Присъда по НОХД №491/2024 на Районен съд - Мездра

Мотиви по НОХД № 491/2024 г. по описа на Районен съд М.:

Подсъдимият В. Г. С. от село Стр., общ. Р. е предаден на съд от Районна
прокуратура Вр. - Териториално отделение - М. по обвинение за извършено
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК, за това, че след като е осъден с
влязло в сила на 22.01.2021 година Решение № 260010/2021 година по гр.д. №
8/2021 г. по описа на РС-М. да издържа свой низходящ в град М., а именно
малолетното си дете Ив. В. Г. с ЕГН ********** чрез законният му
представител неговата майка В Пл. Ив от град М., съзнателно не е изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски от по 200 лева, а
именно от месец март 2024 година до месец октомври 2024 година
включително или общо осем месечни вноски в размер на 1600 лева, като
деянието е извършено повторно.
Производството по делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ НПК –
чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил
становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да
не се събират нови доказателства.
Предвид становището на подсъдимият и след като е анализирал
събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимият, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е
възведено в обвинителния акт, като счита, че същото намира изцяло опора в
събраните доказателства. С оглед данните за личността на С, както и
характера на деянието и степента му на обществена опасност, представителят
на държавното обвинение е предложил на подсъдимият да бъдат наложени
наказания лишаване от свобода в размер около минималния, което да бъде
отложено за изпълнение, съгласно чл.66 ал.1 НК, и обществено порицание.
Служебният защитник адв. * от ВрАК счита, че са налице предпоставки
за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ НК, тъй като при евентуално образувано друго производство със същият
предмет като настоящето, подсъдимият в случай, че бъде признат за виновен
би могъл да получи наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване,
а това ще доведе до влошаване положението на малолетното му дете, което
няма как да получава месечна издръжка.
В съдебно заседание подсъдимият признава, че не е заплащал
дължимата месечна издръжка, тъй като не е имал постоянна работа. Същият
моли за по-леко наказание, заявявайки, че в бъдеще редовно ще плаща
издръжка, тъй като има вече постоянен трудов договор.
1

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В. Г. С. от с. Стр., общ. Р. и свидетелката В Пл. Ив от гр.
М. сключили граждански брак през 2015 г., от който имали родено едно дете -
малолетния Ив. В. Г. на 8 години. С Решение № 260010/2021 г. по гр. дело №
8/2021 г. по описа на PC-М. бракът им бил прекратен по взаимно съгласие
упражняването на родителските права над малолетното им дете било
предоставено на майката В. Ив. На подсъдимият бил определен режим на
срещи с детето. Освен това С бил осъден да заплаща месечна издръжка на
малолетния си син в размер на 200 лева, начиная от 01.02.2021 г. Съдебното
решеине влязло в законна сила на 22.01.2021 г. Свидетелката Ив. и
малолетното им дете живеели в гр. М.. През 2022 година срещу подсъдимият
С било образувано изпълнително дело при съдия - изпълнител към PC-М., по
което постъпила сумата от 4815,28 лева. От приложената на л.19 от
досъдебното производство справка става ясно, че същата е считана за събрана
месечна издръжка до месец септември 2023 г. включително. Тъй като С не
заплаща определената му издръжка свидетелката Ив. подала жалба в РП-
Вр.-ТО-М., по която било образувано наказателно производство Същото
впоследствие приключило с влязъл в сила на 16.08.2024 г. съдебен акт -
Присъда № 14/31.07.2024 г. по НОХД № 222/2024 г. по описа на PC-М., с която
подсъдимият С бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.183
ал.1 НК, за което му е наложено наказание пробация за срок от осем месеца.
Въпреки, че бил осъден С продължил да не заплаща присъдената му месечна
издръжка за малолетното дете Иван Георгиев чрез неговия законен последната
отново да подаде жалба в РП-Вр. - ТО-М.. В хода на разследваното било
установено, че подсъдимият не е заплатил поведе от две вноски месечна
издръжка, а именно осем вноски за времето от месец март 2024 година до
месец октомври 2024 година включително. За този период сумата възлизала
общо на 1600 лева. По досъдебното производство била изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, от чието заключение ставало ясно, че сумата за
неплатените осем месечни вноски по издръжка на малолетното дете Иван
Георгиев от неговият баща В С за периода от месец март 2024 година до месец
октомври 2024 година включително възлиза на сумата 1600 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелката В Пл. Ив, дадени на ДП на л.13-л.14; от самопризнанията на
подсъдимият, направени в съдебно заседание, както и от писмените
доказателства по делото: жалба от В Пл. Ив до РП-Вр.-ТО-М. /л.11/; копие от
Решение № 260010/22.01.2021 година по гр. д. № 8/2021 година по описа на
РС-М. /л.12/; заверен препис от Присъда № 14/31.07.2024 година по НОХД №
222/2024 година по описа на РС-М. и заверено Решение № 260010/22.01.2021
година по гр. д. № 8/2021 година на РС-М. /л.18-л.22/; писмо №
2375/10.09.2024 година от държавен съдебен изпълнител при РС-М.,
съдържащо информация за направените плащания под формата на месечна
2

издръжка от В. Г. С. /длъжник/ по изп. дело № 4/2022 година с взискател В.
Ив. /л.24/; писмо № 46-00-304/04.09.2024 година от ТД НАП Търново офис Вр.
с приложена към него справка актуално състояние на действащи трудови
договори на В С /приложение I един лист/ /л.26-л.28/; удостоверение за
облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ от Община Р. Отдел
„Местни данъци и такси“ с данни за декларираното от В С движимо и
недвижимо имущество /л.31/; писмо № 10-05-09-43/01.09.2024 година от
Директора на ДБТ М. относно наличие на регистрация на В. Г. С., ведно с
приложена справка за периода 01.01.2000 година – 29.08.2024 година /л.34-
л.35/; справка от АИС – КАТ относно собствеността на МПС, регистрирани на
името на В. Г. С. /л.36/; съдебно-счетоводна експертиза /л.39-л.40/;
характеристични данни /л.46/; справка за съдимост /л.48; л.17 от съдебното
дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
/л.53/; удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ,
издадено от Община М. Отдел „Местни данъци и такси“ относно
декларираното от В С движимо и недвижимо имущество /л.16 от съдебното
дело/.
Изхождайки от описаната по-горе фактическа обстановка и от събраните
по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият В С е извършил
престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни
същият е осъществил състава на чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК. Според материалите
по делото, С е бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си
дете Иван Георгиев в размер на 200 лева по силата на Решение №
260010/22.01.2021 година по гр. д. № 8/2021 година на РС-М. влязло в законна
сила на 22.01.2021 година. От показанията на свидетелката В. Ив., както и от
приложеното на досъдебното производство писмо от Държавен съдебен
изпълнител при РС-М. става ясно, че след влизане в сила на съдебният акт по
гражданското дело В С е заплатил сумата от 4815,28 лева, представляващи
месечна издръжка за малолетното дете до месец септември 2023 година
включително. След тази времеви период подсъдимият не е изпълнявал това си
задължение и не е заплащал месечна издръжка. При това положение
свидетелката Ив. е подала жалба до РП-Вр.-ТО-М. въз основа на която е било
образувано настоящето досъдебно производство. Както от показанията на
свидетелката Ив., така и от самопризнанията на подсъдимия категорично се
установява, че в периода месец март 2024 година месец октомври 2024 година
включително С не е заплащал месечна издръжка за малолетното си дете.
Според съдебно-счетоводната експертиза дължимата сума за това време е
1600 лева. Според съдебната практика /Вж. Решение № 188/2011 г. на ВКС по
НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е
без значение от обективна и субективна страна трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, неговото
здравословно състояние, поведението и финансовите му възможности, както и
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права, предварителната уговорка между двамата родители да не
3

се плаща издръжка и др. Законодателят е предвидил достатъчно гаранции за
осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска
промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ
за плащане на дължимото чрез пощенски запис или по друг ред, гаранции,
които подсъдимия по конкретния казус не е реализирал. Сред доказателствата
по делото са приложени удостоверение по декларирани данни, издадено от
Община Р. и справка от АИС – КАТ Вр., от които става ясно, че през
инкриминираният период подсъдимият е разполагал с движимо имущество –
моторни превозни средства, регистрирани на негово име. Същевременно сред
материалите на досъдебното производство се съдържа писмо от ТД НАП
Велико Търново офис Вр., ведно с приложена към него справка за трудовите
договори със страна В С, според които за времето от 04.06.2024 година до
26.09.2024 година, което е част от инкриминираният период, подсъдимият е
упражнявал трудова дейност, тъй като е имал сключен трудов договор с „*“
АД С и респективно е получавал месечно трудово възнаграждение. На
следващо място, в хода на наказателното производство не са събрани писмени
доказателства, от които да е видно, че С страда от заболявания, ограничаващи
го в полагането на труд или напълно изключващи упражняването на това
право. Имайки предвид в цялост наличните доказателства, настоящият състав
счита, че през инкриминирания период подсъдимият не е положил достатъчно
усилия, за да си намери постоянна работа, която да му осигурява средства,
както за неговата издръжка, така и за издръжката на малолетното му дете
Иван Георгиев. В този смисъл бездействието му е явна демонстрация на
нежеланието му да полага грижи за малолетното си дете, включително като
заплаща на определената за него месечна издръжка от 200 лева. При това
положение, настоящият състав счита, че С съзнателно не е изпълнил
задължението си да заплаща месечна издръжка.
На база писмените доказателства съдът счита, че деянието, предмет на
това производство, е извършено при условия на чл.183 ал.4 НК. В тази
разпоредба законодателят е предвидил наказателна отговорност за лице,
извършило деяние по ал.1 на чл.183 НК повторно. Съгласно чл.28 ал.1 НК,
предвиденото в особената част на НК наказание за престъпление, извършено
повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. В
обстоятелствената част на обвинителния акт повторността е била обоснована с
данните от справката за съдимост на подсъдимият, където е отразено, че с
Присъда № 14/31.07.2024 година по НОХД № 222/2024 година по описа на РС-
М. същият е бил признат за виновен за деяние, извършено в периода месец
септември 2023 г. – месец февруари 2024 г. включително, съставляващо
престъпление по чл.183 ал.1 НК, за което на С е наложено наказания пробация
с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
осем месеца с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца. Присъдата е влязла в сила на 16.08.2024 година. Имайки предвид тези
4

данни, съдът приема, че в настоящият случай действително е налице
повторност. Съгласно т.1 на ТР № 19/27.03.1974 година по НД № 12/74 г. на
ОС НК на ВС, повторност на престъплението по чл.183 ал.4 вр. чл.28 НК има
само тогава, когато деецът не е изпълнил задължението си за издръжка в
определения срок, след като е бил осъждан за такова деяние. Събраната по
делото доказателствена маса категорично сочи, че през инкриминирания
период подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на
малолетното си дете, при това след като вече е бил осъден за такова деяние.
Преценени в съвкупност с фактическите положения, установени по
настоящото дело, гореизложените данни позволяват да се приеме, че
процесното деяние е извършено след като С е бил осъден за същото такова с
влязъл в сила съдебен акт, при това преди да е изтекъл петгодишния срок от
изтърпяване на наложеното наказание пробация /арг. чл.30 ал.1 НК/.
Причина за извършване на деянието от страна на подсъдимият е ниското
му правно съзнание.
За престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК законодателят е предвидил
наказания лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание.
Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при
условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна
присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.
Признавайки подсъдимият В С за виновен, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства материално му положение и имотно
състояние, критичното отношение към извършеното и изразеното съжаление
за стореното, характеристичните му данни, а като отегчаващи такива –
наличието на предходно осъждане, характерът на извършеното и степента му
на обществена опасност, и след като не намери основания за прилагане на
чл.55 ал.1 НК, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, на
основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК му определя наказания ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и след като намалява размера на
наказанието с една трета, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
да бъде изпълнено чрез поставяне на копие от съдебният акт в кметство село
Стр., общ. Р. на мястото за обяви и съобщения.
Имайки предвид данните за личността на С, както и целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, а именно личната и генерална превенция,
този състав счита, че същите могат да бъдат постигнати и без да е необходимо
ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По
тази причина, съгласно чл.66 ал.1 НК, съдът отлага изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата.
5

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция подсъдимият В С
следва да заплати направени по делото разноски в размер на 167,94 лева в
полза на Държавата по сметка на ОДМВР Вр..
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	16
Дата:	19 юни 2025 г. (в сила от 5 юли 2025 г.)
Съдия:	Вяра Атанасова Атанасова

Дело:	20241450200491
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 ноември 2024 г.

Присъда по НОХД №491/2024 на Районен съд - Мездра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите