Р Е Ш
Е Н И Е
№ III-143
19.06.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 632 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е
по въззивна жалба от
Главна дирекция „Национална полиция“, представлявана от Директора Христо
Терзийски, заявена чрез пълномощника гл.юк. Биляна Петкова, с посочен адрес за
призоваване в гр.София 1715, бул.Александър Малинов № 1 против Решение №
3709/20.12.2019г. постановено по гр.д.№ 5801/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас, в частта, с която съдът е уважил
осъдителния иск на Г.Н.Н., ЕГН – **********, заявен чрез адвокат Ели Димова, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ №11, ет.2, за осъждане на ГДНП да заплати на ищеца сумата от 1657,47 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 242,96 часа за
периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г., които часове са разликата между
заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 19.07.2019 г.
до окончателното й изплащане; 202,72 лева, представляваща сбор от вземанията за
мораторна лихва, изчислена върху всяка една месечна сума за положен нощен труд
в периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г., считано от последно число
на месеца, следващ всяко тримесечие от този период, с начало 30.10.2016 г., до 18.07.2019 г., както
и сумата от 350лева,
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззиваемият Г.Н., редовно уведомен за постъпилата
частна жалба, чрез пълномощника си адв.Е.Димова не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Адв.Е.Димова се
явява лично в с.з. пледира за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С решението Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл.176 от ЗМВР,
чл.187 от ЗМВР, чл.178 ал.1,т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
пред БРС е образувано по искова молба от Г.Н.Н., ЕГН – ********** да бъде осъдена ГДНП да заплати на ищеца сумата от сумата от 738
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 123 часа за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г., получени след
преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 90 лева мораторна лихва
върху всяко едно дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за процесуалния период, като размера на претенцията, върху каква главница и за
какъв период са уточнени с молба от 30.07.2019 г.
Въззиваемият твърди, че за исковия период е заемал
длъжност „с.п.“ в група „П.-п.д.“ в сектор „Опазване на
обществения ред в железопътния транспорт“ към Зонално жандармерийско управление-Бургас на
подчинение в
структурата на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР и като
такъв има статут на държавен служител съобразно разпоребдата на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В изпълнение на
задълженията си е полагал труд на 12-часови смени (включително
нощни) при сумирано изчисляване на работното време. Твърди
също така, че за процесния период е положил общо 864 часа нощен труд, който след приравняването му
към дневен труд с коефициент 1,143 възлиза на 987 часа, което води до наличие на извънреден труд
в размер на 123 часа и същият следва да му бъде заплатен с увеличение от 50 % или по
6 лв. на час. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено
допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да
му заплати сумата от 738лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на
чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.179, ал.1, чл.187,
ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с
лихвата за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажира доказателства.
В хода на
съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита
предявен за сумата от 1657,47 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 242,96 часа за посочения в исковата молба период, а иска за лихва се счита
предявен за сумата от 202,72 лева за посочения в
исковата молба период.
Въззивникът е оспорил исковата молба като неоснователна, с насрещно твърдение, че е извършил дължимото плащане за нощен труд на ответника – по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него. Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни плащания по служебното правоотношение. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, Христов не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.Също ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че за процесния период
ищецът е заемал по служебно правоотношение с ответника длъжността „с.п.“ в
група „П.-п.д.“ в сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“
към Зонално
жандармерийско управление-Бургас на подчинение в структурата на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР и като такъв има статут на държавен служител съобразно разпоребдата на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като по график е работил на 12
часови смени и е полагал нощен труд за
времето от 22 ч. до 6 ч. – по 8 часа.
Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Христов е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
В този смисъл съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на
чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е била отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съгласно приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа
експертиза, на база представените седмични
графици от въззивника през процесния период въззиваемия реално е положил за процесния
период ищецът е положил общо 1699 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25
лева на час или 424,75 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143
нощният труд става 1941,96 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд възлиза на 242,96 часа, за които не е изплатено
възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за
242,96 часа възлиза на 1657,47 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1657,47 лева,
изчислена за всеки месец поотделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие, до датата на завеждане на исковата молба възлиза общо на 202,72
лева.
Не са налице основания за приспадане
от тази сума на платените суми за нощен труд часове за процесния период, като в
този смисъл доводите на въззивника не се споделят. Това е така, защото в
извънредния труд не е включен нощен труд – т.е. за тези часове не се дължи
заплащане за нощен труд и такова не е извършено, поради което сумата за платения
за останалите часове нощен труд не следва да се приспада. Тези часове следва да
се заплатят само като извънреден труд.
При изложените мотиви на настоящия състав, се налага идвод, че постановеното от БРС решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е претендирал и представя доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., което и съобразно
изхода по делото подлежи на уважаване.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното,Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3709/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 5801/2019г. на РС-Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, представлявана от Директора
Христо Терзийски, заявена чрез пълномощника гл.юк. Биляна Петкова, с посочен
адрес за призоваване в гр.София 1715, бул.Александър Малинов № 1 да заплати на Г.Н.Н., ЕГН
– ********** от
гр.К.,
ул.Й. Н. № ***, сумата от 300лв./триста/лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: