№ 171
гр. Добрич, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230102903 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Г. , ЕГН **********, гр.****,
чрез упълномощения адвокат К. К. от ДАК срещу ЗП „К.Д.Г.” , ЕГН **********, гр.****,
Булстат **********. Исковете са с правно основание чл.232 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а именно: съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
13614.24 лв., представляваща дължима наемна цена за ползването на земеделска земя за
стоп. 2020/2021г. с обща обработваема площ от 113.452 дка, включена в 17 броя недвижими
имоти, находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно: №**** с площ от
5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502
дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка,
№**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №****
с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от
7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500
дка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че между страните били налице наемни правоотношения по
силата на сключен договор за наем от 15.05.2020г., по който ищцата, в качеството и на
наемодател е отдала под наем на ответника – наемател за срок от една година – до
30.09.2021г. земеделска земя с обща обработваема площ от 113.452 дка, включена в 17 броя
недвижими имоти, находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно:
№**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с
площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ
от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от
4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653
дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и
№**** с площ от 3.500 дка. Уговорената наемна цена е била 120 лв./дка за една стопанска
година, или общо 13614.24 лв., платими по банков път по посочена банкова сметка от
ищцата на две равни вноски от по 6807.12 лв. всяка, първата, платима в срок до
31.12.2020г., а втората – до 31.07.2021г. К. Г. твърди, че до момента ответникът не е
заплатил нито една от вноските, като същите са дължими.
1
Предвид гореизложеното, ищцата е подала настоящата искова молба. К. Г.
претендира сторените съдебни разноски по делото.
С разпореждане от 16.09.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба
и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на К.Г. лично на 17.09.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е
изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, оспорва
подписа в договора за наем, твърди, че не е негов, моли съдът да открие производство по
чл.193 от ГПК, защото се оспорва истинността на договора за наем от 15.05.2020г., заявява,
че е неавтентичен и антидатиран и ако ищцата твърди, че ще се ползва от този документ, да
бъде задължена да го представи в оригинал и съдът да назначи СГЕ. Отделно от това,
липсвал подписа на наемателя на стр. първа от процесния договор, където били уговорени
най-съществените клаузи от него – предмет, срок и цена. Навеждат се твърдения, че
средната цена за наем/аренда на един декар нива в област С. през 2020г. е 69 лв., поради
това няма как ответникът да се е съглсил да плаща наем в размер на 120 лв./дка.
К.Д. сочи, че договорът не е регистриран в Общинската служба по земеделие, съгл.
приложимата нормативна база.
Ответникът заявява, че с ищцата са живели на съпружески начала доста години и имат
две деца, че към момента са разделени и между страните текат няколко дела във връзка с
родителските права на децата, издръжката им, местоживеенето им и др. Поради доверието,
което е имал ответника спрямо ищцата, през време на съвместния им живот, само тя се е
занимавала с оформянето, подписването и вписването на договорите за обработка на земя и
пр. Именно този факт е благоприятствал, К. Г. да създаде оспорения договор за наем от
15.05.2020г.
Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният осъдителен иск е с пр. осн. чл.232 от ЗЗД във вр. Чл.79, ал.1 отЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съгласно
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем, наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определената цена. Договорът за наем може да бъде характеризиран от
правна страна като неформален, двустранен, възмезден, консесуален. От
посочената дефиниция се вижда, че между страните по един договор за наем
трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса: относно вещта,
която се предоставя във временно ползване и относно възнаграждението
(наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване.
Касае се за един двустранен договор, поради което спрямо него са
приложими всички правила на общата част на ЗЗД, уреждащи
правоотношенията на страните по двустранен договор. Наемната цена е
съществено условие на този вид договори - ако не е определена, то тя трябва
да бъде определяема.
Предвид изложените твърдения в исковатамолба и в отговора по нея, в
доказателствена тежест на ищцата К. Г.. е да докаже, че за процесния период – стопанската
2020/2021 г. между нея, като наемодател и ЗП „К.Д.Г.“, като наемател е съществувало
2
валидно облигационно правоотношение, породено от сключения на 15.05.2020г. между тях
договор за наем по отношение на собствените на К. Г. земеделски земи, находящи се в
землището на с.К. да установи размера на претендирания наем, а по акцесорния иск - да
установи наличието на забава и периода . В тежест на ответника да докаже
правопогасяващото възражение и да проведе насрещно доказване.
С ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
прие, че е допустимо земеделската земя да бъде предмет на отдаване под наем
с договор за наем, при което, приложение намират общите правила на ЗЗД,
въпреки наличието на специалните разпоредби на ЗАЗ.
По делото не се спори, че ищцата е придобила собствеността върху следните
недвижими имоти: находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно:
№**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с
площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ
от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от
4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653
дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и
№**** с площ от 3.500 дка.
Безспорно установено е също така, че страните са живели няколко години на
семейни начала и от връзката им се е родило дете. През 2020г. отношенията между К. и К.
са се влошили и са започнали редица дела помежду им – облигационни, по ЗЗДН и по СК,
касателно родителските права върху дъщеря им, местоживеенето и, РЛК с другия родител и
издръжката и.
Не се спори, че докато са живели заедно страните са се занимавали със земеделие.
Спорно по делото е, дали ищцата и ответника са били в наемни правоотношения
през стопанската 2020/2021г., относно процесните земи, находящи се в землището на с.К..
Ищцата представя заверено копие на договор за наем от 15.05.2020г.
Ответникът оспорва договора, като твърди, че е неистински, неавтентичен,
антидатиран и не е подписан от него.
К. Г. е заявила, че ще се ползва от договора, но въпреки, че съдът я е задължил да
представи оригинала на документа, същата е посочила,че не разполага с оригинала, защото
бил изчезнал от папката, в която бил сложен в офиса и /до който ответникът имал достъп/.
С протоколно определение от 02.12.2021г., съдът е постановил, на основание чл.193,
ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетото писмено
доказателство - договор за отдаване под наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., като
е указал на страните, че тежестта за доказване истинността на документа пада върху
ответника.
След като прецени възражението на ответника, относно оспорване на подписа,
положен на стр. 2 от договор за отдаване под наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г.
за наемател, над изписания текст „Наемател”, имащо характер на инцидентен установителен
иск за установяване истинността на посочения документ, съдът намира, че същият е
основателен и доказан в настоящото производство.
По делото не е приложен като писмено доказателство оригиналът на договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 15.05.2020г., като ищцата, въпреки оспорването и
заявлението и, че ще се ползва от договора, не изпълни указанието на съда до го представи в
оригинал, като изложи, че същият е изчезнал от офиса и, заедно с папката, в която е бил
поставен, като ответникът е имал достъп до офиса, разполагал е с ключ.
По делото бе изслушано заключение по СГЕ /л.145-151/, от което се установи, че има
техническо пренасяне на изследвания подпис на ответника К. Д., извършено чрез сканиране
3
на оригиналния подпис и последващо отпечатване върху изследвания договор. Подписът не
е положен саморъчно върху процесния договор.
Оригиналът на подписа в графа „Наемател“ на договора за наем на земеделска земя,
сключен на 15.05.2020г. между страните е положен от К. Д. Г..
Описаната по-горе манипулация върху изследвания подпис не предполага кражба на
подпис, тъй-като подписът не е положен саморъчно от лицето, сочено за негов автор, а е
технически пренесен върху документа.
На представените екранни копия на първа страница на договора шрифтът е Calibri,
като до началото на таблицата шрифтът бил с размер 11, а след таблицата размерът на
шрифта е 8.5, а цялата втора страница е с шрифт Calibri с размер на шрифта 8.5.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
безпристрастно, както и неоспорено от страните.
С оглед горното, съдът счита, че оспорването на истинността на този документ е
доказано и в случая действително не може да се приеме, че договора е подписан
отответника, посочен като наемател. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.194, ал.2,
пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на приложения по делото документ
– копие на договор за отдаване под наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., е
доказано, тъй като този документ не е подписан за наемателя ЗП К. Д. Г.. При тези
обстоятелства и на основание чл.194, ал.2, изречение 2 от ГПК, съдът следва да изключи
горепосочения договор от доказателствата, освен и на осн. чл.183 от ГПК, тъй-като не бе
представен оригинала на договора от ищеца.
Съдът обаче счита, че разгледан по същество, предявеният иск с правно
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан, по следните съображения:
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационно-правна връзка,
възникнала по силата на валиден договор за отдаване под наем на земеделска земя, със срок
на действие на този договор: стопанската 2020г.-2021г., по силата на който, ищцата К. Г. –
като наемодател е предоставила на ответника – като наемател за временно и възмездно
ползване посочените в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на село К.
община К. област С. а именно: №**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка,
№**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №****
с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ
от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от
7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка,
№***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500 дка, срещу договорена наемна цена от
120 лв. на декар годишно.
Съгласно установената съдебна практика, задължителна за настоящата съдебна
инстанция /Решение № 703 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2009 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК по материалноправния въпрос за валидността на
наемен договор на земеделска земя/, земеделската земя може да бъде предмет на договор за
наем, като формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с
конклудентни действия), а вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от
фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави
противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от
същия праводател. Договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемна цена.
Настоящият съдебен състав, въпреки успешно проведеното от страна на ответника
оспорване на истинността на приложения по делото договор за отдаване под наем на
земеделска земя №К1/15.05.2020г. и изключването на този документ от доказателствата по
делото, намира за основателни и доказани изложените в исковата молба твърдения, че
4
между страните е налице валиден договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен
при горепосочените съществени условия, като по силата на този неформален договор
ищецът - наемодател е поел задълженията да предостави на ответника – наемател описаната
по-горе земеделска земя, намираща се в землището на с.К. с обща площ от 114.772 дка, от
която, обработваема е земя с площ от 113.452 дка, за срока на договора – стопанската 2020г.-
2021г., а ЗП К.Д.Г. се е задължил да заплати на ищцата К. Г. уговорения годишен наем от
120 лв. на декар за ползването на предоставената му земеделска земя, като наемното
плащане да се извърши на две равни вноски от по 6807.12 лв. всяка, първата от които е
следвало да се заплати в срок до 31.12.2020г., а втората до 31.07.2021г.
Тези факти се установяват по категоричен начин от останалите годни писмени
доказателства, приети в настоящото производство, а именно: вписан в ОСЗ-К. с вх. №ОСЗ
20-1562 договор за наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., Заявление по чл.70, ал.1 с
вх. №104/31.07.2020г. на ЗП К. Д. Г., ведно с приложени към него декларация за съгласие за
ползване на лични данни и договор за наем от 15.05.2020г., писмо на Дирекция „Поземлени
отношения и комасация“ от 26.09.2022г. и писмо с приложения на ДФЗ от 23.09.2022г.,
Общо заявление за подпомагане на К.Д.Г. с УРН 641805 и УИН 08/010620/18216 на ДФЗ,
ОД-Добрич, карта на блоковете на земеделско стопанство /БЗС/ с бенефициент К.Г. - 3 броя,
Заповед №РД 09-112-82/24.03.2021г. на Директора на ОД Земеделие – С. за разпределяне
масивите за ползване на земеделските земи в землището на с.К. за стоп. 2020/2021г.,
Разпределение на масивите за ползване, Регистър на ползваните имоти по чл.72, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, които поотделно и в своята съвкупност и логична последователност, обуславят
извод за наличието на сключен валиден договор за наем между страните по делото, по
силата на който ищецът-наемодател е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване описаните по-горе земеделски имоти за стопанската 2020г.-2021г., ответникът –
наемател е ползвал предоставената му от ищеца земеделска земя с обработваема обща площ
от 113.452 дка през горепосочената стопанска година, и поради това дължи заплащане на
договорената годишна наемна цена за ползването на земеделските имоти в размер от 120.00
лв. на декар. Наличието на валиден неформален договор за наем между страните се доказва
и от цитирания по-горе договор за наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., представен
само във вид на ксерокопие от ответника в ОСЗ К. като основание за ползване от ЗП К. Д. Г.
на процесните имоти, като от тази писмена форма се потвърждават съществените условия
на договора за наем, твърдени в исковата молба: предоставяне от ищеца-наемодател на
ответника-наемател за временно и възмездно ползване, за производство на земеделска
продукция, на земеделска земя, находяща се в землището на с. К. с обща площ от 113.452
дка, за срок от една стопанска година 2020г.-2021г., срещу годишен наем за съответната
година в размер на 120.00 лв. за декар, дължим на две вноски, съответно, по първа вноска -
до 31.12.2020г. и с краен срок на втора вноска – до 31.07.2021г..
Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в писмения отговор от
ответника възражения, че процесните земеделски имоти не са ползвани от него. В тази
връзка, приетите по делото писмени доказателства представени от О”СЗ” – К. и ДФЗ,
налагат категоричния извод, че именно ЗП К. Д. Г. е бил ползвател на процесните земи с
обща обработваема площ от 113.452, намираща се в землището на село К. област С. през
процесната стопанска година – 2020г.-2021г. Същите писмени доказателства, както и
представеният препис от договор за наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г. към
заявлението му до ОСЗ К. по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ удостоверяват по настоящото дело и
фактите, че ползването на тези земеделски земи през стопанската 2020г.-2021г. е
осъществено от Г., като този наемен договор е надлежно регистриран под №20-1562 и
представен като препис от ответника в Общинска служба „Земеделие” К. във връзка с
удостоверяване ползването на процесните земеделски земи от ЗП К. Г. за процесната
стопанска година. Горното, опровергава изложеното в писмения отговор възражение, че
процесните имоти не са ползвани от ответника през тази стопанска година.
5
При тези данни, съдът приема за безспорно установено по делото, че в качеството си
на наемодател, ищецът е изпълнил задължението си по сключен с ответника договор за
отдаване под наем на процесната земеделска земя, в сила от 01.10.2020г., като е предоставил
за временно и възмездно ползване на ответника - наемател описаните по-горе земеделски
земи, намиращи се в землището на с.К. а ответникът е ползвал тези недвижими земеделски
имоти на това основание през стопанската 2020г.-2021г. – факти, потвърдени по
предвидения за това административен ред пред ОСЗ К..
Предвид изложеното дотук, съдът приема за неоснователни и недоказани и
възраженията на ответната страна, че не дължи плащане на наемна цена на ищеца, тъй като
не е сключвал договор за наем с него и не е ползвал процесните земеделски земи през
стопанската 2020г.-2021г. Договорът за наем е неформален, писмената форма на този
договор не е условие за неговата валидност,
Настоящият съдебен състав счита, че въпреки успешно проведеното от ответната
страна оспорване на истинността на приложения като писмено доказателство копие на
договор за отдаване под наем на земеделска земя №К-1 от 15.05.2020г. в писмената му
форма и изключването му от доказателствата по делото, то в случая, от цитираните по-горе
годни писмени доказателства безспорно се установява извършването на фактически
действия от ответника по ползване на процесните земеделски имоти през стопанската
2020г.-2021г. по надлежното удостоверяване на това ползване пред компетентният
административен орган – ОСЗ К. по деклариране и представяне пред него на основанията за
това ползване: договор за наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., сключен между К.
Г. - наемодател и ЗП К.Д.Г. – наемател.
При тези данни, дори да се приеме, че условията на сключения между страните
неформален договор за наем на процесните земеделски земи за стопанската 2020г.-2021г. са
отразени и в писмена форма, която не може да служи за доказване, тъй като писменият
договор не е подписан от ответника, то описаните по-горе фактически действия,
осъществени от ЗП К. Г. съставляват факти и обстоятелства, въз основа на които се
обосновава категоричен извод за договор за наем с ищеца за процесната стопанска година.
На следващо място, съдът приема за установено по делото, че ответникът-наемател
не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимата наемна цена, договорена
между страните в договора за отдаване под наем на земеделска земя в размер на 120.00 лв.
за декар годишно, в уговорения между тях срок – на първа вноска до 31.12.2020г. и на втора
вноска – до 31.07.2021г. Тези факти се потвърждават от приетите писмени доказателства,
подробно описани по-горе. Вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. При тези
обстоятелства, безспорно се налага извода, че ответникът дължи на ищеца сумата от
13614.24 лв., представляваща неизплатена наемна цена за посочения по-горе период от
време. Не на последно място, съдът взе предвид, че твърденията на ищеца за неизпълнение
от ответника на поетите договорни задължения са за отрицателни факти, поради което в
тежест на последния е да докаже, че е изпълнил. Такива доказателства не са представени до
приключване на устните състезания по делото.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че претенцията на ищеца с правно
основание чл.232,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и следва да
бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца общата сума от 13614.24
лева, представляваща неплатена годишна наемна цена за ползваните от ответника
недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на с.К. област С. описани по-горе,
с обща площ от 114.772 дка,, от тях обработваема – 113.452 дка по договор за наем между
страните, сключен за стопанската 2020г.-2021г. При това положение, следва да бъде уважена
като основателна и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от
13614.24 лева, считано от датата на предявяването на иска – 13.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
6
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена
държавна такса в размер на 544.57 лв. /л.19/ и за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 940 лв. /л.18/, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗКЛЮЧВА, на основание чл.183 от ГПК приложения по делото документ
– заверено за вярност копие на договор за наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., от
доказателствата по делото.
ОСЪЖДА ЗП „К.Д.Г.” , ЕГН **********, гр.****, Булстат **********, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. Г., ЕГН **********, гр.**** сума в размер на 13614.24 лв. /тринадесет
хиляди шестотин и четиринадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
дължима наемна цена за ползването на земеделска земя за стоп. 2020/2021г. с обща
обработваема площ от 113.452 дка, включена в 17 броя недвижими имоти, находящи се в
землището на село К. община К. област С. а именно: №**** с площ от 5.000 дка, №**** с
площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502 дка, №**** с площ
от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001
дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка,
№**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с
площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500 дка, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗП „К.Д.Г.” , ЕГН **********, гр.****, Булстат **********, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. Г., ЕГН **********, гр.**** СУМА в размер на 544.57 лв. /петстотин
четиридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, както 940 лв. /деветстотин и четиридесет лева/,
представляващи направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Добрички окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7