№ 15822
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110163438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу О. А. В. и М. Д. М., с
която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
при разделност на дълга, с квоти съответно за О. А. В. – 1/6 част, и за М. Д. М. – 5/6
части, суми в общ размер както следва: сумата от 2824,73 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в ...,
аб.№ .., сумата от 313,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия, начислена за период на забава от 15.09.2021г. до 18.10.2023г., и
сумата от 0,60 лв. – мораторна лихва върху платена главница от 14,50 лв. за цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г.,
начислена за период на забава от 15.09.2021г. до 18.10.2023г.
В исковата молба, уточнена с допълнителни молби, ищецът излага, че
ответниците в качеството си на съсобственици на процесния топлоснабден имот са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от
1
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е
остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане
цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като
поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след
изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът
обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали съвместно отговор на
исковата молба, с който признават исковете по основание и размер. Заявяват, че са
погасили част от вземанията за исковите суми с извършени в полза на ищеца
плащания, като изразяват готовност за погасяване на остатъка от дълга до
приключване на производството по делото.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 24.06.2025г. ищецът
чрез процесуалния му представител юрк. Панкова заявява, че е получил от
ответниците плащане на сума в размер от 132 лв., извършено в хода на процеса на
21.03.2025г., в погашение на част от главницата за цена на топлинна енергия.
Твърди, че няма други плащания от страна на ответниците.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по
който през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, при
дялово разпределение от избран търговец, и неизпълнение в срок насрещното
задължение на ответниците за плащане стойността на потреблението и на услугата
дялово разпределение.
С оглед извършеното от ответниците признание на исковете както по
основание, така и по размер, се явяват безспорни всички посочени
2
правопораждащи факти, с оглед на което същите са отделени като ненуждаещи се
от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с приетия доклад по делото.
Поради това съдът приема за установено съществуването на соченото от ищеца
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот през исковия период, по което в изпълнение на задълженията си е
доставил топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на
начислената цена на потреблението. Ответниците съсобственици на имота и в това
си качество потребители по договора не са погасили задълженията си за заплащане
цената на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение в
срока, предвиден в приложимите към договорното правоотношение Общи условия
на топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача са възникнали
изискуеми вземания за главница и лихви в предявения размер. Не се спори и
относно размера на притежаваните от ответниците дялове в съсобствеността на
имота, обуславящи разпределението на отговорността им за неизпълнените
задължения в условия на разделност при квоти, съответни на дяловете в
имуществената общност, а именно за О. А. В. – 1/6 част, и за М. Д. М. – 5/6 части
(арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС).
От ответните страни е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. При
доказателствена тежест за ответниците, указана им изрично от съда с приетия
доклад, обаче същите не ангажират доказателства за извършени плащания. Поради
това съдът приема на база признанието на ищеца да е платена единствено сума в
размер от 132 лв., с която е погасена главницата за цена на топлинна енергия.
Съобразявайки съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК това плащане, което ищецът заявява да
е получил в хода на производството, съдът намира, че искът с предмет вземането за
цена на топлинна енергия следва да се уважи за непогасения остатък от 2692,73
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като се
отхвърли в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 2824,73 лв.,
докато исковите претенции за акцесорните вземания следва да се уважат изцяло.
По разноските: Доколкото плащането е извършено в хода на висящия процес,
на ищеца се следват сторените от него разноски. Същият претендира и доказва
разноски в общ размер от 225,57 лв., вкл. за държавна такса в размер от 125,57 лв. и
за процесуално представителство от юрисконсулт в размер от 100 лв., определен от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
3
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. В., ЕГН **********, и М. Д. М., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ..., адв. Д. А., да заплатят на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в условия на разделност при квоти съответно за О. А. В. –
1/6 част, и за М. Д. М. – 5/6 части, суми в общ размер както следва: сумата от
2692,73 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за
топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ .., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.11.2023г. до окончателното плащане, сумата от
313,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия,
начислена за период на забава от 15.09.2021г. до 18.10.2023г., и сумата от 0,60 лв. –
мораторна лихва върху платена главница от 14,50 лв. за цена на предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г., начислена за
период на забава от 15.09.2021г. до 18.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за цена на топлинна енергия за разликата над 2692,73 лв. до пълния предявен
размер от 2824,73 лв.
ОСЪЖДА О. А. В., ЕГН **********, и М. Д. М., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ..., адв. Д. А., да заплатят на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225,57 лв. – деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4