Р Е Ш Е Н И Е
260098/10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд, на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана
Георгиева
при секретар В.
Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1418 по описа на ШРС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-0050593 от 24.06.2020г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като издадено в нарушение, както на разпоредбите на ЗЗП, така и на ЗАНН. В
жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите
материалноправни норми, като са изложени подробни доводи за отмяна на
атакуваното НП. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се явява
представляващ и не изпраща процесуален
представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към КЗП със седалище гр. Варна - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален
представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено Становище от
упълномощен представител на въззиваемата страна, с което оспорва жалбата и моли
съда да потвърди изцяло атакуваното НП, като моли и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр.
чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект – магазин
„ТЕЛЕНОР“ за продажба на телефонни апарати, телекомуникационна техника,
преносими компютри и аксесоари за тях, находящ се в гр. Шумен, бул. Велики
Преслав № 6. На 28.04.2020г. била извършена проверка в обекта от длъжностни
лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от И.Г.Д.
с Вх. № В–03-644 от 23.04.2020г. за непривеждане на потребителска стока – мобилен
телефон, марка APPLE, модел “iPhone XS 64 GB Space Grey” с IMEI 353155100805303, за която била предявена рекламация, в
съответствие с договора за продажба. В хода на проверката в търговския магазин,
свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г. установили, че в магазина била предявена рекламация
от потребителя Д. на 13.03.2020г. Към момента на проверката, свидетелите
установили, че търговецът “Теленор България” ЕАД отказал да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба. Свидетелят Й. установил, че потребителя е
закупил мобилен телефонен апарат, “iPhone XS 64 GB Space Grey” от “Теленор България”
ЕАД на 11.09.2019г. чрез договор за лизинг. На 13.03.2020г. с описан проблем „изключва
се безпричинно“ била приета рекламация за мобилния апарат. Проверяващите
длъжностни лица констатирали, че мобилния телефон бил върнат на потребителя, неприведен
в съответствие с договора за продажба. Свидетелите установили, че съгласно Сервизен
протокол № *********/17.03.2020г., издаден от Централен сервиз, мобилен апарат „iPhone XS 64 GB бил върнат с указания да бъде
изключена функцията „Find My IPhone“ от профила в: www.icloud.com/find. В последствие на потребителят било
отказано привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, тъй като
съгласно Сервизен протокол № *********/23.03.2020г., „Отказано гаранционно
обслужване поради следи от силна корозия
по платката на апарата и SIM поставката. Цена за подмяна на цялото устройство 1 352 лева“. Свидетелите
установили, че след като мобилния телефонен апарат бил приет в магазина, бил
изпратен в Централния сервиз, който сервиз с протокол установил, че апарата бил
мокрен. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-2689788 от
28.04.2020г. от свидетеля Н.Й., в който разпоредил на търговеца, с оглед
установяване на фактическата обстановка да представи в офиса на КЗП гр. Шумен, Становище
по жалбата на потребителя. На 07.05.2020г.
в офиса на КЗП гр. Шумен се явило лицето
Гергана Петрова Георгиева, което представило Становище от „Теленор България“
ЕАД по жалбата, два броя сервизни протокола и снимков материал – 1 брой, за
което бил съставен Протокол за проверка на документи № К – 0121193 към констативен протокол № 2689788 от 28.04.2020г.
На 28.05.2020г., свидетелят Н.И.Й. съставил АУАН № К–0050593 в присъствието на преупълномощеното
от представляващия дружеството, лице – Деян Цветанов Величков, което го
подписало без възражения. В Акта за установяване на административно нарушение,
съставен в присъствието на свид. В.К.Г. – присъствал при проверката,
актосъставителят приел, че търговецът “Теленор България” ЕАД гр. София не е
изпълнил административното си задължение когато стоката не съответства на
договора за продажба да я приведе в съответствие с договора за продажба, с
което на 03.04.2020г. в гр. Шумен е нарушил изискванията на чл.113, ал.1 от
ЗЗП. Дружеството - жалбоподател не се е
възползвало от законното си право и не е депозирало писмено възражение в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № В-0050593 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с
което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, гр. София била
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл.222а от ЗЗП за нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
– Н.Й. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта – В.К.Г.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на
последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства
на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно. От друга страна чл.105,ал. 1 от ЗЗП гласи, че продавачът е
длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за
продажба, а според чл.108, ал.1 от ЗЗП всяко несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен
ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
на характера на несъответствието. Така регламентираната презумпция е със срок,
изтичането на който има за своя правна последица обръщане тежестта на
доказване. В първите 6-месеца от сключване на договора - ако се прояви
несъответствие на стоката с договора за продажба, търговецът е този, който
трябва да доказва, че същото се дължи на виновно поведение от страна на
потребителя.
Макар
отношенията между търговеца и потребителя да са
регламентирани с договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по
чл.113
от ЗЗП. ШАС нееднократно е посочвал, че
лизингополучателят представлява "потребител" по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да
приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл,
законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на
трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в
договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на
неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви
рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на
правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от
съдържанието на чл.1
от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан
повдигнатият пред съда, спор по отношение на претенцията по
привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя
до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл.113
от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя
от съда, тъй като не съответства на законодателния
смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение
е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като
отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява
задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния
едномесечен срок, при основателност на претенцията. Именно от този момент -
когато търговецът е приел рекламацията за редовна, е започнал да тече и
едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за
лизинг. Ако буквално се прилага изразът "договор за продажба", би
означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект,
пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на
потребителите.
В
конкретния случай от данните по делото, безспорно се установява, че е налице
нарушаване на горните задължения на продавача. Безспорно установено по делото
е, че в стопанисвания от дружеството -жалбоподател “Теленор България” ЕАД гр.
София, обект – магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики №6 се
предлагат за продажба телефонни апарати, телекомуникационна техника, преносими
компютри и аксесоари за тях. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че след проявен за дефект, продавача е приел мобилен телефон „i Phone XS 64 GB” за рекламация преди да е изтекъл
срока по чл.108, ал.1 от ЗЗП. Търговецът /жалбоподателят/ изпратил
дефектиралият апарат за сервизно гаранционно обслужване. Апаратът е бил върнат с указания да бъде изключена функцията „Find My IPhone“ от профила в: www.icloud.com/find. Видно от Сервизен протокол №
********* на 20.03.2020г. апаратът бил отново приет в Централния сервиз,
след което в срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, жалбоподателят на база направени
констатации в сервиза, че е отказано
гаранционно обслужване, поради следи от силна корозия по платката SIM поставката, не
привел
стоката в съответствие с договора за продажба. Към датата на проверката,
извършена от представители на КЗП - 28.04.2020г., както и към съставяне на АУАН,
телефонът на клиента, не само, че не бил приведен в съответствие с договора за
покупко - продажба, но търговецът отказал да го приведе. т.е. не е изпълнил
административното си задължение, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от
ЗЗП. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Н.Й. и В.Г.,
както и сигнала на потребителя - жалба от И.Д.
и приложените към нея писмени доказателства.
Видно
от приложеното по административно-наказателната преписка, копие от Сервизен протокол № ********* от 17.03.2020г. и Сервизен протокол №
********* от 20.03.2020г. е, че върху телефона в момента на
предявяване на рекламацията е вписано следното: “Драскотини по дисплей и заден капак”,
без да е описан датчикът/
стикерът за влага, което по твърдение на дружеството
– жалбоподател е довело до повредата на апарата. Мокренето на апарата е било открито
впоследствие, като същото би
могло да бъде причинено от
неправилно съхранение, транспорт или от други действия от служители на дружеството
– жалбоподател или на оторизирания сервиз.
Според
предварително обявените условия, гаранцията може да бъде отнета, при всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане,
удар, неправилно съхранение, заливане с течности и др. В настоящия
случай не се установява, че повредата на мобилния апарат да
е в резултат на заливане с течности, доколкото липсват
констатации за датчика за влага от приемащия
рекламацията, служител на търговеца. След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни
задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП и като не е сторил
това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за
неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по
несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като
наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното НП
е неоснователно.
Ето защо настоящия съдебен състав приема, че по делото се доказа по
безспорен начин, че закупеният от магазина на жалбоподателя, телефон не е
съответсвал на договора за продажба, поради което дружеството - жалбоподател “Теленор
България” ЕАД
гр. София е следвало да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за покупко – продажба, което задължение същият не изпълнил.
Посочената
в АУАН и НП дата на нарушението /03.04.2020г./
е денят, в който жалбоподателят „Теленор България“ ЕАД е
отказал да изпълни задължението си да приведе телефонния апарат на
потребителката Д. в съответствие с договора за продажба. Доколкото
жалбоподателятт не е санкциониран за неспазване на
срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а за отказ да изпълни
задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП, който
отказ е обективиран в писмо изх. № GB-2IYXNCJ/03.04.2020г., с което
рекламацията е приета за неоснователна, съответно потребителската стока не е
отремонтирана, правилен е изводът на наказващия орган, че процесното
неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 03.04.2020г.,
а не с изтичане на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП,
едномесечен срок. В този смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП
изрично е посочена датата на извършване на нарушението и същата е
индивидуализирана правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и
потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.
Процесното нарушение не покрива по никакъв начин един от най-важните критерии
при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или
незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за нуждата
от мобилен телефон, като потребителят е платил мобилен апарат, който не е приведен
в съответствие с договора.
За
неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1
от ЗЗП санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция
за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева. Съдът
намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. Намира, че са вписани
и мотиви от страна на АНО по отношение на определения максимален размер на санкцията. В АУАН е вписано, че нарушението е поредно пето, а
в НП е вписано, че установеното административно нарушение е поредно,
като са вписани десет влезли в законна сила, НП за същото по
вид нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
процесуалния представител на
административнонаказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на
чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019г./,
в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия
случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. В случая се касае за съдебно
производство, приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният
представител на наказващия орган е депозирал писмено становище, без да е взел
лично участие в съдебното заседание, а казусът не се отличава със значителна
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи в минималния размер, предвиден от законодателя. Предвид
изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП – РД, гр.
Варна разноски по делото в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № В-0050593 от 24.06.2020г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на „Теленор България” ЕАД, гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6 е наложена
имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6 за заплати на Комисия
за защита на потребителите гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП,
във вр. с чл.27а от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: