Решение по адм. дело №278/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.7 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Алупро" ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Русе, представлявано от процесуален представител – адв. К. С. против Pевизионен акт /РА/ № Р-32003224004130-091-001 от 19.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, СДО – София, потвърден с Решение № 308 от 24.03.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. С оспорения РА на „Алупро" ООД, със седалище гр.Русе са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2022 г. в общ размер на 571 165.12 лева, от които 440 061.75лв. - главница и лихва за забава - 131 103,37лв. Оспорващата страна развива съображения за незаконосъобразност на РА. Претендира отмяната му и присъждането на разноски, за които представя списък /л.36 от делото/.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“ – София, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Л. Х., намира депозираната жалба за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

Участвалият в производството прокурор от ОП-Русе дава становище за неоснователност на жалбата.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – РА е потвърден с Решение № 308 от 24.03.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. Налице е годен предмет на съдебен контрол – РА, който е потвърден с решение на горестоящия орган. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК - потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на дружеството на 25.03.2025 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л.4 от преписката/, а жалбата до съда е входирана при административния орган на 04.04.2025 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията на „Алупро" ООД, със седалище гр.Русе е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-32003224004130-020-001/16.08.2024 г., с обхват задължения за ДДС за периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. /л.65 от преписката/. ЗВР е издадена от С. Н. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки", в ТД на НАП, СДО - София, оправомощена със Заповед №РД-01-2047/31.10.2019 г. на директора на ТД на НАП - София, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /л.5 от преписката/.

Със ЗВР е определен ревизиращият екип в състав: А. Г. Ч. – гл. инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Л. А. - главен инспектор по приходите, двете в ТД на НАП, СДО - София, и е определен тримесечен срок за извършването на ревизията, считано от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на РЛ по електронен път на 20.08.2024 г. /л.67 от преписката/.

Съдът намира, че ЗВР е издадена от компетентен орган и е възложена на компетентни органи по приходите органи от ТД на НАП, СДО - София, независимо, че ревизираното юридическо лице е със седалище гр.Русе. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ДОПК определя, че изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да определи със заповед компетентната териториална дирекция за лицата, които попадат в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция по правилата на ал. 1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

От УС на НАП е прието Решение № РМФ-9/15.12.2023 г., с което на основание чл. 5, ал. 5, т. 6 и чл. 5, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 3, ал. 1, т. 6 и чл. 3, ал. 4 от Правилата за работа на УС на НАП е одобрена промяна в организационно-управленската структура на ЦУ на НАП и ТД на НАП-София и създаване на нова териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ /СДО/, считано от 01.01.2024 г. /л.22 от делото/.

Със Заповед № 3-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /л.23 от делото/, издадена на основание чл. 8, ал. 4 от ДОПК, същият е определил ТД на НАП, СДО-София като компетентна за лицата, посочени в Приложение №1, които лица, съгласно правилата на чл. 8, ал. 1 от ДОПК, попадат в обхвата на повече от една териториална дирекция и отговарят на поне едно от условията, посочени в 1. 1 и 1. 2 от заповедта. В приложение № 1 към заповедта са посочени с ЕИК и наименование съответните юридическите лица, като под № 234 е включено ревизираното дружество. Заповедта, ведно с приложенията, е обнародвана в ДВ, бр.107/2023 г.

Горните обстоятелства установяват териториалната компетентност на приходните органи на ТД на НАП, СДО - София за повеждане на ревизионното производство.

В законоустановения срок по чл.117,ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р- 32003224004130-092-001/25.11.2024 г. /л.9-л.18 от преписката/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК, подписан с електронни подписи от лицата от ревизиращия екип. Същият е връчен електронно на РЛ на 26.11.2024 г. /л.19 от преписката/. Срещу РД е подадено писмено възражение /л.21—л.23 от преписката/, което е разгледано и е прието за неоснователно в издадения РА.

Ревизията е приключила с издаването на PA №Р-32003224004130-091-001 от 19.12.2024 г., с който на „Алупро" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2022 г. в размер на 440 061,75 лв. - главница и лихва за забава в размер на 131 103,37 лв. /л.24-л.28 от преписката/. РА е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – С. Н. Г., на длъжност началник сектор при ТД на НАП, СДО- София и възложител на ревизията, и А. Г. Ч. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, СДО- София и ръководител на ревизията.

Не се спори от страните по делото, че ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от съда проверка, докладвана в открито съдебно заседание на 30.09.2025 г. /протокол от съдебно заседание на л.38-л.40 от делото/.

С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност, в предвидена форма, като в хода на протеклото ревизионно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При оспорването по административен ред, с постановеното Решение № 308 от 24.03.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, ревизионният акт, с който на дружеството са установени задължения за ДДС и лихви за данъчен период от м. 07.2022 г., е потвърден. Ревизионният акт е предмет на съдебен контрол по настоящото дело.

По материалната законосъобразност на РА.

В ревизионното производство е установено и това не се спори от страните, че за ревизирания данъчен период м. 07.2022 г. „Алупро" ООД е издало фактура №**********/20.07.2022 г. на стойност 2 640 370,50 лв., с получател EUROMAQUINA S.L., Испания, VIN ESB28121036., с предмет: доставка на комплект тръбна линия KENT/MTM по договор 17210/3040 /л.85 от преписката/. Във фактурата като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

За процесната доставка в хода на ревизионното производство, освен фактурата, от РЛ са представени: договор 17210/3040 /л.72 от преписката/, опаковъчни листи и 16 броя товарителници /л.101-л.131 от преписката/, както и потвърждение с дата 31.07.2022 г. от EUROMAQUINA S.L., VIN ESB28121036, за получена една цяла тръбна линия KENT/MTM на 25.07.2022 г. с камиони /16/ в Испания. След възражение от EUROMAQUINA S.L., че фактура №**********/20.07.2022 г. е издадена без правно основание, тъй като договорената цена е крайна и включва и опаковъчните материали, е издадено кредитно известие №**********/16.08.2022 г., което е включено в отчетните регистри през м. 08.2022 г. /л.74-л.75 от преписката/.

Въз основа на извършена служебна справка в информационната система на Агенция Митници в издадения РА приходните органи са приели за установено, че в периода от 27.07.2022 г. до 03.09.2022 г. EUROMAQUINA S.L. е осъществило износ на валцовъчна машина за тръби на части по приложен опаковъчен лист от Митница Пристанище Варна до PRIEFERT MFG CO. INC., САЩ, с митнически декларации, описани в РД /стр. 8/, което според органите потвърждава факта, че транспортът на стоката, предмет на процесната фактура, не завършва на територията на друга държава членка.

В издадения РА и преди това в съставения РД е прието, че в случая са налице две самостоятелни доставки - първата с доставчик „АЛУПРО" ООД и получател EUROMAQUINA S.L., а втората с доставчик EUROMAQUINA S.L. и получател PRIEFERT MFG CO. INC., САЩ. Мястото на изпълнение и на двете доставки е на територията на страната. По отношение на първата доставка и доколкото превозът на стоките не завършва на територията на друга държава членка, според приходните органи, за „Алупро" ООД не е налице вътреобщностна доставка. За EUROMAQUINA S.L. няма да възникне задължение по ЗДДС. Лицето-платец на ДДС за доставката към EUROMAQUINA S.L. е „Алупро" ООД на основание чл. 193 Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Формиран е извод, че процесната доставка е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 440 061,75 лв. и лихви за забава.

При оспорване по административен ред, в постановеното решение, директорът на Дирекция ОДОП-София не е възприел направените констатациите в РД и издадения въз основа на него РА, че процесната машина е изнесена за трета страна – САЩ по съображения, че процесната стока не може да се обвърже със стоките, които са предмет на износ от страна на EURQMAQUINA S.L. VIN ESB28121036 до PRIEFERT MFG CO. INC., САЩ, тъй като от една страна по преписката не са налице митническите декларации, а единствено са описани с номера и дати, а от друга - съгласно представена справка от системата на Агенции Митници предмет на износа е валцовъчна машина за тръби на части по приложен опаковъчен лист, докато предмет на доставката по процесната фактура е комплект тръбна линия KENT/MTM, поради което се налага извода, че не е налице идентичност между получената и изнесената стока.

Независимо от горните коригиращи съображения, решаващият орган напълно е споделил и е доразвил изводите в РД и РА за липса на доказателства, установяващи осъществен ВОД по процесната фактура и в резултат на това, че е налице основание за начисляване на ДДС за доставката.

Спорът по делото е дали доставката от оспорващото дружество „АЛУПРО" ООД на испанското дружество-получател EUROMAQUINA S.L. по фактура №**********/20.07.2022 г. с предмет: доставка на комплект тръбна линия KENT/MTM по договор 17210/3040, представлява ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, респ. по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и дали правилно или не ревизираният субект е начислил ДДС с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС.

Легалната дефиниция за вътреобщностна доставка на стоки се съдържа в чл.7, ал.1 от ЗДДС. Според разпоредбата вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.

За успешното доказване извършването на ВОД по смисъла на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, е необходимо да се установят необходимите предпоставки за това, а именно: че правото на разпореждане със стоката е прехвърлено от доставчика на съответния получател в друга държава – членка на ЕС, както и да се установи транспортирането на стоката от територията на страната до другата държава – членка от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице или на получателя, който е на територията на друга държава–членка. Ако се докажат посочените по–горе предпоставки, то доставчикът може да се възползва от нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За транспортирането на стоките задължително следва да се установи, че стоките са напуснали територията на страната, съответно че са достигнали до територията на другата държава и в такъв случай е налице ВОД.

Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС.

Според чл.45, т.2 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.):

а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;

б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

Разглежданият по делото случай попада в хипотезата на чл. 45, т.2, б.”а” от ППЗДДС. Няма спор по делото, че превозът за процесната стока е организиран от съответния получател – испанското дружество - купувач и е за негова сметка /виж. отговор от „АЛУПРО" ООД до ТД на НАП, СДО-София на л.166-л.167 от преписката, както и доводите в жалбата до директора на Дирекция ОДОП-София, л.45-л.49 от преписката и в жалбата до съда/. В т.4 на сключения между „АЛУПРО" ООД и EUROMAQUINA S.L. договор са посочени условия за доставка - FCA /франко превозвача/ Русе, т.е. доставчикът /продавачът/ има задължение да достави стоките до превозвач на купувача на уговореното местоположение, което съгласно договора е гр. Русе /където е обекта на „Алупро" ООД, в който се извършва производствената дейност, видно от констатациите в РД/.

Следователно в процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Испания са писмени потвърждения или транспортни документи.

Според съда, в хода на ревизията от страна на „АЛУПРО" ООД не са представени документите, посочени в чл. 45, т.2, б.”а” от ППЗДДС, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Представените и приложени в ревизионната преписка товарителници, описани в табличен вид на стр.5 и стр.6 от РД по номер и дата, установяват извършен превоз на машината по процесната фактура, на части, в периода 20.07.2022 г. до 29.07.2022 г., от различни превозвачи. Към всяка от товарителниците е приложен опаковъчен лис. Във всяка товарителница като изпращач е посочено РЛ /като е положен печат на „Алупро" ООД и подпис на представител на дружеството/; получател - EUROMAQUINA S.L.; превозвач -различни търговски дружества със седалище в страната; място на натоварване – Русе, а като място на разтоварване - гр. Девня или Пристанище Варна - Запад.

Транспортните документи категорично не удостоверяват транспортиране на стоката на части от територията на страната до територията на друга държава членка, тъй като те са за обществен автомобилен превоз на територията на страната.

Не може да бъде споделен доводът на оспорващия, че след като „Алупро" ООД не е организирало транспорта, не може да знае накъде ще бъде насочена стоката и не може да му бъде вменявано подобно задължение, защото не е в неговите възможности и власт. Според оспорващата страна, веднъж натоварени стоките на превозвач, който не е под негов контрол, лишава дружеството от възможността да влияе на крайната дестинация на стоките и на тяхното предаване. В тази връзка съдът съобразява мотивите на СЕС, изложени в решенията по дело С-409/04 Teleos, т. 51, дело C-273/11 Mecsek-Gabona, т. 41 и дело C-492/13 Траум, т. 31, съгласно които задължаването на данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. Както е посочено в т. 68 от решението по дело С-409/04, когато доставчикът действа добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие приходните органи да го задължат да плати ДДС, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието му в данъчна измама. По аргумент от тези съображения в случая, представените транспортни документи не установяват, дори и на пръв поглед правото на освобождаване на РЛ, тъй като още при изготвянето им е абсолютно видно, че товарителниците не са за международен превоз, респ. за такъв до Испания или до друга държава членка, а са за вътрешен транспорт, респ. за движение на стоките на територията на страната от гр. Русе до гр. Девня или Пристанище Варна - Запад. Други транспортни документи в ревизионното производство не са представени, още по-малко такива, установяващи предаването на процесната стока на части от доставчика на транспортните дружества с цел превозването им до Испания.

Съдът намира, че по делото не следва да се приеме за доказано и получаването на стоките посредством писмено потвърждение за това – алтернативният предвиден способ по чл. 45, т.2, б.”а” от ППЗДДС. Изискването в тази насока е писменото потвърждение да съдържа информация за дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;

Представеното писмено потвърждение от 31.07.2022 г. /л.145 и л.146 от преписката/ изобщо не съдържа тези реквизити – посочен е видът на стоката – „една цяла тръбна линия KENT/MTM на 25.07.2022 г.“ и че е доставена в Испания с камиони - 16 на брой, но без посочване на вида, марка и регистрационен номер на превозните средства, с които е извършен транспортът и конкретно място на получаване. Потвърждението носи печат на испанското дружество – получател и подпис, без обаче в него да фигурира име на получател, като не е посочена и длъжността му. Освен, че потвърждението дори и формално не съдържа изискуемите по закон реквизити, съдът намира, че и съдържанието му компроментира доказателствената му стойност. Потвържденията за получаване са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила се преценява с оглед останалите данни по делото. В процесното, като дата на получаване на стоката в Испания е посочена 25.07.2022 г. Видно обаче от приобщените товарителници стоката /машината/ е превозната на части, от различни превозвачи, с различни транспортни средства, което превозване е продължило в периода от 20.07.2022 г. до 29.07.2022 г., вкл., и то на територията на Р България до съответните отправни точки - гр.Девня или Пристанище Варна Запад, което прави обективно невъзможно превозването й с 16 превозни средства и получаването в Испания на датата, удостоверена в потвърждението – 25.07.2022 г., която дата попада в периода на превоз на територията на Р България. За убедителността за доказване на ВОД не допринася и твърдяното от жалбоподателя подаване на ИНТРАСТАТ декларация за м.юли 2022 г. от получателя EUROMAQUINA S.L. Подаването на декларация от интрастат оператора не е елемент от фактическия състав на освобождаванията на ВОД.

При липса на категорично установяване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането на стоките от РБ и получаването им на територията на друга страна – членка на ЕС, обосновано от приходните органи е прието, че не е налице ВОД. Този извод не се променя от различията в РА и решението на решаващия орган относно обстоятелството дали стоката по процесната фактура е била предмет на износ от страна на EUROMAQUINA S.L. за страна извън ЕС – САЩ. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в производството е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. В тази връзка приходната администрация не е задължена да установява дали процесната стока е била предмет на износ, респ. доставка за трета страна, за да се отрече ВОД.

Предвид изложеното, обосновано е прието от приходните органи, че не е осъществен фактическият състав на ВОД. Горните обстоятелства мотивират извод, че без да са доказани предпоставките на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС облагането с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС е неправомерно. По тази причина начисляването на данъка по твърдяната ВОД в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 ЗДДС/, е в съответствие с материалния закон. Законосъобразно и на основание чл. 175 от ДОПК са начислени и лихви върху допълнително начислените задължения за данък.

Ето защо съдът намира РА за законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Предвид материалния интерес по делото, размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и възлиза на 26 784, 95 лв.

Възнаграждение за юрисконсулт на ответника в този размер, съдът намира за непропорционален. При приложимостта на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438 от 2022 г. националният съд не е препятстван да определи възнаграждение под минималния размер за адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, в случая за юрисконсултско възнаграждение. При определянето му, за настоящия случай, съдът съобразява фактическата и правна сложност на спора, а също и положения труд от процесуалния представител на ответника. Спорът не е с фактическа сложност: писмените материали по делото са в обем от 167 листа, в които се съдържа преписката по издаването и по оспорването на процесния ревизионен акт; за изясняване на фактите по делото в хода на съдебното производство не е назначавана и приемана съдебна експертиза и не са разпитвани свидетели; не са събирани многобройни писмени доказателства; събрани са само писмени доказателства за компетентността на приходните органи, които обаче са представени не по инициатива на страната, а по указание и изискване от съда /определение №1400 от 07.05.2025 г. на л.10 от делото/. Що се отнася до правната страна на спора, същата е относима към законосъобразността на ревизионния акт, с който на оспорващото дружество са определени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, но при съобразяване, че се касае само за един данъчен период и то за една доставка, декларирана като ВОД, така че спорът не е с значителна правна сложност. Следва да бъде отчетен и обемът от извършена работа от процесуалния представител – участието в проведени само две открити съдебни заседания, като провеждането на второто се е наложило именно за събиране на указаните от съда писмени доказателства /незначителни по обем/; липса на ангажиране на други доказателства, извън преписката по издаване на РА и указаните от съда; въпреки искането на процесуалния представител на страната-ответник и предоставения срок за представяне на писмена защита, в хипотезата на чл.149, ал.3 ГПК, такава не е представена, а в пледоарията в откритото последно съдебно заседание е изразено кратко и общо становище, без коментар на доводите на насрещната страна и излагане на становище по съществото на спора /протокол от съд. заседание на 30.09.2025 г./.

С изложените съображения съдът определя възнаграждението за юрисконсулт на 6 000 лв. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, страна по делото.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алупро" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100, представлявано от управителя С. Г. С., против PA №Р-32003224004130-091 -001 от 19.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, СДО – София, потвърден с Решение № 308 от 24.03.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2022 г. в общ размер на 571 165,12 лева, от които 440 061,75 лв. - главница и лихва за забава - 131 103,37 лв.

ОСЪЖДА „Алупро" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100, представлявано от управителя С. Г. С. да заплати на НАП - София сумата 6 000 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.