РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Бургас, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120104030 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление в ....................................,
представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., действащо чрез
пълномощник адв. Х. И. от САК, срещу С. К. А., с ЕГН **********, с адрес
.................................., Т. К. А., с ЕГН **********, с адрес ........................................ и И. К. А., с
ЕГН **********, с адрес ......................................, тримата като законни наследници на
кредитополучателя Н. Т. А., с ЕГН **********, починала на ................. г., с която се иска
приемане за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо длъжниците
разделно, по една трета спрямо всеки от тях, по договор за кредит № ......................../2032,
сключен на 20.09.2012 г. между банката кредитор и наследодателя, а именно сумата от 2
470,70 лева - дължима главница за периода от 20.04.2016 г. до 04.08.2022 г, сумата от 388,81
лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 20.05.2018 г., сумата от общо 1
164,07 лева - лихва за забава, от която сумата от 1 014 за периода от 20.04.2016 г. до
12.03.2020 г. и сумата от 149,61 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2022 г., сумата от
62,50 лева - такси, дължими за периода от 20.05.2016 г. до 20.05.2018 г., сумата от 306 лева -
обезщетение за уведомяване, дължима за периода от 16.09.2020 г. до 04.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, законната лихва върху главницата, считано от
14.07.2022г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 5484/2022 г. на
БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между кредитора и наследодателя
на ответниците - Н. Т. А., с ЕГН **********, починала на ................. г., са възникнали
валидни облигационни правоотношения по договора за потребителски кредит, като банката
издател се явява изправна страна в правоотношението и е предоставила сумата от 4650лв.,
усвоена изцяло. Падежът на цялото задължение по договора е настъпил на 20.05.2018 г., но
1
сумите не са били изплатени. Предвид смъртта на кредитополучателя вземането се
претендира от нейните наследници съобразно квотите им в наследството от по 1/3 ид.ч. за
всеки от тях. Представени са писмени доказателства и се иска допускане на съдебно-
икономическа експертиза.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на тримата ответници, с който претенциите се
оспорват изцяло като неоснователни.
Твърди се, че по делото не е доказано качеството им на единствени наследници на
починалото лице, които са призовани към наследяване. Оспорва се размера на дълга. Иска се
отхвърляне на претенциите.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото договор за потребителски кредит
№......................../2032/20.09.2012г. се установява, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, като
кредитор е предоставил на Н. Т. А., като кредитополучател потребителски кредит в размер
на 4 650 лева, при действащ към момента на сключване на договора базов лихвен процент от
13.200% , надбавка за първата година от срока на договора – 5.70 пункта и надбавка за
оставащия период от срока на кредита 0.800 пункта. Уговорено е връщане на сумата на 68
броя погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва в размер на 2 058,10 лв. и краен
срок на погасяване – 20.05.2018 г. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора годишният процент на
разходите по отпуснатия кредит е в размер на 15.97%, а общата сума, дължима от
кредитополучателя е 6878,12 лв. Установява се също, че кредитополучателят ползва
едногодишен гратисен период за плащане на главницата по предоставения кредит, като по
време на гратисния период дължи само лихва върху усвоения кредит съгласно погасителен
план.
За установяване на твърденията си, че е изправна страна по договора, ищецът е
представил банково бордеро № .............. от 20.09.2021г., от което е видно, че отпуснатата
сума е била преведена по нарочно открита разплащателна сметка на името на
кредитополучателя с основание на превода „усвояване на кредит ................“.
По делото е приложен препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт
за смърт № ............ от .................г., съставен в гр. Б., от който се установява, че
кредитополучателят Н. Т. А. е починала на .................г. От удостоверение за наследници изх.
№ .............. от 29.11.2018г. е видно, че същата е оставила за наследници К.Ю.К. – ........, С. К.
А. – ........., Т. К. А. – ............ и И. К. А. – .............
Видно от приложените по делото нотариални покани, кредиторът е предприел
действия за уведомяване на наследниците на кредитополучателя за задължението им.
Ищецът е представил изпратени до длъжниците нотариални покани, видно от отбелязването
на които същите са връчени от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на 12.11.2020г и на
13.11.2020г. В хода на процедурата по връчване на нотариалните покани е установено, че
съпругът на кредитополучателя К.Ю.К. също е починал. От представено по делото актуално
удостоверение за наследници с изх. № ............. от 06.03.2024г. се установява, че същият е
оставил за наследници С. К. А. – ........., Т. К. А. – ............. и И. К. А. – ............
По делото е прието заключението на в.л. Г. Б. по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза, от която се установява, че от разплащателна сметка, открита на
името на Н. Т. А. за периода от 20.09.2012г. до 08.02.2024г. на 20.09.2012г. е извършена
операция с основание „усвояване на кредит“ в размер на 4 650 лв. С получените средства са
2
погасени стари задължения на кредитополучателя в размер на 4 602,96 лв. На следващо
място, от експертизата се установява, че в периода от 20.10.2012г. до 20.03.2016г.
кредитополучателят Н. Т. А. изцяло е погасила 42 вноски, като е направила плащания в
размер на 1 669,30 лв. за възнаградителна лихва, 2 179,30 лв. за главница, 106,94 лв. – лихва
за забава и 107,50 лв. – такси по разплащателна сметка. Частично е погасена вноска с падеж
20.04.2016г., като по нея изцяло е заплатена дължимата възнаградителна лихва в размер на
29,57 лв. и частично дължима главница в размер на 63,48 лв. Остатъкът за плащане по тази
погасителна вноска е в размер на 20,51 лв. Според заключението размерът на задълженията
към датата на изготвяне на експертизата са както следва: 2 470,70 лв. – дължима главница;
388,81 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.05.2016г. до 20.05.2018г.;
62,50 лв. – дължими месечни такси за поддръжка на разплащателна сметка за периода от
20.05.2017г. до 20.05.2018г.; 694,04 лв. – дължима мораторна лихва за периода от
20.04.2016г. до 12.036.2020г.; 557,28 лв. - дължима мораторна лихва за периода от
14.05.2020г. до 04.08.2022г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните, прави следните правни изводи:
От приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че банката-
кредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставила на длъжника
потребителски кредит в размер на 4 650 лв. и страните са били обвързани от валидна
облигационна връзка, основана на сключения помежду им договор за потребителски кредит
№ ........................ (чл.1 от договора).
По делото е установено, както от писмените доказателства, така и от приетото
заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, че
кредитополучателят Н.А. е погасявала вноските по кредита до 20.04.2016г., като след тази
дата същата не е изпълнявала своите задължения по договора за редовното заплащане на
дължимите месечни суми и е изпаднала в забава. Съгласно чл. 5 от договора за кредит и
приложения към него погасителен план, крайният срок за погасяване на кредита е
20.05.2018г. и след настъпване на падежа вземането на банката – ищец е станало изискуемо,
като за настъпване на изискуемостта не е необходимо изявление на страните. Установи се
по делото от представения препис – извлечение от акт за смърт, че кредитополучателят Н.А.
е починала на .................г., т.е. след настъпване на изискуемостта на цялото вземане по
кредита. След като е узнал за това обстоятелство ищецът, в изпълнение на задълженията си
договорени в чл. 20 от процесния договор за кредит, е изпратил нотариални покани на
наследниците на кредитополучателя, с които ги е уведомил за размера на задълженията им и
е дал срок за изпълнението им. Съгласно предвиденото в чл. 20 от договора за кредит,
всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща
достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случая, съгласно
отбелязването на нотариус Н.Н., нотариалните покани до наследниците на
кредитополучателя са били връчени по реда на чл. 47 ГПК на С. К. А. и Т. К. А. на
12.11.2020г., а на И. К. А. - на 13.11.2020г. Същите са приложени към исковата молба и са
връчени в хода на процеса.
По делото е установено от представените писмени доказателства, че К.Ю.К. - ............
на кредитополучателя Н.А. също е починал на ..................г. Видно от представеното
удостоверение за наследници се установява, че същият е оставил за наследници единствено
ответниците С. К. А. – ........, Т. К. А. – ............. и И. К. А. – ..........., като не се установява
починалият да има други наследници. Съгласно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 от закона за наследството,
наследниците притежават равни права върху наследството на наследодателя и всеки от тях
отговаря разделно до размера на 1/3 от размера на задължението. В тази връзка следва да се
3
отбележи, че не е основателно възражението на особения представител на ответниците, че
същите не са единствени наследници на кредитополучателя и не отговарят за задължението
в претендирания размер съобразно квотата си в наследството. Не са събрани данни, нито са
направени твърдения някой от ответниците да се е отказал от наследството, оставено от
майка му Н.А. или от баща му К.К., което евентуално би уголемило дяловете на останалите
ответници. Предвид изложеното, съдът приема, че всеки един от ответниците отговаря
разделно до размер от 1/3 от размера на задължението по процесния договор за кредит.
С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредит срещу задължение
на кредитополучателя да върне ползвания кредит ведно с дължимите лихви в уговорения
срок.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящият случай. Ето
защо при извършена проверка на процесния договор за кредит не се установяват
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Не е установена нищожност на клаузата
предвиждаща заплащане на възнаградителната лихва, поради протИ.речие на добрите нрави.
В тази връзка следва да се има предвид нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на
Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в ГПР, от
значение е заедно с другите компоненти да не се надвишава ограничението относно общите
разходи по кредита, прието с чл.19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР по кредита в размер на 15.97%
е в рамките на приетото от законодателя ограничение - по-малък от петкратния размер на
законната лихва.
По отношение на наведеното с отговора на искова молба възражение, че липсват
доказателства за платени такси към съдебния изпълнител за връчване на нотариални покани,
съдът приема същото за неоснователно, доколкото доказателства за заплащането на тези
разходи са представени по делото /л. 27 - 32 вкл. от ч.гр.д. № 5484/2022 по описа на БРС/ -
платежни нареждания за платена сума от общо 306 лева по сметка на нотариус Н.Н., с
основание „заверка на подпис“ и „връчване на нотариална покана“ и името и ЕГН на всеки
един от ответниците.
С оглед приетото заключение на вещото лице и направените по-горе правни изводи,
предявените искове за главница в размер на 2 470,70 лв., за възнаградителна лихва в размер
на 388,81 лв. за периода от 20.05.2016г. до 20.05.2018г., за месечни такси за поддръжка на
разплащателна сметка в размер на 62,50 лв. и за обезщетение за уведомяване в размер на
306 лв. се явяват основателни и доказани. По отношение на претенцията за мораторна лихва
в размер на 1164,07 лв. за периода от 20.04.2016г. до 04.08.2022г. същата следва да се уважи
за пълния заявен размер, който е по-нисък от установения в заключението размер от общо
1 251,32 лв. /694,04 лв. за периода от 20.04.2016г. до 12.03.2020г. и 557,28 лв. за периода от
14.05.2020г. до 04.08.2022г./.
При тези данни всеки от ответниците, в качеството си на наследник на
кредитополучателя Н. Т. А., следва да заплати на ищеца 1/3 от така установените
задължения, а именно: 823,57 лв. главница, 129,60 лв. възнаградителна лихва за периода от
20.05.2016г. до 20.05.2018г., 388,02 лв. – лихва за забава за периода от 20.04.2016г. до
04.08.2022г., 20,83 лв. – такси за периода от 20.05.2016г. до 20.05.2018г., 102 лв. –
обезщетение за уведомяване за периода от 16.09.2020г. до 04.08.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
4
него разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Дължими са разноските, направените в
заповедното производство, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство, а именно сумата от общо 570,11 лева. Видно от представения списък в
настоящото производство разноските възлизат в общ размер на 2138,04 лв., от които 210,99
лв. за платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение в размер на 887,05 лв.,
сумата от 740 лв. възнаграждение за особен представител и сумата от 300 лв.
възнаграждение за вещо лице и същите следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. А., с ЕГН **********, с
адрес .................................., Т. К. А., с ЕГН **********, с адрес ........................................ и И.
К. А., с ЕГН **********, с адрес ...................................... - тримата като законни наследници
на кредитополучателя Н. Т. А. с ЕГН **********, починала на ................. г., че в полза на
"Юробанк България" АД, вписано в търговския регистър с ЕИК ........................, с адрес на
управление ......................., представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П.Д.,
съществува вземане по договор за кредит № ......................../2032, сключен на 20.09.2012 г.
между банката кредитор и наследодателя, в размер на сумата от 2 470,70 лева - дължима
главница за периода от 20.04.2016 г. до 04.08.2022 г, сумата от 388,81 лева - възнаградителна
лихва за периода от 20.05.2016 г. до 20.05.2018 г., сумата от общо 1 164,07 лева - лихва за
забава, от която сумата от 1 014 за периода от 20.04.2016 г. до 12.03.2020 г. и сумата от
149,61 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2022 г., сумата от 62,50 лева - такси, дължими
за периода от 20.05.2016 г. до 20.05.2018 г., сумата от 306 лева - обезщетение за
уведомяване, дължима за периода от 16.09.2020 г. до 04.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, законната лихва върху главницата, считано от
14.07.2022г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 5484/2022 г. на
БРС, като всеки един от ответниците дължи сумата от 823,57 лева /осемстотин двадесет и
три лева и 57 стотинки/– главница, сумата от 129,60 лева /сто двадесет и девет лева и 60
стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 20.05.2018 г., сумата от
388,02 лева /триста осемдесет и осем лева и 02 стотинки/ – мораторна лихва за периода от
20.04.2016г. до 04.08.2022г., сумата от 20,83 лева /двадесет лева и 83 стотинки/ – такси за
периода от 20.05.2016г. до 20.05.2018г., сумата от 102 лева /сто и два лева/ – обезщетение за
уведомяване за периода от 16.09.2020г. до 04.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 25.08.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА С. К. А., с ЕГН **********, с адрес .................................., Т. К. А., с
5
ЕГН **********, с адрес ........................................ и И. К. А., с ЕГН **********, с адрес
...................................... да заплатят разделно (по равно) на "Юробанк България" АД, вписано
в търговския регистър с ЕИК ........................, с адрес на управление ......................,
представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П.Д., сумата от общо 2 708,15 лв. /две
хиляди седемстотин и осем лева и 15 ст./, представляваща направените по делото разноски,
от които 570,11 лв. по ч.гр.д. № 5484/2022 г. по описа на Бургаския районен съд и 2 138,04
лв. по настоящото гр.д. № 4030/2023 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6