Р E Ш Е Н И Е
№ 448
гр.Плевен, 14.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- И. Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №452/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от И.М.Х.
против Решение №148/16.03.2020г. по НАХД№2612/2019г., по описа на Районен съд –
Плевен, въз основа на което е потвърдено НП№18-0938-007017/04.01.2019г. на
началник сектор „Пътна полиция“ към ОЗМВР- Плевен, въз основа на което му е наложено
адм. наказание глоба, в размер на 20лв., за това, че като пешеходец, пресичайки
пешеходна пътека, не е пропуснал движещия се л.а. Опел Астра, управляван от А.А.К..
Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно,
постановени при съществено нарушение на процесуалните правила, като съда е
обсъдил събраните по делото доказателства. Посочва се, че по делото е
установено, че е образувано ДП №691/2019г, във връзка с настъпилото на
23.12.2018г., ПТП, при което касаторът е пострадал. Твърди се, че налице
нарушение на чл. 33, ал.1 от ЗАНН. Посочва се, че е налице разлика във
фамилното име на касатора, в АУАН и в НП, което е нарушение по чл. 57, ал.1,
т.4 от ЗАНН и води до ограничаване правото му на защита. Посочва се, че
фактическата обстановка по делото е неправилно установена от съда, като е
приел, че касаторът е извършил нарушение, въз основа на показания на свидетели,
които не са очевидци, а АУАН е съставен на база показанията на водача на л.а. Посочва
се, че в случая няма проведен разпит на свидетеля-очевидец на ПТП- съпругата на
пострадалия касатор. В заключение моли съда да го отмени обжалваното решение и постанови
друго, с което да отмени НП.
По делото, от страна на касатора, е депозирана допълнителна писмена молба, с която поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.. представят се писмени доказателства- обвинителен акт, внесен против водача на л.а. Опел Астра- А.А.К., за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.3, предл. 8 , б. а, предл. 1 от НК, по което е образувано НОХД №1085/2020г. по описа на ПлРС. Моли съда да приложи нормата на чл.33, ал.1 от ЗАНН, и да прекрати административнонаказателното производство. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се явява и не се представлява; не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на РС е правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалвано решение Решение
№148/16.03.2020г. по НАХД№2612/2019г., по описа на Районен съд – Плевен, съдът е
потвърдил НП№18-0938-007017/04.01.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ към
ОЗМВР- Плевен, въз основа на което, на И.М.Х., е наложено адм. наказание глоба,
в размер на 20лв., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 23.12.2018г, в гр.
Плевен, на кръстовище на ул. „Катя Попова“ и бул. „Хр. Ботев“, като пешеходец,
пресичащ пътното платно, не се съобразява с л.а. „Опел Астра“, управляван от А.А.К., който се движи по бул.
„Хр. Ботев“ и извършва маневра на дясно по ул. „Катя Попова“, като вижда
пешеходеца от дясно, спира да го пропусне, той не пресича, след което тя тръгва
и подминавайки пешеходната пътека, касаторът тръгва, удря се в задната дясна
част на автомобила, допуска ПТП и е ранен.
В решението си, въззивния съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел е, че
от събраните по делото доказателства, се установява, че с действията си,
Х. е осъществил състава на нарушението по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, съобразно
който, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки, при спазване на следните правила: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средств. Обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в тяхната съвкупност и е приел, че изложената в процесното НП фактическа
обстановка, изцяло се установява. Приел е, че по реда на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените този закон актове, имат доказателствена сила, до доказване
на противното, и във въззивното производство, от страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите в АУАН. Посочил е също,
че при съставянето на акта, жалбоподателят не е имал възражения относно констатациите
в него. Изложил е съображения относно размера на наложеното адм. наказание-
глоба в размер на 20лв.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД№2612/2019г. по описа на ПлРС, е правилно и законосъобразно, и
не страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което, същото
следва да бъде оставено в сила.
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на процесното НП№18-0938-007017/04.01.2019г. на началник сектор „Пътна
полиция“ към ОЗМВР- Плевен, въз основа на което, на И.М.Х., е наложено адм.
наказание глоба, в размер на 20лв., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал.3
от ЗДвП, за нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 23.12.2018г,
в гр. Плевен, на кръстовище на ул. „Катя Попова“ и бул. „Хр. Ботев“, като
пешеходец, пресичащ пътното платно, не се съобразява с л.а. „Опел Астра“,
управляван от А.А.К., който се движи по бул. „Хр. Ботев“ и извършва маневра на
дясно по ул. „Катя Попова“, като вижда пешеходеца от дясно, спира да го
пропусне, той не пресича, след което тя тръгва и подминавайки пешеходната
пътека, касаторт тръгва, удря се в задната дясна част на автомобила, допуска
ПТП и е ранен. Установява се също, че административнонаказателното
производство, е образувано въз основа на АУАН № 7017/23.12.2018г., подписан от
страна на касатора, без възражения.
Настоящият касационен състав намира, че
изложените от въззивния съд мотиви, досежно компетентността на
административнонаказващия орган, липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения, за факта на установяване на извършеното от страна на касатора
нарушение на нормата на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и относно размера на
наложената санкция, са правилни и законосъобразни и ги споделя напълно по реда
на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК, без да ги преповтаря. Съдът намира, че
допускането на фамилното име на касатора, в съставеният АУАН, и посочването
вместо името Х., името Х., по никакъв начин не нарушава правото на защита на
същия. Налице е техническа грешка, която не се отразява върху
законосъобразността на образуваното и проведеното административнонаказателно
производство. Следва да се посочи, че в АУАН и в НП е посочен ЕГН на нарушителя,
и няма спор, че именно това е лицето, сочено като извършител на нарушението.
Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, за неизясняване на
спора от фактическа страна, от страна на въззивния съд и несъбирането на
относимите по делото доказателства. В случая въззивният съд е обсъдил събраните
по делото писмени и гласни доказателства-показаният на свидетелите-
актосъставител и свидетеля на съставянето на АУАН, като в показанията им, освен
пресъздаване на разговора с водача на автомобила, се съдържат такива и на
съпругата на касатора. Действително, същата не е разпитана от
първоинстанционния съд, но не е и била
посочена като свидетел от страна на жалбоподателя. Правилно съдът е
приел, че в случая, не е оборена материалната доказателствена сила на АУАН, по
смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, въвеждаща законовата презумпция, че
отразеното в акта, от фактическа страна, е вярно до доказване на противното.
Презумпцията на закона е оборима, но в тежест на страна, която домогва да
докаже противното, е да ангажира съответните доказателства в тази насока. Само
по себе си, оспорването на констатациите в АУАН, от страна на касатора, не води
до отпадане на материалната му доказателствена сила, а тежестта на доказване противното,
лежи върху страната, която го твърди, а не върху АНО.
Настоящият касационен състав намира за
неоснователно възражението на касатора за приложението на нормата на чл. 33,
ал.1 от ЗАНН, съобразно която, когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува. Съобразно цитираната норма, наказателната
отговорност на едно лице, поглъща неговата административнонаказателна
отговорност. Нормата визира отговорността – наказателната и административнонаказателната-
на едно и също лице, и няма отношение към настоящата хипотеза, при която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, за извършено
от него нарушение на правилата за движение, по ЗДвП, и ангажираната наказателна
отговорност на водача на лекия автомобил. Наказателната, както и
административнонаказателната отговорност е лична и в настоящият случай, всеки
от участниците в ПТП, отговаря за извършените от него действия, без две
отговорности да се изключват, респ. поглъщат, една друга.
На основание гореизложеното, следва
облажваното решение да бъде оставен в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№148/16.03.2020г. по НАХД№2612/2019г., по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.