№ 21505
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110124134 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу А. И. М., И. М. И. и К. М. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове за установяване разделната дължимост – 4/6 части за първия ответник и по 1/6
част за другите двама, на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10183/2025г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 2880,81лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г.- 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното
плащане, 620,72лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2022г.-
14.02.2025г., 27,73лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-
30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане, и
5,97лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2022г.- 14.02.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *****************************************, аб. № **********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Отричат да са потребители на топлинна енергия за имота и да се намират в
облигационна връзка с ищеца. Твърдят, че не са живели в имота и не са ползвали
топлинна енергия. Отричат да е доставено реално количество топлоенергия до имота,
за да се дължи неговото заплащане. Оспорват да е бил наличен монтиран и
сертифициран топломер за отчитане. Считат, че не е налице облигационна връзка
между ищцовото дружество и "Бруната България“ ООД. Оспорват да дължат лихва за
1
забава.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че ответниците са съсобственици на процесния имот. С нотариален акт от 1995г. М. К.
И. и А. И. М. и други две лица са учредили право на строеж върху поземления имот,
находящ се в **************************************************, за
построяване на монолитна жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект,
като за първите двама е предвиден ап. № 10, заемащ целия 4-ти жилищен етаж, като
след завършването става тяхна собственост. Установява се, че М. К. И. е починал на
17.10.2007г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си А. М. и двамата
си сина К. И. и И. И.. На 14.07.2008г. А. М. е сключила договор за наем с дружество,
съгласно който предоставя за временно и възмездно ползване ап. № 10, находящ се в
построената сграда. С договор за наем от 2008г. имотът, представляващ ап. № 10,
находящ се в *********************************А, заемащ целия 4-ти етаж, е
пренает на друго дружество за срок от 18 месеца.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ответниците са
собственици на процесния имот при дялове 4/6 идеални части за А. М. и по 1/6
идеална част за К. и И. И.и.
По делото се установява, че сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа, а в самия имот е налице водопроводно отклонение и водомер за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че
ответниците представляват клиенти (потребители) на топлинна енергия за имота,
2
намират се в облигационна връзка с ищцовото дружество по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди и отговарят за нейната стойност в съответствие с
дяловете си в съсобствеността.
За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на
доставената топлинна енергия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза. Според заключението, през процесния период в имота е имало
само водомери за топла вода. Поради неосигурен достъп за отчет, установен със
съставени протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел, топлата вода е
начислявана на база трима потребители по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 (Наредбата). Топлинна енергия за отопление и сградна
инсталация не е начислявана.
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от
министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., представлява
подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период и намира
приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване
на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се
осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Тоест, задължението на лицата, които притежават имот в
топлоснабдена сграда, да осигуряват достъп за отчет на уредите произтича от
нормативен акт, а също и от общите условия към договора за доставка на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
В случая, след края на отоплителните сезони няма доказателства да е бил
осигурен достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налице са данни за
неосигуряването на такъв (л. 74), като този факт не е и оспорен. В чл. 29, ал. 2 от
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
делегацията по чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е предвидена възможността клиентите,
неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, да
поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от
датата по чл. 28, ал. 2, като няма доказателства ответниците да са се възползвали и от
този ред. Ето защо, съдът намира за доказано, че не е бил осигурен достъп за отчет на
водомерите след края на отоплителните сезони и правилно е начислено потребление
на база, както предвижда Наредбата. В нея е уреден начин, по който се изчислява
топлинната енергия в такава хипотеза, като при него не се търси стойността на реално
потребената енергия, а представлява компенсаторен механизъм при неизпълнение на
задължението на потребителите да осигурят достъп за отчет. Ето защо, съдът приема,
че правилно е приложена предвидената в Наредбата методика при такива случаи.
Според експертното заключение, стойността на топлоенергията за БГВ за процесния
период възлиза на 2841,66лв., като съдът кредитира изцяло заключението. С оглед на
това, съдът намира, че по делото е доказано, че ответниците дължат заплащане на
топлинна енергия на посочената стойност, като за разликата до пълния предявен
размер от 2880,81лв. искът се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.
3
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми и от
следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи лихва. Ответниците, чиято е
доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са погасили дължимите парични
задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД дължат законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата
главница от 2841,66лв. възлиза на сумата от 608,28лв. за периода 16.07.2022г.-
14.02.2025г. Ето защо, този иск се явява основателен до посочения размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 620,72лв. и за периода 01.07.-15.07.2022г.
подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен договор от 20.11.2013г., сключен между етажните
собственици и ищцовото дружество, с който на последното е възложено да извършва
услугата дялово разпределение в сградата срещу заплащане, като договорът е
безсрочен. Установява се от експертното заключение, че дружеството е извършило
услугата през процесния период, поради което ответниците дължат заплащане на
цената за услугата. От събраните писмени доказателства, които не са оспорени, се
установява, че нейният размер за процесния период възлиза на претендираната сума от
27,73лв. Ето защо, този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство съразмерно на ищеца следва да се присъдят
разноски от 118,73лв., а в исковото производство 487,57лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу А. И. М., ЕГН: **********, И. М.
4
И., ЕГН: **********, и К. М. И., ЕГН: **********, всички с адрес:
****************************************, че ответниците дължат на ищеца
разделно при дялове 4/6 части за А. М. и по 1/6 част за И. И. и К. И. следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 10183/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2841,66лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.- 30.04.2024г. до имот, находящ се
в *****************************************, аб. № **********, ведно със
законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане, 608,28лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-14.02.2025г., 27,73лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със
законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2841,66лв. до
пълния предявен от 2880,81лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 608,28лв. до пълния предявен от
620,72лв. и за периода 01.07.-15.07.2022г., както и изцяло иска за сумата от 5,97лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022г.-14.02.2025г. върху главницата
за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г. в размер от 27,73лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. М., ЕГН: **********, И. М. И.,
ЕГН: **********, и К. М. И., ЕГН: **********, всички с адрес:
****************************************, да заплатят на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, разделно при дялове 4/6 части за А. М. и по 1/6 част за И. И. и К. И.
сумата от 118,73лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 487,57лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5