№ 1758
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502339 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.№ 53505/6.08.2020г срещу
решението на ВРС-31с-в № 3131/15.07.2020г по гр.д.№ 2298/2020г, с което е уважен
отрицателният установителен иск, като е прието за установено в отношенията между
страните, че Д. П. И. ЕГН ********** не дължи на ответното дружество
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД ЕИК ********* сумата 7152,85лв,
представляваща стойността на начислена ел.енергия след корекция за периода
20.03.2015г-26.01.2020г, за която е издадена фактура № **********/12.02.2020г за обект, с
аб.№ ********** и кл.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и сумата от 991,12лв -
разноски за първата инстанция.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като излага
подробни доводи за това.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 261486/19.08.2020г от
1
Д. П. И. в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл.
адв.възнаграждение.
В исковата си молба Димитър Иванов сочи, че при проверка на текущите си
задължения в електронната страница на „ЕНЕРГО-ПРО" установил, че има задължение в
размер на 7152,85лв. за обект с аб.№ ********** и кл.№ ********** с адрес на потребление
гр.Варна ул.„Хан Кардам" № 16.
След извършена справка в обслужване на клиенти на отв.дружество „ЕРП Север“АД
му било разяснено, че след от служители на „ЕРП Север" АД /с предишно наименование
„Енерго-Про Мрежи" АДи на съставен КП му била начислена допълнително посочената
сума за периода от 20.03.2015г-26.01.2020г, за което била издадена фактура №
**********/12.02.2020г и същият следвало да я заплати в срок до 24.02.2020г.
Твърди, че СТИ (електромер), респ. неговата схема на свързване не е била
манипулирана от ищеца или негов представител, нито е била потребена ел.енергията, която
е била начислена за процесния период за посочената сума от 7152,85лв.
На 26.01.2019г била извършена подмяна на СТИ на адреса на потребление, като
около обяд на адреса пристигнали служители на „ЕРП Север" АД и без да кажат нищо
започнали да работят по ел.таблото, в което се намирал и процесният електромер заедно с
още три други електромера.
Малко след като отворили таблото служителите попитали ищеца, който в това време
ремонтирал автомобила си на улицата заедно с негов приятел, дали познавал лицата-
собственици на партидите. Казали, че щели да бъдат подменяни всички електромери в
таблото и затова помолили ищеца да разпише върху протокола за подмяна. Твърди ,че се
подписал, само защото му обяснили, че се извършвала подмяна на електромера.
Твърди още, че по време на подмяната не му били показани нито показанията на
стария, нито на новия електромери, нито му било казано дали отчитат правилно.
След около час работа ищецът подписал протокола за подмяна, но в момента на
проверката не му било показано нищо друго, освен съставеният вече КП, в който имало
няколко празни места. Електромерът вече бил подменен с нов.
Твърди, че на проверката не се присъствали свидетели.
не му било разяснено, като на него, така и на евентуални свидетели, че имало
проблем с електромера и по-точно с отчитането по тарифи, което било причина за
2
демонтирането на СТИ.
Не му бил предоставен и екземпляр от КП.
След около месец получил писмо с копие от КП, попълнен с данни, различни от тези,
които били в момента на полагане на подписа от ищеца.
Затова счита всички действия по изчисляване корекцията на сметка за едностранни,
без присъствието и съгласието на ищеца, негов законен или доброволен представител.
Излага още, че СТИ се намирал на улицата в заключено табло- собственост на „ЕРП
Север" АД и че единствено дружеството чрез служителите си може да извършва
интервенции на СТИ, тъй като само те имали достъп до него.Затова вина за възможно
неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ може да имат само ЕРП-дружества /арг.чл.30
ал.2 от ОУД за пренос на ел.енергия през електро-разпределителните мрежи на „Е.ОН
България Мрежи" АД/.
Затова счита, че отв.дружество черпи права от собственото си неправомерно
поведение, като не е спазило собствените си задължения, посочени в ОУ.
Счита, че за настъпилите вреди съгл.чл.50 ЗЗД следва да отговаря собственикът на
СТИ и лицето, под чийто надзор е то, което се явява едно и също лице —„ЕРП Север" АД /с
предх.наименование „Енерго-Про Мрежи" АД/.
Оспорва в процесния обект на с адрес на потребление:гр.Варна, ул. „Хан Кардам" №
16, със съответните кл.№ ********** и аб.№ ********** да е било изразходвано твърдяното
количество ел.енергия. В процесния обект никога не е имало потребление за такива големи
суми и за такъв кратък период.
Счита, че единственият вариант, за да се натрупа такова голямо потребление от СТИ
за обекта, било, че то е било манипулирано от служителите на „ЕРП Север" АД, тъй като
само те имали достъп до уредите за търговско измерване и разполагали със софтуер за
дистанционно въздействие върху показанията на СТИ.
Оспорва да е била осъществявана от страна ищеца каквато и да е нерегламентирана
намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, респ. че да е било
манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за него тарифа.
Възразява, че демонтираният електромер не е бил представен за метрологична
експертиза в състоянието, в което е бил демонтиран, тъй като в КП не е бил записан номер
на индивидуалната опаковка, в която се поставяло СТИ, а само номер на пломба, която
може да бъде поставена на всяка опаковка.
От протокола от БИМ не било ясно какво е показанието на сумарния регистър, който
3
отчитал общо показанията по всички тарифи. Твърди, че не е имало данни за скритите
регистри и за сумарния регистър при монтажа на процесния електромер.
Оспорва начина, методиката и основанието на фактура № **********/12.02.2019г за
сумата от 7152,85лв, по което е начислена сумата по посочената партида, като ги счита за
неправилни и незаконни. Счита размера за произволно определен.
Счита, че към настоящия момент „ЕРП Север" АД не притежава правомощие да
извършва проверки съобразно императивните норми на закона, като служителите им не
притежавали законови правомощия да извършват проверки върху СТИ, отчитащи
електроенергия.
Ищецът твърди, че „Електроразпределение Север" АД, което е собственик на
ел.мрежата ниско напрежение, няма лиценз да продава /доставя/ ел.енергия, поради което и
няма право да получава цена за продадена /доставена/ такава.
Твърди, че в ОУ за пренос на ел.енергия е регламентирано правото на „Е.ОН
България Мрежи" АД да извършва периодични и извънредни технически проверки на СТИ
на целостта и функционалността им и на свързващите ги ел.инсталации, както и
задължението на ползвателите да не променят схемата на свързване на съоръженията, да не
преустройват, ремонтират или заменят елементите на СТИ, да не снемат самоволно или
повреждат СТИ, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставени от лица на
електроснабдителното предприятие. В чл.38 ал.2 от същите общи условия е уредена
хипотезата на констатиране на несъответствия при проверката на СТИ, както и хипотезите,
при които се коригират справките и количеството на пренесена ел.енергия при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на пренесена ел.енергия.
Твърди, че при неправилно отчитане на ел.енергия не във всички случаи се касае за
виновно неизпълнение на договорно задължение на потребителя-абонат. Съгласно чл.30 ал.2
от ОУД ПЕЕМ, СТИ и таблата или шкафовете, където те са разположени, са собственост на
„ЕРП Север" АД /„Енерго-Про Мрежи" АД/, като дружеството поставя върху тях
приспособления или знаци за ограничаване на достъпа, а съгласно чл.18 от ПИКЕЕ, СТИ
трябва да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или други устройства, които не
позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани лица. При това положение, в
тежест на ответника е да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от
страна на ищеца. При липса на доказателства в тази насока не би могло да се презумира
виновно поведение на потребителя. Поддържането на техническата изправност на СТИ е
задължение на ЕРП- дружество в качеството му на негов собственик. В този смисъл
недобросъвестното поведение на „ЕРП Север"АД не би следвало да води до неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на потребителите, чрез извършване на корекции на
сметките им, без да е установена точната дата на въздействие върху СТИ.
Ищецът твърди, че с решение на ВКС, ІІ ТО № 29/15.07.2011 г по т.д.№ 225/2010г,
4
постановено по реда на чл.290 ГПК; Решение на ВКС, ТО № 104/5.07.2010г по т.д.№
885/2009г; Решение на ВКС, ТО № 165/ 19.11.2009г по т.д.№ 103/2009г, както и решение по
реда на чл.290 ГПК № 189/11.04.2011г по т.д.№ 39/2010г е отречена изцяло възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи,
съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 т.6 и
т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД,
тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия.
Твърди, че с изменението на Закона за енергетиката с ДВ-бр.54/2012г, в сила от
17.07.2012г е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но това му
правомощие било поставено под условия - само ако е изпълнил задължението си по чл.98а
ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични ПИКЕЕ, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Това право било предоставено на крайния снабдител по силата на законовата
регламентация, като с разпоредбите на чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, законодателят е
вменил изрично в задължение на ЕРП дружество да разпише посочените ПИКЕЕ със
съответното съдържание на новата законова уредба, както и задължението в ОУД с крайния
потребител да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция на сметка по реда на правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
Поради всичко изложено корекцията била извършена неправомерно и затова ищецът
на дължи посочената сума. Затова моли за постановяването на решение,с което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че НЕ ДЪЛЖИ на отв.дружество „ЕРП
СЕВЕР”АД ЕИК *********, сумата 7152,85лв, представляваща стойността на начислена
електроенергия, след корекция за периода 20.03.2015г-26.01.2020г, за която е издадена
фактура № **********/ 12.02.2020г за обект, с аб.№ ********** и кл.№ **********.
Отправя искане и за присъждане на сторените по делото разноски и
адв.възнаграждение.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕРП Север"
АД-гр.Варна, в който не оспорва, че между ищеца и отв.дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата, на което същият е потребител на доставяна от
5
ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството на извършена от служители
на дружеството проверка изправността на СТИ на посочения в ИМ адрес, както и че
резултатът бил обективиран в КП.
Възразява, че корекционната процедура имала своето законово основание, тъй като
към датата на проверката действали ПИКЕЕ, издадени от КЕВР и обнар.в ДВ
бр.35/30.04.2019г. Съгл.чл.47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в
измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или
наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ,
количеството ел.енергия се определяло от оператора на ЕРП Мрежа, според установените в
чл.56 ал.1 ПИКЕЕ правила. По тази причина ф-рата се издавала от „ЕРП Север”АД, а не от
„Енерго-Про Продажби”АД.
Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е
пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало
правото на отв. дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като
елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е настъпило неточното измерване на потребеното количество ел.енергия.
Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, били
извършени от ищеца или от друго лице.
Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към
потребителя-ищец, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена ел.енергия
Ето защо било налице било основание за възникване вземането на отв.дружество за
потребена ел.енергия, за което били изпълнени всички изискуеми предпоставки – ищецът и
отв.дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп
на ел.енергия през ЕРП Мрежата на ответника „ЕРП Север” АД.
Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
ел.енергия посочения обект с кл. и аб. номера.
На 26.01.2020, в изпълнение на чл.45 ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север” АД и затова бил
съставен КП.
Сочи още в отговора на ИМ, че „ЕРП Север”АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на ЕРПМрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия от
2004г, издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по
смисъла на § 1 т.346 б.”а” ДР на ЗЕ и собственик на СТИ според чл.116 ал.6 ЗЕ. Затова,
съобразно чл.45 ПИКЕЕ, имало право да извършва технически проверки на място на
6
измервателната система и на СТИ.
Като резултат от такава проверка било констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на ел.енергия от абоната. Процесният електромер бил демонтиран,
подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
КП за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение; съставен
бил съответствие с разпоредбите на чл.49 ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера,
на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност, а
съставеният протокол с обективираните в него констатации, бил годно основание за
изготвяне на справка за корекция на ел.енергия.
Безспорно за ответника в имота на ищеца била консумирана ел.енергия, която не била
заплатена.
Експертизата на СТИ била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-Варна, за което бил
съставен КП, в който било отразено, че при софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера - наличие на преминала енергия по Тарифа 3, която тарифа
не се визуализирала на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответствал на
метрологични характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на
ел.енергия.
КП на БИМ се явява официален свидетелстващ документ, който, съобр.чл.179 ал.1
ГПК, се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Поради всичко това отв.дружество на 14.02.2020г изготвило Становище за начисляване
на ел.енергия, като е конкретизирало размера на вземането.
Така било установено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3.
Съгл.чл.55 ал.1 ПИКЕЕ счита, че когато се установяло наличието на количества
ел.енергия в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа имал
право да начислява дължимата сума на това основание.
Освен това пояснява, че този тип вмешателство имал за цел част от консумираната
ел.енергия да бъдело отклонявана в невизуализирания регистър.При ежемесечно отчитане
на количеството ел.енергия нямало как да се установяло натрупването на ел.енергия в
невизуализирания регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагали.
„ЕРП Север”АД издало фактура за посочената стойност за периода от пет години.
7
С писмо отв.дружество изпратило КП от техническата проверка и фактурата, в
изпълнение на чл.49 ал.4 ПИКЕЕ, ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка
за потребена ел.енергия в резултат на констатираното неизмерване. Въпреки, че било
извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри ел.енергия на основание
чл.55 ПИКЕЕ, ел.енергия, натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и
потребена от потребителя, но не била заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД купувачът на стока сочи
ответникът бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била
получена чрез направената доставка на ел.енергия. Затова потребителят бил длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Процесната сума се дължала от ищеца на осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД
и същата не била заплатена.
В условията на евентуалност, моли, ако съдът приеме, че чл.55 от ПИКЕЕ е
неприложим към конкретната хипотеза, то искът да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№
4160/2018г на ВКС-III ГО.
Предвид изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск като недоказан по
основание.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски,
вкл.и тези за адв.възнаграждение.
Така предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на парична
сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор и от представените писмени доказателства е видно, че ищецът е
собственик на недвижимия имот, явяващ се обект на потребление, намиращ се на адреса в
гр.Варна ул.“Хан Кардам“ № 16 с посочените кл.№ ********** и аб.№ **********.
Не е спорно и че ищецът има качеството на краен клиент и потребител на ел.енергия
за битови нужди за обекта на потребление.
По делото е приложен КП № 11115985/19.08.2015г /л.52-І/, в който е отразена
извършената подмяна на СТИ в процесния обекта, в отсъствието на ищеца, като е отразено
„изнасяне на СТИ с изтекла метрология на стълб извън имота“ и е монтирано ново СТИ с
нулеви показания по Т 1 и Т2, т.е. нощна и дневна, но без данни за показанията в скрития
регистър Т3.
8
От КП № 1203099/26.01.2020г се установява, че на посочената датата адреса на
потребление била извършена техническа проверка от служители на „ЕРП Север“АД, при
която горепосоченото СТИ било демонтирано, поставено в безшевен плик с пломба №
587980 и изпратен за метрологична експертиза в БИМ. На негово място било монтирано
ново СТИ. В КП с вписани показанията на проверявания електромер по тарифа 1.8.1 и
тарифа 1.8.2., както и тарифа 1.8.3- 042 770. Същият е бил подписан от ищеца.
От КП № 105/6.02.2020г на БИМ, ГД„МИУ“, РО-Варна е видно, че е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ.
Констатирано е, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала ел.енергия, която не била отчетена във видимите
регистри на СТИ, била отчетена в Тарифа № 3–042770,70кВтч, която при обичайна
проверка е невидима на дисплея.
Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на
изискванията за точност при измерването ел.енергия.
В заключението на в.л. инж.К.Малеев по СЕлТЕ /л.78-81/, са възпроизведени
констатациите, отразени в КП на БИМ, който по своята правна същност има характера на
официален свидетелстващ документ
В допълнение в.лице изказва предположение, че след като показателите във
видимите регистри били нулеви, то следвало да се приеме, че и в скрития регистър били
такива. посочва и че извършените изчисления въз основа на становището и справката, били
математически точни.
Останалите писмени доказателства касаят предприетите от отв.дружество действия
по определяне на размера на дължимата сума въз основа на извършената корекционна
процедура, а именно:
Съставена е Справка за потреблението за и е изготвено Становище от 10.02.2020г за
процесния период от пет години, на осн.чл.55 ПИКЕЕ. Издадена Фактура от 12.02.2020, от
чието съдържание е видно, че остойностяването е по цени за технологични разходи.
Подготвено Писмо с изх.№ от същата дата, от което е видно, че КП заедно с останали
документи бил изпратено на ищеца. От обратното известие за доставяне /л.51-І/ е видно, че
са му били връчени, като пощенското клеймо не се чете, но от датата на изпращане
13.02.2020 следва да се направи извод, че това е станало най рано на посочената дата.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
9
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищцата се намират в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта на ищеца реално е била
доставено и потребено процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно
СТИ.
Спорът е по правото-дали е налице правно основание ответното дружество да
претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия дали реално е
било доставено и потребено, съответно дали е било отчетено от метрологично годно СТИ.
Не е спорно, че имотът, чийто собственик е ищеца, е присъединен към
електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на отв. дружество
„Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“ АД/ с предходно наименование „Енерго
Про Мрежи“АД,
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ЕЕ между ищеца и въззивното
дружество е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел.енергия през
ЕРПМ-собственост на ответното дружество.
Няма спор и че по силата на ОУД за продажба на ел.енергия на „Енерго Про
Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с горепосочените абонатен
и клиентски номера към „Енерго Про Продажби“АД, като така е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на ел.енергия.
Поради горното ищеца се явява краен битов клиент по смисъла на легалното
определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за собствени битови
нужди и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б /след изменението, влязло в
сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Следва да се отбележи, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР / сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
10
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, след отмяната на горепосочените и до приемането на нови ОУ, одобрени от
КЕВР, за уреждането на правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос,
доставка и продажба на ел.енергия продължават да действат предходните ОУ, приети през
2007г и действали до 2014, а именно:
ОУД за пренос на ЕЕ през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про
Мрежи“ АД /а сега „ЕРП Север“АД/ , одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/11.2007г, изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009г;
ОУД за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-061/11.2007г.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите – собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, лицензирани за
това. Срокът и в двете ОУ е определен под условие - до изтичане срока на лицензията,
предоставена на съответните дружества /Чл.19 от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел. енергия
не се ограничава със срок в рамките на действието на лицензията за обществено
снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, освен при включване в заявлението за
продажба на определен срок от страна на потребителя“; чл.20 от ОУПЕЕМ :
„използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед снабдяването с ел.енергия, предмет на
тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на действието на лицензията за
разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
Услугите се предоставят при условията на равнопоставеност, за което КЕВР има
правомощието да приема правила съгл.чл.21 ал.1 т.10 ЗЕ. Затова преносът на ел.енергия и
продажбата се осъществяват при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а
ЗЕ /. Затова въз основа на ОУ следва да се разграничават цена за пренос от цената за
доставка и продажба на ел.енергия.
В нормата на чл.98а ЗЕ е указано, че крайният снабдител /в случая „Енерго Про
Продажби“АД/ продава ел.енергия при публично известни общи условия, като в ал.2 т.6 ЗЕ
/нова от 2012г, която действа в тази редакция и понастоящем/ е въведено изискване ОУ да
съдържат ред за уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършване
на корекция по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. Съгласно последната /в
редакцията, действала за част от процесния период /ДВ бр.54/2012, в сила от 17.07.2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
11
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
С новата редакция на същата разпоредба /ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г/
няма въведена промяна в кръга от субекти, спрямо които ПИКЕЕ имат действие.
Нормата на чл.83 е от общите разпоредби. В нея се указва, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в различни подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично
посочени в т.1-т.5, както и с ПИКЕЕ, посочени в т.6, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на СТИ, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези
средства база данни.
Така въз основа на ал.2 на чл.83 от ЗЕ ПИКЕЕ се приемат от Комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/, които по своята правна същност представляват подзаконов
нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/ 23.11.2018г/. На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 2.05.2019г.
Същите, както и отменените Правила, указват на принципите и начините, по които от
родово определената вещ ел.енергия може да бъде отделено количеството, което се
превръща в индивидуално определена такава и на нея да бъде определена парична
равностойност /чл.1 т.1-8./
Така в т.6 са изброени хипотезите, в които такова отделяне чрез измерване не е било
възможно по причина липсата на измерване или поради неправилното/неточно измерване,
или когато има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Разпоредбата указва и на
условията и реда как следва да бъде осъществено това измерване.
В т.7 е посочено какъв е редът и начинът за определяне паричната равностойност при така
отделеното количество ел.енергия в хипотезата на т.6. Във връзка с последното подробните
разпоредби се съдържат в Р-л ІХ от ПИКЕЕ „Ред и начини за преизчисляване на
количеството ел.енергия“.
12
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ визира процедурата по извършване на проверката,
която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като основание за неговата
редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, както и от
абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово отсъствие или отказ да
подпише - от свидетел, който не е служител на оператора. Съставеният КП следва да бъде
връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка или по друг начин съобразено с
посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че не са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ за
подписване на протокола от свидетел в случай на отсъствие на абоната. Действително, КП
от 3.12.2019 е бил подписан от посоченото за свидетел лице, като са указани само трите
имена, без други идентифициращи белези /ЕГН, адрес, месторабота/, от което не може да се
направи категоричният извод за същото доколко не се явява служител на дружеството и би
ли могло да бъде призовано за разпит в о.с.з.
КП е съставен на 3.12.2019г. От данните по делото е видно, че същият е бил връчен на
ищцата на 25.02.2020г, т.е. едва след като е приключила цялата корекционна процедура.
Нормата на ал.4 на чл.49 от ПИКЕЕ сочи, че в хипотезата на ал.3 /т.е. при отсъствието
на абоната от адреса/ операторът на съответната мрежа изпраща на ползвателя КП с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт в седемдневен срок от датата на съставянето на КП.
Разпоредбата е приета от самото дружество „ЕРП Север“АД и е в интерес на съконтрахента
по договора– краен клиент и потребител на ел.енергия. Същата има императивен характер, а
Систематическото й тълкуване означава, че КП като частен свидетелстващ документ следва
да бъде предоставен на крайния битов клиент, още преди да е приключила цялата
процедура, за да има възможност да се запознае с констатациите и да изложи съответно
възраженията си. В противен случай това лишава страната по договора –краен клиент от
статута на равнопоставена страна в облигационното правоотношение.
Данните по делото сочат, че ищцата е била запозната много по-късно, след като
едноседмичният срок е изтекъл, без да е разполагала с възможността да заяви евентуалните
си възражения.
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда.
13
Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
Макар в конкретния случай КП да носи подписа на ищеца, с оглед заявените от него
възражения, които не е имал възможност да направи пред служителите на „ЕРП Север“АД,
дори и след изготвянето на КП, който не му е бил изпратен в едноседмичния срок, тъй
много по-късно, след 13.02.2020, след като е приключила цялата процедура по корекция на
сметка, и предвид вписаното в самия КП за отчетена в Т3 ел.енергия от 042 770кВтч, в
какъвто размер е констатацията на БИМ, а няма спор, че регистър Т3 не е визуализиран на
дисплея, то се поражда съмнение за достоверността на отразеното в КП, съставен от
служителите на „ЕРП Север“АД. А сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и
изпращането на БИМ не налага извод за несъответствие при измерването. При това
положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от хипотезите на
чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би могло да бъде подведено несъответствието.
Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерно претарифиране не може да
замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.
В допълнение следва да се посочи и това:
Самият ответник едва в становището си е посочил основанието за едностранната
корекцията – чл.55 ПИКЕЕ.
Хипотезата на софтуерна намеса или претарифиране, довела до неотчитане и
незаплащане на доставена ел.енергия, е изведена в отделна норма - тази на чл.55 ПИКЕЕ. В
ал.2 на същата изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологичната проверка и КП, съставен по реда на чл.49. а в края на ал.1 е посочено, че
операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след
монтажа на СТИ, което означава за ПЕРИОД от датата на монтажа на СТИ до извършването
на проверката.
Така се поставя въпросът доколко посоченият в тази методика период за
преизчисляване се различава съществено от останалите периоди, указани при различните
начини на изчисляване, визирани в хипотезите на чл.50 ПИКЕЕ. Може да се мисли и
доколко потребителите, за които би била приложима нормата на чл.55 ПИКЕЕ, са поставени
в неравностойно положение спрямо другите, за които биха били приложими различните
хипотези на чл.50 ПИКЕЕ. В допълнение може да се добави и това, че в някои от случаите
на чл.50 на оператора на ЕРП Мрежа е предоставена възможността да избира измежду два
от посочените периода, при това по-краткия от тях, което е в интерес на крайния клиент.
Такава възможност в хипотезата на чл.55 няма предвидена.
14
В настоящия случай СТИ е било монтирано на обекта през 2105г, като от тогава няма
данни да е била извършвана регулярна проверка относно техническата изправност на СТИ.
По делото не може да се установи по категоричен и убедителен начин кога е започнало
натрупването на ел.енергия в Тарифа 3, след като липсват категорични данни дали
първоначалните показания в скрития регистър 3 са били нулеви. Недопустимо е съдът да
формира правните си изводи въз основа на предположение, изказано от в.лице.
Предвид изложеното, съдът намира за неосъществен фактическият състав на чл.55
ПИКЕЕ поради неспазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и поради неуспешно проведеното
от ответника главно и пълно доказване на фактите, от които черпи правата си. Затова
неправомерно е била извършена корекцията на сметката на ищцовата страна.
На следващо място.
Що се отнася до заявените в евентуалност възражения на въззивното дружество, в
случай, че се приеме, че чл.55 ПИКЕЕ била неприложима към конкретната хипотеза, искът
да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл било и
Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-III ГО.
Въззивният съд намира същото за несъстоятелно по сл.съображения:
Самият въззивник в становището си се е позовал на нормата на чл.55 ПИКЕЕ. При
това същата се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като
визира имено хипотезата на софтурено вмешателство. А това една от разновидностите на
неточното измерване количеството ел.енергия, предвидено като изключение в р-л ІХ от
ПИКЕЕ, въз основа на което се определя цената на индивидуално определената и потребена
вещ. Това е видно и от самото съдържание на изготвената фактура, в която са калкулирани
суми /така напр.: за технологичен разход, за пренос ниско напрежение и пр./, които се
различават от тези при формиране цената за консумирана ел.енергия при редовен отчет по
дневна и нощна тарифа за битови клиенти. При това последната /т.е. цената на тока/, с оглед
изложеното по-горе, е дължима в полза на друг правен субект „Енерго Про Продажби“ АД
въз основа на съществуващо с посоченото дружество облигационно правоотношение по
договор при ОУД за продажба на ел.енергия.
ІІ
Дори изложеното по-горе да не се възприеме, както и по повод заявения от ищеца
довод, че към датата на проверката отв.дружество „ЕРП Север“АД не е разполагало с
нормативно регламентирана възможност да извършва едностранна корекция за минал
период от време, съдът намира за уместно да изложи следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРП Мрежа,
15
който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка
за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги. В ал.2 е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на ал.1.
По повод тази разпоредба е необходимо да се направи сравнение между отменените
ПИКЕЕ и действащите от 2.05.2019.
Няма спор, че „Енерго Про Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на
ЕРП Мрежа и на измервателните устройства има правото на извършва периодичните
проверки в обектите на крайните клиенти, както по старите Правила, така и по новите
ПИКЕЕ,.
По старите Правила резултатите от така извършената проверка и документацията се
предоставят на крайния снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД /в случая/, който
издава фактурата, справка, и изпраща покана до клиента. Това е така защото страни по
облигационното правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ са крайният снабдител и
крайният битов клиент. Ето защо това дружество /“Енерго Про Продажби АД/ се явява
титулярът на вземането както за цената на стоката при редовния месечен отчет, така и в
случаите на преизчисляване поради неправилното й измерване, т.нар.“корекция на сметки“.
Това е в съответствие с указаното в нормата на чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител - доставчик
на ЕЕ, следва да уведоми клиента за коригираната сметка и последният му дължи
посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извод, че по силата на същата наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /какъвто е “Енерго Про
Продажби“ АД/ и крайния битов клиент, се създава възможност да възникне второ
облигационно правоотношение между крайния битов клиент и оператора на ЕРП Мрежа /в
случая „ЕРП Север“АД/, касаещо САМО корекцията на сметки. Това се извежда от
съдържанието на посочената норма, че операторът на мрежата издава фактура за
преизчисленото количество, а ползвателят на мрежата заплаща посочената сума, което
предполага облигационна обвързаност между двете страни. Фактурата като първичен
счетоводен документ обективира съществените елементи от съдържанието на договора –
страните, вещта и е посочена цената; изпълнението на задължението за заплащането й се
удостоверява чрез издаването на фискален бон.
Така на първо място се поставя въпросът доколко разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ. В последната е посочено, че крайните клиенти
използват съответната ЕРПМ, към която са присъединени, при публично известни ОУ, които
16
задължително следва да съдържат:
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по
чл.83 ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена
ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
А според чл.98в ЗЕ отношенията между краен снабдител и оператора на ЕРПМ във
връзка със снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи,
се уреждат с Правилата за търговия с ел.енергия.
Ето защо се налага извод, че в ЗЕ не е предвидено на оператора на ЕРПМ да са
делегирани правомощия по събирането на дължимата от крайния клиент сума,
получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“, което по своята същност се явява
разновидност на начина на определяне крайната продажна цена на на доставената от
крайния снабдител и потребена ел.енергия от крайния битов клиент ел.енергия. Затова
нормата на чл.56 като по-ниска по ранг и в противоречие с установеното със ЗЕ не би
следвало да бъде прилагана.
На следващо място.
Дори да се приеме за валидно това ново правоотношение между крайния битов
клиент и оператора на мрежа по повод „корекция на сметка“, поставя се въпросът от кой
момент най-рано може да възникне това вземане за оператора на мрежата.
Действието на разпоредбата е само за в бъдеще и затова правоотношението може да
възникне само занапред, т.е. след 2.05.2019г.
Разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ има материално-правен характер и не се ползва с
обратна сила. За да има обратно действие, съгласно чл.14 ал.1 ЗНА, е необходимо по
изключение и с изрична разпоредба това да бъде оповестено. При това, същата не е приета и
по реда на чл.51 ЗНА, съгласно която „задължително тълкуване на нормативен акт дава
органът, който е издал акта. Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е
бил обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага
чл.50 ЗНА“. Ето защо й липсва и тълкувателен характер. Затова се налага изводът за
неприложимостта й спрямо заварени правоотношения, възникнали до 2.05.2019г между
други правни субекти – крайния снабдител и крайния битов клиент.
17
Така се поставя и въпросът дали извършената от оператора на мрежата проверка
може да обхваща период от време преди 2.05.2019, в резултат на което въз основа на
извършеното преизчисляване същият да има вземане срещу крайния битов клиент.
Следва да се посочи, че периодът от време, за който се прави проверката и съответно
изчислението на корекцията, не е свързан с правото на „ЕРП Север“АД като собственик на
ЕРПМ и измервателните устройства да извършва самата проверка. За последното няма
пречка, както се изложи и по-горе.
„Корекцията на сметка“, обаче, следва да се разглежда като елемент от правилата,
чрез които отделената от родово определената вещ ел.енергия част бива измерена и
остойностена парично, като по този начин бива индивидуализирана.
След като за времето до 2.05.2019г операторът на мрежата /“ЕРП Мрежи“ АД/
извършва проверката и всички действия по корекционната процедура в полза на друг правен
субект - крайният снабдител /“Енерго Про Продажби“ АД/, а не лично за себе си, каквато
възможност му е предоставена едва след 2.05.2019г, и при липсата на изрично предвидено
обратно действие на чл.56, се налага изводът, че дори „ЕРП Север“АД да е извършил
проверка за период до 2.05.2019, за този отрязък от време той не се явява титуляр на
вземането от „корекция на сметка“, след като това право принадлежи на друг субект
/“Енерго Про Продажби“АД/. До посочената дата и по силата на ЗЕ правоотношение
съществува само между крайния битов клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на
мрежа. С последния съществува друго правоотношение по договор при ОУ само за пренос
на ел.енергия. А, както се посочи по-горе, цената за пренос е отделна и различна и от цената
за продажба на ел.ток.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос и затова настоящото дружество ответник не се явява титуляр на
вземането за времето отпреди 2.05.2019г.Ето защо е неоснователно да претендира сума за
посочения период.
На трето място.
Неоснователен е доводът на ответната страна, в случая, че ако се приеме, че чл.56
ПИКЕЕ е неприложима, то сумата се дължала на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за
установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се дължало от
абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на
ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на
ВКС-III ГО.
Както бе коментирано по-горе, установената между страните облигационна връзка за
покупко-продажба на ел.енергия е по договора при ОУД за доставка и продажба на ЕЕ
между настоящия ищец като краен битов клиент и третото за спора лице - „Енерго Про
18
Продажби“АД като краен снабдител на ел.енергия. Предметът на дейност на посоченото
дружество е именно доставка и продажба на ел.енергия. Пак там е посочено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата
сума за извършения пренос на тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от
КЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Това облигационно правоотношение
продължава да съществува и не е прекратено.
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРП Мрежа и допълнително
предоставени услуги /чл.1/. Затова ползвателят дължи цена за пренос на доставената му
ел.енергия, както и за предоставени допълнителни услуги във връзка с ползването на
мрежата по цена, определена съгласно ценоразпис, отделно от цената за разпределение на
ел.енергия /чл.8 от ОУ/. От последното следва, че „корекцията на сметка“ не може да се
отнесе към „допълнителни услуги“.
С „ЕРП Север“АД облигационна връзка съществува доколкото се касае за пренос на
ЕЕ през ЕРП Мрежа на дружеството, за който се дължи цена за пренос и тя е отделна и
различна от цената за продажба на ел.ток, макар и калкулирана в сметката на крайния
потребител наред с тази за продажбата. Затова само по отношение на посочените в чл.1 от
ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда на
чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос отговорност на ползвателя за
щети, нанесени на „ЕРП Север" АД, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се има
предвид, че използването понятие сочи на вреди, чието основание и размер очевидно се
различава от вземането по „корекция на сметка“, както и събирането им става по различен
ред.
Поради всичко изложено въззивният съд приема, че за част от периода на
извършената проверка /от 2015г/ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ на 2.05.2019г по
отношение на „ЕРП Север“АД липсва законово основание на правото му на вземане срещу
крайния битов клиент, произтичащо от корекция на сметка.
Такова основание може да е налице само за времето след 2.05.2019г до датата на
проверката.
Тук следва да се прецени дали са били налице предвидените в ПИКЕЕ предпоставки,
ред и методика за извършване на корекцията, за което са изложени подробни мотиви по-
горе в част І-ва от мотивите.
Освен това. Дори да се приеме, че е била спазена процедурата, то за периода от
19
2.05.2019 до 21.01.2020претенцията не е установена по размер. Задължението е неделимо.
Това е така защото в случая не се касае за редовен месечен отчет, при който би могло да се
направи подневно изчисление. Не може да бъде установено през кой точно момент какво
количество ел.енергия е преминало и не е било отчетено.
Претендираната сума касае целия период. Затова не може да се направи извод за частична
основателност на претенцията, съответстваща за посочените месеци.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума.
Предвид всичко изложено по-горе процесната сума се явява недължима и затова
отрицателният установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
Крайните правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението
на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за първата инстанция , както са определи от ВРС
За въззивната инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, в полза на въззивната страна следва
да бъдат присъдени разноските за ползвана адв.защита, за което е направено своевременно
искане още с писмения отговор /л.17/ и са представени доказателства за това /л.18, 19/ за
сумата от 690лв. Възражението на въззивното дружество за прекомерност
адв.възнаграждение е неоснователно при посочената цена на иска от 7152,85лв, въз основа
на която се определя същото според чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004, и би следвало да
бъде 687,64лв. Така заплатеното адв. възнаграждение не превишава значително установения
минимален размер.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-31с-в № 3131/15.07.2020г по гр.д.№
2298/2020г, с което е уважен отрицателният установителен иск, като е прието за установено
в отношенията между страните, че Д. П. И. ЕГН ********** не дължи на ответното
дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД ЕИК ********* сумата 7152,85лв,
представляваща стойността на начислена ел.енергия след корекция за периода
20
20.03.2015г-26.01.2020г, за която е издадена фактура № **********/12.02.2020г за обект, с
аб.№ ********** и кл.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и сумата от 991,12лв -
разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл. Варненчик“ № 258 „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от Николай Йорданов Николов, Румен Георгиев Лалев и Илиана Георгиева
Георгиева да заплати на Д. П. И. ЕГН********** с адрес гр.Варна, ул.“Хан Кардам“ №
16, сумата от 690лв /шестстотин и деветдесет лева/ - сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21