№ 471
гр. *****, 18.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000289 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 вр.чл.248 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Кр. В., гражданин на
************, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*************,
удостоверяващ самоличността си с карта за постоянно пребиваващ чужденец
№ ********* издадена на ******* от МВР – ***** чрез адвокат К. Н. Г. от
ВАК срещу определение № 461/25.03.2022год. по т.д. № 597/2021год.на ВОС
в частта с която жалбоподателят като ищец по делото е осъден да заплати на
ответника сумата от 5429,12евро, представляващи сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Счита, че обжалваното определение се явява неправилно като
необосновано и незаконосъобразно, по изложени съображения. Твърди, че
наредител на сумата от 9929,12евро-представляваща извършено плащане на
адвокатско възнаграждение за ответника, не е ответното дружество, а
дружеството А.Д., което е със седалище в държавата Катар. Това дружество
не е страна по прекратеното производство-т.е. платецът е лице различно от
ответника, поради което плащането не може да бъде прието като разход от
ответника. Следователно, няма представени доказателства по см. на
ТРОСГТК №6/2012год. за платено от ответника адвокатско възнаграждение,
което прави молбата му за допълванена съдебния акт в частта за разноските
неоснователна, като недоказана.
Счита определението за неправилно и на още едно основание:
Възложеното в тежест на ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно и
не съответства на действителната правна и фактическа сложност на
повдигнатия спор, приключил преди провеждането на първото съдебно
заседание.
1
Моли определението да бъде отменено, в евентуалност да бъде
намалено до размера на минималното адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна, чрез писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна, по изложени съображения.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по постановяване на обжалваното определение е на
основаниие молба вх. №5767/09.03.2022г. от ответника „Партнърс Енд
Партнърс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 24,
ет. 3, офис №6, чрез процесуалния му представител - адв. А.Т., за допълване в
частта за разноските на постановеното по т.д. № 597/21год. на ВОС
определение № 216/09.02.2022г. с което производството е било прекратено,
на основание чл.232 ГПК.
С молбата, ответникът претендира разноски по прекратеното дело, като
моли ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за
адвокатско възнаграждение както за исковото производство, така и в
производството по обезпечаване на бъдещ иск. Излага се, че сумата 1929.12
евро с вкл. ДДС е заплатеното възнаграждение за обжалването на
допуснатото обезпечение и 8000 евро с вкл. ДДС е заплатеното
възнаграждение за исковото производство, или общо 9929.12 евро с ДДС.
В срока по чл.248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца
Кр. В., чрез процесуалния му представител - адв. К.Г., с който се изразява
становище за неоснователност на молбата. В евентуалност, възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по изложени в
отговора съображения. Моли за отхвърляне на молбата, в евентуалност за
присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер.
По жалбата съдът съобрази следното:
Проиозводството е образувано по иск с правно основание чл.79 ЗЗД,
предявен от жалбоподателя срещу „ПАРТНЪРС ЕНД ПАРТНЪРС“ЕООД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 67 082,40евро, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на услуги по обслужване,
управление и контрол на дружеството, за периода 2016-2018год. След
изпълнение на процедурата по размяна на книжа и постановяване на
определение по чл.374 ГПК, производството е прекратено на основание
чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска. С молбата по чл.248 ГПК са
представени документи за извършени разходи и тяхното основание- Договор
за правна помощ от 20.09.2021год. сключев между „ПАРТНЪРС ЕНД
ПАРТНЪРС“ЕООД и адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ с
предмет:-процесуално представителство в производство по обжалване на
предварително обезпечение срещу дружеството, допуснато по в.ч.т.д. №
417/21год на ВАпС и по иска на Кристофър В. срещу дружеството-т.д.№
597/2021на ВОС. За предприемане на действия във връзка с допуснатото
обезпечение е договорено възнаграждение в размер на 1 929,12евро, а по
исковото производство -8 000евро. Според чл.4 от договора
2
възнаграждението е платимо по банков път, като сумите могат да бъдат
платени от всяко юридическо лице, управлявано от едноличния собственик,
включително катарското предприятие Ал Джабар. Представена е фактура
издадена от адвокатско дружество-страна по договора за юридически услуги
от 07.02.2022год. с получател „ПАРТНЪРС ЕНД ПАРТНЪРС“ЕООД за
сумата от 19 419,67лв. с ДДС, представляваща левовата равностойност на
9 929,12евро. Представено е извлечение от банковата сметка на адвокатското
дружество, според което дружество Ал Джабар е превело сумата от
9 929,12евро с основание-по т.д. 597/21год. на ВОС. С отговора на молбата
ответникът е възразил че не са налице основанията за присъждане на
разноски, евентуално е възразил че същитае са прекомерни.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе в предвид следното:
Ищецът дължи заплащане на ответника на валидно извършените и
доказани разноски и при прекратяване на делото, на основание чл.78 ал.4
ГПК.
Относно възражението за недължимост на адвокатското
възнаграждение, предвид плащането му от трето лице: Същото е
неоснователно. Липсва пречка трето лице да извърши плащане по сключения
договор за правна защита, вместо страната по договора /арг.чл.22 ЗЗД/, като
причината за извършеното плащане касае вътрешните отношения между
страните. Предвид представените доказателдства, следва извод, че по делото
са представени доказателства за валидно плащане от страна на „ПАРТНЪРС
ЕНД ПАРТНЪРС“ЕООД в полза на дружеството-страна по сключения
договор за правна защита в размер на 9 929,12евро, от които 8 000евро за
исковото производство и 1 929,12евро по проведеното обжалване по
обезпечителното производство.
Относно възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК: Същото е
направено своевременно и следва да бъде разгледано.
Уговореното възнаграждение с договора от 20.09.2021год. е в размер на
8000 евро. Защитавания интерес е 67 082,40 евро, или - 131201,77лв.
Минималния еднократен размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 е 4154,04 лв. без ДДС, съответно сумата от
4 984,85лв. с ДДС-равностойно на 2 548,03 евро. Както се отбеляза, при
сключване на договора е договорен размер от 8 000евро на възнаграждението
за процесуално представителство и защита. При произнасяне по възражение
за прекомерност, посочения в разпоредбата критерий е действителната правна
и фактическа сложност на делото. При преценка на сложността на
прекратеното производство, съдът намира, че същото не е напълно лишено от
правна сложност, както правилно е приел окръжния съд, но не може да се
квалифицира че е с фактическа сложност- понеже производството не се е
развило в пълноценен процес, а е приключило след размяна на книжата-
защитата на ответника се е изразила в подаване на писмен отговор на
исковата и на допълнителната искова молба. Възнаграждението е уговорено
3
за осигоряване на процесуална защита с оглед материалния интерес и
дължимите процесуални действия при очаквано пълноценно развитие на
процеса-т.е. до постановяване на съдебно решение. Процесът, поради
оттегляне на иска е прекратен преди първо заседание на делото-при
извършена двойна размяна на книжа-ответникът е изготвил отговор на
исковата молба и отговор на допълнителната искова молба. При това
положение-т.е. след прекратяване на делото ответникът е издал фактура за
сумата от 9 929,12 евро - т.е. в договорения по сключения договор размер, от
които 8 000 евро за възнаграждение по исковото производство. Окръжния
съд, е уважил частично възражението за прекомерност и е присъдил сумата от
3 500 евро за исковото производство.
Съдът намира, че няма основание за получаване на целия размер от тази
сума. Следва да се вземе в предвид правната и фактическа сложност на
прекратения процес. Прекратеното производство е приключило при
извършена двойна размяна на книжа и процесът до приключването не е може
да се охарактеризира с фактическа и правна сложност. За това съдът намира,
че възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер
съобразно Наредба №1 - 4154,04 лв. без ДДС. На осн. пар.2а от Наредба №1
от 9.07.2004год. възнаграждението следва да бъде присъдено с ДДС-т.е.
сумата от 4 984,85лв. –представляваща 2 548,71 евро.
Относно жалбата срещу присъденото възнаграждение по проведеното
обезпечително производство: Съдът е оставил без уважение възражението за
прекомерност и възнаграждението е присъдено в претендирания размер от
1929,12евро.
Съгласно чл.7 ал.7 от Наредба №1 Минималното възнаграждение за
обезпечаването на бъдещ иск, съобразно защитавания материален е сумата от
2498,03 лв. без ДДС. С включен ДДС размерът на възнаграждението е 2997,64
лв. или 1532,67 евро. Съдът счита, че на ответника следва да бъде признат
посочения минимален размер от 1532,67 евро, предвид и резултата от
проведеното касационно обжалване на допуснатото обезпечение.
Така общият размер на дължимите разноски следва да бъде определен
на сумата от 4081,38 евро. Обжалваното определение се явява частично
неправилно и следва да бъде отменено в съответната част-относно
присъдените суми над 4081,38 евро.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 461 от 25.03.2022год. постановено по т.д.
№597/2021год. в частта с която осъжда Кр. В., гражданин на ************,
роден на 14.01.1952г., с адрес гр. *****, ул.„Плиска“ №13, ет.6, да заплати на
„Партнърс Енд Партнърс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
ул. „Георг Вашингтон“ №24, ет.3, офис №6, сумата за разликата над
4
4081,38евро /четири хиляди осемдесет и едно евро и тридесет и осем
евроцента/ до присъдените 5429,12 евро, представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Потвърждава определението в останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобжаването, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5