№ 371
гр. С., 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Б. К.а
при участието на секретаря Илка Й. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Б. К.а Гражданско дело №
20252200100092 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищците П. Л. Л., В. В. Ц., редовно призовани се явяват лично.
Ищците А. Р. Ц. и К. Р. Ц., редовно призовани, се представляват от
майка и законен представител П. Л. Л..
За всички ищци се явява адв. Т.Д.Г. от САК, редовно упълномощен от
30.07.2024 г.
Ответникът ЗЕАД „Б.“ ЕАД, редовно призовани, се представлява от
юриск. А. И. П., надлежно упълномощен.
Свидетелят М. А. С., нередовно призован, не се явява.
Свидетелят К. К. К., редовно призован, се явява лично.
Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Юриск. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Г.: Поддържам исковата молба. Ние водим допуснатите двама
свидетели. Ще Ви помоля да допуснете още един свидетел за болките и
страданията с оглед доста сложната правна и фактическа сложност и предмета
на доказване, а именно лицето Б. К.ова. Освен това ищецът К. - син на
загиналия в катастрофата е претърпял изключително тежки медицински
интервенции и е претърпял неимуществени вреди в резултат на уврежданията.
В тази връзка настояваме да бъдат разпитани свидетелите и Ви моля да
допуснете още един свидетел, който е пред залата.
Юриск. П.: Считам, че са налице предпоставките за спиране на делото.
1
Относно свидетелите, предоставям на Вас да прецените дали и доколко да ги
разпитаме. Освен това, ще се разпитва още един свидетел от наша страна.
Направили сме това искане и предвид събиране на всички доказателства,
преценката изцяло е от Вас. Единият свидетел е нередовно призован, а другия
е редовно призован и е тук. И на мен не ми се иска да разкарваме свидетелите
по два или три пъти.
Адв. Г.: Поддържам молбата за изменение чрез увеличение на размера
на исковете по реда на чл.214 от ГПК. Депозирали сме допълнителни
медицински документи с направено искане за увеличение на размера на
исковете.
Юриск. П.: Оспорвам иска по съображенията изведени в отговора на
исковата молба и съответно поддържам всички свои доказателствени искания.
Съдът пристъпи към устен доклад по реда на чл. 146 от ГПК.
Предявена е искова молба от П. Л. Л. в лично качество, както и в
качеството на майка и законен представител на А. Р. Ц. и К. Р. Ц., както и от В.
В. Ц. срещу ЗЕАД „Б.“ ЕАД, в която се твърди, че на 24.06.2024 г. на път II-53,
км.129 между гр. С. и разклона за село Г. МПС „Р.“, модел „Е.“ управлявано от
М. А. С. при извършване на маневра изпреварване навлиза в лентата за
насрещно движение, по която се движи МПС „Б.“, модел Х5 драйв,
управлявано от Р.К. Ц., който за да избегне челен удар се отклонява и излиза
вдясно извън пътното платно и се блъска с бетонно съоръжение, попада в
канавката и се завърна от удара с бетонното съоръжение. При удара водачът на
„Б.“ Р.К. Ц. умира на място. Тежко ранени са още пътниците в колата - синът
му К. Р. Ц., който е с тежка фрактура на гръбначния стълб и другия пътуващ в
автомобила В. В. Ц., който е с множество фрактури на бедрената кост.
Твърди се, че противоправното поведение на М. А. С. при управление на
посоченото МПС се изразява в изпреварване и навлизане и движение в
платното за насрещно движение, без да се убеди, че има достатъчна видимост,
свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване, като по този начин
създава опасност от челен удар и пречи на движението в насрещната пътна
лента, с което е нарушил чл. 42 от ЗДвП, както и чл. 20 от ЗДвП. Във връзка с
процесното ПТП е образувано ДП № 914/2024 г. на ОП-С., което не е
приключило до настоящия момент.
Сочи се, че за л.а. „Р.“, модел „Е.“ има валидна сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно
дружество.
В исковата молба се сочи, че Р. и П. са било щастливо и любящо
семейство. Същите са живели заедно на семейни начала от 20 години, а то
връзката си имат две деца А. и К.. Всички са живели в общо домакинство и са
се обичали и подкрепяли. За отглеждане и възпитаване на децата отговаряли и
двамата родители, но синовете са били силно привързани към баща си. К. вече
е тийнейджър и взимал пример именно от баща си, а малкия А. от самото си
раждане е бил „момчето на тати“. Двете момчета били изключително близки с
2
баща си. Съпругата П. е разчитала винаги на подкрепата и грижата на мъжа до
себе си, като Р. е бил финансова и личностнова опора за цялото семейство,
като са разчитали на него за всичко. След като научава за настъпилото ПТП П.
изпада в шок и ужас от притеснение за мъжа и детето си. Състоянието на К. е
било тежко, а Р. е намерил смъртта си.
Малкият А. е бил плътно до майка си в тези тежки дни, но тъй като не
вижда повече баща си е задавал множество въпроси. А. преживява много
тежко смъртта на баща си и вече не е усмихнатото и безгрижното дете, което е
бил преди.
При К. това, че собственото му състояние го кара всеки миг да си
спомням ужаса от катастрофата и ликът на мъртвия му баща, най-значимият
човек за него, предизвиква душевни болки не по-леки от физическите.
Загубата на баща му пред неговите очи е истински шок, който не може да
преодолее. Налага се да ползва помощта на психолози и да приема лекарства.
Процесното ПТП е повратна точка за целия останал живот на семейството. П.
ще трябва цял живот да се грижи за осакатеното си дете сама, без опората на
мъжа си. А. никога няма да получи бащински съвет, подкрепа, мъжки пример
в живота си. Ищците са станали тъжни, затворени, имат проблеми със съня,
трудно заспиват и сънуват кошмари. Целият им живот е безвъзвратно
променен и белязан от случилото се. Не са веселите хора и лицата, които са
били от преди случилото се. Не излизат, не срещат приятели. Ходят само по
болници. П. пие успокоителни, за да се справи с мъката и стреса от случилото
се. Децата не са вече безгрижни и весели и не играят с приятели, както преди.
По време на процесното ПТП К. Ц. е получил множество физически
увреждания. Състоянието му е било тежко, с много голям обем на сложност.
Наложило се е две спешни операции на гръбначния стълб. Постоперативното
лечение на К. включва активно наблюдение, ежедневни превръзки на
оперативните рани и провеждане на индивидуална рехабилитационна
програма. Престоят в болницата на 15 годишното дете е бил повече от дълъг и
тежък. Прекарал е неподвижен в болнично заведение повече от един месец,
като развил и изключително тежка и шокиращо болезнена декубитална рана.
Освен физическите увреждания К. е диагностициран и с разстройство в
адаптацията. Спомня си в подробности катастрофата и изпитва тревожност,
безпокойство, страх да остане сам. Налице е емоционална лабилност на
лицето, изразено в тревожност. Тежкото му емоционално и психическо
състояние води до безсъние. К. не спи, а когато заспи не е дълбоко и чува
всички около себе си. В редките моменти, когато е заспал сънува кошмари и
не може да се събуди, въпреки че съзнава случващото се. К. е напуснал
болницата с шийна яка, все още без да може да движи долните си крайници до
31 юли 2024 г. К. и до настоящия момент е в болница А., където е под
денонощно наблйдение, извършва рехабилитации, консултира се с психолози,
диетолози и други. През целия престой в болницата от катастрофата до
настоящия момент К. не може да се изправи самостоятелно, не може сам да
ходи до тоалетна, да се къпе и други, като и до момента краката му са
3
парализирани. Същият използва катетър за ходене до тоалетна и се нуждае
постоянно от чужда помощ. Животът на К. е безвъзвратно променен,
състоянието му е мъчително, жестоко, болезнено и безнадеждно. К. е
обездвижен, на легло, нуждае се от чужда помощ за всичко. Прогнозите на
лекарите са, че К. няма да може да проходи самостоятелно.
По отношение на претърпените от В. Ц. телесни увреждания се сочи, че
вече наред същият е на легло, не може да стъпва и ходи самостоятелно,
нуждае се от чужда помощ за всичко, постоянно ходи по лекари, приема
медикаменти, претърпял е две операции, не може да работи, не се чувства
пълноценен. Същият е тъжен и депресиран от случилото се, изпитва ужас от
пътуване в автомобил, станал е изнервен и притеснителен, има проблеми със
съня. Придвижва се единствено с две помощни средства, като през този
период не е могъл да работи и се е налагало да ползва чужда помощ. Освен
ужасно силните физически и емоционални болки и страдания за периода на
възстановяване В. е претърпял и имуществени вреди на стойност 5948,11
лева, подробно изброени. Възстановяването на В. също е тежко и
продължително. Той не може да се грижи още сам за себе си, изпитва
постоянни болки, които съчетани със спомена за ужасния инцидент правят
възстановяването му още по-трудно и мъчително.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
да присъди в полза на К. Р. Ц. сумата от 150 000 лева, като частичен иск от 350
000 лв. за претърпените болки и страдания от телесното увреждане, получено
вследствие на ПТП ведно със законната лихва от настъпване на ПТП до
окончателното изплащане на сумата.
Да присъди на К. Р. Ц. сумата от 150 000 лева, като частичен иск от
300 000 лева за претърпените болки и страдания от смъртта на баща му – Р. Ц.,
настъпила в резултат от ПТП ведно със законната лихва от настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на сумата.
Да присъди на А. Р. Ц. сумата от 150 000 лева като частичен от 300 000
лева за претърпените болки и страдания от смъртта на баща му – Р. Ц.,
настъпила в резултат на ПТП ведно със законната лихва от настъпване на ПТП
до окончателното изплащане на сумата.
Да присъди на П. Л. Л. сумата от 150 000 лева като частичен от 250 000
лева за претърпените болки и страдания от смъртта на Р. Ц., настъпила в
резултат от ПТП ведно със законната лихва от настъпване на ПТП до
окончателното изплащане на сумата.
Да присъди на В. В. Ц. сумата от 80 000 лева, като частичен от 150 000
лева болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на ПТП, както и
сумата от 5948,11 лева за претърпени имуществени вреди от ПТП ведно със
законната лихва от настъпване на ПТП до окончателното изплащане на
сумите.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Заявени са доказателствени искания.
Исковата молба е редовно връчена на ответното застрахователно
4
дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор.
В същия са наведени възражения относно основателността на исковата
претенция, като се твърди липса на предпоставки, които да определят, че
причина за реализиране на събитието трябва да се търси в поведението на
застрахования водач. В условията на евентуалност се поддържа, че се касае за
събитие причинено от неколцина, т.е. съизвършителство на деянието.
Поддържа се тезата, че няма доказана връзка между имуществените вреди,
които се твърди, че са сторени и настъпилото събитие, както и че се касае за
реално необходими извършени разходи свързани или произтичащи от
настъпилото събитие и получените телесни повреди. Твърди се, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, а именно
– Р.К. Ц., В. В. Ц. и К. Р. Ц.. Оспорва се също и претенцията за присъждане на
мораторна лихва, а именно нейната начална дата. Оспорва се и размерът на
предявените искове като прекалено завишен.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по Застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП. Пред
застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от ищците, която не е уредена, поради непредставяне на
документите по искане на ответната страна, с цел установяване на
претенцията по основание и по размер.
Оспорва се в отговора, че претърпените от ищците неимуществени
вреди са в резултат на процесното ПТП. Оспорва се описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва се твърдението, че
състоянието на ищеца К. Р. Ц. е неблагоприятно, както и, че е налице
невъзможност за движение на долните крайници към момента. Оспорва се, че
ищецът К. Р. Ц. е претърпял и търпи психическа травма в описания в исковата
молба обем. Оспорва се, че същият е получил декубитални рани и
уроинфекция, следствие на настъпилото събитие. Оспорва се твърдението, че
ищецът В. В. Ц. не може да работи и се чувства непълноценен, както и че
същият е претърпял психологически последици, изразяващи се в изнервеност,
притеснение, проблеми със съня. Оспорва се твърдението, че имуществените
вреди, претърпени от В. Ц. са реално сторени, необходими и относими към
получените травми.
В тази връзка са изложени обстойни оспорвания и са заявени
доказателствени искания с поставени конкретни задачи към СМЕ и САТЕ.
Правно основание на претендираните права чл. 432 вр. чл. 380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – ответното
дружество признава валидността към момента на ПТП на сключената
Застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищците са длъжни да ангажират доказателства, които да доведат до
5
пълно и главно доказване по отношение на механизма на процесното ПТП,
връзката между процесното ПТП и смъртта на Р. Ц., претърпените
неимуществени вреди от ищците, техният вид, обем и интензитет,
претърпените имуществени вреди по отношение на техния размер и връзка с
получените травми по повод процесното ПТП, отношенията в семейството и
наличието на емоционална връзка между съпругата, двамата синове и
починалия баща.
Ответното застрахователно дружество следва да ангажира доказателства
във връзка с наведените от него оспорвания и възражения по отношение
механизма на процесното ПТП, наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, както и възраженията във връзка с влошеното здравословно и
емоционално състояние на ищците във връзка с процесното ПТП.
С Определение № 410/27.06.2025 г. съдът е допуснал и приел
представените от страните писмени доказателства, както и допуснал до разпит
при режим на довеждане от ищцовата страна двама свидетели. По отношение
на изисканата информация от НО на Окръжен съд-С. е приложено писмо, от
което е видно, че към настоящия момент НОХД № 285/2025 г. по описа на
СлОС е висящо и насрочено за 03.10.20025 г. –разпоредително заседание.
Адв. Г.: Нямам възражения по доклада. По отношение разпита на
свидетелите, в случай, че допуснете да бъдат разпитани в настоящото съдебно
заседание, Вие сте допуснали двама свидетели. Водим още един свидетел
лицето Б. К.ова. Поддържам искането за увеличаване размера на предявените
искове, заявено в молба от 28.05.2025 г.
Юиск. П.: Запознат съм с тази молба, госпожо Председател. По
отношение на доклада нямам възражения. Ще направя едно искане за
допълнение за допусната техническа грешка от моя страна допусната и по-
скоро правя корекция в отговора - на страница 5, подточка 3, абзац 1, моля да
се чете, след пострадалия да се чете Р. Ц. и във второ изречение на същия
абзац и точка приноса на пострадалия Р. Ц., тъй като сме допуснали чисто
технически грешки при изписване. Това е с цел прецизност и пояснение. По
отношение на увеличението на иска не се противопоставям, считам същото за
заявено своевременно и в тази връзка за допустимо.
Предвид заявеното искане и на основание чл. 214 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА увеличение по размер на предявения от А. Р. Ц. иск от
150 000 лева на 250 000 лева, представляващ обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му Р.К. Ц., като частичен иск от
300 000 лева.
ДОПУСКА увеличение по размер на предявения от К. Р. Ц. иск на
150 000 лева на 250 000 лева, представляващ обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му Р.К. Ц., като частичен иск от
6
300 000 лева.
ДОПУСКА увеличение по размер на предявения от П. Л. Л. иск на
150 000 лева на 250 000 лева, представляващ обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Р.К. Ц., като частичен иск от 300 000 лева.
ДОПУСКА увеличение по размер на предявения от К. Р. Ц. иск на
150 000 лева на 1 000 000 лева за претърпени неимуществени вреди от
получени телесни увреждания при процесното ПТП.
ДОПУСКА до разпит още един свидетел при режим на довеждане от
ищцовата страна - лицето Б. К.ова.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА: Е. Л. Л.-К. на 37 г., бълг.
гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, сестра на ищцата П.
Л. и леля на А. Ц. и К. Ц..
Разяснено й правото, че може да не свидетелства, същата желае да
свидетелства.
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Р. е ученическата любов на сестра ми. Никога не са
се разделяли. Аз друг мъж в нейното семейство не познавам. Много силна
връзка. Създадоха прекрасно семейство с две деца. Много се обичаха,
подкрепяха се. Той беше стожера в семейството. Изцяло се грижеше основно
за двете им деца, за сестра ми. В ежедневието също готвеше, караше, вземаше
А. от градина, ходеха на игрището, играеха заедно. К. тренираше с него.
Ходеха по състезания заедно. К. караше мотор, хвърляше гюлле.
Изключително активно дете и баща му беше плътно до него. Много силна
връзка имаха. Две момчета, за тях бащата беше основния. П. и Р. са от деца, от
13 годишни са заедно. Никога не са се разделяли, никога. Аз Ви казвам, че
друг мъж в семейството не познавам. Много се обичаха. Ние живеем в един
град, почти къща до къща. Децата са ни на една възраст и двете си ги
огледахме заедно. Една вечер са у нас, една вечер сме в тях. По 5-6 пъти на ден
се чуваме. Излизаме заедно, защото децата ни малките са на по пет години, а
големите – К. е сега на 16 години, а моята дъщеря е на 14 години. В едно
училище са учили, в една детска градина са ни децата. Катастрофата беше ад,
в който попадна семейството ми, в който още се намира и никога няма да
излезе. К. е съсипан. Той до ден днешен не иска да осъзнае, че баща му го
няма. Той казва – „Аз няма за какво да живея. Отнеха ми бащата“. Той от
мишниците надолу не чувства нищо. Не чувства кога е гладен, кога е жаден,
кога му се пикае. Сестра ми денонощно, 24 часа е до него. Той се нуждае от
нея. Той не може нищо. Животът му приключи. Той говори за самоубийство.
Казва – „Аз няма за какво да живея. Няма да мога да имам семейство, няма да
мога да имам деца“. Прекъсна си училището. Той е с огромна рана, която
застрашава живота му. В България отказаха лечение на тази рана, защото
7
казаха, че до 24 часа хора с такава рана умират. С катетър е денонощно. Той не
може да е сред хора ,защото се опикава. Няма живот, просто няма. Дистанцира
се. Той не може да излезе, не може да се събира, той постоянно е в болници.
Аз бях на работа в четири и половина на 24 юни. Тъкмо приключвах,
звънна ми телефона. Беше сестра ми, нищо не можех да разбера. Тя беше
изпаднала в някакъв шок, ужас. Пищеше, викаше, само това, което успях да
разбера беше – „Катастрофирали са. Моля те моли се. Катастрофирали са“ и
затвори. Не можах да я набера няколко пъти. После вдигна. Каза ми, че има
починал – „Мъжа ми, мъжа ми, детето ми. Моля те ела, сама съм, страх ме е“.
Аз тръгнах за П., защото са го откарали там. Намерих я отвън пред болницата
на тротоара. Тя никаква реакция, тя не ме позна сигурно. Осем часова
животоспасяваща операция на К.. Шансове за живот казаха, че не могат да
дадат. Критичен е. После реанимации. Пак казаха, че не могат да кажат да
дали ще оцелее. Първата ми среща с него, той ме погледна и ми каза – „Лельо,
аз видях с очите си. Тати почина на волана“. На нас ни казаха да не му
казваме, защото е критичен и не знаят дали ще преживее шока. Десет дни, две
седмици го лъгахме, че баща му е жив. Той казваше – „Аз го видях с очите си.
Той почина. Главата му беше увиснала“. На следващия ден го намерих, защото
ние му казахме, че е в болница и, че се борят за живота му. Така ни казаха
лекарите да казваме, че е в Пирогов. После го намерих на следващия ден с
една библия и се молеше на Господ да го спаси, благодари му, че го е спасил и
да оцелее. К. просто е друго дете. Няма вече живот в него. Тъжно, нещастно
дете, което е в пубертета. Просто съсипани са.
А. не може да го осъзнае, че баща му си е отишъл, защото преди месец
присъствах на разговор между моето дете и него и още две деца, които всеки
казва – „Моят баща дойде. А. твоя баща кога ще дойде?“ и неговите думи бяха
– „Моят баща ме чува, вижда ме, аз му говоря. Той ще ме чуе, но няма да
отговаря и никога няма да дойде“. Той всеки ден е питал – „Кога ще дойде,
утре ли ще дойде моя баща?“. Затвори се, крещи, реве промени си
държанието. В детската градина казаха, че не контактува, не спи, въобще не
спи. По цяла нощ се буди, реве, крещи, иска майка си, иска баща си. Сега го
гледат майка ми и баща ми. Сестра ми е денонощно, те са по болници с К..
П. и Р. пак Ви казвам, те са от ученици заедно. Никога не са се
разделяли, никога. Постоянно той караше А. на градина, той го вземаше.
Събираме се родители на игрището заедно. С К. по състезания. К. гюлле
тренира, мотори караше, на фитнес ходеха заедно постоянно. Събота и неделя
ходеха по почивка, на ски и по морето. Това беше причината. Те тръгнаха по
мъжки на море. Предната седмица бяха цялото семейство и понеже К. е в
пубертета искаше по мъжки, не с мама. Отидоха по мъжки и там останаха. К.
не иска да живее. На лекарства са и двамата. Сестра ми просто пред тях се
опитва, но всяка вечер в 00 часа, в 01часа, в два часа плаче по телефона и казва
– „Помогни ми“, а аз как да помогна. К. казва – „Върни ми бащата, помогни
ми“. Той през седмица К. ми казва, че иска да се самоубива, че не иска да
живее. Сестра ми казва – „Моят живот свърши“. К. има страх да пусне майка
8
си дори и до тоалетна. Той казва – „аз съм без баща“ и да не се случи нещо с
нея, а тя обратно. Тя казва – „Ако с мен се случи нещо, какво ще правят те
сами“. К. е с много сериозна операция, шийни счупени прешлени, увреден
гръбначен мозък. От мишниците надолу е парализиран. Абсолютно нищо не
чувства. Не знае кога е гладен, кога е жаден. Ние го храним по час, според
зависи. В седем часа принципно той е ял преди да отиде на училище, значи
има нужда в седем. В дванадесет и нещо също. Той сека отказва да яде и
отказва да пие вода. Повръща денонощно на психична основа. Увредени са му
органите. Той година и три месеца е всекидневно на антибиотик, всекидневно.
С много сериозна инфектирана рана, която в първите стадии ни даваха 24
часа. Казаха просто, че с тази травма оцелява едно на хиляда, а тази рана още
не може да се затвори. Отказват, в България отказват лечение в болницата.
Никой не иска да го приеме, защото причината за тази рана е вътреболнична
инфекция, която заразява. Сега е в Университетска болница „С.Г.“, там беше и
там е закаран. Казват, че тук в България, те не могат писмено да им откажат,
просто казва – не го вкарвайте, ние тук не можем да го оправим и че детето
ще почине. В Плевен ни отказаха. В Пирогов ни отказаха. Във Варна се
свързах и не искат. Казват, че тук детето няма шанс. Собствената ни държава
не дадоха шанс на 15 годишно дете. В Т. казаха, че там шанс дават. Там казаха,
че според тях трябва да му се даде шанс. Те тук го оставиха. Той тук щеше да
умре. Той има протокол четвърти стадий рана, то е като при рака. Той е с рана,
двата ми юмрука влизаха. Аз имам снимки. Все едно гледаше джолан. Мога да
Ви покажа. Към настоящия момент все още се борим, все още го пазим. Те
казват, че ако всеки един момент ако се инфектира тази рана тя тръгва към
костта, тя си е направила пробив, а другото което е той е постоянно с бактерии
в урината, заради катетъра. Сега, когато не се маха, те пробват различни
методи да източват урината и когато той уринира или се изхожда има опасност
раната да се инфектира. Тя затова е постоянно под наблюдение, постоянно се
вземат посявки. Правени са му 6-7 операции на раната с плацента, с такер
захваната, не мога да обясня. Единственото хубаво е, че той не усеща, защото
лекарите казаха, че при таза рана той щеше да е постоянно на морфин. Той не
чувства нищо, получава спастики на краката. Аз не знам как се оправя сестра
ми. Те се вдървяват краката и за да го сложи седнал трябва да увие краката, с
колани да го стегне, защото иначе краката се изправят и почват да треперят.
Тази рана е несъвместима с живота.
Може ли да помоля нещо да изчета, защото не е от мен, а е от К.. Преди
време, понеже К. не може да отиде до гроба на баща си и много му тежеше,
беше написал нещо и ме помоли да отида да го занеса на гроба на баща му.
Ще ми разрешите ли да го прочета, за да видите страданието му – „Скъпи
татко, толкова ми липсваш, че думите не стигат да опишат болката в сърцето
ми. Откакто те няма, светът изгуби цветовете си, а аз се лутам в сянката на
спомените ни, опитвайки се да намеря утеха в тях. Катастрофата преобърна
живота ни. Остана белег не само върху тялото ми, но и в душата ми – най-
дълбокият, най-болезненият, защото теб те няма. Но знай, татко, ще се
9
изправя. Ще стана, ще продължа, не заради себе си, а заради теб. Защото знам,
че ако беше тук, щеше да ми кажеш да не се предавам. Щеше да стиснеш
ръката ми и да ми дадеш сила така, както винаги си правил. А. постоянно те
търси. Понякога стои, гледа към вратата и чака … Чака те да се върнеш, но ти
не идваш. И аз чакам, татко. Чакам знак, дума, сън – нещо, което да ми каже,
че още си с нас. Не мога да приема, че те няма. Не искам. Все още усещам
гласа ти, топлината ти, спомените, които отказвам да избледнеят. Обичам те
безкрайно. И докато бие сърцето ми, ще живееш в него. Твой … К.“
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът ПРЕКЪСВА съдебното заседание в 11,57 часа. Същото ще
продължи в 12,30 ч.
Заседанието започва в 12,30 часа.
Съдът пристъпва към разпит на водения свидетел.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: Т. П.А Т. на 38 г., бълг. гражданка,
със средно-специално образование, омъжена, неосъждана, без родство със
страните,
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Като семейство бяха много сплотени, много
задружни. Р. се грижеше изцяло за семейството. Към П. той имаше страхотно
отношение, от деца са заедно. Малкото дете вземаше и водеше на детска
градина. С голямото постоянно ходеха заедно на тренировки. Бяха много
близки. Р. се грижеше за финансовата издръжка на семейството. Той дори
готвеше вечер. Той издържаше цялото семейство. Отношенията между П. и Р.
детска любов, която не свършваше. Изцяло разчиташе на мъжа си П., бяха
почти навсякъде заедно. Финансовата издръжка на семейството я осигуряваше
Р.. За издръжката и финансовите нужди на семейството, на децата Р. поемаше.
К. и Р. имаха много близка връзка двамата, много. Той дори и в момента вече
се вживява в ролята на баща си К.. К. в момента даже влиза ролята на баща си,
използва вече негови думи. Той не може да го преживее. След катастрофата,
като се видях с него, той разказва цялата случка как е станало и повтаряше, че
баща му е починал пред него главата му я била увиснала, че няма смисъл да
продължава да живее, че иска да се самоубива, че за него животът е свършил
без баща, а той е в инвалидна количка. И до ден днешен е така. Получава
паник атаки, получава нервни сривове, трепери, избива пот. Дори се беше
отказал да се лекува и когато му казаха в болницата в П. на К., че няма шанс
да се случи каквото и да било и да си го прибираме така, той каза, че така е
най-добре и тогава го убеждавахме, че има шанс и тогава тръгнаха за Т..
Поли реагира много тежка на загубата на съпруга си. Няма да забрава тя
беше на стъпалата, плачеше и се молеше той да се появи отнякъде. Тя не беше
на себе си, цялата трепереше. До ден днешен нито спи като човек, нито яде, не
10
може да се грижи за малкия си син, защото е постоянно с К.. А. живее при
баба си и дядо си. Той не може да бъде нито с майка си, нито с баща си, нито с
брат си. А. той мисля, че все още не иска да възприеме загубата на баща си.
На него му е казано, че те ще му говорят с К. двамата, той ще ги чува, но няма
да отговаря. Тай изпада в кризи. Чака баща му да дойде вечер. Пита защо не
го взема и не го води на градина. Ситуация, която едно детенце казва на
градината – „Ти нямаш баща“, а той казва – „Не, имам“. Занесох му лакомства
и то ме пита – „Това от тати ли са?“. Не мога да кажа, че това тяхното вече е
живот, а по-скоро е съществуване. К. обитава само една стая, защото само там,
когато си дойде е достъпно за него. Те не могат да се съберат като семейство.
Те от година и повече нито са вечеряли заедно, нито излизаме вече така, нищо
не е същото. П. не работи. Тя няма никакъв живот. К. не може да се обслужва
самичък. Той трябва 24 часа в денонощието да има човек. К. е съученик с
моята дъщеря, те израснаха заедно, ние ги раждахме двете. Той нито на
училище ходи. Отказа се да учи. Каза, че не му трябвало. Нищо не е както
преди. П. и К. са на успокоителни. К. доста често иска да си посегне на
живота. Казва, че няма смисъл да живее. П., състоянието в което е, не знам
колко време би издържал човек по този начин, а А. изпада в истерия, крещи,
вика, блъска, хвърля, почва след това да плаче, след това се стаява и мълчи и
не говори с никого. К. също. Той няма социален живот. Той няма контактите,
които имаше преди това. Не мога да кажа за А. дали му е оказвана
психологическа помощ. Мисля, че на този етап психолог все още не е
започнал да работи с него, защото тя П. не успява всичко да свърши. Той А. е
при баба си и дядо си. Той преди Р., като вземеше А. от градина, го водеше
заедно да рита топка, заедно. Сега А. го търси – „Защо тати не идва да ритаме
топка? Защо не идва на игрището?“ А. знае, че баща му е починал, но не го
възприема. Той дори нарисува рисунка, която показва, че баща му е горе на
небето и пази. К. е на леглото, а А. и майка му ще спасяват да го извадят от
там от някакъв зъл дух.
Те нямат социален живот. Тя П. не иска с никого да контактува. Отказва
да говори. Дори има моменти, в които аз й звъня или отивам и тя казва - „Не
искам никой да виждам. Не искам никой да чувам“. К. също доста често казва
– „Замълчи, махни се, не искам никого да виждам, не искам никой да чувам,
не искам никой да ме вижда“. С дъщеря ми са много близки и завеждам я да го
види и той отказва – „Не, не влизай сега. Не искам“ и отказва, дори и с нея
контакти. Няма адаптация към социалния живот. Хората винаги гледат със
странен поглед, изпитателен. Няма адаптация.
П. как вижда живота напред - болници. Едно дете, което е на легло.
Трябва всеки ден по няколко пъти на ден да му източва катетъра, защото той с
е катетър, огромна рана, която получи в болницата, докато беше в П.,
декубитална, вследствие на вътрешно болнична инфекция, която вече има 7-8
операции. П. вижда живота си обслужвайки сина си. Тя има страх, че и с него
ще се случи най-лошото, постоянно. Тя няма момент в който – „Оле К., оле
К.“. Ние сме в съседната стая или в коридора отпред пред болницата и тя –
11
„Чакай К., чакай К.“. Тя има страх, че К. ще си отиде. Шийни прешлени има
счупени, вследствие на което те побиват и увреждат спиналния канал и от там
парализа от подмишницата надолу. В болницата в П. докторът му каза в
стаята, ние бяхме вътре даже – „Откажи се. Приеми този начин на живот“ и да
си го прибираме. Той не усеща глад, не усеща жажда, не усеща кога му се ходи
по малка по голяма нужда и всичките тези неща ги върши П., в смисъл храни
се по час, в началото беше със сламка. В по-голямата част той иска да седи на
18 градуса в стаята и същевременно от него постоянно тече пот и то много
сериозна пот, изцеждат се чак чаршафите, всичко. За цял живот са му
уврежданията. П. няма кой да я смени. Ако я смени някой, то е от
медицинския екип в болницата и за кратко време тя се връща обратно.
Предният път, когато имаше пак насрочено дело, тя се побърка да пътува, да
прехвърля автобуси, по граници, за да дойде. Смени автобус, кола, автобус
само и само да присъства и да се върне пак обратно.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката и въведе в
залата свидетелката Б. К.ова К.ова.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: Б. К.ОВА К.ОВА на 37 г., бълг.
гражданка, висше образование, омъжена, неосъждана, съпруга на ищеца В. Ц.,
Разяснено й правото, че може да не свидетелства, същата желае да
свидетелства.
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: На 24 юни около 17 часа получих съобщение –
„катастрофирахме“ от другото момче, което е пътуваше заедно в колата с тях.
Тогава започнах да звъня на съпруга си. Може би за около половин час над
петдесет обаждания. Даваше свободно, не си вдигаше телефона. Вече
паниката ме обзе. Не знаех какво да правя, на кой друг да звъня. След това
едни приятели ми се обадиха и казаха, че е станала катастрофа. Понеже там,
където работя няма обхват, чувах само, че има починало лице. От там вече
изпаднах в паника, не знаех какво да правя. Казаха, че са ги откарали в С. в
болницата. Около десет часа вечерта пристигнах в С., качих се в отделение и
гледката беше потресаваща. Целият син, в кръв, нарязан по ръцете, по главата.
За първи път го видях в С.ската болница. Не беше в добро състояние. Целият
нарязан, по главата синини имаше. Много кръв по ръцете, по крака. Видях
само, че му беше поставена екстензия на коляното и викаше само – „Боли ме,
много ме боли крака“ и не знаех въобще какво са правили. Медицинската
сестра дойде и каза, че няма право да дава информация какво са правили,
какво лечение му е провеждано, докато пристигна в болницата. Доктор
нямаше вечерта и вече на другия ден като минаха на визитация казаха, че
трябва да се направи операция, че десният крак е с множество счупвания и
трябва да чакаме да получат пирон, за да може да извършат интервенцията.
Казаха, че ще чакаме между седем и десет дена да пристигне самия пирон, за
12
да могат да сглобят крака, както те се изказаха, но през този целия втори ден
единствено му слагаха само обезболяващи системи. Разбрах, че няма два
литра и половина кръв, много нисък хемоглобин, целият беше пребледнял и се
посъветвах с приятели да го преместя в друга болница в С., за да може да му
бъде направена операцията по-бързо, защото е животозастрашаващо.
Емоционално много беше сринат. В Пирогов ни дадоха шанс и надежда, че ще
бъде направена операцията, че всичко ще бъде добре. Там около пет часа на
ЯМР, пълни изследвания. Допълнително казаха, че много лошо ударен в
главата и има скъсване на дясната ръка, на бицепса и дясната гърда е с голяма
дупка увредена, но обещаха да могат да го спасят, но при загубата на кръв,
казаха, че ще изчакат, за да може първо да се стабилизира хемоглобина, да
може и да се възстанови кръвта. Преливаха няколко банки и при вече добри
изследвания може да бъде направена операцията. С частна линейка беше
транспортиран, защото от С. в болницата, като разбраха, че няма да бъде там
да бъде проведена интервенцията, че искам да го преместя, не ми предложиха
нито линейка, нито да помогнат, нищо и с частна линейка, бях сама. В
Пирогов лечението на В. продължи около 13-14 дни. Аз го придружавах в
Пирогов. Аз и в С. от ден едно бях с него, в линейката бяха сама, без
медицинско лице. В Пирогов всички дни бях с него в стаята до деня на
изписването. Знам само за операцията, че е вкаран много голям пирон, телове,
няколко болта. Беше една единствена операция и след това вече, след може би
шест месеца рехабилитация. Много силни болки. Абсолютно не можеше да си
мърда крака. Постоянно ревеше, че го боли, искаше обезболяващи. Кракът все
повече се подуваше и посиняваше, не можеше да го мърда и беше само на
легло. Около 14 дни престояхме в болницата. Беше му направена операцията.
Докторът каза, че ще бъде много дълъг възстановителен период, повече от
година и половина, да не кажа – две. Първите четири месеца беше абсолютно
без да движи крака, в напълно право състояние и да не движи коляното,
докато не започне да се образува калус. Когато напуснахме Пирогов го
прибрах в къщи. Първите четири месеца бяхме в къщи, постоянно на легло,
понеже не може да се изправя. Беше на памперси с подлога. Нито можеше да
си вдига ръцете, хранехме го в леглото. Малка нужда, голяма нужда, сменяне
на памперси, всичко в леглото, четири месеца. След четвъртия месец,
докторите като го прегледаха казаха, че може по малко да става, да прави по
една – две крачки. Като се изправяше целият ставаше бял, прилошаваше му,
припадаше няколко пъти и затова ни посъветваха на ден по една-две крачки и
на следващия ден с една крачка да увеличаваме. Не се движеше
самостоятелно, с проходилка първоначално, тъй като припадаше аз и майка
ми го държахме за двете ръце, за да може да е по-стабилен. Вече след петият
месец малко по-добре започна да се чувства, като се изправя. Вече не му се
виеше толкова свят. Може би до преди две седмици, след проходилката
докторът каза патерици. Взехме патерици, но пак много трудно придвижване.
По стъпала не можеше да слиза, само в къщи бяхме. Година и няколко месеца
той се движеше с помощни средства. Има ограничение на колянната става.
13
Към настоящия момент не може да сгъва напълно крака, както го сгъваше
преди. Не може да кляка, трудно подвижен е. Сега махнахме и втората
патерица малко по малко. По две – три крачки на ден, за да може да свиква.
Може би допреди два месеца, около една година беше зависим. През това
време не може да работи и в момента също не работи. Постоянно изпитва
страх. Нощем се будеше, ревеше, викаше – „Дръжте ме, блъскаме се“. Заспива
за малко, половин час дремне и след това пак беше същото, викове, крясъци
по цяла нощ. През деня като че ли малко по-спокойно, пак викаше, крещеше,
но през нощта беше много по-зле положението. Бълнуваше единствено и само
за случая. Преживяваше катастрофата всяка нощ. В. има социални
ограничения. Все още е много разстроен от самата катастрофа, затова, че не
може да работи, ограничен в къщи, много малко приятели идваха да го видят.
Емоционално много трудно го преживява. Сега даже трябва рехабилитация, за
да могат да сгънат напълно крака, но няма да успеят може би на сто процента,
защото желязото е много дълго, обхваща таза и колянната става, но дават
надежда 80 % да може да си сгъва крака. Като лечение единствено и само
рехабилитация и казаха, че железата ще останат за цял живот. Към настоящия
момент няма социален живот. За работа не може. В къщи единствено вече
може да ходи до кухнята, спалнята, до банята. Липсват му приятелите.
Психически не може да го преодолее. Има голям страх от пътуване. Среща се
с приятели, но не всеки ден. Има страх от пътуване. Постоянно казва –
„блъскаме се“, „тоз как кара“, „страх ме е“, отбива вдясно. Страх го е.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката и въведе
свидетеля К..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: К. К. К. на 61 г., българин,
български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, без родство със
страните по делото;
Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Станах свидетел на пътен инцидент преди разклона
за Г., лятото миналата година, дата не си спомням, но беше много топло.
Някъде 500 метра преди разклона. Аз идвах в посока С. от Я.. Карам автобус.
Прибирах работниците от първа смяна. В три часа тръгнахме от Я., значи
между 15,10 и 15,20 ч. Видях катастрофата и спрях и самият аз се обадих на
112. Прибирах се с работниците и пред мен имаше един тир и ме изпреварват
две коли, една черна. После разбрах, че е „А.“, а след нея една баничарка. Ако
не се лъжа на 112 казах номера на баничарката, защото тя не спря, продължи.
Тръгна да изпреварва първо тира. След като изпревари мен, навря се между
мен и тира. Тръгна да го изпреварва, върна се и в момента, в който той се
прибра зад тира, видях в канавката, защото е доста дълбока там канавката
циментирана един джип вътре в канавката да се плъзга надолу към има един
мост, където се пресича, мостче за селскостопанска техника да влиза. Гледах
14
го, продължих да го гледам на огледалото за задно виждане, удари се челно в
цимента, превъртя се във въздуха и падна на гумите в посока С., а вървеше в
посока Я.. Този с баничарката, не мога да се сетя номера, продължи да кара
след тира. Аз спрях, слязох долу, обадих се на 112, даже и казах номера на
баничарката и продължи. Тираджията обаче го засече. Спря така, че затвори
целия път С. - Я. и след десетина минути се върна. Помогнах на пътника в
дясната страна където е от катастрофиралата кола. Не можех да отворя
вратата, дойдоха и ми помогнаха и отворихме вратата на джипа. Сега се
запознах с него, момчето отвън, където е В.. Викаше само – „кракът ми“,
нищо друго. Свалих го долу, но много тежък, не можех да го дигна, просто
само помогнах да легне на земята. Дойдоха и други хора и го сложихме зад
джипа. Дойдоха и други хора, където имаше там, беше спряло движението.
Опънаха едни чаршафи, одеяла, чадъри, кой каквото имаше, защото беше
много топло. Имаше един човек отзад, където го изкараха преди нас. Видях
само шофьора. Беше навел главата на една страна и му тежеше кръв от носа и
това беше. На задната седалка не видях. После разбрах от следователя, че
имало някакво момче отзад, а този, който е бил на задната седалка го бяха
изкарали други. Аз помогнах само на този от предната дясна седалка. Аз се
движех с 80 км/ч. Този участък беше прав, разрешено беше изпреварването,
но не можеш да изпревариш, защото има много голямо движение. Между мен
и тира имаше между 40-50 метра разстояние. Въпросният черен автомобил,
като предприе изпреварване, тази баничарка беше на 20 метра зад него.
Черният автомобил не се прибра пред мен. Черният автомобил изпревари мен
първо и се прибра зад тира, навря се пред мен и излезе наново. Баничарката
тръгна да изпреварва тира и се прибира пак и в този момент виждам в
канавката джипа паднал и се плъзга. Насрещната кола не я виждам. Видях
след като се прибра баничарката. Тази баничарка със спирачки се навря пред
мен. Тази маневра секунди отнема, не отнема много време. Ако беше малко
повече време щеше да е по-лошо. Вторият път като се прибра баничарката,
тогава забелязах джипа. Баничарката се прибира и аз виждам в канавката
джипа, защото ако не беше се прибрал щеше да има челен удар. Баничарката
се прибра и аз видях джипа в канавката. В канавката се движеше, защото
банкета е тесен. Банкетът е към метър и двадесет и тя беше странично и
продължаваше да се движи и после се удря челно и се превърта. И аз спрях.
Отидох да помагам на човека отпред в дясно. Не можах да отворя вратата.
Дойдоха двама или трима човека и дръпнаха по-силно и отвориха вратата.
Видяха кръв и се дръпнаха. И той викаше само – „крака ми, крака ми“.
Изкарах му крака, издърпах го да легне на земята. Единият му крак беше на
седалката, съборих го на земята. Дойдоха и други хора. Десният му крак го
свалих долу и го накланям да падне надолу и го оставям на земята и кракът му
левия е горе на седалката. Предницата, самото табло, беше почти опряно на
седалката и го вдигнах и свалих го долу на земята, докато дойдат хора.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
15
Адв. Г.: Поддържам молбата, представена на 12.09.2025 г., с която са
представени 93 броя фактури, удостоверяващи сторени разходи за лечението
на К. Ц. в Република Т., както и допълнителни фактури и медицински
документи, свързани с лечението на В. Ц., представляващи пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 24 юни 2024 г. ПТП. Представям
ги и моля да бъдат приети по делото като доказателства за продължаващото
лечение на К. Ц. към настоящия момент, както и за имуществените разходи,
които продължават да търпят и към момента.
Юриск. П.: Не възразявам доказателствата относно В. да бъда
приобщени по делото. По отношение на доказателствата в частта, за която
твърди колегата за продължителността на лечението на К. Ц. също не
възразявам да бъдат приобщени, същите следва да са съпроводени с превод.
Всички документи по делото пред българския съд трябва да бъдат на
български език.
С оглед възражението на юриск. П., съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на процесуалния представител на ищеца в срок до следващото
съдебно заседание да представи изготвените медицински документи във
връзка с лечението на К. Ц. в РТ., преведени с легализиран превод на
български език.
Предвид служебно събраната информация за висящо наказателно
производство във връзка с процесното ПТП, а именно - образуваното НОХД
№ 285/2025 г. на СлОС на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. дело № 92/2025 г. до приключване на
наказателното производство по НОХД № 285/2025 г. на СлОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес с
частна жалба пред Апелативен съд – Бургас.
ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ежемесечно служебни справки.
При влизане в сила на присъдата, делото да се ДОКЛАДВА за следващи
процесуални действия.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13,18 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
16