Решение по адм. дело №2247/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на З. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл.Бургас, [улица], [адрес], чрез адв.В. А. против ЗППАМ № GPAM-1328010 от 16.11.2025 год. на мл.автоконтрольор в Сектор Пътна полиция към ОДМВР Бургас, с която на З. К. К. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

С жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна, наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Описва се случилото се във връзка с наложената ПАМ, като се сочи, че в случая не е осъществено нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП и от субективна страна. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателят З. К. К., редовно призован, се представлява от адвокат В. А. – БАК, който поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства. Счита, че са налице основания за отмяна на процесната заповед, тъй като по смисъла на закона това само по себе си не е ПТП, което съобразно правилника за прилагане на ЗДвП е деяние, при което се води до нараняване, смърт или материални щети, а в случая по автомобила на жалбоподателя има една съвсем незначителна драскотина в следствие на това произшествие, което както самият той твърди, така и свидетелката, не са възприели като удар между два автомобила. Независимо от това, все пак жалбоподателят е спрял веднага след това съприкосновение на автомобилите, но след като е констатирал, че другият водач не е спрял на място, а и предвид незначителната щета, той е потеглил, поради сериозни обективни причини, а именно, че е бързал за Турция, с цел да закупи лекарства на болната си съпруга. Впоследствие, веднага след като е получил сигнал от органите на сектор „Пътна полиция“ - Бургас, той се е явил на указаното място и време, като целта и на двамата водачи е била да бъде съставен двустранен протокол с цел невиновният водач да получи обезщетение до размера на щетата, която е незначителна. Предвид изложеното и посочените в жалбата основания се иска отмяна на процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Сочи се и липса на представени доказателства за материална компетентност. Моли се за присъждане на разноски и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева.

Ответникът – младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място] – Х. В. Х., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.

Ведно с административната преписка в съда е представен и диск, съдържащ девет файла – снимки на двата автомобила и кръстовището.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от съставения на З. К. К. Акт за установяване на административно нарушение серия GA АКТ № 4814309 от 16.11.2025 г., на 15.11.2025 г., около 13:12ч. в обл.Бургас, общ.Бургас, [населено място], бул.Д. Д. /кв. Хоризонт - ул. Транспортна, кръгово кръстовище, образувано от бул. Д. Д. и бул. Транспортна, като участник в ПТП с материални щети и водач на лек автомобил БМВ с рег. номер [рег. номер], не остава на място, за да установи последиците от ПТП. Установен допълнително, с което виновно е нарушил: 1. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не спира и не установява последиците от ПТП.

В постъпилата административна преписка е приложено възражение вх. № 769000-29990 от 18.11.2025 год. от З. К. К. против съставения му АУАН, в което същият описва случилото се и сочи, че след като е чул някакъв звук от задната страна на колата си, като „просуркване“, е спрял на отбивката на гробищния парк – няколко метра след случилото се. Не е видял друга спряла кола, а при оглед на своята е установил незначителна щета – драскотина в задната част на МПС. Потеглил е, тъй като е трябвало незабавно да пътува за Р.Турция, с цел закупуване на лекарства за съпругата си.

По делото не са налице данни дали е издадено наказателно постановление, въз основа на цитирания АУАН.

Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място] – Х. В. Х. е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-1328010 от 16.11.2025 год., с която на З. К. К. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че същата се издава срещу З. К. К., за това, че в [населено място], кръгово кръстовище, образувано от бул.Д. Д. и бул.Транспортна, като участник в ПТП с материални щети и водач на лек автомобил БМВ с рег. номер [рег. номер], не остава на място, за да установи последиците от ПТП. Установен допълнително. Извършил - 1. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не спира и не установява последиците от ПТП. Цитиран е съставения АУАН № GA АКТ № 4814309 г., като е посочено, че се заповядва налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Заповедта е връчена на З. К. К. на 16.11.2025г., за което е направено отбелязване върху ЗППАМ и е обжалвана с жалба, подадена на 18.11.2025 год.

В хода на проведеното открито съдебно заседание по искане на жалбоподателя З. К. К., в качеството на свидетел е разпитана У. О. Х., която описва случилото се по следния начин: На 15.11.2025 г. - събота, около 13:00 – 13:30 часа, може и към 14:00 часа, управлявайки автомобил „Тойота ярис“, свидетелката излизала от посока [населено място] към [улица]. Движела се в най-дясната лента на кръговото движение за [улица], където е „Лукойл“ бензиностанция, като искала да завие наляво в посока МОЛ-а. Не разбрала точно какво е станало. Помислила, че е нещо с гумата й. След като напуснала кръговото, спряла, излязла, за да видя какво точно се е случило и установила, че е ударила друга кола, тъй като по нейната имало незначителни драскотини и останала черна боя. Свидетелката се обадила на пътна полиция по [тел. номер]. Пристигнали полицаи. Питали я какво точно иска от тях и тя поискала съдействие да открие другият шофьор, за да попълнят двустранен протокол, за да може другия водач да си оправи колата, ако има някакви щети по нея. Свид. Х. сочи, че тя лично се е огледала, но не видяла кола в този момент. Полицаите са открили „човека“ и са й казали на другия ден към 10:00 часа да отиде в КАТ, защото „човекът“ пътувал към Република Турция да вземе лекарства за съпругата си, която е онкоболна. Свидетелката счита, че е била в неправилната лента, от която няма право да завие на ляво. На следващия ден в 10:00 часа се явила в КАТ, където дошъл и жалбоподателят З. К.. Двамата разговаряли и решили, че ще попълнят само двустранен протокол, но полицаят им казал, че ще им „отнеме книжките“, защото не са били на мястото на произшествието. Написал им актове и им „отнел книжките“. Свид. Х. сочи, че при разговор с жалбоподателя, същият й е заявил, че след случилото се предния ден, е спрял малко по-напред, но не я е видял и е потеглил, защото е бързал за лекарства. Свидетелката е видяла автомобила на К. в КАТ, като по същия е имало лека драскотина. К. й е споделил, че има „Каско“ и не е разбрал, че е имало удар.

При преглед на снимките на приложения към административната преписка диск, свидетелката е посочила кой е нейния автомобил и кой на жалбоподателя, както и къде се намира драскотината по МПС на К. – в задната дясна част.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложена на л.38 по делото Заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. директорът на ОДМВР – Бургас е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл.171, т.1 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт, поради което съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Нормата на чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП, въз основа на която е издадена оспорената заповед е нова, обнародвана е в ДВ Бр. 64/2025 г., и е в сила от 07.09.2025 г.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП, предвижда прилагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал.1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В случая, в заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП като правно основание за издаването й е посочено нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа 7 точки – седем различни нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от описаните в текстовата част на заповедта деяния на водача съставляват административно нарушение, посочено в чл.175, ал.1 от ЗДвП и представляващо основание на налагане на принудителната административна мярка. Тази липса на конкретизация води до липса на посочване на правното основание за издаване на заповедта, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от седемте законови хипотези приема, че е налице административният орган. Установеното процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта

Наред с горното, следва да се посочи, че настоящият състав намира за недоказано и извършването на соченото в заповедта нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. снимковия материал, твърденията на жалбоподателя и свидетелските показания на свид. У. О. Х., безспорно се установява, че по лекия автомобил на жалбоподателя - БМВ с рег. номер [рег. номер] е имало само лека драскотина странично над дясната задна гума на МПС и никакви други видими щети. Както жалбоподателят, така и свид. Х. не са възприели случилото се като удар между два автомобила. Независимо от това, все пак, жалбоподателят е спрял веднага след това съприкосновение на автомобилите, за да установи какви са последиците от произшествието, с което е изпълнил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. К. е констатирал, че другият водач не е спрял на място и предвид незначителната щета, е потеглил, поради сериозни обективни причини, а именно, че е бързал за Р.Турция, с цел да закупи лекарства на болната си съпруга. Съдът кредитира описаното от жалбоподателя и свидетелката, тъй като полицейските служители не са били очевидци на случилото се и в хода на административното, а и на съдебното производство, ответникът не е ангажирал доказателства, опровергаващи твърденията на К. и свид. Х..

Така установените и описани по-горе действия на жалбоподателя К., не съставляват нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а неизпълнение на някое от задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б А, б. Б и б. В от ЗДвП - 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) (доп. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.

В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва, респ. дописва същите.

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР - Бургас следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1328010 от 16.11.2025 год. на мл.автоконтрольор в Сектор Пътна полиция към ОДМВР Бургас, с която на З. К. К. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на З. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл.Бургас, [улица], [адрес], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.