Решение по КНАХД №2741/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. П. Т., [ЕГН], против Решение № 900/21.07.2025г. по АНД № 1838/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърден ЕФ Серия К № 10519409, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на И. П. Т., е наложена глоба, в размер на 50 лв.

Касаторът релевира твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение и моли за неговата отмяна, респективно – за отмяна на потвърдения с него ЕФ. Конкретно сочи, че е запознат с техническите характеристики на апаратите за засичане на скоростта, и че същите допускат грешка 3 км в разстоянието и 12 км. за скоростта. Смята, че е попаднал в този толеранс и не следва да му се налага наказание. Счита, че деянието е маловажно и безвредно, тъй като няма нанесени щети и няма пострадали хора.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Счита, че ВРС е обсъдил всички относими доказателства. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ВОП дава заключение, че решението е правилно, съобразено с материалния закон и с процесуалните правила, поради което моли за неговото потвърждаване.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на И. П. Т. срещу ЕФ Серия К № 10519409, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 50 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10519409 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 25.01.2025год. в 21:09 часа, в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в посока на движение от бул. „Цар Освободител“ към к.к. „Златни пясъци“ до автобусна спирка акациите, с МПС „Пежо Бипер“ с рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 70 км/час при разрешена скорост за населено място 50 км/час или превишение 20 км/час. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ATCC (ARH CAM S1) с № 120c511. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан И. П. Т.. Посочено било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП. В предходен момент за същото нарушение бил съставен ЕФ серия К№ 10309105 на Д. Д. Д. [ЕГН], законен представител на „Денбъл“ ООД, който ЕФ бил анулиран поради подадена от М. декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП и представяне на копие на СУМПС на Т..

За да потвърди електронния фиш, първостепенният съд е приел, че са спазени разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. Съдът е приел, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП като разрешената скорост е била 50 км/час за движение в населено място, а водачът се е се е движел с превишение от 20км/час. В горната насока е отчел приложената към АНП снимка (извлечение от техническото средство). Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH CAM S1 № 120c511 и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Техническото средство е отчело скорост на движение 73км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 70км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Деецът е бил определен коректно от органите на МВР доколкото е бил посочен като водач на МПС-то от законния представител на собствения на същото ЮЛ „Денбъл“ ООД, съобразно предвидения за това ред в чл.189, ал.5 от ЗДП. Доколкото превишението на скоростта е 20км/ч., а нарушението е извършено в населено място, то правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП като е определено наказание и във фиксирания в тази норма размер – 50лв., поради което и не се налага корекция на ЕФ в тази насока.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изводите на районния съд се основават на подробно, последователно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства. Въззивният съд е извел правилно фактите и ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност по основание и размер на наказанието.

В касационната жалба са изложени декларативни твърдения за неправилност на въззивното решение, които настоящият състав не споделя. Подчертаната от касатора липса на предоставена му правна помощ не сочи на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, засегнало правото на защита на санкционираното лице. Съдът се е произнесъл по направеното искане с мотивирано определение, което е било връчено лично на касатора, и като необжалвано от него е влязло в законна сила.

Несподеляеми са и наведените в съдебно заседание доводи, че нарушението попада в рамките на максимално допустимата по закон грешка при отчитане на скоростта. В мотивите си първостепенния съд обстойно е мотивирал, че при определяне на съставомерната скорост на нарушението въпросната грешка от 3 км/ч е отчетена, съгласно приложената снимка и чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. вр. чл.425 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Въпреки законовия толеранс е установено неспазване на максимално допустимата скорост на движение с 20 км/ч, обосноваващо обективна съставомерност на констатираното нарушение.

Неоснователни са и възраженията на касатора за неговата маловажност. В случая, нарушението по чл. 21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена

опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано вмененото на Т. административно нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 900/21.07.2025г. по АНД № 1838/2025г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И. П. Т., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 66,47 евро /шестдесет и шест евро и 47 евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.