№ 141
гр. Севлиево, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200350 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят З. А. Ф. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление №
22-0341-000408 от 20.09.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.150 и на осн. чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 300.00лева.В жалбата се
твърди, че наказателното постановление / НП / е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с предвидената в закона форма, при съществено противоречие на
съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствиe и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.З. А. Ф. живеел в гр.Севлиево, не притежавал СУМПС и бил неправоспособен
водач на МПС.Независимо от това притежавал лек автомобил „***“ с рег. № ***.На
24.08.2022 г. свид.И. С. Х. и свид.Б. К. С., двамата инспектори „Криминална полиция“ в
ОДМВР Габрово участвали в специализирана полицейска операция.Било им възложено да
установят и задържат жалб.Ф., като се насочат към вилната постройка, в която живеел,
находяща се в селищно образувание „Хоталич“, в землището на гр.Севлиево.Със служебен
автомобил двамата се придвижили до вилната постройка, но установили, че жалб.Ф. не се
намира там, след което им било разпоредено да се насочат към къща, обитавана от
последният.Служебният автомобил бил управляван от свид.С., а на предна дясна седалка до
1
него бил седнал свид.Х..Движейки се по ул.“Хоталич“ в местността „Червеният геран“
забелязали, че срещу тях се движи лек автомобил „***“.С приближаването на въпросният
автомобил свид.С. разпознал автомобила, като този ползван от жалб.Ф..При разминаването
между двата автомобила, полицейските служители разпознали като водач на въпросният
автомобил жалб.Ф..Забелязали също така, че на предна дясна седалка до него се вози друго
лице.Свид.С. направил обратен завой, за да последва автомобила.Същевременно жалб.Ф.
разпознал служебният автомобил и возещите се в него полицейски служители и ускорил
движението на управляваното от него МПС.След като двата автомобила се движили на
известно разстояние един от друг по права отсечка, този управляван от жалб.Ф. свил в
дясно, след което преустановил движението си.От автомобила слезли жалб.Ф. и спътника му
и побягнали.При пристигането до посоченият по-горе лек автомобил „***“ полицейските
служители обезпечили същият, изчаквайки пристигането на свои колеги, които в
последствие продължили работата по случая, а двамата свидетели продължили да
изпълняват служебните си задължения по други, възложени им задачи.От страна на техните
колеги бил изготвен протокол, с който автомобила бил иззет, а жалб.Ф. бил призован да се
яви на 25.08.2022 г. в РУ МВР Севлиево, за да бъде извършен оглед на същият, както и за да
му бъде съставен АУАН.На въпросната дата жалб.Ф. се явил в сградата на полицейското
управление.На същата дата - 25.08.2022 г., свид.П. Г. П. – полицейски инспектор в звено
„Контрол на пътното движение“ при РУ МВР Севлиево, в присъствието на свид.И. С. Х. и
свид.B. К. С., съставил против жалбоподателя З. А. Ф., АУАН за това, че на 24.08.2022 г.,
около 10.25 часа, в гр.Севлиево, ул.„Хоталич-Червения геран“ в близост до № 35, управлява
собствения си лек автомобил марка „***“ с рег. № *** в посока крепост „Хоталич“, без да
притежава СУМПС.АУАН е съставен по свидетелски показания на очевидците – И. Х. и Б.
С., които са пътували със служебен автомобил марка „Рено“ с рег. № ***, като при
разминаване с горепосочения автомобил марка „***“ с рег. № ***, разпознават водача – З.
А. Ф., с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след
запознаване със съдържанието му жалбоподателят е вписал, че има възражения.Възражения
са направени от негова страна в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.По отношение на същите било
изготвено становище от свид.П. П. с предложение преписката образувана по постъпилите
възражения да бъде изпратена на деловодство АНД за издаване на НП за констатираното
нарушение по чл.150 от ЗДвП.На 02.09.2022 г. чрез свой пълномощник, жалб.Ф. депозирал
нови възражения, в коите се излага твърдението, че на въпросната дата и час доверителят му
нито се е намирал на посоченото в акта място, нито бил управлявал въпросният лек
автомобил, не се познавал със свидетелите, посочени в АУАН, а били налице редица други
такива, които по безспорен начин да докажат, че фактическата обстановка, посочена в
АУАН, не отговаря на обективната действителност.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево, с № 22-0341-000408 от
20.09.2022 г.Същото е издадено против З. А. Ф., с ЕГН **********, адрес гр.Севлиево, ***,
за това, че на 24.08.2022 г., в 10.25 часа, в гр.Севлиево, на ул.„Хоталич-Червения геран“,
като неправоспособен водач – „*** С 320 ЦДИ“, ***, в гр.Севлиево, ул.„Хоталич-Червения
2
геран“ в близост до № 35, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, в
посока крепост „Хоталич“, като при извършената проверка в ОДЧ се установи, че не
притежава СУМПС.АУАН е съставен по свидетелски показания на очевидците И. Х. и Б. С.,
които са пътували със служебен автомобил Рено с рег. № ***, които при разминаване с
горепосочения автомобил марка „***“ с рег. № ***, разпознават водаът З. А. Ф., с което е
извършил: Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150
от ЗДвП.За нарушението по чл.150 от ЗДвП административно-наказващият орган е наложил
на жалб.Ф. наказание по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите П. Г. П., И. С. Х., Б. К. С., М.В.К. и А.И.И. и писмените доказателства –
АУАН серия AД № 161585 от 25.08.2022 г.; Становище по преписка с вх. № 341000-
3986/29.08.22 г.; Възражение от жалб.Ф. с вх. № 341000-4105 от 02.09.2022 г.; НП № 22-
0341-000408 от 20.09.2022 г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи и справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
27.09.2021 г.Жалбата е подадена директно в деловодството на Районен съд Севлиево на
06.10.2022 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, текстът на която гласи следното: “Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил на
жалб.Ф. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: “Наказва
се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
3
чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено”.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
процесуален представител.От страна на последния към съда отново се отправя искане за
отмяна на обжалваното НП, като се поддържа жалбата и съображенията, изложени в
нея.Претендират се и разноските по делото.В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с предвидената в закона
форма, при съществено противоречие на съдопроизводствените правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
Съдът намира, че в производството по съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и на
материалния закон.Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е описано ясно, точно
и разбираемо.В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и
място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния
закон.АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които
обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.
В жалбата се излага твърдението, че НП било издадено въз основа на НП срещу което
имало подадени възражения, в хода на друго производство се опитали да обвържат
жалбоподателя с процесният лек автомобил, поради което му бил съставен и въпросният
АУАН, а преди да издаде НП административно-наказващият орган следвало да изчака
влизането в сила на съответното прокурорско постановление, което обаче не било сторено и
по този начин не била спазена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.
Съдът не споделя така изложените доводи.Безспорно е, че по отношение на
съставения АУАН, от страна на жалбоподателя били депозирани възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, а и в последствие.Безспорно е също така, че по отношение на тези,
депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е изготвено становище от актосъставителя.Не
може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че правата му са били нарушени понеже
не е бил запознат с това становище, тъй като такова задължение за АНО не е вменено от
закона, а същевременно е очевидно от изложеното в НП, че АНО се е запознал с
възраженията и становището по същите, като е приел, че те са неоснователни, а
нарушението е установено по безспорен начин.От друга страна, от изложението в жалбата
може да се направи извод, че в РУ МВР Севлиево е образувано досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер, свързано с притежанието на наркотични
вещества.То обаче не е обвързано по какъвто и да било начин с настоящото, тъй като в
случая АУАН е съставен, а НП издадено за извършено нарушение на ЗДвП, чийто предмет е
различен.Поради изложеното, за АНО не съществува задължение да изчака развитието на
другото производство и произнасянето на прокурора по него, още повече, че за
реализирането на административно-наказателната отговорност същият е обвързан от
4
преклузивни срокове.
На следващо място се оспорват властническите правомощия на АНО, издал
обжалваното НП.
Съдът не споделя така изложеният довод.Както вече бе посочено по-горе в мотивите
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която АНО
оправомощено да издава НП по силата на същата заповед и предвид заеманото от него
длъжностно качество.
На следващо място се излага твърдението, че с посоченият текст на чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП АНО, обосновавайки нарушаване на тази законова разпоредба бил посочил като
вид на нарушението, че управлява ППС, без да е правоспособен водач, а в същото време в
обстоятелствената част било посочено, че не притежава СУМПС.Налице била такава
хипотеза по смисъла на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, но двете хипотези били в рамките на една
и съща точка и се явявали различни алтернативи, като по този начин се нарушавала правото
на защита на жалбоподателя, тъй като той не можел да разбере по коя от двете алтернативи
му се водело наказателното постановление.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.Безспорно
разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда няколко алтернативи, едната от които е
санкционираща по отношение на лице, което управлява МПС без да е правоспособно, а
другата по отношение на лице, което не притежава СУМПС, но законодателят е имал
предвид липсата на валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство.В случая безспорно в обстоятелствената част на НП е посочено, че
жалб.Ф. не притежава СУМПС, но по-надолу в обстоятелствената част изрично е отразено,
че нарушението, осъществено от него се изразява в това, че управлява ППС без да е
правоспособен водач, а не, че не притажева СУМПС валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС.С други думи съдът намира, че в случая не е налице
противоречие относно действителната воля на АНО, както и разминаване в словесното
описание на нарушението, материалната и санкционната разпоредба, под които е подведен
жалб.Ф..
С жалбата, както и в съдебно заседание се оспорва фактическата обстановка, отразена
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП.Твърди се, че на посочената дата и
място жалб.Ф. не бил управлявал въпросното МПС, съответно не следвало да носи
административно-наказателна отговорност за нарушение, което не бил извършил.В този
смисъл се излагат твърдения за наличието на противоречия в показанията на полицейските
служители, въз основа на които бил съставен АУАН, а в последствие и издадено
обжалваното НП.По искане на жалбоподателя и повереника му, съдът допусна до разпит в
качеството на свидетели М.В.К. и А.И.И..В показанията си пред съда двамата заявяват, че
около 23-ти, 24-ти август 2022 г. сутринта били заедно със жалб.Ф. в дома на свид.Илиев,
където се били черпили.Тези показания според повереника на жалбоподателя опровергавали
свидетелските показания на полицейските служители, както и фактическата обстановка,
5
изложена в акта и обжалваното НП.
Съдът не споделя така изложените доводи.Както вече бе отбелязано посочените
двама свидетели заявяват пред съда, че около въпросната дата са били сутринта заедно със
свид.Ф., но в последствие уточняват, че не могат със сигурност да посочат точната дата.От
друга страна, съдът кредитира с пълното си доверие показанията на разпитаните полицейски
служители, като намира, че между тях не са налице съществени противоречия, които да
разколебават правдивостта им.Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2
от ЗДвП: „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното“.В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с
които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът
намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата,
изложени в него.
Както вече бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП: "Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство
е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при
провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4".В конкретния случай се установи, както от отразеното в акта, така и от показанията
на полицейските служители, че жалб.Ф. е управлявал лекия автомобил, без да е
правоспособен водач на МПС, тъй като не притежава свидетелство за управление на
такова.Освен това от приложената по делото Справка за нарушител/водач обстоятелство, че
жалбоподателят не притежава СУМПС се доказва по несъмнен начин.Съобразявайки
изложеното до тук съдът намира, че по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност и е санкциониран с относимата
разпоредба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Твърди се на следващо място, че АНО не бил отчел въпросът за маловажност на
случая, визиран в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, както и, че при
издаване на НП не била направена съвкупна преценка на отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства, подбудите и тежестта на нарушението и имотното състояние на
лицето, на което се налага глоба, като за целта АНО бил обвързан с разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН.Непосочването на тези обстоятелства се явявало съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила от една страна, а от друга обуславяло липсата
на форма при съставянето на атакуваното НП.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.На първо място следва да се отбележи, че никъде в закона не е въведено задължение
за АНО да изложи мотиви защо не приема, че в случая е налице маловажен случай.В случая
не са налице данни, които да характеризират деянието като такова с по-ниска степен на
6
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на извършени административни
нарушения от този вид.Нарушението се явява типично за вида си и не разкрива
обстоятелства, които могат да го квалифицират като маловажен случай.От приложената по
делото справка/водач, се установява, че макар и да е неправоспособен водач на МПС, на
жалб.Ф. многократно са били налагани наказания за извършени нарушения на ЗДвП,
повечето от които за нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.По същите съображения,
съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отчел, че извършеното
деяние се отличава с по-висока обществена опасност, поради което е и наложил глоба в
максималният предвиден от закона размер.Съдът намира, че размерът на глобата е
определен правилно от АНО, тъй като видно от приложената по делото Справка за
нарушител/водач до момента на издаване на наказателното постановление жалбоподателят е
била наказван многократно за извършени нарушения по чл.150 от ЗДвП, както и за други
нарушения на същия.Това говори за незачитане от негова страна на установения в страната
правов ред във връзка с управлението на моторни превозни средства само от правоспособни
водачи на МПС.Ето защо съдът счита, че наложеното наказание ще изпълни целите на чл.12
от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.Същевременно изпълнителното деяние засяга важни обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата, опазването на живота и
здравето на гражданите.
При така изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0341-000408 от 20.09.2022 г. на
Началник РУ в ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което на З. А. Ф. от гр.Севлиево, ***, ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.150 и на основание чл.177, ал.1, т.2 е наложено
наказание глоба в размер на 300.00 / триста / лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7