№ 1065
гр. Варна, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501155 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19251 от 23.03.2022 г. на
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО
КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА" ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ****, представлявано от изпълнителния директор Х. С. Т.,
чрез адв. А.К., срещу Решение № 328 от 15.02.2022 г., постановено по гр.д. №
11246 от 2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с което е прието за установено
в отношенията между страните, че „Специализирана болница за активно
лечение по кардиология Варна" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. **** ДЪЛЖИ на „МЛ - България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния
директор Р.П.М., сумата от 412,50 лв. за предоставени услуги по Договор №
2184 от 13.02.2012 г. и фактура № 40674/20.11.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6166/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на подаването за
заявлението – 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника
„Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД
счита решението на ВРС за неправилно и необосновано, постановено при
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Счита, че не са били събрани достатъчно
1
доказателства по делото, от които може да бъде направен извод за дължимост
на претендираната сума. Излага, че осчетоводяването на издадената фактура
от жалбоподателя не предполага признание на задължението и основателност
на претенцията. Твърди, че в производството пред първа инстанция не се е
установило възлагане на работа от страна на „Специализирана болница за
активно лечение по кардиология Варна" ЕАД на „МЛ - България“ АД,
наличието на утвърден график, както и връзка между процесния
идентификационен документ и процесната фактура № 40674/20.11.2020 г.
Излага, че представения по делото идентификационен документ не е
надлежно попълнен, липсват три имена и длъжност на лицето предало товара,
а е посочена само фамилия на лицето, като по този начин документът е
съставен в противоречие с изискванията на Наредба № 1 за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и
реда за водене на публични регистри. Твърди, че представените в
производството пред първа инстанция писмени доказателства не са годни да
породят твърдените правни последици. Излага, че по делото се е установило,
че дружеството жалбоподател е заплатило предоставените от въззиваемото
дружество услуги, а процесната сума не е заплатена, тъй като същата не е
дължима.
Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на заявената искова
претенция в цялост.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна „МЛ- България” АД,
чрез процесуален представител адв. Е.Д., депозира писмен отговор, в който
изразява становище за недопустимост на въззивната жалба, тъй като същата
не била подадена в предвидения за това срок. Излага съображения и за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционното
решене е правилно и законосъобразно. Излага, че с депозираната въззивна
жалба въззивникът навежда нови възражения, които не са били релевирани в
производството пред първа инстанция. Заявява, че от представените по
делото доказателства, а именно сключен между страните Договор за
събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци №
2184 от 13.02.2012 г. и Анекс № 8 от 01.07.2020 г. към Договор № 2184 от
13.02.2012 г. се установило по делото наличието на трайни търговски
отношения между страните, вкл. за процесния период. Излага, че
въззиваемото дружество е предоставило договорените между страните
услуги, като е съставило изискуемите документи, съобразно изискванията на
закона, сред които и процесният идентификационен документ № 6 от
13.11.2020 г. за приети, транспортирани и обезвредени 250 кг. опасен отпадък
с код № 18 01 03 от ответника. За извършената услуга дружеството е издало
фактура № 40674 от 20.11.2020 г. Твърди, че въззивното дружество не
оспорва приемането и подписването на предадения от въззиваемото
дружество идентификационен документ № 6 от 13.11.2020 г. Излага, че въз
основа на приетите по делото писмени доказателства съдът правилно е
констатирал наличие на валидно облигационно отношение между страните за
2
2020 г., включително и за процесния период, както и предоставянето на
процесните услуги, които са приети от въззивника. В заключение настоява за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по делото е образувано по искова молба на „MЛ-
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 11210641, със седалище и адрес на управление в град
Пазарджик п.к. 4400, ул. „Константин Величков" №97, представлявано от
Р.П.М. -изпълнителен директор, чрез адв. Е.Д. - Адвокатска колегия - Видин,
против ответника „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА" ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град ***, с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение №1436/28.04.2021г. издадена по частно
гражданско дело ч.гр.д. №6166/2021г., по описа на ВРС, сумата от 412,50 лв.
(четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки) за предоставени услуги
по Договор №2184 от 13.02.2012 год. и фактура №40674/20.11.2020 год.,
ведно със законната лихва от датата на подаването за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6166/2021 год. по описа на Районен съд
- Варна до окончателното изплащане на сумата.
Установява се по делото, че на 13.02.2012г. между страните е сключен
договор, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да
извършва необходимите дейности по събиране, транспортиране и
3
унищожаване на опасни отпадъци собственост на възложителя, ответник, сега
въззивник. С Анекс № 8 от 01.07.2020г. срокът на договора се удължава с две
години, като всички останали клаузи по него запазват действието си.
Представена по делото е фактура № 40674 от 20.11.2020г. на стойност
412.50 лева с основание - обезвреждане на отпадъци код 18 01 03*, носеща
подпис само на съставител. Съгласно идентификационен документ №
006/13.11.2020г. товародател на отпадъка с посочения код е ответникът, а
товарополучател и превозвач – ищецът, като за последния върху него е
положен печат на дружеството и на лицето, предало вещите, Р.Е., която е
положила и подпис. Съгласно чл. 12, ал. 7 от Наредба № 1/04.06.2014г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри същият документ
е бил предаден от ищеца на РИОСВ Варна /на чиято територия е
товародателя/ и РИОСВ Пазарджик /на чиято територия е товарополучателя/ с
писма от 16.11.2020г. и 01.12.2020г.
От заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена от
страните ССчЕ се установява, че счетоводството на страните по отношение на
договорните правоотношения е водено редовно. Процесната фактура е
отразена и при двете страни по правоотношението, като конкретно при
възложителя като задължение в сметка 401 Задължения към доставчици. Тези
факти представляват извънсъдебно признание на задължението и доказват
неговото съществуване. Липсват данни за извършено плащане към
изпълнителя.
Съгласно идентификационния документ предаването на опасните
отпадъци е извършвано от възложителя чрез лицето Ренета Енева, посочено
като лице с представителна власт, като издадената за услугата фактура е
осчетоводена своевременно. Доколкото с тези свои действия възложителят е
потвърждил действията на служителя си за съответното действие, то следва,
че възражението му за предаване на отпадъка по конкретната фактура и
идентификационен документ №6 от неоправомощено лице, е неоснователно.
От своя страна изпълнителят е декларирал пред съответните органи по
Наредба № 1/04.06.2014г. данни за извършената дейност. Следователно
ищецът доказва наличието на основните факти на защитавано право като
установява, че е налице валидно сключен с ответника договор за изработка,
по силата на който е поел задължение да извърши твърдяните дейности по
вид и обем, както и изправността си по договора, доколкото е изпълнил точно
задълженията си по договора – да приеме и транспортира отпадъците, за
което му се дължи възнаграждение в претендирания размер, както и че
работата е приета от възложителя. Доколкото ответникът не доказва успешно
възражението си, че се е противопоставил веднага след узнаване на сделката,
то следва да заплати стойността на услугата в размер на 412.50 лева с ДДС.
Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на
иска съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на
4
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към тази част на мотивите на
първоинстан ционното решение.
По изложените съображения съдът намира, че искът за основателен и
доказан, при което с оглед идентичния резултат на спора пред
първоинстанционния съд решението му следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото въззивникът следва да понесе сторените от
въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 328 от 15.02.2022 г., постановено
по гр.д. № 11246 от 2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав.
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА" ЕАД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. ****, представлявано от изпълнителния директор
Х. С. Т., да заплати на „МЛ- БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сторените съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5