РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Перник , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500287 по описа за 2021 година
С решение № 260380 / 1.4.2021г., постановено по гр.д. №5962/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд са отхвърлени предявените от В. Е. Г. искове с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД, гр. П., не съществува право на принудително изпълнение за
суми в размер на: 5223,25 лв. за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2011г. -
30.04.2014г., ведно със законна лихва от 13.03.2015 г.; законна лихва за забава в размер на
1061,53 лв. за периода 30.06.2011г. -18.02.2015г.; 125,70 лв. разноски за държавна такса и
150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение; 924,26 лв. разноски по и.д. 430/2015г. по описа
на ЧСИ С. Д. и определеното юрисконсултско възнаграждение в рамките на
изпълнителното производство в размер на 300 лв. като неоснователни поради неизтичане на
законоустановения давностен срок
В. Е. Г. е обжалвала решението, като моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и предявеният от нея иск да бъде уважен.
„Топлофикация Перник“ АД, гр. П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК.
1
В. Е. Г. е поискала да бъде признато за установено по отношение на „Топлофикация
Перник“ АД, гр. П., че не дължи сумата от 5223,25 лв. за доставена топлинна енергия в
периода 01.05.2011г. -30.04.2014г., ведно със законна лихва от 13.03.2015 г.; законна лихва за
забава в размер на 1061,53 лв. за периода 30.06.2011г. -18.02.2015г.; 125,70 лв. разноски за
държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение; 924,26 лв. разноски по и.д.
430/2015г. по описа на ЧСИ Д. и определеното юрисконсултско възнаграждение в рамките
на изпълнителното производство в размер на 300 лв., поради новонастъпили факти –
погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване
на изпълнителното производство.
Ответникът е оспорил иска. Поддържа, че погасителната давност е прекъсвана многократно
в рамките на образуваното изпълнително дело, което все още е висящо. Твърди, че
вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасява с обща пет
годишна давност.
В хода на първоинстанционното производство е установено, че ищцата е наследник на А. Г.
Т., починала на ***г.. Против последната по ч. гр .д.№ 1438/2015 г. на Районен съд Перник
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба,
без тези, съставляващи разноски в принудителното изпълнение.
По молба от 19.06.2015г., подадена от кредитора /ответник в настоящето производство/ е
образувано ИД № 430/2015 г. по описа на ЧСИ С. Д., същото е образувано по молба от
19.06.2015 г. С тази молба са направени искания за прилагане на конкретни изпълнителни
способи.
Със запорно съобщение, връчено на 06.04.2016 г., съдебният изпълнител е наложил запор
върху пенсията на длъжника. На *** г. е наложен запор върху МПС, а на *** г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като в резултат от последния са
удържани и изплащани по сметка на съдебния изпълнител суми до 29.07.2016 г..
За да отхвърли иска районният съд е приел, че давността за вземането е прекъсната с
влизането в сила на заповедта за изпълнение, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ в рамките на висящо изпълнително дело, с „предприемането“ на такъв
– арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, прилагането на
такъв и чрез постъпването на парични суми от трети задължени лица, последното от които е
на 29.07.2016 г. Съдът е приел, че новата давност започва да тече от 29.07.2016 г., и би
изтекла на 29.07.2021 г. – т.е. към датата на постановяване на решението не е изтекла. Съдът
е изложил мотиви, че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът
е обвързан от изложеното в жалбата.
2
Жалбоподателят твърди, че в случая е приложима тригодишната давност по чл.111, б.”в”
ЗЗД.
Въззивният съд намира, че жалбата е частично основателна.
Установената от ПРС фактическа обстановка изцяло се възприема от въззивния съд, както и
че последното действие, имащо за резултат прекъсване на давността е от 29.07.2016г., когато
по делото е постъпила сума в изпълнение на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. От тази дата е започнала да тече нова давност.
Спорният по делото въпрос е дали вземането е погасено по давност.
Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със
сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за
изпълнение на влязло в сила решение. Ето защо и съдът счита, че новата давност на
основание чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на заповедта за изпълнение или в случая за вземането за главница и лихва давността е 3-
годишна, което следва от разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, съгласно която с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Както вече
се посочи от 29.07.2016г. е започнала да тече нова погасителна давност относно тези
вземания, която към датата на предявяване на иска е изтекла. Следователно исковата
претенция в тази й част е основателна.
В останалата му част искът е неоснователен, защото вземанията за разноски не са погасени
по давност - за тях погасителната давност е петгодишна и същата не е изтекла.
Горните изводи остават непроменени и при съобразяване на извършените в хода на
изпълнителното производство плащания в общ размер на 164 лв. Тази сума е постъпила в
изпълнение на наложените запори и същата не е достатъчна за покриване задълженията за
главница и лихви, като на основание чл. 76, ал.2 ЗЗД следва да се отнесе за погасяване на
разноските.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че решението в частта му, с която е отхвърлен искът
за сумата от 5223,25 лв. , представляващи стойност на доставена топлинна енергия в периода
01.05.2011г. -30.04.2014г., ведно със законна лихва от 13.03.2015 г.; както и за законна лихва
за забава в размер на 1061,53 лв. за периода 30.06.2011г. -18.02.2015г., следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго такова, с което искът да бъде уважен.
В останалата му част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото следва да се отмени решението в частта му, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника 104,14 лв. разноски по делото.
3
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред дете инстанции разноски
в размер на 1117,63 лв., изчислени съобразно уважената част от исковете. Жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество 19,27 лв. разноски за въззивното
производство.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260380/01.04.2021г., постановено по гр.д. №5962/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от В. Е. Г. искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в
полза на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П., не съществува право на принудително
изпълнение за суми в размер на: 5223,25 лв. за доставена топлинна енергия в периода
01.05.2011г. -30.04.2014г., ведно със законна лихва от 13.03.2015 г. и законна лихва за забава
в размер на 1061,53 лв. за периода 30.06.2011г. -18.02.2015г., както и в частта му, с която В.
Е. Г. е осъдена да заплати полза на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. сумата от 104,14 лв.
разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, предявен от
В. Е. Г., ЕГН **********, ***, че В. Е. Г. не дължи на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П.,
поради погасяването й по давност сумата от 5223,25 лева за доставена топлинна енергия в
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., ведно със законна лихва от 13.03.2015 г. и законна
лихва за забава в размер на 1061,53 лева за периода 30.06.2011 г. до 18.02.2015 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1438/2015г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, гр. П.да заплати на В. Е. Г. сумата от 1117,63 лв.,
представляващи направени пред двете инстанции разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Е. Г. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. сумата от 19,27 лв.,
представляващи разноски за въззивното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4