№ 562
гр. Благоевград, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500867 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
В. Т. К., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. С., чрез адв. П. К., с адрес гр. Г.,
ул. „С.“ № 29, срещу Решение № 101/02.06.2025 г., постановено по гр.д. №
1441/2024 г. по описа на Районен съд С..
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. От показанията на
свидетелите се установявало, че ищецът В. Т. К. е изпълнявал работа при
ответното дружество. Същите са в съответствие и със събраните по делото
писмени доказателства.
Иска се от въззивния съд да отмени решението на районния съд и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира се
присъждане на разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна - „Б.Ф.“ АД,
от която в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. По делото не са събрани доказателства
за това, че ищецът е работил при ответника за процесния период. Това не се
установявало и от свидетелите, доведено от ищеца. Липсват писмени
доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения. Правят се възражения за
това, че предявеният иск е недопустим, като подаден извън тригодишния срок,
регламентиран в разпоредбата на чл. 358, ал. 2 КТ.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
1
потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на
акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд С. е сезиран с иск по чл. 357 КТ, предявен от ищеца В. Т. К.
срещу ответника „Б.Ф.“ АД.
В исковата молба ищецът сочи, че от 26.02.2016г. до 08.03.2024г. е
работил при ответника. Изпълнявал длъжността работник в разсадник, на 24
часови смени, при минимално заплащане. Сключен бил трудов договор, но
екземпляр от него не е запазен. Трудовото правоотношение е прекратено на
08.03.2024г. След това ищецът депозирал молба до Бюрото по труда за
получаване на обезщетение за безработица, но му било отказано, тъй като
нямал необходимия осигурителен стаж, заради това, че е назначен на работа
едва на 03.11.2023г.
В оглед на това е направено искане да се признае за установено, че
между страните в периода 01.11.2021г. - 08.03.2024г. е съществувало трудово
правоотношение, възникнало на 26.02.2016г. и изпълнявано непрекъснато до
08.03.2024г. и че през същия този период ищецът е изпълнявал длъжността
„работник в разсадник“ на 24 часови смени, всеки трети ден от периода, с
договорено възнаграждение - минимална работна заплата и допълнително
възнаграждение за стаж от 4,2 %.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От писмените доказателства се установява, че действително на
26.02.2016г. между ищеца и ответника е сключен трудов договор, по силата на
който първият се е съгласил да изпълнява длъжността работник овощар,
считано от 01.03.2016г. Впоследствие са сключвани няколко допълнителни
споразумения през 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., с които са променяни
продължителността на работния ден и размера на получаваното трудово
възнаграждение. Представена е молба, която не е оспорена от ищеца, с която
същия е заявил на работодателя си, че желае трудовият му договор да бъде
прекратен по взаимно съгласие считано от 01.09.2020г. Издадена е заповед от
работодателя, с която трудовият договор е прекратен, считано от 01.09.2020г.
На 03.11.2023г. е подадена молба от ищеца, която също не е оспорена, с
която е заявил, че желае да бъде назначен на работа при ответника на
длъжността работник разсадник. Въз основа на това е сключен трудов договор
между страните от дата 02.11.2023г., видно от който ищецът се е съгласил да
изпълнява длъжността работник разсадник с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780 лв. и ДТС от 0,6 - 4,2 % /32,76 лв./, със срок
на продължителност на работния процес – пет дни в седмицата, при осем
часов работен ден. С допълнително споразумение от дата 02.11.2023г. е
променено основното месечно трудово възнаграждение на 933 лв. и
допълнително възнаграждение за допълнителен трудов стаж коефициент 0,6-
4,2 % /39,19 лв./
На 08.03.2024г. трудовото правоотношение между страните е
2
прекратено.
По делото в качеството на свидетели са разпитани три лица – св. З.Ф., св.
Б.Ф. и св. Д.К.
Свидетелите Ф. установяват, че през процесния период са виждали
ищеца да отива на работа, като работното му място е в сграда между с. Х. и с.
К.. Сутрин като минавал си вземал кафе от магазинче, стопанисвано от
свидетелите, като му приключвала смяната си купувал хляб и се прибирал.
Работил на 24 часови смени, виждали го да мете, бил пазач, хранил кучетата.
Имало период от няколко месеца, в който не са го виждали да работи, като
това било времето, когато синът му се разболял, след което починал.
Св. К. посочва, че имало два трудови договора, като между тях, за
процесния период, трудово правоотношение с ищеца не е съществувало.
Районният съд е отхвърли предявения иск, като е приел за недоказано
съществуването на трудово правоотношение през процесния период между
страните с посоченото в исковата молба съдържание.
Решението е правилно.
Районен съд С. е сезиран с установителен иск, намиращ правното си
основание в разпоредбата на чл. 357 КТ – иск за установяване на трудово
правоотношение за определен период от време с посочено в исковата молба
съдържание. Твърденията на ищеца са, че между страните е съществувал
сключен трудов договор за периода от 2016г. до 2024г., но няма екземпляр от
него.
В практиката на съдилищата се приема, че когато ищецът по иск с
правно основание чл. 357 КТ за установяване възникването, съществуването,
изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение твърди, че
трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е
бил изгубен, унищожен или по някаква друга причина не разполага с
екземпляр от него, както е в случая, то твърдението е за валидно възникнало
правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го
документ, поради последващата му липса. Когато документът не се намира у
страната не по нейна вина, за установяване на съществуването му са
допустими всички доказателствени средства. Допустими за доказване на
съществуването му са свидетелски показания, признания на работодателя,
съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи
съдържанието на съществувалия документ.
Твърденията на ищеца, са че за периода 01.11.2021г. - 08.03.2024г. е
съществувало трудово правоотношение, възникнало на 26.02.2016г. и
изпълнявано непрекъснато до 08.03.2024г. и че през същия този период е
изпълнявал длъжността „работник в разсадник“ на 24 часови смени, всеки
трети ден от периода, с договорено възнаграждение - минимална работна
заплата и допълнително възнаграждение за стаж от 4,2 %.
От ангажираните пред районния съд доказателства не може да се
направи извод за съществуване на трудово правоотношение за твърдения
период с посоченото в исковата молба съдържание. Това е така доколкото
3
липсват писмени доказателства, които да са индиция за съществуването на
такова правоотношение. Представени са писмени документи, които не са
оспорени от ищеца, видно от които на 01.09.2020г. трудовото правоотношение
е прекратено по молба на самия ищец. На 03.11.2023г. същият е депозирал
искане за сключване на трудов договор и такъв е сключен. От тези данни може
да се направи извод, че за периода 01.09.2020г. до 03.11.2023г. липсват
доказателства за валидно възникнало трудово правоотношения. С писмените
молби на работника - за прекратяване на трудовия му договор през 2020г.и за
наемането отново на работа през 2023г. самият той опровергава твърдяното в
исковата молба, че за периода от 2016г. до 2024 г. е съществувало трудово
правоотношение породено от сключен трудов договор през 2016г.
Свидетелите, доведени от ищеца /св. Ф./ също не доказват
съществуването на трудово правоотношение за процесния период.
Действително същите установяват, че са виждали ищеца да работи в
помещение, стопанисвано от ответника – да чисти, да храни кучета, да пази,
като бил на смяна от 24 часа. Само по себе си обстоятелство, че ищецът
доброволно е престирал работна сила не означава, че той е нает по трудово
правоотношение на длъжността „работник в разсадник“ на 24 часови смени,
всеки трети ден от периода, с договорено възнаграждение - минимална
работна заплата и допълнително възнаграждение за стаж от 4,2 %. Възможно е
страните да се уредили отношенията си с граждански договор или без
наличието на какъвто и да било договор. Липсата на други писмени данни за
съществуване на такова правоотношение с посочените в исковата молба
параметри и обстоятелство, че ищецът е подавал молби за прекратяване на
трудовия договор и за наемането му отново не обосновават извода за
основателност на предявената претенция.
Като е достигнал до същия правен извод районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който ще следва да се потвърди.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на
въззиваемия, обективирано в писмения му отговор за това, че предявеният иск
е недопустим, тъй като е подаден извън давностния срок. Предявеният от
ищеца иск по чл. 357 КТ е за установяване на правоотношение, поради което
не се погасява по давност, тъй като съществуването на едно правоотношение
може да има значение за права, които възникват в значително по - късен
период, когато за страната възниква правен интерес от предявяването му. Ето
защо всеки работник или служител може винаги да поиска установяването на
едно съществувало в миналото правоотношение, когато то има значение за
негови права, възникнали по - късно.
С оглед изхода на спора - неоснователност на въззивната жалба, ще
следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на другата страна сторените
по делото разноски в размер на 500 лв. Възражението на жалбоподателя за
прекомерността им съдът намира за неоснователно. Възнаграждението на
адвоката е съобразено е с правната и фактическа сложност на делото,
съобразено е и с минималните размери посочени в Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа, поради което не следва да се намалява.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/02.06.2025 г., постановено по гр.д. №
1441/2024 г. по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. С., чрез адв. П.
К., с адрес гр. Г., ул. „С.“ № 29, да заплати на „Б.Ф.“-АД, с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301, р-н ”Т.”, ул.”А.”, №
46, ет. 2, сторените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5