№ 2884
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.ина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100512471 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 9826/09.06.2023 г. по гр. д. № 31959/2022 г. на СРС, 32 състав, съдът е
осъдил В. П. А. да плати на Топлофикация София ЕАД сумите от: 537.52лв. главница за
доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, община
Красно село, ул. *********, аб.№*********, за периода 1.5.2019г.-30.4.2020г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 14.6.2022г. до плащането, като искът е
отхвърлен за сумата на над 537,52лв. до предявения размер от 575,29лв.; сумата от 90,31лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2019г.-17.5.2022г., като искът е отхвърлен за разликата
над 90,31лв. до пълния предявен размер от 96,66лв.; сумата от 17,68 лв. – главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода 1.5.2019г.- 30.4.2020г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 14.6.2022г. до плащането, така и ответникът е
осъден да плати разноски по делото в размер на 744.05лв.
Недоволен от решението е останал ответникът, който в срока по чл.259, ал.1 ГПК е
подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частите, в които се уважават исковете на
Топлофикация София ЕАД, с твърдения, че решението е постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди
се, че от събраните доказателства не било категорично доказано, че ответникът дължал
сумата, неправилно била разпределена тежестта на доказване, така и съдът не обсъдил в
цялост събраните доказателства. Налице била и изтекла погасителна давност.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната
неоснователност и претендира разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Бруната“ OOД“ не е изразило
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. В обжалваните части решението е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Във въззивната жалба по същество липсват конкретни оплаквания (с изключение на
възражението за погасителна давност). В действащия ГПК характерът на производството
пред въззивната инстанция е такова, като пред съд по същество, но при ограничен въззив.
Съгласно чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои
порочността на обжалваното решение". По аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК въззивната жалба
не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на
първоинстанционното решение по чл. 260, т. 3 ГПК. На основание чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част. По останалите въпроси /тоест - по правилността/, той е ограничен от
посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия
ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от
въззивния съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото.
За това ако жалбата е бланкетна, няма конкретно оплакване, ефектът на обжалваното
решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не
може да формира собствени изводи по съществото на спора и по правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди. При бланкетна въззивна жалба
дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна
квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под
приложимата според въззивния съд материалноправна норма. В този смисъл настоящият
състав намира следното:
Предявените осъдителни искове са по реда на чл. 124 ГПК с правно основание чл. 149
2
и сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, цената на дяловото разпределение, както и за мораторна лихва.
За да се уважат исковете по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите
към съответния момент разпоредби на ЗЕ, носител е на вземане за цената на дяловото
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Настоящият въззивен състав приема за установено по делото, че през процесния
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия като собственик на
топлоснабдения имот, което приема за доказано съвкупно от приетите по делото писмени
доказателства, а именно удостоверение за наследници (л.14), от което се установява, че е
единствен низходящ на М.Т. (починала на 14.05.2018г.), като същата заедно с брат си (Т.Т.) е
придобила правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот (находящ се в
гр.София, ул. *********), като впоследствие по силата на съдебна делба (обективирана в
протокол от 16.04.1975г. по гр.д. № 1379/1975г.), същият е възложен в дял на М.Т., съответно
по силата на наследственото правоприемство собственик се явява ответникът В. П. А., без
да има ангажирани данни за последващо разпореждане с недвижими имот, поради което
съдът приема, че ответникът притежава качеството битов клиент (по см. на §1, т.б 2а) като
собственик с оглед чл.153, ал.1 ЗЕ.
Съдът приема за установено, че стойността на доставената в имота топлинна енергия
за периода е в размер на 806.29лв. За този извод съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице по техническата експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства, вкл. прието и неоспорено от страните, поради
което бланкетното оплакване за недоказаност на претенциите на ищеца са неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител изрично е релевирал възражение за
погасителна давност, поддържано във въззивната жалба. Срокът на погасителната давност е
3
3 години като периодично плащане по см на чл.111, б. „в“ ЗЗД, а началният момент е
изискуемостта съобразно Общите условия. Претенцията е за вземане считано от
01.05.2019г., като съгласно приетите по делото ОУ (чл.33, ал.1), уреждащи изискуемостта на
месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, вкл.
съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г.,
съответно изискуемостта е в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
отчитайки датата на исковата молба – 14.06.2022г., води до законосъобразност на извода на
СРС, че погасителната давност не е изтекла, поради което съдът прие, че възражението е
неоснователно.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно уважения иск за цена
на услугата дялово разпределение - в тази си част жалбата е бланкетна.
Първоинстанционният съд е приел договор за възлагане извършването на услугата на
третото лице - помагач, а от представените от него протоколи за отчет и индивидуални
изравнителни сметки, съвкупно със заключението по СТЕ, се установява, че услугата е
предоставена през процесния период. Стойността на тази услуга се установява от
представените с исковата молба фактури и заключението по ССчЕ. При това положение и
при липсата на оплаквания във въззивната жалба съдът намира, че решението в частта, с
която този иск е уважен, също е правилно и законосъобразно.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. В частта, с която предявените осъдителни искове са отхвърлени,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само въззиваемият, който е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност съдът определи в размер на 100лв., както и е доказал сторени
разноски за особен представител в размер на 400лв.
Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 50лв.
Воден от горното, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9826/09.06.2023 г. по гр. д. № 31959/2022 г. на СРС, 32
състав, в обжалваните части, в които В. П. А., ЕГН **********, гр. София, община Красно
село, ул.*********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумите в размер на: 537.52лв., представляваща главница за
доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, община
Красно село, ул. *********, аб.№*********, за периода 1.5.2019г.-30.4.2020г., ведно със
законната лихва от 14.6.2022г. до плащането, 90,31лв., представляваща мораторна лихва за
4
периода 15.9.2019г.-17.5.2022г., 17,68 лв., представляваща главница за предоставена услуга
дялово разпределение за периода 1.5.2019г.- 30.4.2020г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба 14.6.2022г. до плащането, както и в частта за разноските.
В останалите части решението спрямо В. П. А. е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК В. П. А. с ЕГН **********,
гр. София, община Красно село, ул.*********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
разноски по делото в размер на 500лв.
ОСЪЖДА В. П. А. с ЕГН **********, гр. София, община Красно село,
ул.*********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77
ГПК сумата 50лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Бруната“ OOД“.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5