Решение по дело №228/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260039
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20195550200228
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……………./………………

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН  СЪД  Г.                                                               Наказателен състав

На 29.04.2021г.

В публично заседание, в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар М. Пенева,

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 228 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно Постановление № 39 от 27.08.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., с което на „Б.” ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11000 /единадесет хиляди/ лева.

В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Районна прокуратура-С.З., ТО-Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

На 26.06.2019г. от Марияна Г.М. – главен експерт в РИОСВ – С.З. е съставен АУАН № 39 от същата дата. в който е отразено следното:

На 14.05.2019г. е извършена проверка на ТЕЦ „Б.” ЕАД гр.Г. от експерти на РИОСВ - С.З., РЛ - С.З. и община Г., отразена в Констативен протокол №006461/14.05.2019 г., във връзка със сигнал /ЗТ-23 от 13.05.2019г./ за замърсяване на р.С. в района на гр.Г. при моста за с.Априлово. При проверката е направен оглед на р.С. в района на ПС „С.” при който се констатира изтичане /заустване/ на производствени отпадъчни води от пропуск на бетонов колектор, част от стара отводнителна система на ТЕЦ „Б.”. Отпадъчната вода е с голям дебит, мирис на нефтопродукти и видим филм на повърхността и се влива директно в реката. Отпадъчната вода е с произход площадката на ТЕЦ „Б.” ЕАД. По възлагане на РИОСВ-С.З., при проверката са взети три броя водни проби - един брой отпадъчна вода и два броя повърхностна вода за оценка имисионното състояние на водоприемника - р.С..

Съгласно Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ №40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.) на ТЕЦ „Б.” не се разрешава заустване на производствени отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система.

Актосъставителят е приел, че на 14.05.2019г. при извършената проверка – съгласно Констативен протокол №П-00646/14.05.2019г., е установено, че операторът не изпълнява Условие 10.1.2.1 от КР.

Горното било квалифицирано като нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

АУАН № 39/26.06.2019г. бил съставен в отсъствието на нарушителя, неявил се след надлежна покана. Връчен е срещу подпис. В законоустановения срок не били направени възражения по АУАН.

Въз основа на АУАН № 39/26.06.2016г. е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 39/27.08.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че от страна на “Б.” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС и АНО, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и наложил на “Б.” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11000 лева.

 

 По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите – актосъставителя – Марияна Г.М., св.М.Д.М., св.Л.П.П., св.Е.С.Н., и св.Р.П.Д., както и от приетите по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 39/27.08.2019г.; Писмо с изх.№ КОС-06-4327/30.08.2019г. от Директора на РИОСВ – С.З. до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, гр.Г.; Известие за доставяне; АУАН № 39/26.06.2019г.; Писмо с изх.№ КОС-06-6461(3)/17.06.2019г. от Директора на РИОСВ – С.З. до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, гр.Г.; Известие за доставяне; Констативен протокол № 006461/14.05.2019г.; Писмо с изх.№ 84 СЗ/23.05.2019г. на Началник отдел „Регионална лаборатория-С.З.“ до Директора на РИОСВ – С.З.; Протокол от изпитване № 12-0671/23.05.2019г.; Протокол от изпитване № 12-0672/23.05.2019г.; Писмо с изх.№ КОС-06-6461 от 27.06.2019г. на Директора на РИОСВ С.З. до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр.Г.; Известие за доставяне; Писмо от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“  до Директора на РИОСВ – С.З.; Писмо с изх.№ 771/04.06.2019г. от Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр.Г. до Директора на РИОСВ гр.С.З.; Писмо с изх.№ ЗТ-23(1)/13.05.2019г.  на Директора на РИОСВ С.З. до Директора на Басейнова дирекция ИБР гр.Пловдив; Формуляр за приемане на устно подаден сигнал или жалба с вх.№ ЗТ-23 от 13.05.2019г. и Искане относно изпитване на водни проби – отпадъчна и повърхностна вода, във връзка със сигнал а замърсяване на р.С. в гр.Г., обл.С.З., до Гл.Директор на Гл.дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ към ИАОС; карта на подземните води и канали, преминаващи на територията на „Б.“ ЕАД – Г. и по-специално относно бетоновия колектор и Комплексно разрешително на „Б.“ ЕАД – Г., № 40-Н1/2011 г.; и от заключението на съдебно – техническата експертиза.

 

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

 

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В производството пред съда, обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Деянието, за което е привлечено към отговорност "Б." ЕАД гр.Г. е за нарушение на  чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, а именно, на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно т.39 от ДР на ЗООС, "Комплексно разрешително" е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма "Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване". Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ЗООС, предвиждащ за неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. /в редакцията действаща към датата, на която се сочи да е извършено нарушението/.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В този ред намисли нарушението правилно е квалифицирано по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, в редакцията действаща към датата, на която се сочи да е извършено нарушението. Вярно е, че с ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г., разпоредбата е отменена, но това обстоятелство не се явява по-благоприятна за нарушителя. На първо място следва да се отбележи, че задължението на оператора на инсталацията за изпълнение на условията в комплексното разрешително не е изцяло отменено, а е кодифицирано в чл. 123в от ЗООС и за неговото неизпълнение отново се предвижда ангажиране на административно наказателната отговорност на оператора съгл. чл. 164, ал.1 от ЗООС.

 

Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано.

Тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено останаха недоказани, което е основание за отмяна на обжалваното постановление.

Не е спорно по делото, че действащата нормативна уредба задължава оператора на инсталацията да изпълнява условията по КР.

 

Не е спорно, също така, че на 14.05.2019г. от експерти на РИОСВ - С.З. и РЛ-С.З. е констатирано изтичане/заустване на вода от компрометиран участък на запушен бетонов колектор, находящ се на територията на титуляра на КР. Св.М.М. в разпита си като свидетел бе изключително подробна при описание на случая и разясни къде, кога и какво е констатирала.

 

Спорно в случая е дали е налице „заустване на отпадъчни води” от страна на оператора на горивната инсталация, титуляр на КР и дали това негово действие е в нарушение на Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ №40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.).

 

По делото бе назначена съдебно инженерно – техническа експертиза със задача да бъде отговорено на следните въпроси:

1. Какъв е произхода на преминаващите води през бетоновия колектор, намиращ се до помпената станция на р.С.?

2. Какъв е механизмът, по който водата излиза от този бетонов колектор?

При извършената от вещото лице проверка на място и по документи е установено следното: „При огледа на място в компрометирания участък установих къде се намира бетоновия колектор. Отворът му беше затапен с капак, който беше пломбиран по предписание на РИОСВ С.З.. Нямаше течове и води, които да се изливат във водите на р.С.. При огледа констатирах наличие на още един подобен тръбопровод, както и открит канал, по които няма изтичане на флуид.

На територията на Б. ЕАД съществуват множество стари неизползваеми подземи и надземни комуникации, находящи се в обсега на старото депо за неопасни производствени отпадъци, което към момента е рекултивирано и въху него е изграден въглищният склад, както и под част от въглеподавателният цех на ТЕЦ "AES - Г." . При направения оглед на площадката на дружеството и огледа на помпена станция оборотни води с прилежащите и утайници, приемни шахти и попмпени агрегати, установих, че няма видима връзка на подземна и надземна комуникации с процесния тръбопровод заустващ на брега на реката.

 

Отговор на въпрос №1:

Не е ясен произхода на водите, преминаващи през бетоновия колектор. Видно от картата с нанесените тръбопроводи, находящи се на територията на площадка Електропроизводство в Б. ЕАД, съществува много стара подземна канализация, която преминава и през територии, които не са собственост на Б. ЕАД. Тази стара канализация е подземна и не е ясно какви води преминават през нея. Не е ясно и водата откъде идва в този колектор, тъй като същият е свързан към тази стара водопреносна система, която е използвана преди години. Не може да се даде категоричен отговор дали спирането и изливането на вода, изтичаща от компрометирания бетонов колектор е под контрола на Б. ЕАД.

Отговор на въпрос №2:

Тъй като не е ясно каква е водосборната област на водите, които изтичат от колектора в р.Сазлия, няма механизъм, по който Б. ЕАД да могат да пуснат и да спрат тази вода. Тя зависи от наличието на води в подземните тръби.”.

 

В случая, след като не е ясен произхода на водите, преминаващи през бетоновия колектор, тъй като системата от тръби е стара подземна канализация, която преминава през територията на различни дружества и след като няма механизъм по който да се контролира спирането и пускането на тази вода, не може да се приеме, че е установено по категоричен начин кой е отговорен за неправомерното заустване. Обстоятелството, че края на тръбата /бетонов колектор/ е на територията на санкционираното дружество не обосновава извод за виновно поведение, което пък да води до нарушаване на условие от КР.   Горното налага извода, че не е осъществен състава на вмененото нарушение, тъй като фактическите констатации в АУАН и НП не съответстват на събраните доказателства.

 

С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

            Воден от горните мотиви, съдът  

 

         

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 39 от 27.08.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., с което на „Б.” ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11000 /единадесет хиляди/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..

 

                                  

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................

                                                                                                                   /Хр. Ангелов/