за
урбанизираната територия на с. Егълница не изготвена и одобрена кадастрална
карта и кадастрални регистри, нямало как да съществува явна фактическа грешка
между урбанизирана и неурбанизирана територия за процесния имот. Изменение на
трасето и габаритите на пътя не можело да бъде осъществено по реда за
отстраняване на ЯФГ по реда на ЗКИР. Налице били данни, че чрез изменението на
КК като ЯФГ се цели запазване на новоизградени незаконни строежи, построени без
разрешение и проекти буквално върху общинския път. Процесният път съществувал отпреди и бил отразен още с
одобряването на КВС. Ето защо нямало начин да съществува несъответствие в
границите на недвижимия имот, получено при обединяване на данните по чл.41,
ал.1 от ЗКИР, както и несъответствие в границите на съществуващите на
местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в
неурбанизирана територия, определени чрез геодезични измервания и границите им
от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, защото съгласно ЗКИР,
КВС се преобразува в КККР без промяна на граници и данни за имотите.
В заповедта не били изложени
каквито и да е фактически основания, които да съставляват елементи от
фактическия състав на дадената в §1, т.9 от ДР на ЗКИР дефиниция за явна
фактическа грешка. Такива основания не се съдържали и в скицата-проект за
изменение на КККР. Липсата на мотиви, обосноваващи постановения със заповедта
краен резултат обуславяли незаконосъобразност на същата, поради неспазване на
изискването по чл.146 т.2 вр. чл.59, ал.2 т.4 от АПК и било достатъчно
основание за отмяната й. Границата на урбанизираната територия е строителната
граница на населеното място, определена с устройствен план съгласно ЗУТ. В
случая строителната граница, определена с околовръстен полигон и е съвместена с
одобреното КВС, съответно КККР на неурбанизираната територия, като при
одобряване на КВС и преобразуването му в КККР не е установена контактна по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредбата. Ето защо атакуваната заповед и
извършеното с нея изменение на КККР по отношение на посочения ПИ е издадена в
несъответствие с материалния закон и цели заобикаляне на закона.
Сочи, че изрично в Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри - чл.81а, ал.5 е изключена
хипотезата на явна фактическа грешка дори в случаите, когато „ са променени или
заличени на място полски пътища, чиито граници са определени в плана за
земеразделяне, одобрен по реда на ЗСПЗЗ. “
Настоящият съдебен състав след като се запозна с приложената
административна преписка, с оглед проверка на редовността и допустимостта на
подадената жалба констатира, че административния орган не е изпълнил
задълженията си по ал. 1-3 на чл. 152 от ГПК, като не приложи и списък на
страните в производството по издаване на административния акт с посочване на
адресите на които последно са били призовани.
Следва да бъде указно на административния орган в 7 – дневен срок от
получаване на съобщението да представи списък на
страните в производството по издаване на административния акт с посочване на
адресите на които последно са били призовани.
Водим от изложеното и на осн. чл. 158, ал. 1 от АПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ
ИЗИСКВА от административния орган – Началника на СГКК гр.Перник, в 7 – дневен срок от съобщаването да представи списък на страните в производството
по издаване на административния акт с посочване на адресите на които последно
са били призовани.
ПРЕДУПРЕЖДАВА административния орган – Началника
на СГКК гр. Перник, че ако в указания
срок не бъде представена административната преписка, ще му бъде наложена
парична санкция по реда на чл. 405, ал. 1 от Закона за съдебната власт /за
неизпълнение на съдебно разпореждане се предвижда административно наказание
глоба от 50 до 2000лв./
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото
разпореждане на административния орган по реда на чл. 137 от АПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :