№ 1
гр. Разград, 01.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330101563 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове:
1. Осъдителен иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл.
228, ал. 3, изречение второ от КТ за осъждане ответникът да заплати на
ищцата 1912,10 лв. (хиляда деветстотин и дванадесет лв. и десет ст.),
представляващи разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс №
ДО 1-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 28.06.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до
окончателното и изплащане.
2. Осъдителен иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ
вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО вр. с чл. 228, ал. 3, изречение второ от
КТ за осъждане ответникът да заплати на ищцата 3326,84 лв. (три хиляди
триста двадесет и шест лв. и осемдесет и четири ст.), представляваща
разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 (единадесет) брутни
работни заплати ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 01.09.2025 г. до окончателното и изплащане.
3. Осъдителен иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 224, ал. 1 вр. с чл.
228, ал. 3, изречение второ от КТ за осъждане ответникът да заплати на
ищцата 480,15 лв. (четиристотин и осемдесет лв. и петнадесет ст.) главница,
представляваща разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс №
ДО 1192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 33 (тридесет и три) дни ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до окончателното и
изплащане.
4. Осъдителен иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 86 вр. с чл. 84, ал.
1
2 от ЗЗД и чл. 228, ал. 3 от КТ за осъждане ответникът да заплати на ищцата
сумата от 1599,66 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лв. и шестдесет и
шест ст.), представляваща сборът на обезщетенията за забава върху
главниците по предявените по-горе искове, считано от забавата до 31.08.2025
г.
С искова молба от С. Е. В. с ЕГН: ********** от гр. Разград 7200, общ.
Разград, обл. Разград, ***, със съдебен адрес: гр. Кубрат, п.к. 7300, общ.
Кубрат, обл. Разград, ***, партер, адвокатска кантора Д. Г., срещу Основно
училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Ясеновец 7250, общ. Разград, обл. Разград, ***,
представлявано от Младен Матев като изпълняващ длъжността директор, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7318,75 лв. (седем
хиляди триста и осемнадесет лв. и седемдесет и пет ст.), както следва: 1. на
основание чл. 128, т. 2 от КТ – 1912,10 лв. (хиляда деветстотин и дванадесет
лв. и десет ст.) главница, представляваща разликата между изплатеното и
полагащото и се по Анекс № ДО 1-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 28.06.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
01.09.2025 г. до окончателното и изплащане; 2. на основание в чл. 222, ал. 3 от
КТ вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО от 06.12.2022 г. — 3326,84 лв. (три
хиляди триста двадесет и шест лв. и осемдесет и четири ст.) главница,
представляваща разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 (единадесет)
брутни работни заплати ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 01.09.2025г. до окончателното и изплащане; 3. на основание
в чл. 224, ал. 1 от КТ - 480,15 лв. (четиристотин и осемдесет лв. и петнадесет
ст.) главница, представляваща разликата между изплатеното и полагащото и
се по Анекс № ДО 1192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 33 (тридесет и три) дни ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до
окончателното и изплащане; 4. на основание чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и
чл. 228, ал. 3 от КТ, сумата от 1599,66 лв. (хиляда петстотин деветдесет и
девет лв. и шестдесет и шест ст.) представляваща сборът на обезщетенията за
забава върху главниците по трите иска, считано от забавата до 31.08.2025 г.
Претендира направените разноски.
Ищцата сочи, че на 07.09.2017 г. сключила Трудов договор № ЧР 01-002,
с който била назначена като „старши учител начален етап на основното
образование I – IV клас в Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с.
Ясеновец, общ. Разград. На 21.09.2022 г. страните сключили Допълнително
споразумение № ЧР01-043 към трудовия и договор, по силата на което
трудовото и възнаграждение било увеличено на 1547,00 лева. На 31.05.2023 г.
страните сключили Допълнително споразумение № ЧР01-023 към трудовия
ми договор, по силата на което считано от 01.05.2023 г. допълнителното
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, т.нар. „клас
прослужено време“ се увеличило от 37 % на 38 %. Поради достигането на
необходимия осигурителен стаж и изискуемата възраст за пенсиониране,
трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от
29.06.2023 г. със Заповед на директора № ЧР 02-300 от 28.06.2023 г., издадена
на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО и чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. През времето
на действие на трудовия и договор ищцата твърди, че е била член на
2
Синдиката на българските учители към КНСБ. Съгласно чл. 4 от КТД за
СПУО с № Д 01-269/06.12.2022 г. договореностите между страните по него са
със задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите —
членове на синдикалните организации. На 10.08.2023 г. между
Министерството на образованието и науката от една страна, представители на
работодателите в лицето на Съюза на ръководителите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България от друга страна и СБУ към КНСБ,
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски
синдикат към КНСБ, бил сключен Анекс № Д 01-192 към КТД за СПУО № Д
01-269 от 06.12.2022 г., с който бил променен чл. 27 от същия. Страните по
КТД изрично се договорили, че увеличението на минималните работни
заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г. Това според ищцата е и
моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните
критерии за приложимостта му към всеки служител. Считано от 01.01.2023 г.
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал в системата на образованието били увеличени, а с
Анекса било предвидено основното възнаграждение за длъжността "старши
учител" да бъде в размер на 1763,00 лв., считано от 01.01.2023 г. - чл. 27, ал. 1,
т.2 б. “б“. Променен бил и чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД, съгласно който
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите MP3 или по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Ищцата сочи, че като
педагогически специалист - „старши учител“ попада в хипотезата на чл. 27, ал.
3, т. 2 от КТД за СПУО, а именно с основно трудово възнаграждение от
1547,00 лв., към момента на увеличението, което е в диапазона между старите
(1533,00 лв.) и новите (1763,00 лв.) MP3, следвало да получи увеличение от
поне 15% на основното и трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г.
Тъй като такова не и било начислено и платено през месец септември 2023 г.,
подала заявление до работодателя, с което поискала да и бъде преизчислено
трудовото възнаграждение и да и се изплати увеличението в своя минимум от
15% на основното и трудово възнаграждение за положения от нея труд през
месеците от януари до юни 2023 г., както и разликата в изплатените и
обезщетения. Не получила отговор от страна на директора на ОУ „Св. Св.
Кирил и Методий“, нито изплащане на разликата между платеното и трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 29.06.2023 г. и полагащото и се
такова с увеличение от 15% и разликата между платените и полагащите и се
обезщетения.
Предвид неизпълнението на задължението на вече бившия и
работодател да и заплати увеличението от 15% на основното и трудово
възнаграждение за положения от нея труд през периода от месец януари до
месец юни 2023 г. включително, както и разликата между изплатените и
полагащите и се обезщетения, изчислени на база увеличеното ми с 15%,
основно трудово възнаграждение, за нея възникнал правен интерес от защита
на нейните субективни права чрез предявяването на настоящия осъдителен
иск.
В осигуреното право на отговор ответникът изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Сочи, че с писмо с изх. №
803130/25.08.2023 г. на Е.Л., заместник-министър на образованието и науката,
издадено по повод постъпило запитване на директора на СУ „Христо Ботев”
3
град Враца, било посочено, че със Закона за държавния бюджет за 2023 г. на
Република България са разчетени средства за увеличение на възнагражденията
и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г.
с 15%, като съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, приет с Анекс от 10.08.2023 г.,
било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование, но не била предвидена възможност за лицата с прекратени
трудови правоотношения да се увеличи индивидуалната работна заплата за
минал период. С писмо с изх. № 80812-41 от 25.08.2023 г. на Л.Й., директор
на Дирекция „Правна” в Министерство на образованието и науката, били
уведомени, че за лицата с прекратени трудови правоотношения не
съществувала правна възможност за увеличение със задна дата на
индивидуалната работна заплата за минал период от време. Предвиденото
увеличение по анекса от 10.08.2023 г. на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование касаело само и единствено
възнагражденията и дължимите обезщетения по съществуващи и действащи
трудови правоотношения, които не са прекратени към датата на подписване на
този анекс, т.е. към 10.08.2023 г. Сочи се, че при внимателен прочит на текста
на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за СПУО Д01-269 от 06.12.2022 г.
се установявало, че в чл. 27, ал. 2 от КТД били осигурени средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн.
лева, които се изразходвали за увеличение считано от 01.01.2023 г. на
индивидуалните работни заплати на „заетите” в системата на предучилищното
и училищното образование педагогически специалисти...”, т.е. текста на
анекса предвиждал изменението да касае само „заетите” към момента на
приемането му лица, а не и лицата с прекратени трудови договори, в каквато
хипотеза попадала ищцата. Сочи се, че съобразно чл. 14 ЗНА обратна сила на
нормативен акт можело да се даде само по изключение и то с изрична
разпоредба, а обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг
нормативен акт, можело да се даде само в случай че основният нормативен акт
предвиждал такава обратна сила. Със цитираната Наредба № 4/2017 г. на
Министъра на образуванието и науката за нормиране и заплащане на труда
била предвидена промяна в размера на основните трудово възнаграждения на
педагогическите и непедагогическите специалисти в системата на
училищното и предучилищното образование, считано от 01.01.2023 г., но
никъде в нея не се сочило, че тя преурежда възнагражденията на тези
специалисти, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на
обнародване на промяната. Сочи се още, че наредбата е издадена въз основа на
ЗПУО, където нямало предвидена възможност за подобно преуреждане на
трудовите правоотношения с посочените по-горе специалисти. Твърди се още,
че наредбата не представлява нормативен акт. Моли се съдът да осъществи
инцидентен контрол за законосъобразност на наредбата по реда на чл. 17 от
ГПК. Навеждат се доводи, че за правоотношенията, които са прекратени към
10.08.2023 г. не се дължат допълнителни плащания на увеличен размер на
трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал.
1 от КТ. Изразява се становище с оглед посоченото и за недължимост на
акцесорните претенции за присъждане на мораторна лихва за забава в размер
на 1 599,66 лева. Сочи се още, че ответникът е изплатил точно и в срок всички
дължими трудови възнаграждения на ищцата, както и обезщетенията по чл.
222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
4
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 07.09.2017 г. ищцата сключила Трудов договор № ЧР
01-002, с който била назначена като „старши учител начален етап на
основното образование I – IV клас в Основно училище „Св. Св. Кирил и
Методий“ – с. Ясеновец, общ. Разград. На 21.09.2022 г. страните сключили
Допълнително споразумение № ЧР01-043 към трудовия и договор, по силата
на което трудовото и възнаграждение било увеличено на 1547,00 лева. На
31.05.2023 г. страните сключили Допълнително споразумение № ЧР01-023
към трудовия ми договор, по силата на което считано от 01.05.2023 г.
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, т.нар. „клас прослужено време“ се увеличило от 37 % на 38 %. Поради
достигането на необходимия осигурителен стаж и изискуемата възраст за
пенсиониране, трудовото правоотношение на ищцата било прекратено,
считано от 29.06.2023 г. със Заповед на директора № ЧР 02-300 от 28.06.2023
г., издадена на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО и чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
През времето на действие на трудовия и договор ищцата била член на
Синдиката на българските учители към КНСБ, видно от приложеното
удостоверение. Съгласно чл. 4 от КТД за СПУО с № Д 01-269/06.12.2022 г.
договореностите между страните по него са със задължителен характер и се
прилагат за работниците и служителите — членове на синдикалните
организации. На 10.08.2023 г. между Министерството на образованието и
науката от една страна, представители на работодателите в лицето на Съюза
на ръководителите в системата на народната просвета в България,
Сдружението на директорите в средното образование в Република България от
друга страна и СБУ към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
и Независимия учителски синдикат към КНСБ, бил сключен Анекс № Д 01-
192 към КТД за СПУО № Д 01-269 от 06.12.2022 г., с който бил променен чл.
27 от същия. Страните по КТД изрично се договорили, че увеличението на
минималните работни заплати, следва да се прилага от 01.01.2023 г. Считано
от 01.01.2023 г. индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието били
увеличени, а с Анекса било предвидено основното възнаграждение за
длъжността "старши учител" да бъде в размер на 1763,00 лв., считано от
01.01.2023 г. – чл. 27, ал. 1, т.2 б. “б“. Променен бил и чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД,
съгласно който индивидуалните работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите MP3 или по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15
%. Тъй като увеличение не и било начислено и платено през месец септември
2023 г., ищцата подала заявление до работодателя, с което поискала да и бъде
преизчислено трудовото възнаграждение и да и се изплати увеличението в
своя минимум от 15% на основното и трудово възнаграждение за положения
от нея труд през месеците от януари до юни 2023 г., както и разликата в
изплатените и обезщетения. Не получила отговор от страна на директора на
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, нито изплащане на разликата между
платеното и трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 29.06.2023
г. и полагащото и се такова с увеличение от 15% и разликата между платените
и полагащите и се обезщетения.
Според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза
размерът на основното месечно възнаграждение на ищцата към датата на
5
прекратяване на трудовото правоотношението съгласно ведомостите за
заплати е 2169,86 лева. Няма отразено увеличение на трудовото
възнаграждение в счетоводството по анекса към колективния трудов договор.
Разликата между полученото и дължимо възнаграждение по анекса е в
размер на 5712,14 лв. Общият размер на неизплатената сума по трудовото
възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ е в размер на 1469,09 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и девет лева и 9 стотинки). Изплатената сума за
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 28
750,64 лева, в т.ч. по чл. 222 КТ – 23 868,46 лв., по чл. 220 КТ – 1952,87 лв. и
по чл. 224 КТ – 2929,31 лв. Дължимият размер на обезщетението при
прилагане на увеличеното възнаграждение по анекса е в размер на 32 993,69
лв., в т.ч. по чл. 222 КТ – 27 390,99 лв., по чл. 220 КТ – 2241,08 лв. и по чл. 224
КТ – 3361,62 лв. Разликата между изплатеното и дължимото обезщетение е 4
243,05 лв., в т.ч. по чл. 222 КТ – 3 522,53 лв., по чл. 220 КТ – 288,21 лв. и по
чл. 224 КТ – 432,31 лв. Броят на дните неизползван платен годишен отпуск
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 33 дни. Размерът
на начисленото обезщетение за неизползван отпуск при прилагане на
увеличеното възнаграждение по анекса би било 3735,14 лв. Разликата за
обезщетението за неизползван отпуск между изплатеното 2929,31 лв. и
дължимо, според преизчислението (3361,62 лв.) е в размер на 432,31 лв.
Размери на законната лихва за периода 01.07.2023 г. – 01.09.2025 г. върху
следните главници: разлика между полученото и преизчислено трудово
възнаграждение за периода м. януари 2023 г. до 29.06.2023 г. 1469,00 лева –
лихвата е в размер на 438,99 лева; разлика между полученото и преизчислено
обезщетение по чл. 222 КТ 3522,53 лв. – лихвата е 1052,60 лева; разлика
между полученото и преизчислено обезщетение по чл. 220 КТ 288,21 лв. –
лихвата е 86,12 лева; разлика между полученото и преизчислено обезщетение
по чл. 224 КТ 432,31 лв. – лихвата е 129,18 лв. Общият сбор на лихвите към
1706,89 лв.
В с.з. съдът е допуснал изменение на предявените искове по чл. 128, т. 2
от КТ, като същия да се счита предявен за сумата от 1469,09 лв.; по чл. 222, ал.
3 КТ да се счита предявен за сумата от 3522,53 лв.; по чл. 224, ал. 1 КТ да се
счита предявен за сумата от 432,31 лв. и акцесорният иск предвид
измененията посочени по-горе, касаещи лихвите за забава претенцията се
увеличава на 1706,89 лв., представляваща сбора на обезщетенията върху
главните вземания, считано от 01.07.2023 г. до 01.09.2025 г.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
По осъдителния иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл.
228, ал. 3, изречение второ от КТ за осъждане ответникът да заплати на
ищцата 1912,10 лв. (хиляда деветстотин и дванадесет лв. и десет ст.),
представляващи разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс №
ДО 1-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 28.06.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до
окончателното и изплащане:
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства се
установява, че между ищцата и ответника е съществувало трудово
правоотношение за длъжност „старши учител начален етап“ до
прекратяването му, считано от 29.06.2023 г. със заповед на директора на
6
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Не е спорно и че в качеството си на
педагогически специалист в системата на предучилищното и училищното
образование ищцата попада в личния и предметния обхват на Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
(КТД за СПУО) № Д01-269/06.12.2022 г., както и че за целия релевантен
период е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, поради
което спрямо нея действат клаузите на КТД по силата на чл. 51б, ал. 4 КТ. С
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. страните по КТД са изменили чл. 27, като
изрично са договорили увеличение на минималните основни работни заплати
за педагогическите специалисти, в т.ч. „старши учител“, считано от 01.01.2023
г.; увеличение с не по-малко от 15 % на индивидуалните работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите МРЗ или са по-високи от тях (чл. 27, ал. 3,
т. 2 от КТД в редакцията на Анекса).
Спорно между страните е дали извършеното с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. увеличение на индивидуалните работни
заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., поражда
действие и по отношение на лица, чието трудово правоотношение е било
прекратено преди датата на подписване на анекса, но след 01.01.2023 г., както
и дали нормите на анекса и Наредба № 4/2017 г. следва да намерят
приложение спрямо ищцата.
Съдът приема, че извършеното увеличение не е резултат единствено от
волята на страните по колективния трудов договор, а представлява последица
от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., с който
изрично е предвидено осигуряване на средства за увеличение на трудовите
възнаграждения в системата на образованието, като действието на закона е
определено със задна дата – от 01.01.2023 г. С Анекса страните по КТД не
създават ново право, а само уреждат реда за прилагане на вече предвиденото
от закона увеличение. Поради това не е налице хипотеза на недопустимо
придаване на обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, тъй като обратната
сила не произтича от КТД или анекса, а от закона, който изрично я предвижда.
Неоснователно е възражението на ответника, че увеличението касае само
заетите към датата на сключване на анекса лица в системата на образованието.
В текста на анекса не е въведено подобно ограничение, нито е предвидено
изключване на лица, чието трудово правоотношение е прекратено преди
подписването му. Приемането на противното би довело до необосновано и
правно неприемливо различно третиране на лица, които са полагали труд при
един и същи работодател в идентични условия и период, като работилите след
01.01.2023 г. биха били поставени в различно положение единствено в
зависимост от това дали трудовото им правоотношение е било прекратено
преди или след 10.08.2023 г. Подобен резултат противоречи на принципите на
равнопоставеност на работниците и служителите, както и на принципа на
справедливостта. Правото на работника на съответното увеличение възниква
не поради формалното му качество на зает към датата на сключване на анекса,
а като последица от реално положения труд в периода, за който законът и
КТД предвиждат увеличено възнаграждение, т.е. от 01.01.2023 г. до
прекратяване на трудовото правоотношение. След като ищцата е полагала
труд именно в този период, то за работодателя е възникнало задължението да
начисли и изплати трудово възнаграждение в увеличения размер, както и
съответно да изчисли и изплати дължимите обезщетения при прекратяване на
7
трудовото правоотношение на база увеличеното възнаграждение. На следващо
място, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че като
второстепенен разпоредител с бюджет средства директорът не разполага с
правна възможност да извърши съответните плащания. Това възражение е
несъотносимо към съществуването на трудовото задължение. Липсата или
ограничеността на бюджетно финансиране е въпрос от вътрешната
организация и финансиране на дейността на работодателя и не освобождава
същия от изпълнение на дължимите по закон трудови възнаграждения и
обезщетения. Трудовото правоотношение е облигационно и неизпълнението
му не може да бъде оправдано с административни или финансови
затруднения. По отношение на направеното възражение за инцидентен
съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът приема, че същото е
неоснователно и по същество процесуално неотносимо. Цитираната
разпоредба предвижда възможност за гражданския съд да извършва
инцидентен контрол само върху индивидуални административни актове или
откази да бъдат издадени такива, доколкото същите имат значение за
решаването на спора. Анексът към КТД и Наредба № 4/2017 г. не
представляват индивидуални административни актове – те не са насочени към
конкретно лице или конкретна индивидуална хипотеза, а имат характер на
актове с общо действие и създават правила, приложими спрямо определен
кръг субекти. Следователно те не попадат в обхвата на чл. 17, ал. 2 ГПК и не
могат да бъдат предмет на инцидентен съдебен контрол в това производство.
Дори и да се приеме хипотетично възможност съдът да извърши преценка за
тяхната законосъобразност, липсват данни те да са издадени от некомпетентен
орган, в противоречие със закона или при съществени нарушения на
административно производствените правила.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, логично и неоспорено от страните, се
установява, че при прилагане на увеличението съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. разликата между изплатеното на ищцата възнаграждение за
периода януари – юни 2023 г. и дължимото по анекса е в размер на 1 469,09 лв.
След допускане на изменение на иска ищцата поддържа претенцията си
именно в този размер.
С оглед изложеното съдът приема, че искът по чл. 128, т. 2 КТ за сумата
1 469,09 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като
законната лихва се присъди съгласно изложените по-долу мотиви по иска за
мораторна лихва.
По осъдителия иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ
вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО вр. с чл. 228, ал. 3, изречение второ от
КТ:
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст работникът има право на обезщетение в размер на не по-малко от две
брутни трудови възнаграждения, а когато това е предвидено в колективен
трудов договор – в по-голям размер. Текстът на чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за
СПУО (в редакцията на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.) предвижда
обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати за педагогически
специалисти с определен стаж. Безспорно е, че ищцата е придобила право на
пенсия и е получила обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но същото е било
изчислено върху възнаграждение, което не отразява увеличението, договорено
8
с анекса, приложим от 01.01.2023 г. Щом съдът приема, че за периода до
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала право на
увеличено основно възнаграждение, това възнаграждение следва да бъде
използвано и като база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
Обезщетението представлява функция от последното брутно трудово
възнаграждение, което при увеличението с обратно действие към минал
момент, също следва да се счита за увеличено. От заключението на
експертизата е видно, че изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е
23868,46 лв. Дължимият размер при прилагане на увеличеното
възнаграждение и предвидените 11 брутни заплати е 27 390,99 лв. Разликата е
3522,53 лв. След допуснатото изменение на иска по чл. 222, ал. 3 КТ, ищцата
претендира именно сумата 3522,53 лв. Ето защо този иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран след изменението
размер.
По осъдителния иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 224, ал. 1 вр. с
чл. 228, ал. 3, изречение второ от КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, изчислено върху брутното трудово възнаграждение.
Безспорно е, че към датата на прекратяване ищцата е имала 33 дни
неизползван платен годишен отпуск и че е получила обезщетение за него, но
на база на неизмененото трудово възнаграждение. Както беше посочено, при
ретроактивно увеличаване на заплатата базата за изчисляване на всички
обезщетения, във връзка с прекратяването на правоотношението, следва да
бъде съответно увеличената заплата. Това важи и за обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ. От заключението на експертизата се установява, че начисленото
обезщетение по чл. 224 КТ е 2929,31 лв., дължимото при прилагане на
увеличеното възнаграждение за 33 дни отпуск е 3361,62 лв., а разликата
между двете суми е 432,31 лв. След изменението на иска ищцата претендира
именно 432,31 лв., поради което искът по чл. 224, ал. 1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен в този размер.
По осъдителния иск по чл. 59 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 86 вр. с чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 228, ал. 3 от КТ:
Искът за мораторна лихва е акцесорен по отношение на главните
вземания. Ответникът изпада в забава от деня, в който съответното плащане е
станало изискуемо. За дължимите разлики по трудово възнаграждение тези
суми са възникнали като част от месечните заплати за периода януари – юни
2023 г. и е следвало да бъдат изплатени заедно с тях, съответно до края на
съответния месец. Ищцата изрично е поискала от работодателя си
преизчисляване и доплащане едва със заявление от 25.09.2023 г., прието като
писмено доказателство по делото, а лихвата се претендира за периода
01.07.2023 г. – 01.09.2025 г. В полза на работодателя този начален момент е по-
късен от действителния падеж на отделните вноски, поради което съдът го
приема като по-благоприятен за длъжника. По отношение на обезщетенията
по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ текстът на чл. 228, ал. 3 КТ предвижда, че
работодателят е длъжен да ги изплати не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. При
прекратяване на 29.06.2023 г. обезщетенията е следвало да бъдат изплатени
най-късно до 31.07.2023 г., поради което от 01.08.2023 г. работодателят изпада
в забава. Претенцията за мораторна лихва е предявена за периода 01.07.2023 г.
9
– 01.09.2025 г., като част от този период (01.07.2023 г. – 31.07.2023 г.)
предхожда настъпването на падежа на обезщетенията. Поради това съдът
отчете заключението на вещото лице, според което общият размер на
законната лихва за посочения период върху всички изчислени от него разлики
възлиза на 1 706,89 лв., а в тази сума е включена лихва и върху разликата по
чл. 220 КТ (288,21 лв.), по която иск не е допуснат. Като се съобрази, че
лихвата върху разликата по чл. 128, т. 2 КТ (1 469,09 лв.) за периода
01.07.2023 г. – 01.09.2025 г. е 438,99 лв.; лихвата върху разликата по чл. 222,
ал. 3 КТ (3 522,53 лв.) е 988,88 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 31.08.2025 г.;
лихвата върху разликата по чл. 224, ал. 1 КТ (432,31 лв.) е 121,37 лева за
периода от 01.08.2023 г. до 31.08.2025 г., общият размер на лихвата върху
признатите по делото главници е 1549,24 лв. (438,99 + 988,88 + 121,37). При
определяне размера на обезщетението за забава следва да се отчетат
приложимите във времето размери на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Поради
това съдът възприема извършеното по официалния електронен калкулатор на
НАП изчисление, което отчита промените в основния лихвен процент през
релевантния период, като по-прецизно и съответстващо на действащата
правна уредба. Съгласно това изчисление дължимата мораторна лихва върху
уважените главници възлиза на 1549,24 лв. Сумата 86,12 лв., представляваща
лихва върху недопуснатия иск по чл. 220 КТ, не може да бъде присъдена.
Искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера 1549,24 лв., а за
разликата над този размер до претендираните 1706,89 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на направените по делото разноски
и своевременно е представила списък по чл. 80 ГПК, от който е видно, че е
заплатила възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лв. Ответникът
също е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на
разноски в размер на 560 лв. Съдът констатира, че трите от исковете за
уважени изцяло, а последния – частично, като е отхвърлен единствено за
минимална част от претенцията. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски съразмерно с уважената
част на исковете. Като се отчете размера на уважените претенции, на същата
следва да се присъдят сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1955,78 лева. Като се отчете размера на отхвърлената претенция по
иска за лихва, на ответника следва да се присъдят сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 7,96 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати 191,16
лева, направени разноски във връзка с назначената експертиза, а останалите
8,84 лева остават за сметка на бюджета.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ясеновец 7250, общ.
Разград, обл. Разград, ***, представлявано от Младен Матев като изпълняващ
длъжността директор, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. В. с ЕГН: ********** от гр.
Разград 7200, общ. Разград, обл. Разград, ***, както следва: на основание чл.
10
128, т. 2 КТ сумата 1469,09 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и
девет стотинки), представляваща разликата между изплатеното и дължимото
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 29.06.2023 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска 01.09.2025 г. до окончателното и
изплащане; на основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД сумата
3522,53 лв. (три хиляди петстотин двадесет и два лева и петдесет и три
стотинки), представляваща разлика между изплатеното и дължимото
обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 01.09.2025 г. до окончателното и
изплащане; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 432,31 лв. (четиристотин
тридесет и два лева и тридесет и една стотинки), представляваща разлика
между изплатеното и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 33 дни, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 01.09.2025 г. до
окончателното и изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 3 КТ
сумата 1549,24 лв. (хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 24 стотинки),
представляваща обезщетение за забава (мораторни лихви) върху горните
главници, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86 ЗЗД за
разликата над 1549,24 лв. до претендираните 1706,89 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Основно училище „Св. Св.
Кирил и Методий“ с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ясеновец 7250, общ. Разград, обл. Разград, ***, представлявано
от Младен Матев като изпълняващ длъжността директор, ДА ЗАПЛАТИ на
С. Е. В. с ЕГН: ********** от гр. Разград 7200, общ. Разград, обл. Разград,
***, съразмерно уважената част от исковете направените по делото съдебно
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1955,78 лв.
(хиляда деветстотин петдесет и пет лева и 78 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Основно училище „Св. Св.
Кирил и Методий“ с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ясеновец 7250, общ. Разград, обл. Разград, ***, представлявано
от Младен Матев като изпълняващ длъжността директор, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Разград сумата 191,16 лв. (сто деветдесет и един лева
и 16 стотинки), представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за съдебно–счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Е. В. с ЕГН: ********** от
гр. Разград 7200, общ. Разград, обл. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Основно
училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Ясеновец 7250, общ. Разград, обл. Разград, ***,
представлявано от Младен Матев като изпълняващ длъжността директор
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7,96 лв. (седем лева и 96
стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11