Определение по дело №1589/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3609
Дата: 4 октомври 2019 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101001589
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..10.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1589 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.В.В., с ЕГН **********,***, действащ чрез назначеният му особен представител адв.И И, с адрес: ****, против Решение №3231 от 15.07.2019г. по гр.д.№12131/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения от “Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Светла Георгиева и Теодор Маринов, действащи чрез юрисконсулт Красимир Нейков с адрес за кореспонденция: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №54, против жалбоподателят, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемият, както следва: сумата от 9892.98 евро, представляваща неизплатен остатък от главница по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 03.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-13.03.2017г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1462.11 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.5 от договора, дължима за периода от 20.04.2014г. до 22.11.2016г. и сумата от 1829.27 евро, представляваща обезщетение за забава по чл.6 от договора, начислено за периода от 20.04.2014г. до 07.03.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен съд Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът не е разгледал възражението на ответника, че в случая не са били налице предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на заповедта, тъй като преди подаване на заявлението, не са се били осъществили фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, респективно вземането не е възникнало на предявеното основание и не е изискуемо в заявения размер. Сочи се, че тълкуването на чл.8, ал.5 от процесния договор, води до извод, че длъжника не е обвързан опита за доставка на съобщението на непроменен адрес на фактическото му получаване. Ето защо се поддържа, че длъжникът не е получил изявлението на кредитора, респективно че не са настъпили последиците на обявена от него предсрочна изискуемост. Оспорват се изводите, че на ответника е връчена нотариална покана по реда на чл.50 от ЗННД, като се поддържа, че нотариусът не разполага с правомощията да прилага разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, съответно въпросната покана не е сведена до знанието на длъжника. На следващо място се оспорва правилността на изводите на първоинстанционният съд, като се сочи, че същия неправилно е интерпретирал обстоятелства по формиране на възнаградителната лихва и разграничаването ѝ от годишна такса по кредита. Поддържа се, че в решението липсва анализ на доводите на ответника, съгласно изискванията на чл.143, т.10 от ЗЗП. Поддържа се, че процесният договор, не е с индивидуално договорено съдържание, както и че т.5 от същия е неравноправна клауза. Сочи се, че според въпросната клауза за предоставения кредит, отделно от таксите, се заплаща и лихва, в размер на 8.95 %. Сочи се, че с т.7 от договора е предвидено начисляване на годишна такса в размер на 0.5 % върху остатъка на главницата за покриването на разходи по управлението и обслужването му. Сочи се, че предмет на делото, е претенция за договорна лихва в размер на 1464.64 евро, като според заключението на приетата експертиза, банката е начислявала лихва в размер на 3 %, вместо договорения 2.50 % за първата година и след едногодишния период в размер на 9.45 % при договорен 8.95 %. Сочи се, че в договора липсват указания за методиката, по която се изчислява базовия лихвен процент и не са установени предпоставките за промяната му, стоящи извън контрола на банката. Ето защо се поддържа, че в атакуваният съдебен акт неправилно е възприет размера на договорната лихва. На последно място се сочи, че доклада по делото е неправилно изготвен и доказателствената тежест в него не е разпределена правилно. С оглед изложеното, се моли за отмяна на решението и отмяна атакуваната част от решението.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на въззивника за ненастъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, включително и частта за липсата на компетентност на нотариусът да прилага разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че кредитополучателят е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, като се препраща към направеното в исковата молба изложение на фактите и обстоятелствата. Оспорват се и доводите за наличието на неравноправна клауза, като се поддържа, че същите се базират на неправилно разбиране на приетото заключение на ССЕ. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. От друга страна с оглед факта, че ответникът се представлява от особен представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззиваемият-ищец. Ето защо на ответника по жалбата, следва да укаже да внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при неизпълнение, възнаграждението ще бъде заплатено от бюджета на съда, а последствие принудително събрано от страната.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на В.В.В., действащ чрез назначеният му особен представител адв.И И, против Решение №3231 от 15.07.2019г. по гр.д.№12131/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения от “Обединена Българска Банка“ АД, против жалбоподателят, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемият, както следва: сумата от 9892.98 евро, представляваща неизплатен остатък от главница по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 03.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-13.03.2017г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1462.11 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.5 от договора, дължима за периода от 20.04.2014г. до 22.11.2016г., както и сумата от 1829.27 евро, представляваща обезщетение за забава по чл.6 от договора, начислено за периода от 20.04.2014г. до 07.03.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен съд Варна.

УКАЗВА на “Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Светла Георгиева и Теодор Маринов, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо за въззивното производство в размер на 300лв., като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и впоследствие принудително събрано.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1589/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 18.12.2019г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.