Номер 23212.11.2020 г.Град Пазарджик
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20205220201267 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:07 часа се явиха:
Частният тъжител К. И. се явява лично и с адв.Н. Я., редовно упълномощена
да го представлява, като негов повереник.
Явява се подсъдимият Й. К. и със защитниците си адв.К. Г. и адв.М. К. –
редовно упълномощени.
Не се явява подс.В. К.. За него се явяват защитниците му адв.К. Г. и
адв.М. К. – редовно упълномощени. Същият по данни на неговия брат е в
Англия и знае за делото.
ПОДС. Й. К. – Брат ми знае за делото и той упълномощи моите
адвокати да го представляват
Явяват се свидетелите Д. А., Н. Ш., С. Щ. , Ф. Д. .
Не се явява свидетелят П. Е. , който е редовно призован – л.51.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.К. – Водим и моля да бъдат разпитани като свидетели по делото Ц.
Г. Д. и М. Л. К., които са очевидци на описаната в тъжбата ситуация.
Моля да се допусне до разпит и Х. Г. П. , но днес не го водим, но искаме
да бъде разпитан. Той също е бил очевидец, случайно присъствал там. Моля
същият да бъде призован на адрес с.Д., ул.“******
АДВ. Г.: Поддържам исканията.
АДВ.Я.: Да се допуснат двамата свидетели, които водят днес.
Възразявам за третия свидетел, който искат да бъде призован.
Днешните свидетели са достатъчни и са равностойни на тези, които ние
водим в момента. Те всичките са били очевидци и ще говорят едно и също.
Съдът намира, че следва да допусне и поискания свидетел П., тъй като
той се сочи като очевидец на инкриминирания инцидент, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит като свидетели по делото Ц. Г. Д., М. Л. К. и Х.
П., който бъде призован на посочения адрес.
Съдът отразява, че неправилно в списъка за призоваване на лицата Д. А.
е записан с фамилно име А..
2
Снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Д. П. А. – на 33 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимите.
Н. П. Ш. – на 38 години, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, без родство с подсъдимите.
С. Щ. Щ. – на 36 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимите.
Ф. М. Д. – на 23 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимите.
Ц. Г. Д. – на 38 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимите.
М. Л. К. – на 29 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимите.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелите се разясниха правата.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания на тази етап.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
3
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Съдът, докладва основанията за образуване на делото: съдебното производство е
образувано с оглед съдържанието на инкриминираната частна тъжба внесена от тъжителя К.
И. И. срещу подсъдимите Й. А. К. и В. А. К. .
АДВ.Я. – Няма какво да добавим към изложеното. Поддържаме
тъжбата така както сме я подали.
Пристъпи се към разпит на подс. Й. К.:
ПОДС.Й. К.: Получил съм тъжба, прочел съм я. Разбирам в какво ме
обвиняват.
Въпросната вечер – мисля, че беше петък вечер 21ви август, обадих се
на М., защото знаех, че ще излиза с Ц. понеже е петък и да разбера къде са и
да отида и аз. Той ми каза,че са голяма компания и са на ханче Делвите и да
дойда. Предложих на брат ми и той каза да излезнем с тях. Отидохме към
09.30 часа вечерта, преди 10 часа е било, след 9 часа беше. Отидохме с брат
ми и седнахме и започнахме да си говорим с компанията – бяха А., Д., М., Ц.
и аз и брат ми на една маса бяхме. Докато разговаряхме телефона на Д. звъня
около 3-4 пъти и тя все затваряше и те взеха да коментират – А. с М. и Ц., че
това е някакъв неин бивш приятел. Забелязахме, че пристигна кола сиво БМВ
и Д. се обърна и видя колата и каза, че това е въпросният, който й е звъннал
няколко пъти. Каза, че ще отиде там, защото има притеснения, че той ще
дойде на масата и ще има проблеми. Колата паркира срещу заведението.
Отиде там Д.. Обсъждаха на масата, че ще има скандала, защото той я бил
търсил няколко пъти и затова си насочихме вниманието натам. Видяхме как
се сваля прозореца на колата. Ние сме на маса от вън и е шосето и колата е от
другата страна на шосето – на около 10-12 метра от нас. Там не беше много
светло и не беше много тъмно, но се виждаше. След което забелязахме, че
въпросната ръка се подава през прозореца на водача, хваща дългите коси на
Д., тя се съпротивлява, опитва се да не бъде издърпана вътре в колата,
крещеше и се дърпаше. При което другото момиче А. реагира така – „Какво
чакате, защото не станете да я защитите“. При което станахме аз, брат ми и
4
след нас тръгнаха М. и Ц.. Не съм чул за какво е крещяла Д., чух крясъци и
видях дърпане, че се опитва да се отскубне и да се издърпа навън. Ръката от
вътре беше успяла да я издърпа до гърдите вътре в купето. Ние четиримата
доближавайки до колата видях, че вътре става борба, тя беше до половина
издърпана в колата през прозореца и се опитва да се издърпа. Като стигнахме
до колата тя вече беше успяла да се издърпа от вън. В колата на местото на
водача беше тъжителя и аз го попитах „Нормално ли е това да удря момиче
пред свидетели“. Той ми отговори да не се меся, че това не е моя работа и да
не ме последва същото. Аз му казах, че не искам да им се меся, но няма да му
позволя пред мен да удря момичето, защото ми е приятелка. При което той
каза „Ще я удрям и даже ако искаш и теб ще ударя“. Аз му казах да ме удари
тогава вместо да удря нея. Той започна да заплашва. Той си стой в колата, а
ние от вън. Той ми каза „Сега като излезна ще видиш какво ще стане“, но Д. и
М. започнаха да подпират вратата за да не му дават да излезне от колата. К.
си провря крака след като ги избута и отвори врата и думите му бяха „Хайде
сега да видим какъв мъж си, това да не ти е Ситово“. Така наричат моето село
Симеоновец. Аз му отговорих, че няма да го удрям, а само да я остави намира
и ако иска да удря някой да удари мен. Той ми посегна с дясната ръка в
юмрук и ме удари някъде в областта на шията над гърдите. При което при
опит да се предпазя и след като вече ме беше ударил аз го избутах с двете
ръце, а той се опитваше още един път да ме удари. Като го избутах той падна
на земята и запозна да сипе обиди, като беше на земята и брат ми се опита да
го успокои като му каза, че ние сме 4 човека и да се успокои и да не се бием.
При което К. се опитва да се изправи и тръгва към нас със заплахите и брат
ми го беше прегърнал К. за да го спре. К. не искаше да се спре и
продължаваха двамата да се борят и паднаха с брат ми на земята. Аз казах на
Ц, и на М. да издърпат него, а аз ще издърпам брат ми. След като издърпах
брат ми видях К. да се качва в колата и продължи да заплашва. Той каза „Сега
ще видите какво става, след малко се връщам с още хора“. Докато
обсъждахме какво трябва да правим дали ще стоим още там и хората от
другата маса и от персонала ме посъветваха да се обадя на полицията. Обадих
се на 112 и обясних какво е станало. Те ми казах да отида в РУ Септември.
Отидохме с брат ми и описах какво е станало. И брат ми писа по случая.
Докато пишехме ни се обадиха, че са пътували М. и Ц. и другото момиче А.
към Белово за да предадат на Д. документите и ключове й, които си е
5
забравила в заведението, но не са успели, защото тя им се е развикала и
изгонила. Д. е написал съобщение до А. да се махаме от заведението по най-
бързия начин, защото К. с още хора ще дойдат и да ни бият там. Написахме
жалбата в РУ и докато я пишехме дойде дежурния и ме пита на кой сме
казвали за случката и аз му казах, че сме казали на брата на Д. – С.. При което
полицаят ме упрекна защо сме му казали, защото брат й с голяма група роми
отишъл да търсят К. и е станало проблем, защото аз съм му споделил. По
физиономия мога да позная полицая, но име не знам.
Обадих се на 112 и казах същото което казах в РУ, казах, че той се
опитва да я дърпа, посяга й и ние сме отишли да я защитим и реагирахме.
АДВ.Я. – Моля да предявите обясненията дадени на 21.08.2020г. от
подс.Й. К., където той е написал, че е видял да я скубе и да й посяга - и да
каже кога казва истината дали днес в СЗ или в обясненията си.
ПОДС.Й. К.: Аз видях как той я дърпа в колата със заскубване. Той я
вкара с косата в колата насила. Това го видяха всички.
Не съм подал сигнал за побой и отвличане. Попитаха ме къде остана Д.
и аз казах, че тя се е качила в колата. Питаха ме от 112 дали доброволно се е
качила в колата и аз казах, че не съм видял дали е доброволно или насила.
АДВ.Я. – Представям от МБАЛ Пазарджик изследванията с диска и от
ЦСМП картона за предварителния преглед и сведения, характеристична
справка за двамата подсъдими и свидетелствата им за съдимост. Моля да се
приемат.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/ - Да се приемат.
Съдът
6
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото: писмо
РД08-3002/2020г. от МБАЛ Пазарджик АД с приложени фиш, амбулаторен
лист, искане за образно изследване ведно с разчет, епидемиологична карта,
съгласие; писмо изх.№ 92-39-1/2020г. от ЦСМП Пазарджик копие от
амбулаторна книга в частта за преглед на тъжителя, фиш за спешна
медицинска помощ, писмо от РУ – Септември с приложени 2 броя
характеристики за подсъдимите, 2 броя свидетелства за съдимост за
подсъдимите.
ПРИЕМА като ВД 1 брой СД приложен към писмо РД08-3002/2020г. от
МБАЛ Пазарджик АД.
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
СВ.Д. А. – Знам за какво съм тук заради побоя над К. И.. Това се случи
на 21.08.2020г. ако не се лъжа -вечерта. Няколко часа преди това се чухме с
К. и малко по-късно решихме да отидем на кафе с Ц., А. и М.. Малко по-късно
дойдоха двамата братя Й. и В.. След това ми се обади К. и ме помоли да
излезна от кафето да поговорим. Аз излезнах и поговорихме, той беше в
колата, а аз извън колата, свален беше неговия прозорец. Той ме дръпна за
косата – това си е наша закачка, хвана ме за врата и за косата и ме дръпна.
На въпроса към свидетелката за врата или за косата:
СВ.Д. А. – Ми ... за косата така да го кажем ме дръпна за косата. Това си
е наша закачка. Той ме дърпа за косата за да ме целува. В момента в който се
изправих двамата братя бяха зад мен – само те бяха в този момент, а по-късно
дойдоха и другите. Попитах ги какво става и че не е това, което те си мислят.
7
Питах ги, защо са дошли и че няма нищо такова каквото са си помислили.
Като дойдоха почнаха да го питата – какво прави, толкова голям мъж ли е,
псуваха го. Те го питат, защото ме е удрял. Аз им обясних, че няма нищо
такова и след което и К. им каза, че няма нищо такова и че това си е наша
работа. Те продължиха да го обиждат и псуват „Слез да видим какъв си мъж,
майка ти педераст“. След което някой, но не видях кой точно, дръпнах
вратата. Аз познавам много добре К., той не е искал да слиза, но той слезна,
обидите към него продължиха. К. слезна сам, но някой издърпа вратата.
Обидите продължиха. Й. го заплю и К. замахна, но не видях дали го е ударил.
След това В. го бутна, падна на земята, боя мина от другата страна на колата,
бутнаха го в шипките. Те го бутнаха и той падна на земята, след което
почнаха да го ритата, той се изправи и те пак го бутнаха. Първоначално бяхме
от към пътя, а после от страната на колата при шипките. И там продължиха да
го ритат. Аз плачех, писках да не го удрят и легнах доколкото си спомням
върху К. за да спре всичко това. После дойде едно момче и му помогна да
стане и тръгнахме към Белово.
А. си остана в заведението, не се е приближавал до колата. Първо се
приближи М. и след това Ц.. По време на обидите Ц. дойде, но преди боя. Те
двамата не се намесиха да спрат тази ситуация. Ц. се опита да ме хване за да
не присъствам в боя и да не спирам така развилата се ситуация и аз се
дръпнах и тогава отидох при К. и легнах при него. След това се качихме в
колата и потеглихме към бърза помощ.
Като бяхме в бърза помощ идваха А. и ми донесе портмонето, телефона
и ключовете за колата. Те полицаите бяха тама като те дойдоха.
След като стана инцидента и тръгнахме се обадих на А. да ми донесе
ключовете и портфейла, друго не съм й казвала.
А. ми даде ключовете като дойде.
Към 10.30 часа вечерта 11 без нещо сме били в бърза помощ Белово. К.
веднага влезна за преглед. Втори път е идвал в бърза помощ в Пазарджик, но
не знам в колко часа. Не е бил втори път в бърза помощ Белово.
8
В залата влиза св.Д.:
СВ.Д. – Знам за какво съм тук. Бяхме на заведение аз, Д., М., А.. К.
звънна на Д., аз видях на телефона, че звъни той и тя първо не му вдигна, а
после не искаше да говори с него – тя го каза, че не иска да говори с него като
и преди това ми е казвал, че той я е притеснявал и не искала да говори с него.
След това той дойде с колата, заведението е до пътя и тя стана от масата. Той
дойде с колата и пак звъня телефона, а тя стана и отиде при колата. Ние й
казахме да си стой на маста и да не стават проблеми, защото не допускахме,
че пред всички нас ще стане проблем. Тя отиде при него при колата и се
наведе при стъклото до него. Видяхме, че той запозна да я дърпа за косата и
да я удря. Прозореца на водача е отворен и тя се наведе надолу, той я дръпна
за косата и посягаше да я удря с другата ръка в главата. Явно успяваше да я
удари, защото тя няколко пъти се дърпаше, но не успяваше да излезне.
Главата й беше от вътре, а раменете от вън на колата. След това А. каза да
отидем да й помогнем. Като първо станаха В. и Д., а след това ние с М.. Д. и
В. започнаха да се карат с К., както и ние с М.. Когато аз се приближих и
имах възможност да видя и видях, че К. вече беше пуснал Д.. Всичките
казвахме на К. да си тръгва и да не се занимава и че не е момента сега. Той
започна да псува и кои сме ние, ние сме шматки. Ние пак му повторихме, че
това не е мъжка постъпка и да се разберат утре някъде. Дразгата беше между
Д. и В. и К.. Ние искахме просто да ги разтървем.
Ние като отидохме при автомобила Крили тръгваше да излиза от
автомобила, Д. държеше вратата да не излиза, а М. също държеше вратата, а
К. буташе врата и напираше от вътре да излиза. След това излезна и започна
да псува какви сме ние, ние нямаме право да му се месим в отношенията.
С Д. сме близки и ни е споделяла, че я е страх от него и ние за това се
намесихме, защото знаехме какво може да направи. Като излезна и започна да
псува с Д. словесно се скараха. К. посегна пръв на Д. с юмрук. Не видях дали
го удари, защото в същото време дръпнах Д., която беше между двамата и
исках да я предпазя. След това видях, че Д. го бута настрани и паднаха. К.
падна след блъскането на Д., а Д. не беше точно паднал, а беше клекнал в
ниска позиция на земята. Не е замахвал Д. към К., явно само го е избутвал. Аз
държах Д. и не съм видял какво стана.
9
Д. подаде сигнал, че К. я дърпа и я бие. Аз след като пуснах Д. те с К. се
качиха в автомобила.
Д. не е дал никаква информация на тел.112, че е била отвличана Д. – той
казваше, че сме били заедно всички и после К. я е удрял.
Аз застанах от едната страна на Д., а М. беше от другата страна на Д.,
всички бяхме до колата.
Й. каза на К., че не иска да бият негова приятелка в негово присъствие и
от там К. започна да псува, че ние сме Ситовски шматки.
Колата беше точно срещу нас, а Д. на мен ми се падаше странично и по
този начин видях, включително и през задното стъкло, как й посягаше К..
Не съм чул през цялото време Й. и В. да псуват К. и да му казват да
излезне да го видят какъв мъж е.
След като К. падна на земята не съм видял В. или Й. да го ритата или да
му нанасят други удари.
След като К. се изправи се качи в колата веднага и си тръгна и Д. се
качи при него, а на мен ми каза К. „защо ме държиш бе”.
Не съм видял Д. да е легнала на земята върху К.. К. се изправи бързо
след като падна.
АДВ.Я. – Моля да се постави в очна става този свидетел и св.Д. А. по
всички противоречия.
АДВ.К. – Не възразявам.
АДВ.Г. - И аз не възразявам
Съдът намира, че не следва да провежда очната ставка, която по
принцип освен средство за събиране на доказателства е и способ за
отстраняване на възникнали противоречие между такива, както счита, че
10
както релевантните по делото факти, така и противоречията между
доказателствата за тях могат да бъдат изяснение при задължителния
доказателствен анализ с акта по същество.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ без уважение искането на повереника за очна ставка на
двамата разпитани свидетели.
В залата влиза св.К.:
СВ.К. – Знам за какво съм тук. Седяхме вечерта от вън на заведението
до пътя и всичко нормално – Ц., Д., аз, М., А. и Й. и В.. След това К. дойде с
неговата кола. Д. каза „аз ще стана да отида при него за да не идва тук”. Тя
тръгна, а аз бях странично към тях. Ние се обърнахме, защото А. каза „няма
ли да станете да й помогнете”. Като се обърнах и видях, че главата на Д. е
вътре в колата. Тя очевидно се дърпаше назад. А. пак каза „няма ли да станете
да й помогнете”. След което Й. и В. станаха и прескочиха мантинелата и
докато те почти бяха пресекли пътя станахме аз и Ц.. Отидохме до колата, Д.
се обърна на шофьорската врата и застана с лице към нас. Докато отивахме
към колата се минаха 15 секунди и виждахме какво се случва. Когато
наближиха двамата братя, това става за секунди, Д. се обърна с лице към тях,
бяха при колата двамата брат и аз и Ц,. Й. каза на К., който беше в колата на
шофьорското место и беше свален прозореца до долу, „какво правиш” и К. му
отговори „ще правя каквото си искам, това да не ви е Ситово”. Й. каза, че
няма да му позволи да я удря в негово присъствие, защото Д. му е приятелка,
а Д. стоеше с гръб към вратата на колата и я затискаше, защото К. искаше да
слезне да се разправя с нас. Аз му бях хванал ръба на вратата на колата
шофьорската и също я бях натиснал и му казах „не се занимавай и утре е ден,
тръгвай си”. Това му го повторих три пъти. Той избута вратата, сложи си
11
крака да не може да се затвори, аз се издърпах почти в задния край на колата,
той излезна, застанахме от страни на колата, Д. беше пред К. между него и Й.
и с лице към Й.. След което К. каза „удари ме”. Й. му каза „ти ме удари” и
така няколко пъти и К. замахна с ръката, но не видях дали беше с юмрук и го
удари по лицето – така ми се видя, всъщност по лицето и към врата в тази
област. Имаше някаква реакция от Й. да се отдръпне. След този удар на К., Ц,
издърпа Д. настрани, Й. избута К. назад. След това се сбутаха или незнам
какво стана и К. падна на земята. След като падна Ц, пусна Д. или тя се
отскубна - не видях, и тя отиде при К., приклекнала, наведе се и аз се обърнах
към заведението. Аз тръгнах пръв към заведението и другите тръгнаха към
заведението. Дойде момчето от масата до нас и той каза на К. – не съм чул
точните думи и тръгна и той с нас на обратно и се върнахме в заведението. Аз
отидох вътре да платя сметката.
Аз не съм чул Д. да е викала когато видях главата й в колата.
Преди да дойде К., Д. си държеше телефона в ръката и си промени
настроението, но аз не съм й гледал директно в телефона и незнам дали й е
звънял някой.
След инцидента ходихме при Д. с А. да й носим ключове и портфейл в
Белово в поликлиниката. Д. каза на А., която беше на задната седалка и беше
свалила прозореца – „много си проста ма, какво правиш тука”. Аз не мога да
го свържа това с контекста - тогава. Сега си мисля, че го е казала защото са
искали да повдигнат дело.
Аз не съм видял К. да държи Д. за косата.
Й. или В. не съм чул да псуват К.. К. казваше на тях двамата „Е сега ще
ви еба майката”.
В заведението освен нашата маса до нас имаше маса момче и момиче и
от към пътя нямаше други хора.
Аз видях, че Д. се дърпаше назад от колата, но аз не съм видял К. да я
държи. А. ни каза „какво правите, няма ли да станете, какви мъже сте” - нещо
от този сорт каза.
12
В залата влиза св.Щ..
Св. Щ. – Аз съм пол. служител към ПУ Белово. Спомням си за
инцидента. Мисля, че беше в края на август. Оперативен дежурен ни изпрати
на сигнал, че ЛА БМВ е отвлякъл момиче от Делвите Септември. След това
ми съобщи номер на ЛА, а аз се сетих, че този ЛА е на К. от Белово.
Дежурният заяви, че ЛА бил пред ФСМП Белово. Веднага отидохме с
колегата Д.. Пристигнахме на место и отпред беше БМВ-то на К., но него го
нямаше, а Д. беше там. Попитахме я какво е станал и че има такъв сигнал и тя
заяви, че доброволно се е качила в автомобила и се е качила за да избягат,
защото К. бил бит от две лица от Симеоновец пред Делвите. Помолихме Д. да
се обади на тел.112 и да заяви, че няма нищо такова. Тя се обади и го заяви, че
няма проблем и че сигналът не отговаря на истината. Тя каза, че К. го
преглеждат. Снехме й обясненията и към края на снемането дойде К., който
беше гол до кръста със скъсана блуза, която държеше. Заяви, че бил бит на
Делвите, качили се с Д. на БМВ и дошли да го прегледат. Показа ми протокол
за преглед. Имаше наранявания по главата и краката охлузвания. Заяви, че
имал болки в гърдите и не можел да си вземе въздух. Каза ми, че е бит от
двама братя от Симеоновец. К. заяви, че отишла да забере Д., но те решили, че
я бил отвлякъл и бил и за това го били двете лица. Обадих се на оперативен
дежурен – Трифон Ангелов. Като му се обадих той заяви, че при него са тези
две лица – братята искали да подадат жалба за това, че К. отвлякъл Д..
Обяснихме, че не отговаря на истината. Аз братята не съм ги виждал. Един от
свидетелите /свидетелят сочи св.Ц. Д./ дойде с един ЛА БМВ и го знам и с
него беше едно момиче А.. А. каза на Д., че са решили, че са я отвлекли, а Д.
отрече и попита защо са подали сигнал.
Аз с Ц. се познавам, но не съм говорил с него, гледах да няма проблеми.
Снехме обяснения и предупредихме К., който се обади на тел.112 и каза, че не
я е отвлякъл, а са го били двама братя.
Може би около 22-22.30 часа сме били пред ФСМП Белово. Там бяха
около 10-15 човека с брата на Д., които дойдоха с 2 коли тъкмо когато К. и Д.
тръгваха. Може би след около 30 минути това стана след като отидохме там.
Тези лица от колите слезнаха и нападнаха К., защото е отвлякъл и набил Д.,
13
което К. пред тях отрече и аз обясних, че не е така. Аз работя в Белово от 16
години и аз познавам всички и дадох гаранция и те ме познават и потуших.
След това лицата си тръгнаха. Сигналът беше за отвличане и случаят е
приключен защото не е имало нищо и това не съм го описал.
В залата влиза св.Д..
СВ. Д. – Познавам К., Д.. Спомням си за сигнал за инцидент между тях.
Бяхме с колегата мисля, че беше 22ри август и след 22,00 часа, и получихме
сигнал, че ЛА, но не помня номера, в него е отвлечено момиче. Като
направихме обход Белово видяхме колата през ФСМП и видяхме К. гол до
кръста и си държеше си лист от докторката. Попитахме го какво става. Той
каза, че го боли корема и вероятно има счупени ребра. Питахме Д. защо е с
него и че има сигнал, че е отвлечена. Видяхме, че има и ЛА БМВ доколкото
си спомням и тя отиде да говори с едно момиче, което учи в Академията на
МВР - А.. Д. пита защо са подали сигнал и тя каза, че мислели, че е
отвлечена. Д. каза ,че няма нищо такова и пред нас се обади на тел.112 и
заяви, че не е отвлечена. К. зави, че като отишъл да забере Д. от Делвите и
две лица от Симеоновец започнали да го бият. Д. се качила с него в
автомобила и отишли да го прегледат в бърза помощ. Като снемахме
писмения обяснения от К. и Д. и след около 20-30 мин. дойде и братът на Д. с
доста момчета 20-30 и поискаха сметка от К., защо я бил и защо я е отвлякъл.
Ние му обяснихме, че няма такова нещо и К. обясни същото и Д. също. Така
приключи случаят. К. си тръгна с Д..
СВ.Ц. Д. - А. Я. се казва и телефонът й е **********
Съдът докладва постъпилата информация от „ХИГИЯ - ДКЦ“ ООД
гр.Пазарджик, РУ Септември. 112
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
14
Съдът счита, че не следва да приема както ВД един брой СД с
видеозапис на ситуацията пред ФСМП доколкото от всички доказателствени
средства до момента се изяснява, че посещението във ФСМП от страна на
тъжителя е било след инкриминирания инцидент, поради което този СД няма
да допринесе за изясняване на факти от предмета на доказване.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТКАЗВА да приеме като ВД 1 брой диск, представен от ЦСМП
Пазарджик а вх.№ 18060/12.11.2020г.
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като доказателства по делото писмо вх.№
17380/27.10.2020г. от „ХИГИЯ - ДКЦ“ ООД гр.Пазарджик, писмо вх.№
17178/21.10.2020г. от РУ Септември с приложени заверени материали, писмо
вх.№ 17054/19.10.2020г. от РУ Септември с приложена докладна записка. 112
В залата влиза св.Ш..
Св. Ш. – Познавам К. лично, а останалите лица /сочи подсъдимия/ съм
го виждал. Те /свидетелят сочи подсъдимия/ го биеха с брат му – биеха К..
В петък се прибирам от Септември за Малко Белово и на стопа видях
отсреща неговата кола /сочи тъжителя/ и там се вдигаше шум и се псуваше.
Исках да слезна да видя какво става, защото видях, че е К.. Бяха в колата си
на Стоп. Гледам да отбия някъде за да му помогна на К.. Аз видях как го
издърпват от колата и искаха да го бият – това момче /сочи подс.Й. К./ и
другото, но не го познавам. Аз паркирах след прелеза и се стърчах и стигнах
до К., но се бяха оправили нещата. Той ми каза, че са го набили. Само К. беше
с това момиче /сочи св. Д. А./, когато аз се приближих към него. Когато видях
двамата братя да го издърпват от автомобила Д. беше там и пискаше. Когато
15
го биеха други лица нямаше други освен тези, които посочих.
Знам за връзката между Д. и К.. Те са от доста време заедно. Абсурд той
да я бие или скубе. Аз съм близък приятел на К., ако не всеки ден през ден
сме заедно.
Инцидентът с боя ставаше срещу заведението на отбивката.
Братята го изкараха от колата – това се случва пред мен и започнаха да
го бият. Даже този тук подсъдим го изпсува, защото ми беше отворен
прозореца и чух. С юмруци и с шутове го свалиха двамата от колата. Даже Д.
легна върху него да не го ритат и пищеше. Направо си падна върху него. Аз се
опитах да го защитя, но всичко беше свършило. Аз това го виждам докато
пътувам с колата. И после всичко беше свършило. Чакаха на знак стоп,
защото имаше движение.
Аз оставах К. пред автомобила и си тръгнах. Питах го как е и дали е
добре. К. беше с разкъсана тениска и каза, че ще ходи да се снима да не са му
спукали ребро.
Видях и двамата братя с ритници и с юмруци да го удрят. Той падна и
то много бързо даже. Колата на К. беше в посока Пазарджик. Той падна в
задната част на автомобила. Аз докато паркирах не съм гледал до край целия
бой.
Имаше хора на масите пред ханчето. Стърчаха се хора, но не знам кои
са били.
Аз паркирах на около 50 метра от там където беше ЛА на К. и като се
върнах пеша всичко беше свършило, нямаше как да паркирам по-близо.
ПОДСЪДИМИЯТ – М. ми е много далечен роднина, а Ц. въобще не ми
е роднина.
АДВ.Я. – Моля да ми се издаде удостоверение за да се снабдя за данни
за родствена връзка между двамата подсъдими и свидетелите М. К. и Ц. Д..
16
АДВ.Г. - По ваша преценка.
АДВ.К. - Да се издаде. Той е разпитан като свидетел вече под клетва.
Съдът счита, че следва да уважи искането, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАНОВЯВА да бъде издадено съд.удостоверение по силата на
което тъжителя чрез повереника да се снабди с информация има ли родствена
връзка всеки един от подсъдимите с всеки от свидетелите Ц. Д. и М. К..
Съдът счита, че следва да допусне като свидетел по делото А. Я. за
която в съд. зала се съобщи телефон от св. Ц. Д., поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото А. Я. , която за
следващото СЗ бъде призована на посочения телефон.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/ – Не държим да се разпитва д-р Е..
ПОВЕРЕНИКЪТ – И аз не държа.
Съдът счита, че следва да заличи като свидетел по делото, поради което
17
О П Р Е Д Е Л И
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото П. Е. .
За събиране на доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 10.12.2020г. от 10.30 часа, за която
дата и час тъжителят, адв.Я., подс.Й. К., адв.Г. и адв.К. уведомени. Подс.В. К.
уведомен чрез защитниците си адв.Г. и адв.К., които приемат това
уведомяване.
ДА СЕ призове св.А. Я. по телефона и Х. Г. П. , който бъде призован на
посочения адрес.
ДА СЕ издаде съд.удостоверение.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16,58 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18