М О
Т И В
И
Към Присъда по НЧХД № 1120/2019 г.
Районен съд гр.Кюстендил
На 01.08.2019
г. в Районен съд гр.Кюстендил е депозирана тъжбата от адвокат Д.М.З.,
пълномощник на Н.С.С. , ЕГН – **********,*** против Л. С. Л., ЕГН – ********** ***, за извършено
от него престъпление от частен характер
по чл. 147, ал.1, от НК. С тъжбата си С. е предявила срещу подсъдимия и
граждански иск за сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат
от описаното в тъжбата престъпление .
Тъжителят, се
явява в ОСЗ на 08.11.2019 година лично и
с адвокат З.. След даване ход на делото, тъжителката поддържа тъжбата си и моли
подсъдимия да бъде признат за виновен за
извършване на престъплението описано в
тъжбата, като му бъде наложен наказание
и да бъде осъден, да заплати претендираната като граждански иск сума в
размер на 5000/пет хиляди/ лева.
Подсъдимият Л.
се явява лично и със защитника си адвокат С.. Оспорва
изцяло тъжбата и моли делото да бъде прекратено поради несъставомерност на
стореното от него, като в противен случай твърди, че ще докаже истинността на
написаното в сигнала. В същото време не се признава за виновен и не желае да
дава обяснение. Защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения с тъжбата
граждански иск.
Кюстендилският
районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа
и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане ,както поотделно, така и
в тяхната съвкупност и при реда и условията
на чл.13, чл.301 и сл. от НПК , приема за установено следното :
Подсъдимият
Л. С. Л., ЕГН – ********** към посочената в тъжбата дата изпълнявал длъжността
председател на трета ловна дружинка при село Уши общ. Трекляно. Дружинката
ползвала сграден фонд –бивш пионерски лагер. Правото на ползване на сграда от
страна на ловната дружинка не било уредено по съответният законов ред. Чрез
устна договорка в минало време на ловците бил даден ключ от сградата за да я
ползват при нужда като си заплащат изразходвания ток. В хода на това
нерегламентирано ползване Л. в качеството му на председател на ловната дружинка
решил, че следва да уведоми компетентните власти за да се вземе решение и
сградата бъде отдадена за стопанисване от дружинката по определения от закона
ред. Така на 13.06.2019 година Л. входирал жалба вх. № 94-Л-17 в деловодството
на Областна управа гр. Кюстендил. В жалбата описал накратко начина на ползване
на сградата. Посочил че кметския наместник М. Н. и редови член на ловната
дружинка- тъжителката С. казали пред част от ловците ,че ползват сградата
защото дават по едно прасе на кмета на общината. От съдържанието на жалбата
става ясно, че Л. изцяло не е съгласен ползването на сградата да става извън
законоустановения ред .т.е. без да се заплаща наем на собственика. Молел същата
да бъде запечатана до вземане решение на общинския съвет, отпочване на
заплащане на наем и то не само за бъдещо време но и за миналото ползване.
Предупредил , че за това бездействие ще уведоми и прокуратурата.
В
хода на извършвана проверка разпоредена от областния управител копие от жалбата
било пратено на Р.П. *** ,той и свидетел по делото. Поискан бил акт за общинска
собственост и договор за наем на имота. В резултат на така предприетите
действия кмета П. отговорил ,че няма постъпили заявления и инвестиционни
намерения за отдаване под наем на въпросната сграда, като в същото време
посочил че този имот е актуван с акт за частна собственост № 42/18.08.2008
година.Приложил и копие от този акт за частна общинска собственост, скица на
имота, удостоверение за данъчната му оценка.
След
така „професионално изпълнените“ държавнически правомощия от страна на
Областния управител и Кмета на Община Трекляно не става ясно къде, кога, как и
по какъв начин съдържанието на жалбата е станало достояние на тъжителката С..
По
делото се установиха три групи свидетели.
Първата
група е тази на тъжителката С. и това са свидетелите: К.Я.,М.Н., Р.П..
Свидетелите
на подсъдимия: И.П. , М.В., И.В..
Свидетели
призовани по инициатива на съдът. В.К. и Г.П..
Анализа
на разказаното от свидетелите на тъжителката налага извода, че те избягват да
дадат отговор на въпроса дали са чували тъжителката да говори за даване на
прасе на кмета или не. На кратко описват обстановката в дружинката. Практиката
на провеждане на лов. Делба на отстреляното но не и това, дали знаят как се
ползва сградата, защо не е уредено правото и на ползване, плащане на наем както
и кои заплаща изразходвания ток. Кметският наместник М.Н. твърди, че няма
отношение къмто този имот. Знаел че се плаща тока но кои, кога и как го е плащал не знае. Разбрал от
тъжителката за жалбата но съдържанието и не познава. При това навярно следва да
остане настрана от вниманието на Областната управа и Кмета на Община Трекляно
очевидната безстопанственост и съсипващите се имоти частна общинска
собственост. Свидетеля Р.П. е категоричен, че имота се ползва от дружинката и
не знае да е плащан наем за бившият „пионерски дом“. Осем години бил кмет на
село Трекляно но за него състоянието на този имот - частна общинска собственост
не го интересува. Не счита ,че в задълженията му на кмет следва да полага и
грижата на добрия стопанин.
И.П.
той и свидетеля на подсъдимия, подробно обяснява състоянието на ловната
дружинка и начина на ползване на сградата. Пряко и недвусмислено заявява ,че
тъжителката е произнесла цитираните в жалбата думи пред повечето от един
участник в злополучно организирана сбирка. Посочва и датата 29.09.2018 година
когато лично на негов въпрос тя е дала подобен отговор.По делото са приложени и
писмени доказателства относно собствеността на имота, извършвана проверка по
отношение спазване съхранението на ловното оръжие от страна на
жалбоподателката, както и психологическата и годност да борави с оръжие.
Приложено е копие от постановление на КРП по взето отношение във връзка с
проблемите в ловната дружинка. Представен е списък на членовете на дружинката
през цялата 2019 година. Разпитано е и ръководството на ловното дружество
„Елен“ в гр. Кюстендил. Видно от отговорите на свидетелите В.К. и д-р Г.П., до
същите не е отправян сигнал за влошени отношения измежду членовете на ловна
дружинка село Уши. На централното ръководство не е известно, имот чия собственост се ползва за нуждите на
дружинката и на какво основание става това. Във връзката с налични данни за
безстопанственост няма отправен сигнал до КРП, относно необходимост от извършване проверка и предприемане мерки за
преустановяване на противозаконните действия.
Посочения
в тъжбата като извършител на престъплението по чл.147 , ал.1 от НК Л. С. Л.,
ЕГН - ********** не е осъждан. Няма криминални регистрации. С добри
характеристични данни е.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК клеветата представлява
умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписването на някого на неизвършено престъпление. Изпълнителното деяние на
клеветата има две форми: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление. И двете
форми на изпълнителното деяние могат да се осъществят устно или писмено, при
директно общуване с адресата или при използване на далекосъобщително средство.
Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца
с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение на жертвата,
укоримо от гледна точка на господстващия морал.
В
конкретния случай твърдението в тъжбата е за разгласяване чрез жалба до
Областен управител на Кюстендилска област на неистински позорни обстоятелства
за тъжителя Н.С..По конкретно: „група ловци повече от десет години стопанисват
общинска сграда бивш пионерски лагер, сега собственост на община Трекляно, без
да плащат една стотинка наем за нея в замяна на което общинската съветничка С.
и кметският наместник Н. казват даваме по едно диво прасе на кмета на Общината
…“
Съдът
оправда подсъдимия Л. по повдигнато му обвинение.
Не
е спорно, че подсъдимия Л. е подал Жалба на 13.06.2019 г. до Областен управител
на обл. Кюстендил, в която е изложил оплаквания за поведението на ловната дружинка.
Местните кмет и кметски наместник както и на член от дружинката. От жалбата се
извличат данни за съществуваща безстопанственост по отношение на частен
общински имот. Липсата на изпълнение на задължения по отношение опазване и
ползване на този имот. Липсата на приходи в бюджета на общината от наем на този
имот. И на края ,че вместо да се плаща дължим за ползвания от ловната дружинка
сграден фонд - наем от страна на активисти, членове на ловната дружинка се
прибягва до натурално престиране на дължимия наем/паричния еквивалент/ под
формата на - даване на едно диво прасе.
Разгледана
в светлината на така установените факти жалбата е подадена пред надлежния
орган, по надлежния ред, а чрез нея са изложени натрупани във времето проблеми
свързани с правото за ползване на сграда общинска собственост и задължението на
Областния управител и Кмета да полагат грижите на добрия стопанин, като събират
от ползвателите и съответна наемна цена. По този начин – по надлежния ред и
пред надлежния орган подсъдимия Л. е упражнил правото си на жалба.
Правото
на жалба е едно от фундаменталните права на гражданите в правовата държава и
същото е конституционно регламентирано – чл. 45 от Конституцията – гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Правото
на жалба е закрепено и в множество международни актове.
От
друга страна обаче Конституцията
регламентира и правото на всеки гражданин да изразява мнение и да го
разпространява чрез слова - чл. 39, ал. 1 Конституция на РБ, като разбира се
правото на мнение не е неограничено – неговото упражняване не следва да води до
накърняване на доброто име на другите лица - ал. 2 на същата разпоредба.
Необходимо
е следователно да се постигне баланс при упражняване на тези конституционно
регламентирани права на гражданите, но не и за сметка на всяко едно от тях.
Третирането
на съдържанието всяка жалба, отправена до орган на държавна власт и управление
каквато е Областна управа обл. Кюстендил, надлежен орган с искане за
съдействие, схващано обаче като клеветническо твърдение, може да доведе до
ограничаване, респ. невъзможност на отделния гражданин да упражнява
конституционно регламентираното си право на жалба, провъзгласено в посочения чл. 45 от Конституцията.
Гражданите
не трябва да се страхуват да подават жалби до компетентните органи и да
сигнализират за нередности, които считат, че са налице.
Ето
защо съдът намира, че когато подсъдимата е сигнализирала пред съответните
компетентни органи за поведението на кметския наместник и член от ловната
дружинка-тъжителката С., у подсъдимия е липсвало съзнание, че извършва
престъпно деяние - в същия смисъл и Решение № 209 от 18.05.1982 г. по н. д. №
209/1982 г. - І н. о. на ВС. Очевидно за непредубедения сигнала цели
преустановяване на една порочна практика каквато се явява неплащането на наем
за ползване на имот собственост на общината. Липсата на договор за наем на
определен обект. Липсата на финансово-счетоводни документи сочещи събран наем.
Но и липсата на доказателства за заместеното финансово плащане на наемна цена-
чрез опредметена равностойност еквивалентна на едно прасе. Всичко това сочи, че
сигнала по своята същност и целен правен резултат е деяние което не е
обществено опасно, защото същото е извършено при крайна необходимост/ кмет,
кметски наместник и областен управител очевидно бездействат като не полагат
грижата на добрия стопанин за управлението и съхранение на общински имот/-за да
бъдат спасени държавни и обществени интереси, имотни блага от непосредствена
опасност и дееца не е могъл да постъпи по друг начин. /чл.13ал.1 НК/
Безспорно
подсъдимия Л. е упражнил конституционното си право на жалба. Като е сторила
това, същия е действал със съзнанието, че посочва обективната истина, знаел е
добре че определени държавни длъжностни лица бездействат и подпомагат
безстопанствеността, както и това че трети лица се облагодетелстват чрез
ползването на нещо което не им се следва. Съдържанието на жалбата е станало
достояние на широк кръг от лица само и благодарение на непрофесионалната намеса
на лицето до което е адресирана. Изнесеното в жалбата от страна на подсъдимия
не може да застрашава жалбоподателката, нежели доброто и име в обществото
защото твърдяното се оказва и истина. Обвинението не можа да бъде безспорно
доказано и то убедително чрез представяне на необорими доказателства каквито
биха били, съществуващ договор за наем на сградата. Финансово счетоводни
документи за заплатен наем. Добросъвестно изпълнение на служебни отношения от
страна на длъжностни лица- кмет и кметски наместник. Нещо повече, по отношение
на казуса с прасето. Безспорно е дума срещу дума и то защото именно в тази част
е налице недвусмислен отказ за търсене на истината от страна на длъжностните
лица. Обвинението не успя да представи безспорни доказателства, че нещо подобно
не се е случвало. Представените от него свидетели не можаха да защитят тезата,
че подобна натурална размяна не се е състояла. Противно на тях свидетел П.
недвусмислено сочи, че като изпълняващ ролята председател на ловната дружинка е
предприел действия и от негова страна за да се пресичане противоправните действия на част от членовете. Твърди ,че
темата за прасето като обект на натурално разплащане е повдигана в края на
проведен банкет след очевидно повдигнато настроение на участниците.
Подавайки
жалба Л. не е бил с намерението да засяга доброто име и достойнство специално
на тъжителя. / в нея има данни за повече от едно лица/. Писмените доказателства
по делото потвърждават изнесената в жалбата истина. Истина е че няма документи
за заплатен наем какъвто безспорно се дължи. Така и няма документи за давано прасе,
ако такова е давано вместо дължимия наем.
Очевидно
липсват доказателства сочещи наличието на субективната страна на клеветата.
Ето
защо съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение.
В
този смисъл и Присъда № 112 от 29.10.2012 г. по НЧХД № 629/2012 г. на ХРС,
потвърдена с Решение № 50/25.03.2013 г. постановено по ВЧХНД № 822/2012 г. на
ХОС.
Относно
гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди –
болки и страдания, претърпени в резултата на изнесените твърдения в подадената
жалба – съдът отхвърли същия като неоснователен. Липсват елементите на
генералния деликт.
В
същото време с оглед сторените от подсъдимия разходи по участието в процеса и
изхода на делото съдът осъди тъжителката да заплати сумата от 400,00
четиристотин лева-разноски за адвокатското възнаграждение.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: