Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.10.2019
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
седми октомври
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1779 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Т. Б.” ЕАД срещу А.Б.Б., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземане на ищеца за сума в общ размер от 1 167.08 лева -
главница, представляваща сбор от неплатени задължения и начислени неустойки по
договор за мобилни услуги № *********/17.10.2015 г. и по договор за лизинг от
17.10.2015 г., по договор за мобилни услуги № *********/ 20.2.2016 г., по
договор за лизинг от 27.4.2016 г., по договор за мобилни услуги № *********/22.9.2017
г. и договор за лизинг от 22.9.2017 г., по повод които задължения са издадени
фактури за периода от 1.4.2017 г. до 15.8.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задълженията, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 722/2019 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че между страните са били
налице облигационни правоотношения по сключени между тях договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 17.10.2015 г., съгласно които на
ответника са предоставени мобилен номер 0899 691 730 и апарат Microsoft Lumia 535 Black; договор за
мобилни услуги № ********* от 20.2.2016 г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен номер 0899 950 128; допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № *********/ 21.3.2016 г., съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за
лизинг от 27.4.2016 г., съгласно които за мобилен номер 0899 950 128 влиза в
сила нов абонаментен план, а на ответника е предоставен апарат Alcatel Onetouch Pop Star Color;
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 22.9.2016 г.,
съгласно които на ответника са предоставени мобилен номер 0899 842 791 и
устройство Tablet
Prestigio Wize 3508 4G 8.
Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по така сключените договори, обективирани в 12 броя фактури за периода от м. април до м.
август
Особеният
представител на ответника изразява становище за неоснователност на исковете.
Заявява, че абонаментните такси за ползването на мобилните услуги са произволно
начислени и не отговарят на договореното между страните. Твърди, че не е
настъпила твърдяната предсрочна изискуемост
на вземанията, доколкото не са били налице предпоставките за това, както и че
ответникът не е уведомен за прекратяването на договорите, респ. за последиците
от това. Сочи, че липсват доказателства дали мобилните услуги действително са
ползвани от ответника, а ако са били ползвани – какви са били по вид, брой, тарифиране и продължителност. Заявява се, че уговорената в
договорите неустойка не отговаря на законоустановеното й предназначение,
доколкото със същата на практика се постига резултат на пълно изпълнение, без
за същото ищецът да е предоставил съответните услуги.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа предявите искове и моли за тяхното
уважаване.
Особеният представител на ответника изразява
становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни от
17.10.2015 г., по който потребителят е избрал абонаментен план „Онлайн
Съгласно представения договор за мобилни
услуги от 20.2.2016 г., потребителят е избрал тарифен план „Нонстоп
На 22.9.2016 страните са сключили и договор
за мобилни услуги, с който потребителят е избрал абонаментен план „Интернет
Според записаното във всеки от горепопосочените договори, в случай на прекратяване на съответния
договор през първоначалния му срок по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни абонаменти до края на този срок. В този случай потребителят дължи
и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и цената
при предоставяне на устройството в брой или съответната лизингова
цена по договора за лизинг.
По делото са представени заверени преписи от
9 броя фактури, ведно с
приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси,
за услуги, извън месечния абонамент, и за месечни лизингови
вноски за номер 0899 691 730, номер 0899 842 791 и номер 0899
950 128, както и 3 броя фактури за начислени неустойки и за оставащите до
края на договорите лизингови вноски.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава
претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на месечните
абонаментни планове, за стойността на предоставени услуги, извън съответния
план, за стойността на лизинговите вноски за
предоставените устройства и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите
за предоставяне на мобилни услуги.
От представените доказателства се
установява, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от
Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги
от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения. По силата на договорите ищецът се е задължил да предоставя на
ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги,
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените
тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът
е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна
абонамента такса.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна
такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки
месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите теле-комуникационни системи в изправност и по начин, че да
не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените
услуги, същата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил
съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил.
Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързвали страните по тях и
ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за
отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от
техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите
дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на използваните услуги, извън
месечния абонамент, съдът съобразява заложеното в общите условия (чл. 31),
действащи в отношенията между страните, а именно, че месечните сметки на
потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен срок след
издаване на фактурата, като оспорването не възпрепятства правото на потребителя
да оспори сметката си по съдебен ред, но самото оспорване не освобождава
последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая ищецът е
изпълнител задължението си да издаде процесните
фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на
използваните услуги, извън месечния абонамент, както и стойността на
съответните лизингови вноски, като към всяка от фактурите
има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. По
делото няма данни (и твърдения) ответникът да е оспорил месечните си сметки в
предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради което и съдът приема,
че по този начин същият е признал реалното предоставяне на услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения също
е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани
доказателства за плащането им.
По отношение на претенциите за лизингови вноски съдът приема, че по делото безспорно се
установи възникването на облигационни отношения между страните, по силата на които
ищецът е предал за ползване на ответника три устройства - Microsoft Lumia 535 Black, Alcatel Onetouch Pop Star Color
и Tablet Prestigio Wize 3508 4G 8 Blue срещу договорена лизингова
цена, платима на равни месечни вноски. Всеки
от договорите съдържа изрична декларативна клауза относно реалното предаване на
вещта – чл. 4, което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Съдът,
съобразявайки че крайните падежи по всеки от договорите за лизинг са настъпили
преди подаване на заявлението, намира, че всички вноски по съответния лизинг са
станали изискуеми, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането
им.
Предвид на горното, съдът намира, че
претенциите за стойността на уговорените месечни абонаментни такси, тази на
предоставените услуги, извън месечния абонамент и тази на лизинговите
вноски следва да се уважат в пълния им размер от 899.63 лева.
По отношение на претендираните
неустойки:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В случая от приложените договори се установява, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок. В хода на
производството обаче, не беше проведено доказване кога и от кого са прекратени
договорните правоотношения, по какъв начин страната, упражнила правото си да
прекрати договора, е
уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера
на неустойките. Представената от ищеца с допълнителна молба покана за
доброволно плащане по никакъв начин не променя горния извод, доколкото по
делото липсват доказателства същата въобще да е изпращана на ответника, още
по-малко да е получена от последния. Тук следва да се отбележи, че надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне е
елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на правоотношението. В тази връзка, доколкото по делото не е
уговорено друго между страните, надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин
на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни
такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е
от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В
случая по делото не се установява операторът да е отправял писмено предизвестие
до абоната, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение (съобразявайки
изложеното горе), а дори да се приеме, че исковата молба
служи като
изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата и далеч след
съставянето на фактурите, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на
начисляването не е имало основание за това. Съвсем друг е въпросът, че във фактурите,
с които са начислени неустойките, липсва посочване какво е основанието за
начисляването им - по кой договор, на кое конкретно основание от съответния
договор, за кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е
възползвал от правото си да прекрати договорите предсрочно, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същите.
На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на
договорите следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай
ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките
за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а предварително изготвена от търговеца, като
потребителят да няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност.
В случая договори са сключени при предварително
определени от едната страна по правоотношението условия - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне, респ. ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Тези разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на
сключване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на оператора, се налага извод, че ответникът не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Следва да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите абонаментни такси до
края на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение
по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика.
Предвид изложеното, като взе в предвид
съдържанието на самите неустоечни клаузи и
съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и
нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузите са уговорени за предсрочно прекратяване на договорите,
без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самите договори,
че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да
влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е
задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и
във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към
момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси,
без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи, че
самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение, а във всеки случай на
неизпълнено задължение потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения
размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на
страните.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът
не дължи претендираните неустойки, поради което
предявеният иск за установяване дължимостта им е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода на делото ответникът има
право на част от направените в заповедното производство разноски в размер на 296.77
лева. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса, за
адвокатско възнаграждение и за депозит за особен представител, като с оглед
изхода на делото в негова полза следва да бъде с присъдена сума в общ размер от
461.76 лева съразмерно с уважената част от иска. От страна на особения
представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения, което е неоснователно, доколкото последните са в
минималните размери по Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Б.Б.,
ЕГН ********** дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
6, сумата от 899.63 (осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и три ст.) лева
- главница, представляваща неплатени задължения по договор мобилни услуги №
*********/17.10.2015 г. и по договор за лизинг от 17.10.2015 г., по договор за
мобилни услуги № *********/20.2.2016 г., по договор за лизинг от 27.4.2016 г.,
по договор за мобилни услуги № *********/22.9.2017 г. и договор за лизинг от
22.9.2017 г., по повод които задължения са издадени фактури за периода от
1.4.2017 г. до 15.8.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 8.3.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 722/2019 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 6, срещу А.Б.Б., ЕГН ********** иск за приемане за установено съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 77.49 лева - частична претенция
от обща такава в размер на 1 080.65 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/17.10.2015 г., за сумата от 37.47 лева - частична претенция от обща такава в
размер на 190.23 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № *********/22.9.2017 г., както и за сумата от 152.49 лева - частична
претенция от обща такава в размер на 523.33 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/20.2.2016 г.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 461.76 (четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и шест ст.)
лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 296.77 (двеста деветдесет
и шест лева и седемдесет и седем ст.) лева, представляваща направените разноски
по ЧГД № 722/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: