№ 11219
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110167634 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ общо за сумата от 352,27 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо за
сумата от 173,63 лева.
Ищецът-«А.» ЕООД твърди, че между него и ответника съществуват търговски
отношения, по силата на които е доставял на «Г.Ф.Б.» ЕООД стоки, като за
извършените продажби са издадени данъчни фактури №*******/14.06.2016 год. на
стойност 17,71 лева и №**********/01.07.2016 год. на стойност 334,56 лева. Твърди,
че е уговорен срок за плащане, както следва: 21.06.2016 год. по първата фактура и
08.07.2016 год. по втората фактура. Твърди, че ответникът не му е заплатил стойността
на доставените стоки. Поддържа че поради неизпълнение на задълженията на
ответника за плащане на доставените стоки ответникът му дължи лихва за забава
върху главниците по всяка една фактура. Моли съда да постанови решение, по силата
на което да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 352,27 лева-главница,
представляваща стойността на доставените стоки, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.05.2021
год. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 173,63 лева.
Претендира разноски.
Ответникът-„Г.Ф.Б.” ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва получаването на
процесните фактури, че лицето, което ги е приело, не е имало правомощия за това.
1
Твърди, че процесната поръчка е направена от лице, което не е притежавало
преставителна власт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен
ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявените
искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните
съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са включени
задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер. В
случая по делото са представени писмени доказателства – фактури
№*******/14.06.2016 год. на стойност 17,71 лева и №**********/01.07.2016 год. на
стойност 334,56 лева и съдебно-счетоводна експертиза, които разгледани в тяхната
съвкупност водят до извода, че страните са сключили договори за продажба и
съдържанието на договорите. Установява се, че ответникът е приел изпълнението,
както и е приел процесните фактури за плащане, доколкото съобразно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са
надлежно и своевременно с коректна счетоводна операция в съответните месеци на
2016 год., отразени са в Дневника за покупките по ДДС за м.06 и 07.2016 год. при
ответника, включени са в Справка-декларация по ДДС- в общата сума на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и ответникът е ползвал такъв в размер на
58,71 лева. Предвид изложеното съдът приема, че са налице облигационни отношения
между страните, по силата на които ищецът, в качеството си на продавач е поел
задължение да достави на ответника, в качеството му на купувач стоките предмет на
договора, срещу задължението на последния да плати продажната цена. Следва да се
посочи също и че съгласно чл. 55 от Търговския закон редовно водените търговски
книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки. Следователно отразеното в счетоводството на
страните е доказателства за това, че е сключен договор за продажба, който е изпълнен
от ищеца. Установява се, че страните не са уговорили отклонение от правилото на чл.
327 от ТЗ, според който купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи. По делото не са въведени
твърдения и не са ангажирани доказателства, че задължението възникнало въз основа
на сключения договор за търговска продажба е изпълнено точно и в срок. На следващо
място съдът намира, че направеното възражение от ответника, с което на основание чл.
301 от ТЗ е оспорил представителната власт на лицето, което е приело стоката е
2
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, но от
страна на ответника не са ангажирани доказателства в тази насока, респ. не е налице
противопоставяне. Предвид на изложеното, предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло за сума в общ размер на 352,27 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение в срок, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
датата на забавата, като в случаите, когато страните са уговорили срок за плащане, то
той изпада в забава с настъпването му. В случая от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства, че дължимите суми по процесните фактури са платени в
уговорените срокове-21.06.2016 год. по фактура №******* и 08.07.2016 год. по
фактура №**********, поради което и след като се съобрази със заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът приема, че ответникът дължи лихва за
забава по процесните фактури както следва: по фактура №******* в размер на 8,39
лева за периода от 22.06.2016 год. до 21.05.2021 год. и по фактура №********** в
размер на 165,24 лева за периода от 09.07.2016 год. до 21.05.2021 год. или общо в
размер на 173,63 лева, до който иска следа да бъде уважен до този размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 810 лева, представляваща направените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите. Сумата от 70 лева,
представляваща гаранция по чл. 391, ал.2 от ГПК, не следва да се присъжда с
настоящото решение, а подлежи на връщане по реда на чл. 403 от ГПК.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********, партер да заплати на „А.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „4-
ти януари“ №36, ет.5, офис 4, чрез адв. М.а на правно основание с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ сумата общо от 352,27 лева (триста петдесет и два
лева и двадесет и седем стотинки), дължима по данъчни фактури
№*******/14.06.2016 год. и №**********/01.07.2016 год., на правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД общо сумата от 173,63 лева (девет хиляди седемстотин тридесет и седем
лева стотинки), представляваща лихва за забава, както следва: по фактура №*******
в размер на 8,39 лева за периода от 22.06.2016 год. до 21.05.2021 год. и по фактура
3
№********** в размер на 165,24 лева за периода от 09.07.2016 год. до 21.05.2021 год.
или общо в размер на 173,63 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 30.11.2012 год. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 810 лева (осемстотин и десет лева), представляваща направените по
настоящото делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4